Номер 218006.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София12-ти граждански
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502712 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр. чл.130 ГПК,
образувано по Частна жалба вх.№34259/19.03.2020 г., подадена от М. Н. П. , М. А. Г. ,
А. Н. Х. , М. А. А. , С. К. В. и А. В. Н. , чрез адв. С. С., срещу Разпореждане от
09.03.2020 г. /с характер на определение/ по гр.д.№1831/2020 г. на СГС, ГО – 10 с-в, с
което е върната подадената от жалбоподателите искова молба вх.№18399/12.02.2020 г.
и е прекратено образуваното по нея производство по гр.д.№1831/2020 г. на СГС, ГО –
10 с-в. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане /с
характер на определение/ - изводът на съда, че ищците нямат правен интерес от
предявяване на установителния иск по чл.26 от ЗЗД, противоречи на формалната
логика и съдебната практика, която се цитира в частната жалба. Предявеният иск е за
прогласяване на нищожността на сключения договор за покупко-продажба, с който
акционерното дружество МИК“Балкантон“АД, в което ищците притежават значителен
брой акции, е продало на друго дружество – „Балкансаунд“ООД, чийто дялове се
притежават от членовете на съвета на директорите на МИК“Балкантон“АД, недвижим
имот, който съставлява най-крупният актив на МИК“Балкантон“АД, на цена,
значително по-ниска от пазарната. Сочат, че правният им интерес от прогласяването на
нищожността на сделката произтича от факта, че с посочената сделка се намалява
значително актива на дружеството, чиито акционери са ищците, и в резултат от това се
намалява и пазарната стойност на притежаваните от тях акции от капитала на
МИК“Балкантон“АД. Настояват да се отмени обжалваното разпореждане, като
неправилно и необосновано.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител. Частната жалба отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК, в срок са отстранени констатираните нередовности,
като е внесена дължимата държавна такса, и е представено надлежно упълномощаване
на адв. С. С. от частния жалбоподател А. В. Н. . Препис от частната жалба не се връчва
на насрещните страни, на осн. чл.130, изр. второ от ГПК. Въпреки това, преписи от
частната жалба са връчени на насрещните страни по върнатата искова молба –
МИК“Балкантон“АД и „Балкансаунд 2020“ООД, от които по делото са постъпили
1
Становище вх.№81492/10.08.2020 г. и Допълнително становище вх.№58989/24.06.2020
г., които становища не следва да се обсъждат, тъй като посочените ответници до
постановяване на обжалваното разпореждане не са били все още конституирани в
исковото производство, поради което и не са процесуално легитимирани да участват в
частното производство по обжалване на разпореждането.
На основание чл.269 от ГПК, съдът следи служебно за валидността на
обжалвания съдебен акт, както и за допустимостта му – в обжалваната част. При
извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното Разпореждане от
09.03.2020 г. /с характер на определение/ по гр.д.№1831/2020 г. на СГС, ГО – 10 с-в, е
постановено от законен състав на съда, в изискуемата от закона писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Същото е постановено в изпълнение на
правомощието на съда да следи във всяко положение за допустимостта на
производството, поради което е валидно. По правилността на този съдебен акт, съдът
намира следното:
Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има
интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение,
а всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от
съществуването или несъществуването на спорното право. Правният интерес на ищеца
се преценява от съда конкретно във всеки един отделен случай, на базата на
изложените в исковата молба твърдения. Предявеният от акционер установителен иск,
с който се атакува действителността на сделка, извършена от дружеството, не би могъл
да се приеме за лишен от правен интерес само поради обстоятелството, че ищецът
разполага и със специални искове по ТЗ за защита на членствените права на
акционерите, както и за ангажиране на имуществената отговорност на лицата от
управлението, с които би могъл да защити накърнените си права. С ТР №8/2012 г. от
27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че установителният иск, предявен по
общия исков ред, няма субсидиарен характер /какъвто например има искът по чл.59 от
ЗЗД/, поради което липсата на осъдителен иск, с който ищецът да може да защити
правото си, не е сред абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта му.
При преценката на конкретния правен интерес, обоснован от твърденията в
исковата молба, съдът констатира, че ищците са навели съображения за косвено
рефлектиране на прехвърлянето на недвижимия имот, собственост на
акционерното дружество, върху имуществените им права като акционери – върху
правото им на дивидент, както и върху правото им на ликвидационен дял при
евентуално прекратяване на дружеството, които права се отразяват и върху
пазарната стойност на притежаваните от тях акции, в качеството им на ценни
книги.
От друга страна обаче, липсва конкретен правен интерес на ищците за
предявяване на установителният иск за установяване на нищожност на сключения
договор за покупко-продажба. Силата на пресъдено нещо на евентуалното
позитивно решение по посочените искове не би отрекло вещно-транслативния
ефект на процесния договор за покупко-продажба в отношенията между двамата
ответници, както и в отношенията между дружеството и останалите правни
субекти – включително държавата и останалите акционери. Същото не би се
отразило на балансовата стойност на активите на дружеството, на размера на
2
ликвидационния дял на ищците като акционери, и респективно – на пазарната
стойност на техните акции, поради което не би могло да защити посочения от
ищците в исковата молба правен интерес. За да има търсеният от ищците ефект,
решението по иска за прогласяване на нищожността на сделката следва да има
сила на пресъдено нещо в отношенията между дружеството и насрещната страна
по сделката, каквато би имало само в случая, в който искът е предявен от името на
самото дружество – лично от дружеството, или по реда на чл.134 от ЗЗД, от
неговите кредитори.
Тъй като липсва абсолютната процесуална предпоставка за допустимостта
на този иск, по изложените съображения съдът намира, че обжалваното
разпореждане /с характер на определение/ се явява правилно и законосъобразно, и
ще следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.03.2020 г. /с характер на определение/,
постановено по гр.д.№1831 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО – 10 с-в, с
която е върната подадената от жалбоподателите искова молба вх.№18399/12.02.2020 г.,
и е прекратено производството по гр.д.№1831/2020 г. на СГС, ГО – 10 с-в.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3