РЕШЕНИЕ
№ 892
гр. Перник, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105427 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от " ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53 Е, вх. В, ЕИК ********* срещу З. М. С., ЕГН: ********** от гр. П., ж..к . „Т.“, бл. **, ет.
*, ап. ** с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 79 и
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Към този иск е обективно и кумулативно съединен и
осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на закупени от ответницата
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси, по отношение на които заявлението по чл. 410 ГПК
е било отхвърлено.
Ответницата е депозирала насрещна искова молба, с която е предявила отрицателен
установителен иск за признаване за нищожни на клаузи на договора за потребителски
кредит поради противоречието им с добрите нрави на основание чл. 146 във вр. с чл. 143
ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В срока по чл.131 ГПК писмен отговор по насрещната искова
молба е постъпил от ответника по нея и ищец по първоначално предявения иск. Същият
счита, че предявеният насрещен иск бил недопустим. Съдът на основание т. 11б от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС счита, че предявеният насрещен иск от
ответницата по чл. 211 ГПК е допустим и следва да бъде разгледан в настоящото
производство, тъй като има за предмет вземанията, които се обхващат от заповедта за
изпълнение и са били включени в предмета на заповедното производство.
Съдът с определение от 06.04.2023 г. е приел за съвместно разглеждане в настоящото
производство предявения от ответницата насрещен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с който се претендира прогласяване
на нищожност на клаузата на договора за потребителски кредит относно размера на
възнаградителната лихва и клаузите на договора относно задължението на ответницата да
заплаща допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че в законоустановения срок по чл, 415, ал. 1 от ГПК и в
1
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. 3784/2022 г. по описа на Районен съд-
Перник, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 12.09.2022 г., бил предявен
настоящия иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. е чл. 415, ал, 1, т.1 и т.3 и ал. 3 от
ГПК относно вземанията на заявителя срещу З. М. С. в общ размер 3 628.24 лв. /три хиляди
шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, от които главница в размер
на 1561.91 лв. /хиляда петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 699,80 лв, /шестстотин деветдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст с размер на 333,32 лв, /триста
тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 939, 88 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ и
законна лихва в размер на 93, 33 лв, /деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,
дължима от 02.02.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022 г.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30040446382.
Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтичало от следните обстоятелства:
На 05.11.2019 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 30040446382 между
ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и З. М. С. като длъжник. Заявява, че
договорът бил сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 2000.00 лв, ;
- Срок на кредита: 36 месеца;
- Размер на вноската; 95.26 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.11 %;
- Годишен лихвен процент: 41.00 %;
- Лихвен процент на ден; 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 3428,40 лв.
По поискана и закупена допълнителна услуга:
- Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 500.00 лв.
- Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1400.00 лв.
- Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 52.78 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 5328.40 лв.;
- Общ размер на вноска: 148.04лв.;
— Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Твърди, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр, На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от
услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. От своя страна длъжникът
поемал задължение по Договор за потребителски кредит № 30040446382, като го сключвал
2
за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 148,04 лв, и падежна
дата всяко 20-то число на месеца. Твърди, че в „т. 5 Поискани от клиента допълнителни
възможности" от ДПК № 30040446382 З. М. С. пожелала с част от отпуснатия кредит да
бъде рефинансирано друго нейно задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в
размер на 872.02 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и две стотинки/.
Посочва, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 05.11.2019 г.
превежда парична сума в размер на 1127.98 лв. по посочена от длъжника З. М. С. банкова
сметка (документ за кредитен превод с референция; 067029970045088 от дата 05.11.2019 г.).
Общата сума на отпуснатия кредит била в размер на 2000.00 лв. Заявява, че на 27.03.2020 г.
З. М. С. била подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 30040446382,
като била пожелала да бъде отложена погасителна вноска № 5.
На 30.03.2020г, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД и З. М. С. бил сключен Анекс №
1 към ДПК № 30040446382, с който страните се договаряли да бъде отложена погасителни
вноска № 5, като същата трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план.
Неразделна част от сключения Анекс бил нов: коригиран погасителен план. Погасителните
вноски се променяли от 36 на 37 броя.
На 30.06.2020 г. З. М. С. била подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК №
30040446382, като пожелала да бъдат отложени две погасителни вноски. На 30.06.2020г.
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и З. М. С. бил сключен Анекс № 2 към ДПК №
30040446382, с който страните се договаряли да бъдат отложени погасителни вноски 8.9,
като те трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от
сключения Анекс бил нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променяли
от 37 на 39 броя.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30040446382 длъжникът дължал на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема било предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумявали договорното възнаграждение, което възниквало за клиента като задължение
към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търсило неизплатеното
вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение
от страна на длъжника по делото било в размер на 699.80 лв. /шестстотин деветдесет и девет
лева и осемдесет стотинки/. Договорното възнаграждение се претендирало от падежа на
първата неизплатена вноска -20.01.2021 г. до дата на предсрочна изискуемост - 02.02.2022 г.
Съгласно сключеното между страните и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 30040446382
страните по този ДПК се споразумявали възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги, което възниквало за клиента като задължение към деня на отпускане
на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план.
Посочва, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните
се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Съгласно т. 15.1. от ОУ към ДПК № 30040446382 –„КЛ/СД може да изберат да не
закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към
ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал
и избрал да закупи допълнителна услуга“. Счита, че закупуването на услугите Фаст и
Флекси било изцяло по желанието на длъжника. Последният се бил съгласил с определеното
между страните възнаграждение предоставянето на услугите — „Фаст“ сума в размер на
500.00 лв. и „Флекси“ сума в размер на 1400,00 лв. Закупените от длъжника допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ съдържали следните възможности: Приоритетно разглеждане на
искането на длъжника за отпускане на кредит: Представителите на ищеца били извършили
всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили
3
били нужните документи и били сключили договора в максимално кратки срокове, като
услугата „Фаст“ била използвана от длъжника.
Отлагане на определен брой погасителни вноски: Тази процедура се осъществявала по реда
и при условията, посочени в т. 15.2,1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като
услугата„Флекси“ била използвана от длъжника. Намаляване на определен брой
погасителни вноски:
Така, ако доходът на длъжника намалеел, те могли да поискат от кредитора да им намали с
до 75 % размера на определен брой погасителни вноски Процедурата била описана в
т.15.2.2 от ОУ „Намаляване на погасителни вноски“, като длъжника въпреки предоставената
възможност със закупената от него услуга „Флекси“ не се бил възползвал от същата.
Смяна на падежната дата на вноските: Тази уговорка давала на длъжника гаранцията, че ако
сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще може да променя и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него /т 15.2.3 от ОУ „Промяна на дата
на падеж“/, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от тях услуга
„Флекси“ не се е възползвал от същата.
Длъжникът не бил изпълнил поетите договорни задължения и бил направил само единадесет
пълни и една частична погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка
към ДПК № 30040446382, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит: “Кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато
Клиентът/Съдлъжника просрочат две или повече последователни месечни вносни в пълен
размер" на 02.02 2022 г. ДПК № 30040446382 бил обявен за предсрочно изискуем от страна
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. На длъжника било изпратено уведомително писмо,
с което бил информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Предсрочната изискуемост била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен. Твърди, че на З. М. С. било
изпратено уведомително писмо с обратна разписка от страна на дружеството, с което бил
направен опит да бъде уведомена, че била обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Заявява, че адресът, на който било изпратено уведомителното писмо с обратна разписка до
ответника бил идентичен с този, който бил посочен на всички документи в договора. На
този адрес, уведомителното писмо не било потърсено от получателя. На посочения от
ответника адрес бил направен опит да се уведоми ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост и той не бил потърсил изпратеното от дружеството уведомление. Към
настоящия момент размерът на погасеното от З. М. С. задължение по ДПК № 30040446382
бил в общ размер на 2071,12 лв. /две хиляди седемдесет и един лева и дванадесет стотинки/.
С плащанията си длъжникът бил погасил част от задълженията по договора, от които
номинал в размер на 1674.66 лв. Сумата от 246,46 лв. била отишла за погасяване на лихвите
за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи
плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10
% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“Сумата
от 50.00 лв. била отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно „КЛ/СД
заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право
на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно
събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на място, смс-и
и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с действащата към
датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на съответната такса,
същата се дължи е размер според актуалната към момента на възникване на задължението
Тарифа./ Със сумата от 100.00 лв, била заплатена част от законната лихва, дължима от датата
4
на предсрочна изискуемоет до входиране на заявлението.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата З. М. С. била дължала на
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 3 628.24 лв, /три хиляди
шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, от които главница в размер
на 1561.91 лв. /хиляда петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и една стотинки/,
договорно възнаграждение в размер на 699,80 лв, /шестстотин деветдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 333.32 лв, /триста
тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 939.88 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ и
законна лихва в размер на 93.33 лв. /деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,
дължима от 02.02.2022 г. - датата на предсрочна изискуемоет до 28.06.2022
г„представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№30040446382.
Посочва, че ако потребителят бил желал той могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ.
Ответникът не бил сторил това, а бил усвоил предоставената в заем сума, което счита за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри.
Ответникът се бил съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който
момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, входираното в Районен съд - Перник. По заявлението било образувано ч. гр. д. №
3784/2022 г. След като длъжника З. М. С. бил подал възражение срещу издадената от съда
заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 12.09.2022 г. Съдът бил отхвърлил
заявлението на дружеството в частта, с която се претендирали възнаграждение за закупена
услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга Флекси, като на основание чл. 415, ал. 1, т.
3 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД подава настоящия осъдителен иск. За
останалата част от заявените вземания на ищецът било указано да подаде установителен иск
на основание чл. 415, ал. 1. т.1 ГПК.
Моли съдът да постановите решение, с което да установи съществуването на вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника З. М. С., представляващо
главница в размер на 1561.91 лв. /хиляда петстотин шестдесет и един лева и деветдесет и
една стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 699.80 лв, /шестстотин деветдесет и
девет лева и осемдесет стотинки/ и законна лихва в размер на 93.33 лв, /деветдесет и три
лева и тридесет и три стотинки/, дължима от 02.02.2022 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 28.06.2022 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30040446382, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК № 30040446382 З. М.
С. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 333.32 лв. /триста тридесет и три лева и тридесет и две стотинки/ и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 939.88 лв, /деветстотин тридесет и
девет лева и осемдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба депозиран от ответницата.
Оспорва изцяло иска по основание и размер, както и обстоятелствата описани в исковата
молба. Ответникът по спора бил физическо лице, на което по силата на процесния договор
5
бил предоставен паричен заем, който не бил предназначен за извършването на търговска или
професионална дейност, поради което същият имал качеството на потребител по смисъла на
§ 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ищецът бил финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.З от Закона за кредитните
институции, и бил търговец съгласно § 13, у.2 от ДР на ЗЗП.
Счита, че сключеният договор бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и
заобикалящ закона. Счита, че клаузата, уреждаща размера на дължимата годишна лихва,
била неравноправна. Твърди, че с предложения допълнителен пакет услуги се заобикаляла
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като счита, че тази уговорка била в пряко противоречие
с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Счита, че е налице противоречие с изискванията на
нормите на чл.11, т.9 и т.10, във вр. с чл.22 от ЗПК.
Нищожна била клаузата на сключения договор, по силата на която кредитополучателят се
бил задължил да заплаща възнаградителна лихва в размер на 41.00 %. Съгласно чл. 9 от ЗЗД,
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави следвало да се считат сделки, с които неравноправно се третирали
икономически слаби участници в оборота и се използвали недостиг на материални средства
на един субект за облагодетелстване на друг.
Добрите нрави били морални норми, на които законът придавал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване била приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Понятието „добри нрави” по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД било
обща правна категория, приложима към конкретни граждански правоотношения. Добрите
нрави били коректив, целящ да осуети злоупотребата с принципа за свободата на
договарянето, която не била неограничена.
В настоящия случай възнаградителната лихва надвишавала 4 пъти законната лихва
попросрочени задължения. Съгласно съдебната практика на ВКС - р. № 1270/09.01.2009 г. на
ВКС, 2 ГО по гр. д. № 5093/2007 г. - за противоречащи на добрите нрави се считали сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Нямало
изискване възнаградителната лихва да е равна на законната лихва, но с оглед изискването на
закона при договаряне да не се накърняват добрите нрави, следвало да се приеме, че именно
те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната
лихва е действително.
Съгласно трайната съдебна практика максималният размер на договорната лихва бил
ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на
добрите нрави било да се уговаря компенсаторна лихва за забава, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва и възнаградителна лихва, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. В тази насока била практиката на ВКС, обективирана в Решение №
906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д.
№8315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС,
2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Към датата на
сключване на договора - 05.11.2019 г., ОЛП определен от БНБ бил в размер на 0.00%.
Съгласно Постановление на Министерския съвет за определяне размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута законната лихва за просрочени задължения
за задължения в левове се определяла от основният лихвен процент на Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 декември, на текущата година, плюс 10 процента,
т.е. размерът на законната лихва към датата на сключване на Договора бил 10.00%. Видно
било, че договорната лихва по сключения договор надхвърляла двукратния й размер, с оглед
на което, клаузите, с които последната била уговорена били нищожни поради противоречие
6
с добрите нрави.
Нищожна като неравноправна била и клаузата, уреждаща размера на ГПР - 49,14%.
Действителният годишен процент на разходите бил различен, поради което
кредитополучателят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, тъй като
не били ясно уговорени лихвения процент по кредита и ГПР, съобразно изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Счита, че нищожността на посочените клаузи от договора водила
до нищожност на целия договор, защото договорът имал възмезден характер и кредиторът
не би го сключил без възнаграждение за кредита, т.е. без уговорките за лихвен процент и
ГПР.
Нищожна била и клаузата за предоставяне на ищеца на пакет от допълнителни услуги.
На първо място съдържанието на допълнителния пакет услуги по съществото си не бил
представлявал реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които да носят
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което
по размер дори надвишава стойността на предоставената в заем сума. По отношение на
услугата "приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит"- ФАСТ била
налице изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в
случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Отделно от това основно задължение на
кредитора по договора за кредит било да предостави договорената парична сума, т.е.
разглеждането и изплащането на кредита било дейност по усвояване и управление на
кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение.
Представените като „допълнителни услуги“ възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна датата
на падежа всъщност-ФЛЕКСИ се полагали на кредитополучателя по силата на закона,
поради което поисканото заплащане за тях е неоправдано.
На второ място следвало да се отбележи, че посочените в споразумението допълнителни
услуги всъщност изобщо не били „допълнителни“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
допълнителни били такива услуги, които били свързани с договора за потребителски кредит,
но нямали пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването
на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение. Услугите, описани в t.VI от Договора, имали характер на действия
свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранявала
заплащането на такси.
Не на последно място следвало да се отбележи, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи
съдържанието на допълнителните услуги се налагал извода, че ползването на всяка от тях
било обусловено от насрещната воля на кредитора, което само потвърждавало изложеното
по-горе, че не се касаело за допълнителни ползи или преференции за кредитополучателя, а за
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
С уговореното възнаграждение за допълнителен пакет се заобикаляла разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги не представлявало плащане за услуга, а реално представлявало
прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. Тази клауза била нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
С оглед на изложеното счита, че уговорките за заплащане на допълнителни услуги Фаст и
Флекси били нищожни и тъй като нищожните уговорки не произвеждали действие,
задължения по тях не били възникнали за ответника.
Позовава се на чл. 10 ЗПК и оспорва обстоятелството, че договора бил изготвен в два
7
еднообразни екземпляра, и че същият бил изготвен във формат и шрифт - не по- малък от
12. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1 и
ал.2 и чл. 12, ал.1 ЗПК договорът бил недействителен, като липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания водило до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК- изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите били изискуеми при
псамото му сключване.
Нормата на чл. 22 от ЗПК била категорична, че при неспазване на някой от изброените
задължителни елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, той бил
недействителен, без да била предвидена законова възможност липсващата информация да се
извлича от приложения към договора. С оглед гореизложеното моли съдът да обяви
процесният договор за заем за недействителен на основание чл. 22 от Закона за
потребителски кредит. Законодателят бил предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за
потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата
стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. В случая ищецът
претендирал суми както за главница, така и за лихва и допълнителни услуги. Доколкото
обаче настоящото производство било такова по чл. 422 от ГПК, предявеният иск трябва да
бъде идентичен по основание и размер на претенцията в заповедното производство. При
положение, че съдът приемел, е договорът е недействителен, тази сума, търсена като
главница в процеса, нямало как да бъде прието за установено, че подлежи на връщане на
договорно основание, защото връщането й произтичало от института на неоснователното
обогатяване. Неравноправните клаузи били нищожни, освен, ако те били уговорени
индивидуално по чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не били
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им. Тежестта на
доказване на това обстоятелство падала върху ищеца, като подлежащ на доказване
положителен факт, установяващ изгодни за кредитора обстоятелства и на основание
специалната норма на чл. 146 ал. 4 от ЗЗП. Счита, че договорните клаузи били изготвени
предварително от ищеца и ответникът не можел да влияе върху съдържанието им при
подписване на договора, поради което за тях лицето можело да се ползва от защитата на
потребителя, предвидена в ЗЗП. Видно от самият договор същият бил в бланкетна форма,
сключен при общи условия. Оспорва, че кредитополучателката имала право на избор и
могла свободно да договаря клаузите на договора и да влияе на тяхното съдържание.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала насрещен иск. На основание изложените в
отговора на исковата молба обстоятелства и аргументи, моли съдът да признае за нищожни,
на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1 по предявения от З. М. С., ЕГН:
********** против “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* насрещен иск за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№30040446382, клаузите на т. VI „Параметри“, по отношение на уговорената
възнаградителна лихва за размера над 10% до 41.00% годишно, поради противоречие на
добрите нрави. На следващо място моли съдът да признае за нищожни, на осн. чл. 146, вр.
чл. 143 от ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1 по предявения от З. М. С., ЕГН: ********** против
“Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* насрещен иск за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30040446382,
клаузите на т. VI „Параметри“, които касаят задължение за заплащане на допълнителна
услуга „Фаст” за сумата 500, 00 лева и допълнителна услуга „Флекси” за сумата 1400, 00
лева, поради противоречие на добрите нрави. Претендира сторените по делото разноски по
насрещния иск.
В срока по чл. 131 ГПК ищецът и ответник по насрещният иск е депозирал отговор на
насрещната искова молба.
8
Посочва, че исковото производство по чл. 422 ГПК било специфично и представлява
своеобразно продължение на заповедното производство, поради което чл.422, ал.1 от ГПК
предвиждал, че искът за съществуване на вземането се смятал предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Искът на първоначалния ищец подлежал на разглеждане по реда на чл.422 от ГПК, който
било своеобразно продължение на заповедното производство и целял установяване
съществуването на парично задължение към точно определен времеви момент, а насрещния
иск представлявал обикновен осъдителен иск, предявен по общия исков ред.
Освен това, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не
намирали приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. По своята
същност така наречения „насрещен иск“ бил подаден отговор на първоначалния иск. Счита
за неоснователно и недоказано твърдението, че договорената възнаградителна лихва била
нищожна като противоречаща на добрите нрави. С оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните се съгласили да сключат договор за кредит с
годишен лихвен процент от 41.00 % и ГПР в размер на 49.11 %. Длъжникът се бил съгласил
с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски
формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на
договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с
погасяване на месечни вноски. Добрите нрави били критерии за норми за поведение, които
се били установявали в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемали и се съобразявали с тях. След като "добрите нрави"
не било изрично дефинирано понятие, а преценката се правила във всеки конкретен случай,
като при твърдение за нарушение на чл. 9 ЗЗД следвало да посочи кои конкретно добри
нрави са нарушени, каквото в настоящия случай липсва.
Възнаградителната лихва била цена за предоставеното ползване на заетата сума, чието
отпускане било бързо одобрено, а връщането следвало да се осъществи за некратък период
от време. Следвало да се приеме, че уговорената възнаградителна лихва не противоречала на
добрите нрави, тъй като се касаело за необезпечен кредит, осигурен от небанкова финансова
институция.
Счита, че добрите нрави в потребителското кредитиране от небанкови финансови
институции били в границите на посочените от БНБ лихвени проценти, на които останалите
небанкови финансови институции предлагали потребителски кредити.
В случая нямало противоречие с добрите нрави, доколкото същите бил морални норми, на
които законът придавал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване била приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал.1
от ЗЗД/. Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З ЗЗД било обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези.При преценка дали уговорения размер на
договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния
и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои
парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички останали
разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя, следвало да се отчете характера на договора, неговата цел,
задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и
възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато
едната престация била предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната
престация - заплащане на възнаградителна лихва следвало да се съизмерва както със
9
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата
сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.
В по-старата съдебна практика (решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гражданско дело №
1106/2003 г., II г.о.; решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гражданско дело № 315/2005 г.,
II г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гражданско дело № 5093/2007 г., II г.о.)
действително се приемало, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите
за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението
по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Тази практика,
обаче, вече била преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК (обн.,
ДВ, бр.35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014). В чл.19, ал.4 от ЗПК било въведено
ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не можел да бъде
по - висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и
валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. С
изменението на Закона за потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., се въвел
максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по
кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид) и който не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, което бил 50%. т.е. в случай
че съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30
процента, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничавал и размерът на
годишния процент на разходите до 35-40 процента, каквото правомощие за разширително
тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях счита все
още не било дадено на нито един държавен съд.
Действително в съдебната практика се приемало, че възнаградителна лихва над трикратния
размер на законната лихва се явявала нищожна, като противоречаща на чл.26, ал.1 от ЗЗД,
но счита, че същата не била относима в настоящия случай. Подобни разрешения – за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва били релевантни преди приемането на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК (в сила от
23.07.2014 г.). Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния
процент на разходите по потребителски кредити не съществувал нормативен текст,
регулиращ оскъпяването на кредита, съдът следвало да изхожда от общите правни
принципи. При сключване на процесния договор бил налице нормативен текст - чл.19, ал.4 и
ал.5 от ЗПК, който точно и ясно определя предела на оскъпяване на кредита – годишният
процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове, определена с постановление на Министерския съвет.
Възнаградителната лихва била компонент от ГПР, като единственото условие било, същата
заедно с другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия размер.
По отношение на процесния договор било приложимо изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК -ГПР
да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва
бил 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре. В
случая, определеният в договора размер на ГПР от 49.11 % не надвишавал пет пъти размера
на законната лихва, а договореният ГЛП -41.00 %, следователно посочената клауза не била
нищожна поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК. Не можело да се приеме, че
клаузата била нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Практиката на ВКС, според която противоречаща на добрите нрави била уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
била постановена преди с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК да бъде въведен законово
10
установен императивен лимит на възнаграждението на кредитора.
Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва,
размерът на законната лихва бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %. т.е. в конкретния
случай ГПР не надхвърлял петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания
за целия период на кредита, следователно не било налице нарушение на законовото
изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите
парични средства не противоречал на добрите нрави, защото не злепоставял интереса на
икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Счита за неоснователни и
недоказани твърденията на ответната страна относно допълнителните услуги Фаст и
Флекси, тъй като същите не били недействителни и не противоречали на добрите нрави. На
първо място в процесния случай предоставянето на допълнителни услуги не било
задължително за отпускането на кредита. Закупуването на допълнителни услуги било
опционално, по избор на потребителя и зависело единствено от неговата воля дали желае
искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да
променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Всяка една и всички тези услуги потребителят можел да използва, ако пожелае. В процесния
случай ответникът бил пожелал да закупи и допълнителни услуги Фаст и Флекси, като е
декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Допълнителните услуги
предоставяни на ответника право да получи услуги, които не били свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а били свързани с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги,
ответникът си бил гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Гарантирал си бил, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той нямало да
изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да
отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си
състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си
бил, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски
длъжникът можел да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой
погасителни вноски. Гарантирал си бил, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за
него. Гарантирал си бил, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще
може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя ред
документи. Всички тези възможности, които длъжникът бил получил, съответно всички
тези услуги, които кредиторът се задължавал да му предостави със закупуването на пакета
от допълнителни услуги, в никакъв случай не могли да се определят като задължителни и
като част от общите разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги
гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка
неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по избор на
потребителя било видно, освен от заявеното от длъжника в искането за отпускане на
потребителски кредит и от това, че кредиторът предлагал и реално отпускал кредити и без
закупен такъв пакет.
Възнаграждението не било цената на услугите, а било дължимо за наличието им, за
възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки
един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко
свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. С оглед на гореизложеното,
предоставяне на допълнителни услуги, първо, не било пряко свързано с договора за кредит,
тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените допълнителни
услуги; второ закупуването било в резултат на свободната воля и индивидуално желание на
11
длъжника; трето - не задължително условие за отпускане на кредит, поради които
обстоятелства законодателят бил извадил разходите за такива допълнителни услуги от
общите разходи по кредита.
Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на
вещ“. От това правило се налагал изводът, че за предоставяне на допълнителни услуги
действително представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на
договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика
с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поемал задължение да извърши
конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия
обикновено били фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението за
договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставяла известна свобода за
кредитора да предоставя допълнителни услуги, които били извадени от договора за
потребителски кредит, то законодателно било допустимо уговарянето на такива. Тази
възможност пред клиента се явявала опционална.
Предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
било легално уредено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата
предвиждала, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Ал. 2 и ал. 3
на чл. 10а ЗПК изрично постановявали, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В обхвата
на общите разходи по кредита, които следвало да се отчетат при формирането на ГПР,
попадали разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на
такива допълнителни услуги било задължително условие за сключването на договора за
кредит. В процесния договор за потребителски кредит обаче изрично било посочено, че
изборът и закупуването на допълнителни услуги не било задължително условие за
получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия.
Предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не
представлявали част от общите разходи по кредита, съответно не следвало да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължало от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия
кредит, респективно не следвало да се включва при изчисляването на ГПР и не
противоречало на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В процесния случай длъжникът се бил възползвал от
услугите: Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит;
Отлагане на определен брой погасителни вноски, като услугата „Флекси“ била използвана
от длъжника. Услугата по приоритетно разглеждане имала за предмет приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди
кредитоискателите без закупена такава допълнителна услуга. За това било определено да се
извършва в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Разглеждането и
получаването на становище по искане за отпускане на потребителски кредит при поискана и
закупена такава допълнителна услуга обичайно било в рамките на 15 (петнадесет) минути.
Ако искането за отпускане на потребителски кредит постъпило в системата на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД извън работното време на кредитора, в неработен ден или на
официален празник, се допускало забавяне в разглеждането и даването на становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, но кредиторът гарантирал приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в срок до 2 (два) часа от
началото на първия следващ работен ден. За разлика от това, кредитоискателите, които не
били избрали и закупили допълнителна услуга, получавали разглеждане и становище на
12
искането за отпускане на потребителски кредит в срок от 5 работни дни, считано от
постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД. Приоритетното разглеждане касаело предварителен етап от
отношенията между страните по ДПК - етапа преди сключване на ДПК. В този
предварителен етап кредитодателят следва да прецени кредитоспособността на
кредитополучателя, като извърши нужните за това проверки, по силата на императивното
правило на чл. 16, ал. 1 от ЗПК. Приоритетното разглеждане съкращавало този етап, като
намалявало времето за протичането му значително, което налагало ангажиране на
значителен ресурс от страна на кредитодателя, за да може да извърши всички нужни
справки и проверки в рамките на този кратък срок.
Отделяният допълнителен ресурс, с който се осигурявала възможността за извършване на
законоустановените проверки в толкова кратък срок оправдавало заплащането на
допълнителна стойност от страна на потребителя, кандидатстващ за кредит и очакващ да
получи средствата по кредита възможно най-скоро.
Възможността за едностранна промяна в погасителния план от страна на кредитополучателя
също оправдавала заплащане на допълнителна стойност от страна на последния, тъй като
нарушавала нормалното развитие на кредитното правоотношение и съответно – очакваните
от кредитодателя суми за погасяването на кредита и възнаградителна лихва за ползване на
заемната сума. Освен, че отлагала във времето момента, в който кредитодателят ще може да
събере средствата, които бил представил като кредит и сумата на съответното
възнаграждение за това (възнаградителната лихва), промяната в погасителния план
осуетявала възможността средствата да бъдат инвестирани отново от кредитодателя.
Наред с това, с ползване на допълнителните услуги, касаещи промяна в погасителния план,
кредитополучателят си осигурявал известна сигурност. С тях, потребителят си гарантирал ,
че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той нямало да изпадне в забава, а
кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да отложи плащането на
определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху стабилизирането на своята
платежоспособност, а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността
да плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, ще
може да намали размера на определен брой вноски. Гарантирал си, че ако сменят датата на
заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по
кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо
да попълва и представя ред документи.
Счита, че общо предлаганите допълнителни услуги имали еквивалентна стойност, отчитайки
ефекта от тях за кредитодателя, спрямо стойността, която тези услуги имали за
кредитополучателя, отчитайки предимството, което му давали и уговорената цена за
ползването им. Този размер бил предложен на длъжника при кандидатстване за кредит и ако
и доколкото бил приет от него, бил подписан процесния договор с посочените параметри,
т.е. -ползването на допълнителните услуги било по искане на кредитополучателя, а размерът
на възнаграждението за тези услуги бил уговорен със съгласието на кредитополучателя,
който, към датата на сключване на споразумението за допълнителни услуги е считал
размерът на това възнаграждение за обоснован.
Общото твърдение, че размерът на възнаграждението е необосновано висок също било
неоснователно. Размерът на възнаграждението за допълнителни услуги бил определен на
база стойността, която осигуряване на предлаганите допълнителни услуги коствала на
дружеството, предвид нуждата от ангажиране на ресурс за предоставянето на тези услуги,
както и предвид периода от време, в който същите се осигуряват на кредитополучателя.
Неоснователно било и общото твърдение за липсата на житейска и икономическа логика за
потребителят да желаел да заплаща за допълнителни услуги. Неоснователно било и
13
твърдението, че дружеството предоставя необезпечени потребителски кредити единствено и
само в случай, че потребителите се съгласят да заплатят възнаграждение за допълнителни
услуги. Допълнителните услуги били предвидени като възможност и не били задължително
условие за отпускане на потребителския кредит, поради което не следвало да попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ съгласно легалната дефиниция на пар. 1,
т.1 от ДР на ЗПК. Договорът за потребителски кредит бил действителен съгласно чл. 11
ЗПК, поради което моли съдът да отхвърли насрещните искове като неоснователни и
недоказани. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение при условие на
евентуалност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на възнаграждението на процесуалния
представител на насрещната страна.
С оглед характера на предявения иск, съдът с определение от 06.04.2023 г. е указал на ищеца
по първоначално предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
и чл. 79 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че носи доказателствена тежест да установи
наличие на договорни отношения между него и ответницата за предоставяне на
потребителски кредит за претендирания размер, че сумата по кредита е усвоена от
ответницата, настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и уведомяването на
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, размера на начислената лихва за
забава, на договорната лихва, както и че ответницата е изпаднала в забава за претендирания
период от време. Следва да докаже, че договорът за потребителски кредит е бил сключен
при спазване на изискванията на ЗПК и ЗЗП. Със същото определение е указано на ищеца
по първоначално предявения осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД , че следва да докаже наличието
на договорни отношения с ответницата по силата на които са били уговорени и реално
предоставени претендираните от него допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“,
настъпването на изискуемостта на задължението на ответницата за тяхното заплащане,
както и че съдържанието на тези клаузи за предоставянето на тези услуги съответства на
изискванията на ЗПК и ЗЗП. Указано е на ответника по първоначално предявените искове,
че следва да установи изпълнение на задължението си спрямо ищеца, респ. плащане на
дължимите суми в уговорения срок. С цитираното определение са дадени указания на
ищеца по насрещния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във
вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че следва да докаже, че клаузата на договора за потребителски
кредит относно размера на възнаградителната лихва и клаузите на договора относно
задължението му да заплаща допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са в противоречие с
добрите нрави. Указано е на ответника по насрещния иск, че следва да установи
съответствието на тези клаузи относно размера на договорната лихва и задължението за
заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ с добрите нрави.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 и осъдителни с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
главница, възнаградителна лихва, допълнителни такси – възнаграждение допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ по сключен между страните договор за потребителски кредит.
Предметът на доказване в настоящото производство (така както е очертан от ищеца по
правилото на чл. 6 ГПК) е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото
дружество посочените суми на основание договор за потребителски кредит
30040446382/05.11.2019 г.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
14
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените установителни
искове са процесуално допустими. Такива са и осъдителните по правилото на чл. 415, ал. 1,
т. 3, вр. ал 3 ГПК.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на
задължението за връщане на предадената в заем сума. От представения по делото Договор
се установява, че той е сключен между ответника като заемополучател/клиент и „Профи
Кредит България“ ЕООД, по силата на който ищецът се е задължил да отпусне на ответника
заем в размер на сумата от 2000,00 лева.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно
определеното съдържание на договора е налице. В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (36 месеца), общият
размер на кредита, лихвен процент – 41% и ГПР – 49,11 %. На ответника е предоставена
преддоговорна информация и е изготвен погасителен план, подписан от страните. От
съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит.
Ищецът е изпълнил основното си задължение – да предаде сумата на заемателя, което се
установява от приложеното по делото платежно нареждане, както и от приетата по делото
ССЕ, поради което е възникнало задължението за връщане на заетата сума. Сумата от 872,02
лв. е послужила за рефинансиране на друг кредит на ответницата, а сумата от 1127,98 лв. й е
била преведена с приложеното по делото платежно нареждане на 05.11.2019 г.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено
писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото Договор се
установява, че страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната лихва по
кредита, годишен лихвен процент - 41,00%. Видно от изготвената по делото и кредитирана
от съда ССчЕ към 05.11.2019 г., когато е бил сключен процесния договор за потребителски
кредит основния лихвен процент определен от БНБ е бил 0,00 %. Възнаградителната лихва
не надхвърля петкратния размер на законната лихва за процесния период и не съставлява
неравноправна клауза.
Тук посочената клауза не би могла да бъде подведена и под някоя от хипотезите, изброени в
чл. 143 ЗЗП, тъй като се касае за възнаградителна лихва, уговорена индивидуално, поради
конкретното възражение на ответника за наличие на неравноправна клауза съдът намира за
неоснователно.
По тези съображения, настоящият състав намира, че договорната клауза за възнаградителна
лихва не е нищожна и е произвела действие между страните.
15
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При извода за основателност на задължението за главница по Договора, основателна е
акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост произтича пряко от
закона.
Съдът приема, че са били налице предпоставките за обявяване на договора за предсрочно
изискуем съгласно договорните клаузи. Установи се, че ответникът е в забава и че такова
изявление е отправено до него, което макар и да е върнато в цялост като непотърсено,
доколкото е изпратено на адреса му, посочен в Договора, съдът приема, че ищецът е
положил дължимата се грижа съгласно чл. 13 от ОУ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата за „пакет за
допълнителни услуги“:
От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги Фаст и Флекси се установява, че длъжникът може да се възползва от една или всички
посочени услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
Право на промяна на погасителния план. Това Споразумение представлява самостоятелна
сделка с правна същност, аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се
явява нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така,
доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната престация е до
такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете, че престация
липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната
и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета
изключително голямата разлика в престациите - Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по
описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК. В процесния случай размера на главницата по процесния договор
за потребителски кредит е 2000 лв., а размера на закупената допълнителна услуга „Фаст“ е
500 лв., а размера на закупената допълнителна услуга „Флекси“ е 1400 лв.
В настоящия случай съдът намира, че се касае именно за такава драстично изразена липса на
еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги е почти равна на
стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно услугите, срещу
които се заплаща цена, са поставени в зависимост от допълнителни предпоставки, т.е. са
услуги под условие, които в конкретния казус са останали нереализирани, а единствената
услуга, която се сочи, че е използвана - приоритетно разглеждане на искането за кредит и
изплащане на самия кредит и отлагането на вноски по погасителния, се покрива с действие,
което така или иначе е дължимо от кредитора - да осъществи преценка за наличие на
условията за отпускане на кредит, и се различава единствено по срочността си, която по
никакъв начин не оправдава заплащането на определената цена и то в посочените размери.
Дори да се счете, че дължимостта на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е
обусловена от предоставянето на клиента на дължима услуга в по-кратки срокове или при
промяна на погасителния план (услуга Фаст и услуга Флекси) и от предоставянето на
бъдещи възможности за същия, следва да се отчете, че се касае за договор, при който има
икономически по-слаба страна и заплащането не на „цена на услуга“, а на „възможността
длъжника да поиска промяна на договора“, както поддържа страната. Предвид характера на
тези възможности, част от които са отлагане на определен брой погасителни вноски и
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски или смяна на дата на
падеж, не могат и няма как да оправдаят завишаване за дължимата сума по договора.
С уговореното възнаграждение за допълнителен пакет се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за
16
максимален размер на ГПР. Тази клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза при изчисляването на ГПР по
процесния договор за потребителски кредит допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не
са били сключени по ГПР на договора за кредит и в случай, че същите са били включени в
ГПР то същият би се равнявал на 120,3958.
С оглед на изложеното съдът счита, че уговорките за заплащане на допълнителни услуги
Фаст и Флекси са нищожни и тъй като нищожните уговорки не произвеждат действие,
задължения по тях не са възникнали за ответника.
При горните изводи, настоящият състав приема, че доказан в своето основание искът за
главница, възнаградителна лихва и за обезщетение за забава по Договора. От приетата по
делото заключение по ССЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвено от лице със
съответните специални знания и въз основа на представения му доказателствен материал се
установява, че ответникът е извършил плащане в размер на 2071,12 лева, което е послужило
за погасяване на вземанията съгласно погасителния план. Същевременно, част от това
плащане – 626,80 лева е отнесено за вземане, което съдът прие за недействително, а именно
възнаграждение по допълнителния пакет услуги. Ето защо тази сума следва да бъде
отнесена към погасяване на задължението за обезщетение за забава и към претендираната
договорна лихва.
Страните не спорят за размера на задълженията на вземанията, поради което съдът приема,
че задължението за главница е в размер на 1561,91 лева, възнаградителна лихва е в размер
на 699,80 лева за периода от 20.01.2021 г. до 02.02.2022г., когато е била осчетоводена
обявената на длъжника предсрочна изискуемост на кредита (в унисон със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК), като обезщетение за забава от 02.02.2022 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-28.06.2022 г е в размер на
93,33 лева.
При така направените изчисления, съдът и на основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД приема, че
ответникът дължи установените със ССЕ задължения за главница и възнаградителна лихва
и обезщетение за забава, а със сумата от 2071,12 лева е погасено задължението за
обезщетение за забава в размер на 93,33 лв., задължението за заплащане на договорната
лихва в размер на 699,80 лв. и частично задължението за заплащане на главницата до
размера от 1277,99 лв., за които суми следва да бъдат отхвърлени предявените искове като
погасени поради плащане.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
оставен без разглеждане като недопустим за периода от 04.12.2021 г. до 02.02.2022 г., тъй
като за този период не е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на претендираната договорна лихва, а същата е била издадена за
периода от 25.12.2020 г. до 03.12.2021 г. Същият иск по изложените съображения следва да
бъде отхвърлен в пълния му претендиран размер от 699,80 лв. като погасен поради плащане,
но за периода от 20.01.2021 г. до 03.12.2021 г., който се включва в периода от 25.12.2020 г.
до 03.12.2021 г., за който е издадена процесната заповед №2314 от 04.07.2022 г. по ч.грд. №
3784/2022 г. на ПРС по отношение на претендираната договорна лихва.
След извършеното в изложената поредност погасяване на претендираните вземания с
установеното плащане от страна на ответника със ССчЕ остава да се дължи непогасен
остатък от претендирата главница в общ размер на 1561,91 лв., който се равнява на сумата
от 283,92 лв., като именно за тази разлика главният иск следва да бъде уважен и отхвърлен в
останалата си част като погасен поради плащане.
17
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1
такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е доказал разноски
в общ размер на 401,03 лв., като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 300.00 лева, което обаче на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
намира, че следва да бъде уважено в размер от 150,00 лева, съгласно приложен списък по чл.
80 ГПК. При този изход от спора, а ищецът се дължат разноски в размер на 19,64 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора
и доказаните в заповедното производство разноски и определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева, на ищеца се дължат 17,43 лева, които също следва
да му бъдат присъдени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени разноски в общ
размер на 328,14 лв., съобразно отхвърлената част на предявените искове.
На ответницата е била оказана безплатна адвокатска помощ от страна на адвокат Д. М. от
АК-Перник и на същата на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл. 7 от НМРАВ с
оглед изхода на спора следва да й бъде присъдено възнаграждение в размер на 1220,35 лв.,
което следва да бъде заплатено от ищеца.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В съществува изискуемо вземане срещу З. М. С., ЕГН: ********** от гр. П., ж..к . „Т.“,
бл. **, ет. *, ап. ** в размер на 283,92 лева, представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит №30040446382/05.11.2019 ведно със законна лихва за
забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение-30.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над сумата от 283,92 лв. до пълния предявен размер от
1561,91 лева като ПОГАСЕН поради плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , с които се претендира да се установи, че ответникът дължи на ищеца
възнаградителна лихва в размер на 699,80 лв. за периода от 20.01.2021 г. до 03.12.2021 г. и
мораторна лихва в размер на 93,33 лв. за периода от 02.02.2022 г. до 28.06.2022 г. като
ПОГАСЕНИ поради плащане.
За които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. №
3784/2022 г. по описа на Районен съд Перник
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по . 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за периода от
04.12.2021 г. до 02.02.2022 г. като НЕДОПУСТИМ.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 79. ал. 1 ЗЗД за осъждане на З. М. С.,
ЕГН: ********** от гр. П., ж..к . „Т.“, бл. **, ет. *, ап. ** да заплати на Профи Кредит
България“ ЕООД сума в размер на 333,32 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ и сумата от 939,88 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
18
30.06.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които суми е отказано да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3784/2022 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. М. С., ЕГН: ********** от гр. П., ж..к . „Т.“,
бл. **, ет. *, ап. ** да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумите в размер на
19,64 лева – разноски в исковото производство и на сумата от 17,43 лева – разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати
З. М. С., ЕГН: ********** от гр. П., ж..к . „Т.“, бл. **, ет. *, ап. ** разноски сторени в
исковото производство в общ размер на 328,14 лв., съобразно отхвърлената част на
предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА Профи Кредит България“ ЕООД да
заплати на адв. Д. М. от АК-Перник, с адрес на кантората: гр. П., ул. „Т.“ № **, ет.*, офис
6А сумата от 1220,35 лв., съставляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
на ответницата З. М. С..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Перник, а в прекратителната част в едноседмичен пред същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
19