Р
Е Ш Е Н И Е
№558/31.3.2022г.
гр.
Пловдив, 31.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХVІ състав, в открито
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и
участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 383 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
АГЕНЦИЯ ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ – гр. София, чрез процесуалния
представител юр. К., против Решение № 5 от 04.01.2022 г., постановено по АНД № 6458/2021
г. по описа на Пловдивски районен съд, IIІ
н. с., с което е отменено Наказателно постановление /НП/№
11-01-246/10.09.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция гр. София /АДФИ/, с което на проф. д-р З.А. К., в качеството му на ректор
на ПУ „Паисий Хилендарски“ към 2019 г., на основание чл. 256, ал. 2 от Закона
за обществените поръчки е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 639,44 лв. /шестстотин тридесет и девет лева и четиридесет и четири
стотинки/ за нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр. чл. 3,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.
Жалбоподателят моли да се отмени
решението и да се потвърди наказателното постановление. Излага доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по тази касационна жалба
проф. д-р З.А. К., в качеството му на ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“ към 2019
г., чрез пълномощника адв. К., изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд - Пловдив.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище, че решението на ПРС е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Районният съд е бил сезиран с жалба
против Наказателно постановление № 11-01-246/10.09.2021 г. на Директора на
АДФИ, с което на проф. д-р К., в качеството му на ректор на ПУ „Паисий
Хилендарски“ към 31.12.2019 г., е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 639,44лв. за нарушение на чл. 17, ал. 1,вр. чл. 20, ал. 3, т. 2, вр.
чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за обществените поръчки.
От фактическа страна е установено, че за
периода от 21.04.2015 г. до 02.09.2019 г. К. е бил ректор на ПУ „П.
Хилендарски“ и е бил второстепенен разпоредител с бюджетни средства на публично
правна организация по смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП. За периода от
01.01.2019 г. до 02.06.2019 г. включително са извършено доставки на
разнообразни материали и услуги, включително тениски с лого и без лого,
химикалки, вестници, плакети, чанти с лого и без лого, копирни услуги,
фотоснимки, чаши с лого, корекция на текст, страниране, дизайн, печат и
предпечат на книги, доставка на папки, клипбордове, купи, медали, табелки,
спортни тениски, предпечатна обработка на материали, доставка на баджове, фолио
за ламиниране, памучни чанти и професионални торби и др.
На 10.08.2020 г. било възложено
извършването на финансова инспекция от АДФИ за законосъобразност на отчетените
през 2018 г. и 2019 г. разходи за строителство, доставки и услуги. Към момента
на възлагане на инспекцията ректор на ПУ е проф. д-р Р.М.. Новият ректор на ПУ
определил, че определени разходи следва да бъдат категоризирани като „изработка
и доставка на печатни материали“, други – като „разходи за реактиви, реагенти и
специални консумативи“. Изискано е изготвянето и представяне на справка за тези
разходи, която е предоставена на проверяващия главен финансов инспектор. Според
проф. д-р М., към първото полугодие на 2019 г., когато не е бил ректор на
университета, са направени разходи за изработка и доставка на печатни
материали.
При преглед на стопанските операции
посочени във фактурите, проверяващият финансов инспектор установил, че има
доставени артикули, които не са свързани пряко с печатни изделия, но получила
уверение от новия ректор на ПУ, че се касае именно за такива артикули. Приела
за достоверни данните в изготвената справка, но след извършване на
математически изчисления констатирала, че на 11.04.2019 г., с ф-ра №
29105/11.04.2019 г., издадена от „К и К спорт“ ЕООД и с ф-ра № 2181/11.04.2019
г., издадена от Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ ЕООД е премината
сумата от 30 000 лв., която определила като стойностен праг на извършените
разходи за „изработка и доставка на печатни материали“. Въпреки надвишения
стойностен праг, не била обявена обществена поръчка с такъв предмет чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица.
Съставен е АУАН, а въз основа на него и
обжалваното НП.
За да го отмени, районният съд, след
като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че не се установява
съставомерността на описаното деяние и виновното му извършване. При тълкуване
на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗОП е направен извод, че не
може да се намери несъмнено сходство в предмета на фактурите, описани в
справката, тъй като са с голяма разлика в предметите и дейностите, за които са
предназначени. Посочва се,че предмет на част от фактурите е доставка на стоки,
на друга – извършване на услуги, както и че е спорно обстоятелството, дали
извършените доставки на стоки и услуги не са до такава степен различни, че за
субекта да не възникне задължението да ги обедини като един общ разход.
Направена е съпоставка на предмета на
множеството фактури и е прието,че не може да се направи несъмнен извод, че
всички фактури, посочени в справката, изготвена от следващия ректор на ПУ,
могат да се обединят като „изработка и доставка на печатни материали“, тъй като
не задоволяват едни и същи потребности.
Прието е още,че към момента, в който е
следвало да се вземе решение за обявяване на процедура за обществена поръчка,
лицето, определило нейния предмет – проф. д-р М., не е имало качеството на
възложител.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 20,
ал. 3, т. 2 от ЗОП е направен извод, че при изключване на определени фактури от
предмета на поръчката, което не е направено от актосъставителя, но със същите
са извършени разходи, които задоволяват различни потребности на възложителя, не
е преминат прага от 30 000 лв. по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП.
Решението е правилно.
Правилен е изводът на ПРС, че фактическите
констатации на актосъставителя и възприети впоследствие от АНО се базират
единствено на данните от изготвената за нуждите на финансовата инспекция
справка от новия ректор на ПУ „П. Хилендарски“. Актосъставителят се е задоволил
да направи математически изчисления, без да анализира предмета на стопанските
операции по фактурите и да събере допълнителни доказателства относно
потребностите на възложителя от „изработка и доставка на печатни материали“ с
оглед естеството им – издаване на книги или популяризиране дейността на
университета. В този смисъл, настоящият съдебен състав споделя мотивите на
Районен съд – Пловдив.
В допълнение към мотивите на въззивната
инстанция следва да се отбележи, че отмененото НП е издадено при съществено нарушение на
административнонаказателните правила. Определеното наказание е едно общо за
всички констатирани доставки, които обаче в момента на надхвърляне на прага от
30 000лв. съставляват, всяка една от тях по отделно, отделни административни
нарушения. Този извод следва от самата санкционна норма на чл.256,ал.2 от ЗОП,
в която се използват думите „договор“, „общественаТА поръчка“, „стойностТА на
поръчката“, „стойността на сключения договор“. Т.е. размерът на наказанието
глоба е върху стойността на сключения договор, както изрично е посочено в
разпоредбата. Следвало е, след като не става въпрос за една обществена поръчка,
а за множество стоки, закупувани чрез директно възлагане и съответно за множество
отделни договорни правоотношения, за всяка една от доставките общо 139 на брой
за проверявания период да се проведе отделно производство за установяване и
санкциониране на всяко едно нарушение. Нарушени са разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, както и императивното правило на чл.18 от ЗАНН.
Липсата на подробно и обосновано
изследване на разглежданите и проверени от административнонаказващия орган
доставки е довела и до необоснованост на обвинението. Твърди се, че в периода
01.01.2019г.-02.06.2019г. са извършени доставки на печатни материали за нуждите
на университета на обща стойност 53 286лв. без ДДС. Нарушението се твърди
да е извършено на 11.04.2019г.,като не се обосновава защо е прието,че именно на
дата 11.04.2019г. е преминат прагът от 30 000лв. и ако е така, защо се
изследва период след това до 02.06.2019г.
В резултат на горното, неправилно е
определен и размерът на наложеното наказание като 1% от общата стойност на
всички извършени доставки. При правилно определяне на всяко конкретно нарушение
размерът на наказанието би следвало да е 1% върху съответния размер на всяка
доставка. Отделно от това, видно е,че при определяне размера на наказанието е
взета предвид общата стойност на всички извършени доставки без да се съобрази
изрично допусканата от закона възможност за директно възлагане на обществени
поръчки с прогнозна стойност по-малка от 30 000лв. До сумата на този праг
нарушение няма и следователно тази сума не следва да се включва, а да се
изключи от основата, върху която се прилага 1% за определяне на съответната
санкция.
По изложените съображения съдът
намира,че обжалваното НП е незаконосъобразно и правилно е било отменено с
решението на районния съд, което ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 04.01.2022
г., постановено по АНД № 6458/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, IIІ н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: