Р Е Ш
Е Н И Е
№
/30.11.2020 година, гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХXVІ
състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 808 за 2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е
по жалба на „Одит – Консулт К“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и
адрес на управление ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319002784-091-001/12.12.2019
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 4/28.02.2020
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
/„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период /д.п./ 2014 г. в размер на 275,29
лева – главница, и 0,00 лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 286,88 лева –
главница, и 0,00 лева – лихви, за д.п.2016 г. в размер на 994,71 лева –
главница, и 272,46 лева – лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 982,41 лева –
главница, и 168,93 лева – лихви.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на РА поради
издаването му в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. Навеждат се доводи за несъответствие между
правилата на европейското и българското законодателство. Конкретно се твърди,
че разпоредбата на чл.16 от ЗКПО предварително поставя всяка сделка пред
значителни административни пречки, дори при липсата на каквито и да било обективни
данни за отклонение от данъчно облагане, тъй като въвежда само един от
обективните и нито един от субективните критерии на чл.6 от Директива
2016/1164/ЕС, регламентиращ на ниво Европейски съюз т. нар. „общо правило за
борба със злоупотребите“ в областта на преките данъци. Релевират се допуснати
от данъчните органи нарушения в прилагането на методологията на Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините
за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /Наредбата/. Сочи се,
че според трайната практика на Върховния административен съд на
Република България ползването и
позоваването на осреднени статистики и офертни цени при определяне на пазарни
цени по методологията на Наредбата е незаконосъобразно, тъй като коректното
прилагане на тази методология изисква съпоставяне с действително осъществили се
съпоставими сделки, и не може да бъде базирано на офертни цени. Във връзка с
това се аргументира, че вместо да изготвят редица от пазарни стойности съгласно
изискването на чл.15 ал.1 от Наредбата, органите по приходите са избрали
произволно няколко дружества, осъществяващи счетоводни услуги на територията на
гр. Варна, и са определили средностатистическа стойност на твърдените от тях
офертни цени, вследствие на което са извършили корекция на цените на анализираните
сделки на ревизираното лице с разликата до така дефинираната осреднена цена.
Изтъква се, че това представлява грубо нарушение на чл.17 от Наредбата, който
предвижда приравняване спрямо средноаритметична стойност в редицата от
стойности само в условията на евентуалност, когато резултатът от контролираната
сделка попада извън тази редица. Твърди се, че по аргумент на противното от
чл.116 ал.2 от ДОПК приходната администрация е била длъжна да докаже, че цените
на процесните услуги са извън пазарните стойности, което в случая не е сторено.
С позоваване на практиката на Съда на ЕС и на ВАС се настоява за отмяна
на РА и за присъждане на сторените разноски по делото съгласно представен
списък.
Обстойни
доводи за незаконосъобразност на РА са изложени в депозирани чрез представителя
по пълномощие адв.Д. писмени бележки.
Ответникът –
Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в съдебно заседание и в
депозирани чрез процесуалния му представител писмени бележки оспорва жалбата
като неоснователна, а ревизионния акт счита за правилен и законосъобразен по
съображения, подробно изложени в писмените бележки. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което надвишава
минималния размер по Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
свой ред претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в минимален размер от 438,65
лева.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-03000319002784-020-001/02.05.2019 г. /л. 10/, издадена от Д.Б.К., на
длъжност Началник сектор, съгласно която ревизията е с обхват установяване на
задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.,
като е посочено, че следва да завърши в срок до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта – 13.05.2019 година /л. 12/. Със Заповед за изменение на
ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000319002784-020-002/12.08.2019 г. /л. 13/, издадена от Е.С.Х.,
на длъжност Началник сектор, е променен срокът за извършване на ревизията, като
последният е определен до 11.10.2019 година. Правомощията на Д.К.и на Е.Х.да
издават ЗВР са предоставени със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. /л. 8/, издадена
от Директора на ТД на НАП Варна, видно от която и на двете лица, издали
съответно ЗВР и ЗИЗВР, е възложено издаването на такива заповеди в качеството
им на титуляри, като същевременно при отсъствие на Кръстева същата се замества
от Христова и обратното.
За
резултатите от ревизията определеният със ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ екип е изготвил
Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319002784-092-001/08.11.2019 г. /л. 60-108/,
връчен на ревизираното лице по електронен път на 11.11.2019 г. /л. 109/, в
който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и
направените от органите по приходите правни изводи по приложението на
материалния закон. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е подадено писмено възражение
срещу констатациите на РД, към което са приложени доказателства.
Производството
е финализирано с РА № Р-03000319002784-091-001/12.12.2019 г., издаден на
основание чл.119 ал.2 от ДОПК, с който на „Одит – Консулт К“ ЕООД са определени
посочените по-горе допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за
ревизираните данъчни периоди.
РА е оспорен
по реда на чл.152 от ДОПК, като с Решение № 4/28.02.2020г. Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил изцяло.
В хода на
ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на
делото, фактически и правни констатации:
Установено
е, че през ревизираните данъчни периоди „Одит – Консулт К“ ЕООД е осъществявало
счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации, както и че не е
регистрирано по ЗДДС лице.
Констатирано е, че във връзка с дейността си дружеството е сключвало
договори за услуги със своите клиенти. Представени са 26 /двадесет и шест/ броя
договори за извършване на счетоводна дейност /л. 335-418/, подробно описани на
стр. 10-11 от РД /л. 69-70/ с данни за контрагент, дата на сключване, цена на
услугата и срок на договора. Видно от датите на договорите, същите са сключени
в периода 01.01.2014 година – 05.01.2017 година.
В писмените си обяснения /л. 422/ ревизираното лице посочва, че дружеството
няма издаден квалифициран електронен подпис /КЕП/, и за периода на ревизията е
използван КЕП, издаден на „Одит-консулт М“ ЕООД. Сочи се също така, че дружеството
няма разработени писмени правила и политики относно ценообразуването на
предоставяните услуги, а се подхожда индивидуално към всеки клиент при
съобразяване на различни фактори и обстоятелства, като правен статут на
клиента, предмет на дейност, месечен документооборот, размер и естество на
сделките, регистрация по ЗДДС, наличие на персонал и други. Ревизираният
данъчен субект заявява в обясненията си, че в процеса на преговорите с
клиентите се старае да договори цена, която те са готови да платят, и
същевременно би донесла печалба за фирмата, като обичайно договорите с клиенти
се сключват за период от една година. Посочва се, че има много случаи на
издадени фактури към клиенти, които остават неплатени. От друга страна се
твърди, че на пазара на счетоводни услуги има много фирми, които предлагат
услугите на дъмпингови цени, което налага да се проявява гъвкавост при
договарянето. Сочи се обаче, че за „дружество без дейност“ минималната цена,
която дружеството оферира и не отстъпва от нея, е 50,00 лева за финансова
година, която включва изготвяне на финансов отчет/отчет за дейността, годишна
данъчна декларация /ГДД/ и подаването им пред съответните институции.
От представен хронологичен регистър на сч. сметка 703 „Приходи от продажба
на услуги“ органите по приходите са установили размера на отчетените приходи от
клиенти, подробно описани по отчетни години в таблица на стр. 4-9 и стр. 9-10
от РД /л. 63-69/. Установили са също така, че са налице данни за изготвени годишни
финансови отчети /ГФО/, ГДД по ЗКПО, справки-декларации /СД/ по ЗДДС за
описаните в таблицата клиенти.
Констатирано е, че голям процент от клиентите на жалбоподателя не са
извършвали дейност през ревизирания период, вкл. има клиенти, регистрирани по
ЗДДС, за които са подавани нулеви СД по ЗДДС. Установено е, че като съставител
на ГФО на клиенти за дадена отчетна година, жалбоподателят е издавал фактури и
е отчитал приходи в следващата календарна година.
От ревизираното лице са представени справки по отчетни години /л. 435-442/,
от които се установява броят на обслужваните от жалбоподателя клиенти и техните
идентификационни данни. В справките са посочени следните данни за обслужваните
клиенти: регистрация по ЗДДС, средносписъчен състав на предприятието-клиент,
брой стопански операции за година, брой подадени декларации обр. 1, ГДД, брой
подадени декларации по чл.55, брой подадени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ,
брой подадени уведомления за прекратяване на дейността, брой подадени отчети в
статистиката, брой подадени доказателства в Агенция по вписванията, т.е. в
представените справки жалбоподателят е представил данни, характеризиращи
дейността на клиентите и определящи обема на извършените от него счетоводни
дейности, съставляващи счетоводната услуга.
За установяване на месечната/годишна пазарна цена на извършваните
счетоводни услуги органите по приходите са изпратили искания за представяне на
документи и писмени обяснения до други търговци, осъществяващи същата дейност
на територията на гр. Варна: до „Кадимекс“ ООД /л. 444/, до „СИК Консулт“ ЕООД
/л. 451/, до „Лилия-ЛМ“ ООД /л. 458/, до „Рая Консулт“ ООД /л. 477/ до „Конто Корект“
ЕООД /л. 509/ и до „Фишмикс Про“ ООД /л. 539/.
С нарочен протокол № 0878909/24.10.2019 г. /л. 634-636/ са приобщени
доказателства, събрани в хода на други административни производства,
представляващи представени в тях документи от „Поликонсулт“ ЕООД /л. 637-653/ и
от „Антарес“ ООД /л. 654-666/.
Въз основа на събраните доказателства приходните органи са разграничили следните
критерии, влияещи на цената на счетоводната услуга:
-
брой документи на месец или счетоводни записи /включва всяко счетоводно
записване, документиращо стопански операции – фактури – приходни, разходни,
ПКО, РКО, банкови транзакции, начисления на заплати/;
-
вид дейност – услуги, търговия, търговия и услуги, производство;
-
регистрация по ЗДДС;
-
внос, износ, ВОП, ВОД;
-
брой на персонала;
-
наличие и брой банкови сметки /левови, валутни/;
-
брой дълготрайни активи.
Въз основа на изброените критерии и предоставената информация от дружествата,
извършващи счетоводни услуги на територията на гр. Варна, органите по приходите
са установили пазарни цени на счетоводни услуги на клиенти, разграничени по
следните групи:
1.
Фирми, нерегистрирани по ЗДДС и без дейност през годината – годишната такса
за съставяне на нулев ГФО е 20,00 лева;
2.
Фирми, регистрирани по ЗДДС и без дейност през годината – в тези случаи се
подават нулеви СД за ДДС в течение на годината, ежемесечно като месечната такса
за това е 10,00 лева, респективно годишната такса е 120,00 лева и допълнително
още 20,00 лева за изготвяне на ГФО.
3.
Фирми, нерегистрирани по ЗДДС, без персонал, извършващи дейност през
годината – в табличен вид на стр. 12-13 от РД /л. 71-72/ ревизиращите са
обобщили резултатите въз основа на данните, представени от проверените фирми,
извършващи счетоводни услуги на територията на гр. Варна. Фиксирали са 5 /пет/
основни групи клиенти, респективно цени на счетоводни услуги, за всяка от
ревизираните години, в зависимост от документооборота на фирмите: до 10 /десет/
документа месечно; до 20 /двадесет/ документа месечно: до 50 /петдесет/
документа месечно; до 100 /сто/ документа месечно; над 100 /сто/ документа месечно.
Определили са средна месечна цена /като средноаритметична величина/ и годишна
цена на счетоводни услуги.
4.
Фирми, регистрирани по ЗДДС, без персонал, извършващи дейност през годината
– аналогично на описаните действия в т. 3, в табличен вид, на стр. 13-14 от РД
/л. 72-73/ органите по приходите са обобщили резултатите и са определили средна
месечна цена и годишна цена на счетоводни услуги.
5.
Фирми, регистрирани по ЗДДС, с персонал до 5 /пет/ души, извършващи дейност
през годината – аналогично на описаните действия в т. 3, в табличен вид, на
стр. 14-16 от РД /л. 73-75/ приходните органи са обобщили резултатите и са
определили средна месечна цена и годишна цена на счетоводни услуги.
6.
Фирми, нерегистрирани по ЗДДС, с персонал до 5 души, извършващи дейност
през годината – аналогично на описаните действия в т. 3, в табличен вид, на
стр. 16-17 от РД /л. 75-76/ органите по приходите са обобщили резултатите и са
определили средна месечна цена и годишна цена на счетоводни услуги.
Извършен е анализ на клиентите на жалбоподателя за всяка от ревизираните
години съобразно гореописаните критерии, като резултатите са описани в табличен
вид на стр. 29-36 от РА /л. 44-51/. Посочени са идентификационни данни /фирма и
ЕИК/, брой стопански операции за годината, брой документи месечно, персонал,
платена такса, годишна пазарна цена, установена от органите по приходите. За
множество клиенти на жалбоподателя са установени платени суми за счетоводни
услуги, различаващи се от установените при ревизията пазарни цени. В случаите,
когато платената от клиента сума е по-ниска от установената пазарна цена при
ревизията, органите по приходите са приели, че е налице отклонение от данъчно
облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО.
Предвид дефиницията за „пазарна цена“, съдържаща се в §1 т.8 от ДР на ДОПК,
и съобразявайки методите за определяне на пазарните цени, регламентирани в
Наредба Н-9/14.08.2006 г., данъчните органи са приели като приложим в
конкретния случай методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци. Счели са, че е налице идентичност на услугата, чиято цена се оценява,
както и на условията, при които са извършени сделките, в т.ч.: място на
сделките – на територията на България, в гр. Варна; период на сделките – 01.01.2014
г. – 31.12.2017 г.; страни по сделките – предоставящият счетоводните услуги е
юридическо лице, а получателите са физически и юридически лица, предприятия по
смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/, несвързани с жалбоподателя лица по
смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК.
С оглед горното на основание чл.16 ал.1 от ЗКПО вр. §1 т.14 от ДР на ЗКПО и
вр.§1 т.8 от ДР на ДОПК органите по приходите са увеличили финансовия резултат
от дейността на „Одит –
Консулт К“ ЕООД с установеното отклонение от данъчно облагане при предоставянето на
счетоводни услуги под пазарните им цени по отчетни години, както следва:
-
за д.п.2014 г. със сумата от 2 752,86 лева;
-
за д.п.2015 г. със сумата от 2 868,84 лева;
-
за д.п.2016 г. със сумата от 4 749,10 лева;
-
за д.п.2017 г. със сумата от 9 400,39 лева.
В резултат на извършените корекции е установен дължим корпоративен данък за
д.п.2016 г. в размер 994,71 лева и за д.п.2017 година в размер 2 433,52 лева. На основание чл. 175 от ДОПК, във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 93 от ЗКПО, върху дължимия данък за довнасяне за
тези данъчни периоди са начислили съответните лихви за просрочие.
За д.п.2014 г. и д.п.2015 г., макар данъчният финансов резултат на „Одит –
Консулт К“ ЕООД, гр. Варна след извършеното преобразуване да е съответно
данъчна загуба в размер на -9 684,94 лева за 2014 година /вж. т. 4, колона
„Установено“ от таблицата на стр. 36 от РА – л. 51 от адм. преписка/, и
печалба/загуба в размер на 0,00 лева за 2015 година /вж. т. 4, колона
„Установено“ от таблицата на стр. 37 от РА – л. 52 от адм. преписка/, доколкото
с РА декларираният от жалбоподателя финансов резултат е преобразуван за данъчни
цели в посока увеличение, правилно е прието в решението на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, че в тази част от РА също е налице
интерес от обжалване /вж. т. 1 и т. 2, колона „Данъчни задължения обжалвана
част (в лв.)“ от таблицата в диспозитива на Решение № 4/28.02.2020 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП/, поради което същата е
включена в предмета на обжалване по настоящото дело. Този извод следва от
установената съдебна практика при обжалване на РА в цялост, какъвто е
настоящият случай, според която предметният обхват на съдебната проверка е
именно посочената колона „Данъчни задължения обжалвана част (в лв.)“ от
таблицата в диспозитива на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП. (По косвен ред това се извежда и от размера на претендираното от
ответната страна юрисконсултско възнаграждение, който е изчислен от данъчния
орган съгласно разпоредбите на Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
именно върху материален интерес, включващ общия сбор на сумите, представляващи
главница и лихви за д.п.2014 г., д.п.2015 г., д.п.2016 г. и д.п.2017 г.,
посочени на последния ред в колона „Данъчни задължения обжалвана част (в
лв.)“ от таблицата в диспозитива на Решение № 4/28.02.2020 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП).
В хода на
административния контрол горестоящият административен орган -Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, възприел изцяло фактическите
установявания и достигнатите въз основа тях изводи от органите по приходите, и
потвърдил изцяло издадения РА.
В хода на
настоящото съдебно производство, по искане на жалбоподателя, е назначена и
изслушана съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която е
приложено на л. 129-136 от делото. Видно от констативно-съобразителната част на
изготвеното заключение, вещото лице М.С. е анализирала събраните по делото
доказателства, предоставени в хода на ревизията от дружествата, предоставящи
счетоводни услуги, съдържащи данни за цените на тези услуги, както и данни за
клиентите на тези дружества. Констатирано е, че в исканията за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, органите на НАП са изискали
данни за брой служители и брой стопански операции, но цените на счетоводните
услуги се определят въз основа брой документи, а не на брой стопански операции.
Установено е, че „Поликонсулт“ ЕООД е предоставило данни за брой стопански
операции, поради което същите не могат да бъдат съпоставени с ценоразписа на
дружеството, като не могат да бъдат използвани и за аналози.
Експертът посочва, че останалите дружества, до които са изпратени искания,
са посочвали брой документи, без да е посочвано за коя година са представени
данните в справките. Отбелязано е, че доколкото дружествата са посочили
клиенти, за които не са променяни цените, може да бъде направен извод, че в
процесния период техните клиенти не са претърпели съществени промени в броя на
служителите и броя на документите, т.е. данните могат да се използват за целия
период.
Вещото лице е изследвало представените документи от всяко едно от
дружествата, предоставящи счетоводни услуги на територията на гр. Варна,
сключените сделки от които са използвани от органите по приходите за
сравнителни аналози в хода на ревизионното производство, като за всяко от тях е
установило несъответствия, поради които е посочило, че извършване на съпоставка
с процесните сделки, сключени от ревизирания данъчен субект, е обективно
невъзможно с наличните данни.
По отношение на част от клиентите на „Лилия-ЛМ“ ООД е установена разлика в
посочените цени на счетоводни услуги и начислените от това дружество месечни
такси.
От посочените от „Рая Консулт“ ООД цени на счетоводни услуги е установено,
че за фирмите, регистрирани по ЗДДС, са посочени цени до 100 документа, и от 200
до 300 документа, като липсват цени за диапазона 100-200 документа месечно,
както и цени за персонал над 5 човека, въпреки наличието на клиенти в тези
диапазони. Констатирана е разлика в посочените цени на счетоводни услуги и
начислените месечни такси.
Относно „Конто Корект“ ЕООД експертизата е установила, че за фирмите, регистрирани
по ЗДДС, са посочени цени до 5 човека персонал и до 180 документа, като
същевременно са налице предоставени счетоводни услуги на клиенти, регистрирани
по ЗДДС, с над 5 човека персонал и над 180 документа месечно. По отношение на
този търговец е посочено, че таксите, които са начислени, не могат да бъдат
съпоставени с ценоразписа. За двама от клиентите е установена разлика в
посочените цени на счетоводни услуги и начислените месечни такси. Според
експертното заключение таксите, начислени на останалите клиенти от извадката,
не могат да бъдат съпоставени с представения ценоразпис, тъй като в него са
посочени цени за фирми, регистрирани по ЗДДС, с до 5 човека персонал и до 180
документа месечно, а параметрите на дружествата надвишават посочените
стойности.
В представената справка от „Фишмикс Про“ ООД за част от клиентите е установена
разлика в посочените цени на счетоводни услуги и начислените месечни такси.
По отношение на предоставените данни от „Поликонсулт“ ЕООД вещото лице е
установило, че са посочени брой стопански операции, а не брой документи, поради
което не може да бъде направена съпоставка между начислените такси и таксите по
ценоразпис.
Анализирайки данните, съдържащи се в предоставените от „РИЛ-2002“ ООД
документи, експертизата е установила, че са посочени клиенти на дружеството, но
в представените фактури са посочени други доставчици на счетоводна услуга. Относно
посочените цени за счетоводни услуги е констатирано, че за фирми без персонал
цената за до 20 документа е по-висока от цената за повече от 20 документа. По
отношение на част от клиентите на този търговец е установена разлика в
посочените цени на счетоводни услуги и начислените месечни такси. За двама от
клиентите на „РИЛ-2002“ ООД е посочено, че не може да бъде направен анализ, тъй
като в ценоразписа няма съответните цени.
Въз основа на тези констатации експертът е достигнал до извод, че
дружествата не са прилагали цените, посочени в отговорите към НАП, а са извършвали
индивидуално договаряне с клиентите. Посочено е, че не са представени
достатъчно фактури, от които да могат да бъдат извлечени данни за аналогични
сделки, което е обобщено в табличен вид в Приложение № 4 към изготвеното
заключение /л. 158-160 от делото/.
Вещото лице посочва, че въз основа на съдебно удостоверение са поискани
данни от НАП, но вместо поисканата информация за средносписъчния състав и
документооборота на клиентите на гореизброените дружества, предоставящи
счетоводни услуги, в отговора на НАП се съдържа информация за средносписъчния
състав и документооборота на самите дружества, извършващи счетоводна дейност.
При така констатираните факти и обстоятелства, вещото лице е дало следните отговори
на поставените в задачата въпроси:
По т. 1 от заключението – Може да бъде извършена корекция по чл. 11 от Наредба
Н-9/14.08.2006 г., въз основа на средносписъчния персонал и средномесечен брой
документи, като фирмите се разделят на регистрирани по ЗДДС и нерегистрирани по
ЗДДС.
По т. 2 от заключението – В ревизионния доклад е приложен само един метод и
чл. 15 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. е неприложим.
По т. 3 от заключението – Вещото лице е установило наличие на данни за
клиенти, заплатили цена над определената в РА, подробно описани в Приложение №
3-1 от заключението /л. 145-156 от делото/. Посочено е, че сумите по години са
както следва: за 2014 г. – 17 010,36 лева, за 2015 г. – 15 419,58
лева, за 2016 г. – 17 144,64 лева, за 2017 г. – 10 852,85 лева.
По т. 4 и т. 5 от заключението – Сделките представляват предоставяне на
услуга: счетоводно обслужване. Дружествата, извършващи такава дейност,
реализират разходи за дейността, които не разпределят разходите си по реализираните
сделки – поради липса на такова задължение. Жалбоподателят също не е
предоставил данни за разпределяне на разходите за дейността по сделки. Поради
това не може да се определи печалбата от съответната сделка – предоставяне на
счетоводна услуга на конкретен клиент, както на месечна, така и на годишна база,
поради което не може да се изчисли пазарната цена по метода на транзакционната
нетна печалба.
По т. 6 от заключението – Нормата на нетната печалба/загуба е посочена в
табличен вид на стр. 8 от заключението /л. 136 от делото/, като по години тя е:
за 2014 г. – 0.7, за 2015 г. – 0.90476, за 2016 г. – 1.17143, за 2017 г. –
1.29032.
По т. 7 от заключението – В периода от 2014 г. до 2016 г. стойността на „маржа
на оперативна печалба/загуба“ на Одит – Консулт К“ ЕООД, гр. Варна се увеличава
от 0.7 до 1.29032.
В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице С.
посочва, че дружествата, предоставящи счетоводни услуги, данните за които са
използвани за определяне на пазарни цени в хода на ревизионното производство, по
принцип са сравними, като могат да бъдат направени
необходимите корекции, но има недостатъчност на данните, което е видно от
Приложение № 4 към ССчЕ, където са въведени данните, налични по делото. Оттам
се вижда, че няма достатъчно аналози за нито една категория сделки така, както са
групирани от органите по приходите. Експертът посочва, че това се дължи на
факта, че информацията, която е изискана от НАП, не е представена. Вещото лице
уточнява, че чл.15 от Наредба Н-9/14.08.2006г. е неприложим поради две причини:
поради липсата на друг метод, който ревизиращите органи да приложат, тъй като
останалите методи в случая не са приложими, и поради недостатъчност на данните
за съпоставими сделки.
Експертът пояснява, че липсата на достатъчно данни, предоставени от
дружествата, осъществяващи счетоводни услуги, за извършване на сравнителен
анализ за определяне на пазарна цена, е обусловена от следното: една част от
фактурите са за други години, например за 2019 година; дружествата са предоставили
информация за приложимите от тях цени, като са посочили брой документи за
определени клиенти, но в някои случаи са посочили едни клиенти, а са
представили фактури за други клиенти, и няма как да бъде направена съпоставка;
вместо данни за брой документи, са предоставени данни за брой стопански
операции, само че не може да бъде направена съпоставка между брой документи и
брой стопански операции, тъй като срещу един документ могат да стоят няколко
стопански операции. Освен това в стопанските операции се включват и тези,
свързани с ТРЗ, както и приключвателните операции – изписване на стоки и прочие.
Експертът е категоричен, че броят стопански операции по никакъв начин не може
да бъде обвързан с броя обработени документи. Конкретно за „Поликонсулт“ ЕООД
вещото лице посочва, че въпреки наличието на представена справка по брой
документи, ценоразписът е по брой документи, а представената справка е за брой
стопански операции, и именно заради това не може да се направи съпоставка – поради
това информацията, предоставена от това дружество, не може да бъде използвана
изобщо.
Вещото лице С. посочва, че в практиката се случва подаването на нулева СД
да е безвъзмездно, въпреки че не е икономически обосновано.
Експертното заключение не е оспорено от страните, а съдът го преценява като
обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с останалите доказателства по
делото, поради което изцяло го кредитира.
Като доказателства по делото са приети и приложени представената с писмо
изх. № 39832-1/14.09.2020 г. от НАП справка за брой осигурени лица по Булстат, вид
осигурен, дата на въвеждане и вид декларация за периода 01.03.2001 г. –
30.09.2020 г., както и представената с писмо изх. № 29761-1/07.07.2020 г. от
НАП заверени разпечатки от информационната система на НАП към 06.07.2020 г. на
дневници за продажби на фирма „Антарес“ ООД и фирма „Поликонсулт“ ЕООД /л.
162-325 от делото/.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана след изчерпване на възможността за обжалване на РА по
административен ред, в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат
на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни
органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с
чл.119 ал.2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ,
постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в
изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.120 ал.1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в
която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по
размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите
основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения
на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В контекста на
изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на
законовите изисквания за форма на административен акт.
Всички развити от жалбоподателя доводи по същество представляват оспорване
на материалната законосъобразност на РА, а при извършената от съда служебна
проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание.
При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните
разпоредби, съдът съобрази следното:
Не се спори по делото, че е установено извършването на счетоводни услуги от
„Одит – Консулт К“ ЕООД към различни
физически и юридически лица, като параметрите на сделките са подробно описани в
РД и РА.
Основният спорен въпрос между страните по делото е свързан с определянето
на размера на пазарните цени на извършените счетоводни услуги и налице ли са
основания за преобразуване на финансовия резултат на „Одит – Консулт К“ ЕООД в
посока увеличение за процесните данъчни периоди.
Съгласно чл.16 ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително
между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до
отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се вземат
под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се
взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на
обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на
същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно
облагане. От анализа на разпоредбата следва, че промяна във финансовия резултат
и оттам – промяна в дължимия корпоративен данък за съответната година, е
допустима и възможна само ако е налице такова условие по сделка, чието
изпълнение или осъществяване да доведе до отклонение от данъчно облагане.
В тежест на органите по приходите е да установят основанието за
преобразуване на финансовия резултат, т.е. наличието на отклонение от данъчно
облагане по процесните сделки. Това е така, защото липсва презумпция за вярност
на фактическите констатации по РА, при което се прилага общият принцип, че
доказателствената тежест е върху страната, която се ползва от даден факт,
обстоятелство или твърдение. В случая данъчните органи са тези, които твърдят,
че при сделките по предоставяне на счетоводни услуги, сключени между „Одит –
Консулт К“ ЕООД и неговите контрагенти, подробно описани в табличен вид на стр.
29-36 от РА /л. 44-51/, са налице условия, довели до отклонение от данъчно
облагане. В същност твърдението на приходните органи е, че цените по тези
сделки се различават от пазарните цени, поради което финансовият резултат на
оспорващото дружество за ревизираните данъчни периоди е определен спрямо
приетите и установени пазарни цени в хода на ревизионното производство. Съобразно
горецитирания правен принцип пазарните цени следва да бъдат установени по реда
на пълното главно доказване от данъчните органи. Аргумент в тази насока се
извлича от втората част на разпоредбата на чл.16 ал.1 от ЗКПО, според която
следва да се вземе под внимание именно този финансов резултат, който би се
получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и
насочена към постигане на същия икономически резултат. Изводът е, че в тежест
на данъчните органи е да установят какви са пазарните цени на сделките при
сравнение с обичайни сделки от същия вид и с цел постигане на същия
икономически резултат. Едва при установяване на различие при сравнение между
реална пазарна цена и цената, на която са сключени процесните сделки, което
различие обаче следва да се е отразило на данъчното облагане, може да се
променя данъчният финансов резултат.
За да се обоснове приложението на чл.16 от ЗКПО, е необходимо да се извърши
сравнение между контролираната сделка и съпоставими такива между несвързани
лица, като за влияние върху размера на данъчния финансов резултат може да се
приеме само хипотеза, при която, при равни други условия /съпоставимост/ условията
при контролираната сделка се отличават от условията на тази между несвързани
лица. Само при установена съпоставимост може да се преценява дали разликата в
цените оказва влияние на данъчния финансов резултат.
Съгласно легалната дефиниция на §1 т.14 от ДР на ЗКПО „пазарна цена“ е
цената по смисъла на §1 т.8 от ДР на ДОПК, а именно: сумата без данъка върху
добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за
идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са
свързани. Съгласно §1 т.10 от ДР на ДОПК „методи за определяне на пазарните
цени“ са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е
цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма
на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната
печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена
се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената
печалба. Редът и начинът за прилагане на методите са определени в Наредба №
Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Изрично в чл.2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. е указано, че
същата е приложима и за определяне на пазарни цени по сделки между несвързани
лица, в предвидените от закон случаи. За такъв случай се приема и уреденият по
чл.16 ал.1 от ЗКПО, на който се позовават приходните органи, която разпоредба
визира „сделки, включително между несвързани лица“.
Както бе отбелязано по-горе, в тежест на органите по приходите е да
установят основанието за преобразуване на финансовия резултат, или в контретния случай – че процесните счетоводни
услуги са предоставени от дружеството-жалбоподател на цени, които се отклоняват
от пазарните цени, определени по методите по §1 т.10 от ДР на ДОПК. За да се приеме, че е налице основанието
по чл.16 ал.1 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена по някой от
методите, посочени в §1 т.10 от ДР на ДОПК, и при спазване на разпоредбите на Наредба
Н-9/14.08.2006г. Предвид разпоредбата на
чл.65 от Наредба Н-9/14.08.2006г., за целите на определяне на пазарните цени
може да се ползват оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.
В процесния случай пазарните цени на процесните счетоводни услуги в хода на
ревизионното производство са определени от органите на приходната администрация
въз основа на данните, предоставени от дружества, предоставящи счетоводни
услуги на територията на гр. Варна. Видно от съдържанието на РД и РА, данъчните
органи, позовавайки се на различни критерии, влияещи на цената на счетоводната
услуга, и предоставената информация от дружествата, извършващи счетоводни услуги
на територията на гр. Варна, са установили пазарни цени на счетоводни услуги на
клиенти, разграничени в шест различни групи в зависимост от характеристиките на
отделните клиенти, като са определили средна месечна пазарна цена /като
средноаритметична величина/ и годишна пазарна цена на счетоводни услуги.
Посочено е, че поради идентичност на услугата, чиято цена се оценява, и на
условията, при които са извършени сделките, за определяне на пазарните цени е
използван методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. Правната
регламентация на този метод е развита в разпоредбите на чл.8 ал.1 и чл.18 –
чл.20 от Наредба Н-9/14.08.2006г. Според чл.8 ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 г.,
методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство
в характеристиката на продукта или услугата – предмет на контролираната и
съпоставимата неконтролирана сделка, а съгласно чл.18 ал.1 от същия подзаконов
нормативен акт, методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за
продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по
съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.
Според чл.5 от Наредба Н-9/14.08.2006г. методите за определяне на пазарните
цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима
неконтролирана сделка. Доколкото методите за оценка са нормативно установени,
приложението им подлежи на съдебен контрол за целите на ЗКПО. При метода на
сравнимите неконтролирани цени се съпоставя цената, като този метод
задължително изисква наличието на съпоставими сделки /неконтролирани/ и то само
такива, при които различията между сделките не влияят съществено върху
съпоставяните показатели в пазарни условия, или е възможно да се извършат
корекциите по чл. 11 от Наредба Н-9/14.08.2006 година.
В разглеждания казус използваните от органите по приходите сравнителни
аналози – сделки за предоставени счетоводни услуги от дружества, осъществяващи
дейност, сходна с тази на жалбоподателя, не са съпоставими с процесните сделки.
Това се установява както от фактурите и справките, предоставени от тези
дружества, така и от заключението по ССЕ, изготвено в хода на настоящото
съдебно производство. На стр. 3-4 от експертното заключение вещото лице С. подробно
и изчерпателно е анализирала представените документи от дружествата,
предоставящи счетоводни услуги на територията на гр. Варна, вследствие на което
е достигнала до извод, че по отношение на всяко едно от тях са налице
несъответствия, поради които не може да се извърши съпоставка с процесните
сделки, сключени от ревизирания данъчен субект. Изрично в т.2 от заключението,
както и в открито съдебно заседание по неговото приемане като доказателство по
делото, експертът заявява, че сделките принципно са сравними, като могат да
бъдат направени необходимите корекции по чл. 11 от Наредба Н-9/14.08.2006 г.,
но поради недостатъчност на данните /подробно изложена по-горе за всяко от
дружествата, предоставили информацията/ в случая съпоставка със сделките,
сключени от ревизираното лице, не може да бъде извършена.
Изложеното мотивира извода на настоящия съдебен състав, че така направената
от приходната администрация съпоставка в хода на ревизията не съответства на
изискванията на Наредба Н-9/14.08.2006 г., поради което не може да служи като
доказателство за определяне на пазарните цени на счетоводните услуги по
контролираните сделки, съответно – да обоснове приложението на чл.16 ал.1 от ЗКПО. Прилагането на методите по Наредба Н-9/14.08.2006 г. изисква освен
извършването на реална съпоставка с конкретни сделки, и наличието на достатъчно
данни за неконтролираните сделки с оглед преодоляване на съществените различия
между сравняваните аналози и обекта на сравняване и извършване на корекции по
чл.11 от Наредба Н-9/14.08.2006 година. След като използваните от ревизиращите
сравнителни аналози са несъпоставими поради недостатъчност на данните, а именно
– липса на цени на предоставените услуги; предоставяне на противоречива
информация за сделките от дружествата, осъществяващи счетоводни услуги; разлика
в посочените от дружествата цени на счетоводни услуги и начислените месечни
такси; различни параметри на неконтролираните сделки в сравнение с тези на
контролираните; посочване на брой стопански операции, а не брой документи,
което препятства извършването на съпоставка между начислените такси и таксите
по ценоразпис; липса на цени в ценоразписа по отношение на някои клиенти;
посочване в справката на едни клиенти, докато в представените фактури са
посочени други доставчици на счетоводна услуга; посочване на по-високи цени за
счетоводни услуги за клиенти с по-малко документи в сравнение с клиенти с
повече документи и прочие, не може да се бъде постигната реална и обективна
съпоставимост съобразно принципно правилно възприетия в РА метод на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция преценява, че изготвената
в хода на ревизията съпоставка, извършена по метода на сравнимите
неконтролирани цени между независими търговци, е необоснована, поради което същата
не може да служи за определяне на пазарни цени по отношение на процесните
счетоводни услуги.
Липсата на достатъчно данни за извършване на съпоставка чрез посочения
метод е обусловена и от поведението на данъчната администрация. Въз основа на
издадено съдебно удостоверение вещото лице, изготвило заключението по ССЕ, е
отправило молба до ТД на НАП Варна за предоставяне на информация относно
клиентите на „Поликонсулт“ ООД /л. 637-653/ и от „Антарес“ ООД, но вместо поисканата
информация за средносписъчния състав и документооборота на клиентите на тези
дружества, предоставящи счетоводни услуги в гр.Варна, от териториалната
структура на приходната администрация е предоставена информация за
средносписъчния състав и документооборота на самите дружества, извършващи
счетоводна дейност. Следователно въпреки усилията на експерта за събиране на
достатъчно данни, позволяващи извършването на сравнителен анализ на
неконтролираните с контролираните сделки, такива не са му предоставени, което
води до неприложимост на метода на сравнимите неконтролирани цени между
независими търговци. С оглед горното и предвид констатацията на вещото лице за
липса на друг приложим метод от посочените в Наредба Н-9/14.08.2006 г.,
установяването на пазарни цени на процесните услуги е възпрепятствано.
След като няма достатъчно информация за съпоставими неконтролирани сделки,
то е обективно невъзможно да се достигне редица от пазарни стойности съгласно
изискването на чл.15 ал.1 от Наредба Н-9/14.08.2006 година. Според цитираната
разпоредба в случаите, когато се прилага повече от един метод за определяне на
пазарните цени или се използват няколко съпоставими неконтролирани сделки,
полученият резултат включва съответен брой стойности на цена или печалба
/редица от пазарни стойности/. Редицата от пазарни стойности се състои от
резултатите от всички неконтролирани сделки, за които е налице или е постигната
в резултат на корекциите по чл.11 достатъчна степен на съпоставимост /чл.15
ал.2 от Наредба Н-9/14.08.2006 година/. В случая неприложимостта на чл. 5 от Наредба
Н-9/14.08.2006 г. е обусловена както от липсата на достатъчно данни за
съпоставими сделки, така и от липсата на друг метод, който ревизиращите органи
да приложат, тъй като останалите методи в случая не са приложими. Това
обстоятелство се потвърждава и от вещото лице при изслушване на изготвената експертиза.
Отделно от изложеното, основателно е възражението на жалбоподателя за
недопустимо осредняване на цените по неконтролираните сделки в нарушение на
чл.17 от Наредба Н-9/14.08.2006 година. Както бе отбелязано, съгласно чл. 5 от
Наредбата при използване на няколко съпоставими неконтролирани сделки
получените резултати следва да се обобщят в редица от пазарни стойности, като
съгласно чл.16 от същия подзаконов нормативен акт в случаите, когато резултатът
от контролираната сделка попада в редицата от пазарни стойности, се приема, че
резултатът на контролираната сделка изпълнява условията на чл. 4. По силата на
чл.17 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. единствено когато резултатът от
контролираната сделка попада извън редицата от пазарни стойности, се извършва
приравняване спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата, и
то само ако не може да бъде установена точка от редицата, отразяваща факти и
обстоятелства, съответстващи в най-голяма степен на условията при
контролираната сделка, към която резултатът от контролираната сделка да бъде
приравнен.
В конкретния случай дори да се приеме, че използваните аналози –неконтролирани
сделки, са съпоставими с контролираните /а те не са такива предвид гореизложените
съображения/, пазарните цени не са изготвени съобразно разпоредбите на Наредба
Н-9/14.08.2006 г., доколкото е определена средностатистическа стойност на цените на предоставените по
неконтролираните сделки счетоводни услуги, които са сравнявани с цените на
счетоводните услуги по процесните сделки, като последните са коригирани с
разликата до осреднената пазарна цена. Така възприетият подход от органите по
приходите противоречи на горецитираните норми на Наредбата, предвиждащи
изготвяне на редица от пазарни стойности и съпоставянето й с резултата от
контролираната сделка, евентуално приравняване на този резултат към точка от
редицата, ако същият попада извън редицата, и едва след изчерпване на тези
възможности преминаване към определяне на пазарна цена чрез приравняване на
резултата спрямо средноаритметичната стойност на стойностите в редицата.
Цените, изготвени не по методите и правилата,
предвидени в Наредба Н-9/14.08.2006 г. ред, не могат да бъдат приети за пазарни цени по
смисъла на същата. Оттук следва, че въз основа тези цени не може да се направи
извод за отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16 ал.1 от ЗКПО.
С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че ответната страна не се
е справила с възложената й доказателствена задача да установи отклонение от
данъчно облагане по процесните сделки по предоставяне на счетоводни услуги. Последицата е прилагането на правилата на
доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за
несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които черпещата
благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно
пълно доказване – в случая, че е налице отклонение от данъчно облагане.
Останалите отговори в експертното заключение са неотносими към предмета на
настоящия правен спор. В т.3 от експертизата вещото лице е изследвало сумите по
сделки, сключени на цени, които са по-високи от счетените за пазарни такива от
органите по приходите, по отношение на които не е установено отклонение от
данъчно облагане, поради което не са относими към определените с РА данъчни
задължения. Съгласно отговорите по т.4 и т.5 от заключението методът на
транзакционната нетна печалба е неприложим в конкретния случай, тъй като
жалбоподателят и дружествата, извършващи счетоводни услуги, не са предоставили
данни за разпределяне на разходите за дейността по сделки по реализираните
сделки поради липса на такова задължение. В т.6 и т.7 от заключението експертът
е посочил съответно нетната печалба/загуба по години и размера на увеличението
на стойността на „маржа на оперативна печалба/загуба“ в периода от 2014 година до
2016 година. Тези данни обаче в случая са ирелевантни предвид констатираната в
предходните точки неприложимост на метода на транзакционната нетна печалба към
процесните сделки по предоставяне на счетоводни услуги.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че възраженията в
жалбата за несъответствие на разпоредбата на чл.16 от ЗКПО и чл.6 от Директива 2016/1164/ЕС и
относно използването на офертни цени, вместо реално извършени сделки, при
определянето на пазарните цени в хода на ревизионното производство, са
неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.
Независимо
от посоченото в предходния абзац и с оглед гореизложените мотиви за недоказаност
на централната теза на ответния административен орган, че процесните счетоводни
сделки по предоставяне на счетоводни услуги са сключени на цени, различни
от пазарните, респ. че е налице
отклонение от данъчно облагане, РА се явява издаден в противоречие с
материалноправната норма на чл.16 ал.1 от ЗКПО, поради което следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
При този изход на правния спор претенцията на
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
С оглед направеното своевременно искане и на
основание чл.161 ал.1, изречение първо от ДОПК на жалбоподателя се дължат
разноски. Претендираните от „Одит – Консулт К“ ЕООД разноски съгласно
приложения на л. 326 от делото списък на разноските и представените
доказателства за извършването им /л. 3, л. 94, л. 329-331 от делото/ са в общ
размер на 1 510,00 лева, от които: 50,00 лева – платена държавна такса за
образуване на делото; 10,00 лева – заплатена такса за издаване на два броя
съдебни удостоверения; 250,00 лева – заплатен депозит за изготвяне на
експертиза; 1 440,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2020 година /л. 327-328 от
делото/. Процесуалния представител на ответника възразява срещу размера на
претендирания адвокатски хонорар, който надвишава минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Изчислен съобразно чл.8 ал.1 т.2 от посочената Наредба
съобразно материалния интерес по делото от 2 980,68 лева, минималният
размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 438,65 лева. Претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар са в размер на 1 440,00 лева,
което надвишава тройния размер на горепосочения минимум. Съдът счита, че в конкретния случай, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и конкретно осъществената от наетия
адвокат защита /в три от проведените общо шест открити съдебни заседания по
делото оспорващото дружество е представлявано от упълномощения от него адвокат,
а в останалите три същият е депозирал писмени молби, в които е изразил
становище за отлагане на делото поради неизготвяне на заключение по назначената
ССЕ, вследствие на които делото е отлагано от съда за друга дата и час; в
подадената жалба и в депозираните писмени бележки са изложени подробни аргументи, сочещи на
достатъчно задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите правни
норми; формулирани са въпроси за изготвяне на ССЕ, чието заключение е
кредитирано от съда при излагането на мотивите към настоящото решение/ на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, определено около двойния размер на предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004
година минимум, т.е. в размер на 880,00 лева. Съдът преценява възнаграждение в
този размер като адекватно на обема положен квалифициран юридически труд в
случая.
С оглед горното на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото в общ
размер на 1 190,00 лева, представляващи 50,00 лева – платена държавна
такса за образуване на делото; 10,00 лева – заплатена такса за издаване на два
броя съдебни удостоверения; 250,00 лева – заплатен депозит за изготвяне на
експертиза; 880,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които ответната
страна следва да бъде осъдена да му заплати.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000319002784-091-001/12.12.2019
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №
4/28.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Одит – Консулт К“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното
подоходно облагане за д.п.2014 г. в размер на 275,29 лева – главница, и 0,00
лева – лихви, за д.п.2015 г. в размер на 286,88 лева – главница, и 0,00 лева –
лихви, за д.п.2016 г. в размер на 994,71 лева – главница, и 272,46 лева –
лихви, и за д.п.2017 г. в размер на 982,41 лева – главница, и 168,93 лева –
лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на „Одит – Консулт К“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна и адрес на управление ***, сумата от 1 190,00 лева /хиляда сто и деветдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: