Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, трети тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Теодора
Чавдарова
и прокурора Александър А ,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 61/2023 г.
по описа на
съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Преглед Консулт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, ж.к. „****“, бл.///, вх.//, ет.// ап.///, представлявано от А Ж, чрез адв. И.Г., против Решение № 1533/17.11.2022г. на ВРС, ХХІІ състав, постановено по НАХД № 20223110202647/2022г., с което е потвърдено НП № 23-0000050/3.02.2022г. на директора на РД „АА“-Варна, с което за нарушение на чл.24, ал.1, вр.чл.18, ал.1, т.6 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.4, т.1, пр.1 ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.
Касаторът твърди неправилност на решението. Поддържа, че неправилно ВРС е преценил, че декларацията за съответствие и свидетелството за последваща проверка са идентични документи. С нормата на чл. 18 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС не се визира задължение за представяне на свидетелство за последваща проверка, а само декларация за съответствие, , която се представя еднократно с цел издаване на разрешение за извършване на периодични технически прегледи, чието задължение е на лицето по чл. 12 от същата Наредба. Поддържа, че неправилно АНО е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. чл.18, ал.1, т.10 от Наредбата, която предвижда да бъдат представени протоколите за последваща проверка на уредите. Нормата предвижда, че за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл. 16 подават заявление, към което прилагат: списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие на паспортите ЕС декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на спирачните сили и димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на спирачните сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл. 15, ал. 1, както и свидетелства за проверки по реда на чл. 9, ал. 6. Относно уредите въвеждането на изисквания за преминаване на първоначална и последваща проверка са въведени в чл.9, ал.3 от Наредбата, а периодичността на проверката е регламентирана в чл. 9, ал.7. В нормата на чл. 18, ал.1, т.10 от Наредбата няма препратка към тези текстове, а само изискване за представяне на свидетелство за проверка, относно уредите, пуснати в действие преди 30.10.2016 г. Нормата на чл. 24, ал.1 от Наредбата, която се твърди, че е нарушена, предвижда, че при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 18, ал.1, т.4, 6-10, лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния директор на ИА в седмодневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, като прилага документите, които я удостоверяват. Задължение за промяна би възникнало при промяна на марката, модела, типа или фабричния номер на уреда, но задължение за уведомяване за извършена техническа проверка на уреда не е предвидена. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП, както и да се присъдят сторените по делото разноски. За с.з. касаторът редовно призован не се явява представител.
Ответната страна – директора на РД „АА“ – Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените факти ВРС е приложил правилно закона. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че на дружеството има издадено разрешение № 1670/20.03.2018 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, с валидност до 20.03.2023 г. на пункт за технически прегледи, находящ се в гр. ///, бул. „////“ № ///. На 10.11.2021 г. е подадено заявление от „Преглед Консулт“ ООД до Министъра на транспорта и информационните технологии, чрез ръководител на РЗ на ИА „АА“ за извършване на промяна в обстоятелствата към издадено разрешение № 1670 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. При проверката е установено, че срокът за подаване на заявлението е започнал да тече на 10.09.2021 г., тъй като тогава е бил издаден сертификат за внедрена в контролно-техническия пункт система за управление на качеството. Заявлението било подадено на 10.11.2021 г. ВРС от правна страна приел, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.24, ал.1, вр.чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, като са издадени свидетелство за проверка на стенд, свидетелство за проверка на димомер, свидетелство за проверка на газоанализатор, свидетелство за проверка на стенд за измерване на спирачни сили, удостоверение за периодично обучение и сертификат за система за управление ISО, като заявлението било подадено на 10.11.2021 г., след изтичане на определения срок. ВРС е потвърдил НП, с което отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.24, ал.1, вр.чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС, като му е наложена имуществена санкция на осн. чл. 178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП.
Административното нарушение, според НП № 23-0000050/3.02.2022г., издадено от Началника на ОО "АА" Варна, се състои в това, че наказаното дружество на 17.09.2021 г. не е уведомило писмено изпълнителния директор на ОО „АА“ Варна в седмодневен срок, започващ от 10.09.2021 г. за промяна в обстоятелствата, удостоверени с документ по чл. 18, ал.1, т.6 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС - издаден сертификат от 9.09.2021 г. за внедрена в контролно-техническия пункт система за управление на качеството.
ВРС обаче е изложил съображения и направил правен извод за различно нарушение, такова по чл.24, ал.1, вр.чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. Съгласно чл.18, ал.1, т.10 от Наредбата, за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС лицата по чл. 16 подават заявление по образец (приложение № 3) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ръководителя на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилагат списък на уредите, съоръженията и средствата за измерване, съдържащ данни за наименованието, марката, модела, типа и фабричния им номер, придружен с копие на паспортите ЕС декларация за съответствие за газоанализатора и декларация за съответствие с одобрен тип за стендовете за проверка на спирачните сили и димомерите, като газоанализаторът, димомерът и стендът за проверка на спирачните сили са със софтуери, вписани в регистъра по чл.15, ал.1, както и свидетелства за проверки по реда на чл.9, ал.6. В депозираната касационна жалба се поддържа, че неправилно е прието, че дружеството е осъществило нарушение по чл.24, ал.1, вр.чл.18, ал.1, т.10 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС и му е наложена имуществена санкция на осн. чл. 178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП, каквото обвинение не е повдигано с АУАН и НП.
Липсват мотиви в обжалвания съдебен акт по отношение на това дали ВРС приема, че е извършено нарушението, посочено в НП. В пледоарията по същество са наведени и доводи за липса на компетентност на АНО, но липсват мотиви в съдебния акт за това.
Липсата на мотиви и наличието на неяснота в обжалвания съдебен акт в посочения аспект препятства възможността за проверка от касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон.
Последното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, респ. налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт на ВРС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Гореизложеното обуславя безпредметността на обсъждането на доводите на касатора за неправилност на решението на ВРС, доколкото същото се основава на изводи, изградени върху хипотеза, която не е налице в случая.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр.чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1533/17.11.2022г. на ВРС, ХХІІ състав, постановено по НАХД № 20223110202647/2022г. по описа на ВРС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: