РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Ловеч , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310100150 по описа за 2021 година
…….………...и в присъствието на
прокурора.................ВАСЯ РАДЕВСКА............................като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 150 по описа за 2021 год, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.549,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 14 от ЗЛС – за
обявяване смъртта на отсъстващо лице.
Ловешки РС е сезиран с молба, подадена от И. З. Д., с адрес: *****, чрез адв. М.Д.,
САК, съд.адрес: ***** с искане съдът да обяви смъртта на лицето И. В. Д., роден през 1898
г. в с. *****, като определи дата и място на смъртта – 08.10.1944 г. в с. ***** и да разпореди
на Община ***** да състави акт за смърт на името на И. В. Д. и вписването му в
съответните регистри по гражданско състояние.
Молителят излага, че И. В. Д. е роден на ****** г. и е живял в с. *****, днешна
Община – ***** към ***** г. Посочва, че същият е бил в брак с М. И. от която има син – З.
И. Д., баща на молителя.
Наведени са твърдения, че по време на деветосептемврийските събития от 1944 г.
дядото И. В. Д. е бил арестуван и отведен от представители на управляващите, като от
04.10.1994 г. нататък никой не е получавал каквито и да било вести от него, нито го е
виждал. Сочи се,че по разкази на негови съвременници той и още 6 негови съселяни са били
арестувани заедно и после убити по политически причини от представители на БКП.
1
Фактите и обстоятелствата по ареста и отвеждането не са документирани, като за действията
не съществуват архивни документи от наказателно-правен характер.
Молителят твърди, че след отвеждането и слуховете за убийството на седемте
жители – земеделци от с. *****, е постановена Присъда №2 на Народния съд от 10.03.1945
г., с която над 100 лица са обявени за „виновници за въвличане на България в Световната
война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея“ и са осъдени на смърт и
лишение от права завинаги. Изтъква, че дядо му И. В. Д. е сред осъдените на смърт с тази
присъда, като е посочен под номер 49 на стр.2 от присъдата в частта за обявяване на смърт.
Съдът още е наложил глоба и е присъдил в полза на държавата всичкото му имущество.
В потвърждение на горното молителят представя писмени доказателства от
съвременници на И. В. Д., съставени в началото на 90-те години във връзка с упражняване
правото за изплащане на еднократно обезщетение на репресирани лица по политически
причини през периода 12.09.1944 г. – 10.11.1989 г.
Молителят счита, че са налице основателни причини и обстоятелства да се приеме,че
И. В. Д. е бил убит или загинал при други обстоятелства през м.октомври 1944 г. или най-
късно март 1945 г., като считано най-късно от 08.10.1944 г. никой не е получавал вест от
него.
Твърди се, че към настоящия момент не е налице смъртен акт на И. В. Д., което
обстоятелство се удостоверява от приложеното Удостоверение № 214/08.04.1993 г. от
Кметство на с. *****. Изтъква се, че липсата на смъртен акт и фигурирането на И.Д. в
регистрите за гражданско състояние поставя в невъзможност наследниците да се
легитимират като такива и да упражнят наследените имуществени права, нито да получат
документи и удостоверения за гражданско състояние по отношение на И.Д., предвид което е
налице правен интерес за тях по смисъла на чл.14 от ЗЛС от обявяване смъртта на И.Д..
Посочено е, че последното известие за И.Д. е от октомври 1944 г., като към настоящия
момент са минали много повече от 5 години, считано от този момент, предвид на което е
налице изискването на чл.14 от ЗЛС. Последната дата със сведения за него, посочена из
представените документи, е 08.10.1944 г., поради което моли съдът за приеме за ден на
смъртта на И. В. Д. датата 08.10.1944 г.
Съобразно разпоредбата на чл.550 от ГПК съдът е изпратил писма до съответните
органи с оглед събиране на сведения по отношение на изчезналото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.550, ал.2, предл.2-ро от ГПК препис от молбата е
връчена и на останалите наследници на отсъстващия – П. О. С. и М. О. Н..
По делото, като заинтересована страна е призована Община –*****, която не е
изразила становище по депозираната молба.
2
Молителят И. З. Д. взема лично участие в процеса, като се представлява от адв.М.Д.,
САК. Поддържа молбата и моли да бъде уважена. Позовава се на събраните писмени и
гласни доказателства.
Районна прокуратура-гр.Ловеч се представлява от прокурор В. Радевска. Застъпва
становище за основателност на молбата. Развива аргументи, че последните известия за
лицето са от 08.10.1944 г. и моли съдът да приеме, че това е моментът на настъпване на
смъртта на И. В. Д..
Съдът като съобрази изложеното в молбата, изразеното становище на страните в
проведеното открито с.з, събраните по делото писмени доказателства, както и гласните
доказателства: показанията на разпитаните свидетели М. Д. М. и Ф. М. М., на които съдът
дава вяра, тъй като същите бяха депозирани добросъвестно, преценени поотделно и в
съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Активната легитимация на молителя се установява от приложеното по делото
удостоверение за наследници на Община – *****, Кметство – с. *****, от които е видно, че
молителят И. З. Д. е внук на изчезналото лице И. В. Д.. Съгласно представеното
удостоверение за наследници изх.№ 436 от 07.09.2010 г. на Община – *****, И. В. Д. е имал
две деца: син - З. И. Д., поч. 1996 г. и от своя страна оставил за наследник молителя И. З. Д.
и дъщеря – З. И. К., поч.1994 г. и оставила за свои наследници по закон две дъщери – з.л.
П.О. Д. и з.л. М. О. Н..
Съгласно представеното по делото удостоверение на Кметство – с. ***** по
отношение на И. В. Д. – б.ж. на с.с. няма съставен акт в регистрите за умирания на селото.
Отбелязано е, че по непотвърдени сведения, същият е арестуван на 08.10.1944 г. и след тази
дата е безследно изчезнал.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Д. М. и
Ф. М. М.. Същите дават непротиворечиви показания, че по сведения на техните близки И. В.
Д. - дядо на молителя е бил член на управата на БЗНС и по време на
деветосептемврийските събития е бил арестуван от новата власт. По същото време /началото
на м.октомври 1944 г./ са били задържани и други хора от селото, като И. В. Д. последно е
видян жив на 08.10.1944 г. Св. М. заявява, че от разказ на негови съвременници знае, че са
били изкарани от селото 8 човека между с. ***** и с.*****, където биват разстреляни,
погребани в масов гроб и прикрити из горите.
По делото е установено, че след арестуването и отвеждането на И. В. Д. е
произнесена Присъда № 2 от 10.03.1945 г. на Втория състав на Народния съд, образуван в
гр. Ловеч за съдене на виновниците за въвличането на България в Световната война срещу
съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, с която под № 49 на стр.2 И.Д. е признат
за виновен и осъден на смърт, като наред с това съдът му е наложил глоба и е присъдил в
полза на държавата всичкото му имущество.
3
Събразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките на чл. 14 ЗЛС. От доказателствената съвкупност по делото не се установява
наличието на данни и вести за лицето след 08.10.1944 г., когато И. В. Д. е бил арестуван и
отведен от новата власт. Събраните по делото писмени и гласни доказателства изцяло
потвърждават така установената липса на известие за лицето от този момент. Наред с това, а
и с оглед средностатистическата възраст съдът приема, че са налице основанията да се
предполага, че И. В. Д. е починал. По данни на кметството след изчезването му, за
последния няма издаден акт за смърт.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице законовите предпоставки да се обяви
смъртта на И. В. Д., като в случая е изтекъл е значително по – дълъг срок от визираният в
чл. 14 ЗЛС.
Установено е, че последният адрес на отсъстващия е бил в с.*****, общ. *****. По
делото, в съответствие с чл. 549, ал. 2 ГПК са събрани данни и за предполагаемите
наследници на изчезналото лице. Съдът намира, че събраният по делото доказателствен
материал, изцяло кореспондира с изложеното в молбата от страна на молителя.
Предвид на това, че по делото не се събраха безспорни доказателства за точния ден
и час на смъртта на лицето И. В. Д., в съответствие с чл. 16 ЗЛС, съдът намира, че за дата на
смъртта следва да се приеме датата 08.10.1944 г. , към който момент се отнася последното
сведение за него. Тъй като липсват данни за часа на смъртта, съдът не е длъжен да определи
същия. /Решение №400 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1646/2010 г., ІV г.о./
В съответствие с разпоредбата на чл. 551 ГПК, въз основа на настоящия съдебен акт,
следва да бъде съставен акт за смърт по последното местожителство на лицето, поради което
препис от влязлото в сила решение следва да се изпрати на Община – *****.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 549 и сл. ГПК, във връзка с чл.
14 и чл. 16 ЗЛС, съдът намира че подадената молба от И. З. Д. е основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена.
Мотивиран от горните съображения,съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл.14 от Закона за лицата и семейството смъртта на лицето И. В.
Д., роден на ****** г., с последен адрес в с.*****, Община - *****.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЛС, ден на смъртта на И. В. Д., с
горните данни, а именно -08.10.1944 г., към която дата се отнася последното известие за
него.
4
ДА СЕ СЪСТАВИ акт за смърт на И. В. Д., като за дата на смъртта се впише -
08.10.1944 г. и място на смъртта –с.*****.
На основание чл.551 ГПК препис от решението, след влизането му в сила, да се
изпрати на Община-*****, за съставяне на акт за смърт и вписването му в съответните
регистри по гражданско състояние.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок, който тече
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5