Присъда по дело №9/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 8
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия: Стефка Томова Пашова
Дело: 20225310200009
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Асеновград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Пашова
СъдебниВесела Цветанова Ангелова

заседатели:Константин Милов Костов
при участието на секретаря Юрия Ив. Кискинова
и прокурора Илк. Н. С.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Пашова Наказателно дело от общ
характер № 20225310200009 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. ХР. М. – роден на 21.06.2004 г. в гр.
Асеновград, живущ в с. Боянци, ул. ***, българин, българско гражданство,
основно образование, неженен, учащ в Техникум по селско стопанство в град
Куклен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.05.2020
г. в с. Караджово, общ. Садово, обл. Пловдивска, като непълнолетен, но след
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна
възраст – Р. СТ. ИВ. с ЕГН **********, доколкото извършеното не
съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на
основание чл.151 ал.1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 58а, ал.4 връзка чл.
55, ал. 1 т. 2 б „б“ от
НК го ОСЪЖДА на наказание “ПРОБАЦИЯ”, включваща следната
съвкупност от пробационни мерки:
-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” в с.
1
Боянци, ул. ***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1,
вр. ал. 2, т. 1 от НК.
Тази пробационна мярка да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. Й.
ХР. М. пред съответния пробационен служител или определеното от него
длъжностно лице в периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО до изтичане на
определения срок.
-„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1,
вр. ал. 2, т.2 от НК.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. чаршаф, приложено по
делото, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й. ХР. М. да
заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Пловдив сумата от 1504,00 лв. за
експертизи, от които 1114,40 лв. за КСПЕ и ДКСПЕ, 206,60лв. за СБЕ и
183,00 лв. за СМЕ лв.,

Присъдата подлежи на протест и обжалване в петнадесетдневен срок от днес
пред Окръжен съд - гр. Пловдив.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ

по нохд № 9.2022г. по описа на Районен съд – Асеновград, четвърти наказателен състав

Съдът е сезиран с обв. акт срещу подсъдимия Й.Х.М., ЕГН – ********** с адрес:
с.Боянци, обл. Пловдивска, ****, по народност българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, учащ, неосъждан, по обвинение в престъпление по чл.151, ал.1
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 28.05.2020г. в с.Караджово общ.Садово, обл.
Пловдивска, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице, не навършило 14 –
годишна възраст – Р.С.И. ЕГН – ********** , доколкото извършеното не представлява
престъпление по чл. 152 от НК.


По същество:

Представителят на РП- Пловдив, ТО – Асеновград, пледира за признаване на
подсъдимия М. за виновен по предявеното му обвинение и за налагане на наказание при
приложение на чл. 58а, ал.4 от НК, а именно: ”Пробация” със съвкупност от пробационни
мерки, а именно: „Задължителна регистрация по настоящ адрес в село Боянци, **** за срок
от девет месеца, два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от девет месеца”.

ВД – 1 брой чаршаф следва да бъде унищожен като вещ без стойност.

Подсъдимият се иска да заплати направените по делото разноски в размер на 1504 лева.

Адвокат А.Д., защитник на подсъдимия, пледира за налагане на наказание
„Пробация” за минимално предвидения за това законов срок, а вещественото доказателство
по делото - да бъде унищожено като вещ без стойност.

Подсъдимият М. изразява съжаление за стореното и моли за налагане на наказание
„Пробация”.


По фактите:

Предвид реда, по който бе разгледано делото, по чл.371, т.2 от НПК, от фактическа
страна, съдът прие за установени фактите, посочени в обв. акт, след като с определение
обяви, че същите, бидейки признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на
производството доказателства, а именно:

Подсъдимият М. е непълнолетен и неосъждан. Живее със своя баща в село Боянци,
но предвид на това, че първият работи последните две години в Англия, за подсъдимият се
1
грижат неговите баба и дядо.

Свидетелката Р.И. е родена на 10.08.2006г. и живее със своите родители в село
Болярци, които обаче повече от 10 години живеят в чужбина, поради което за нея се грижи
нейната баба – свидетелката Н. Ш..

Преди три години подсъдимият М. и свидетелката Р.И. се запознали и започнали да
поддържат връзка, а от 2020г. те станали и близки, при извстен от самата свидетелска факт
за подсъдимия, че тя не е навършила 14 - години.

Това станало достояние на бабата на свидетелката Р.И. – свидетелката Н. Ш., за което
тя изразила недоволството си и била против внучката й да се среща с подсъдимия, тъй като
била непълнолетна.

През месец май 2020г. при една от срещите им, тя казала на подсъдимия М., че
внучка й е непълнолетна и че не бива да се виждат, тъй като още не е навършила 14 -
годишна възраст. Въпреки това, подсъдимият М. решил да осъществи полов акт със
свидетелката Р.И. и като кажат на родителите на свидетелката Й., да ги накарат по ромски
обичай да им позволят да се оженят.

Така решено, намисленото било изпълнено от подсъдимия М. на 28.05.2020г. около
17:00 часа, когато подсъдимият пристигнал с такси в село Болярци, видял се със
свидетелката Р.И. и й казал, че иска да се разходи с нея, която покана тя приела. Със същото
такси, двамата отишли в село Караджово, при лелята на подсъдимия – свидетелката Г.Г.,
където подсъдимият Й. М. представил свидетелката Р.И. на нея като негова приятелка, след
което свидетелката Г. излязла извън дома си със своите деца, като оставила подсъдимият М.
и свидетелката Р.И., сами.
Тогава подсъдимият М. казал на свидетелката Р.И., че иска да прави секс с нея, след
което двамата да заживеят заедно.

Първоначално свидетелката не била съгласна на това предложение, но тогава
подсъдимият М. я убедил, че след като правят секс и покажат чаршафа, че е честна,
родителите им ще се съгласят те да се оженят. Тогава свидетелката Р.И. се съгласила, след
което подсъдимият М. я отвел в стая с легло, на което бил постлан чаршаф, където двамата
извършили полов акт, по време на който свидетелката Р.И. почувствала болка и потекла
кръв от половия й орган. Половият акт продължил няколко минути, след което свидетелката
Р.И. отишла в банята и се измила, след което двамата с подсъдимия отишли в другата стая
където заварили свидетелката Г.Г., когато по телефона било съобщено на подсъдимия, че
той и свидетелката Р.И. са издирвани. Тогава двамата решили да не се прибират в домовете
си, а с такси отишли в град Куклен, в жилището на майката на подсъдимия – свидетелката
М.Х., живуща на ул.”*****, на която подсъдимият М. представил свидетелката Р.И. като й
казал, че двамата се обичат и искат да живеят заедно. Вечерта останали в дома на майката на
подсъдимия. На следващия ден, свидетелката М.Х. разговаряла със свидетелката И. и
поискала телефонен номер на близък човек. Свидетелката Р.И. дала телефонния номер на
своята баба и свидетелката Христева се обадила на свидетелката Ш. и й съобщила, че
свидетелката Р.И. и нейния син се намират в дома й. Впоследствие изпратен за тази цел
полицейски служител, предал свидетелката Р.И., на свидетелката Ш..
2

В село Караджово бил извършен оглед, с който бил иззет 1 брой чаршаф, бял на цвят,
с размери 1,6 на 2,0 м с червено – кафяви петна.

От изготвената по делото СБЕ се установява, че червеникавите петна върху
изследвания чаршаф са човешка кръв, но поради голямата давност, не може с категоричност
да се посочи от кое лице е тази кръв.

Заключението на КСПЕ сочи, че подсъдимият М. се води на учет в ЦПЗ – Пловдив и
не страда от психично заболяване, разбирал е свойството и значението на извършеното и е
ръководил постъпките си, може да участва като обвиняем в процеса.

От заключението на ДКСПЕ се установява, че извършеното от подсъдимия Й. М. не е
в резултат на внезапно настъпили и трудни за осмисляне и реализиране обстоятелства.
Знанието за нередност и наказуемост, ведно с избора му за действие, определят наличието
на съответен интелектуален капацитет за способност за правилна преценка на характера,
значението и забранеността на стореното деяние, както и последиците от извършеното. Не
са покрити критериите за категориите „лекомислие и увлечение”.

От заключението на КСПЕ относно свидетелката Р.И. се установява, че свидетелката
Р.И. не се води на учет в ЦПЗ – Пловдив и не страда от психично заболяване. Към момента
на извършване на деянието е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Могла е да възпрема и да възпроизвежда факти от значение за
делото. Може да участва при провеждането на поцесуално – следствени действия в
качеството на свидетел.

От заключението на СМЕ се установява, че на свидетелката Р.И. й е било причинено
кръвонасядане на ляво бедро с давност над 5 години, а при извършения гинекологичен
преглед : разкъсване на девствената ципа и кръвонасядане на девствената ципа, които
увреждания в областта на половия орган са пресни и с давност 1-3 дни.


По доказателствата:

Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от
протоколите за разпитите на свидетелите Р.С.И., Н. Ш., С.И., Е.М., Г.Г., М.Х., Х. М., С.И.,
Е.М., които съдържат логични, последователни, непротиворечини и подкрепени и от
писмените доказателства по делото, свидетелски показания. Същите като непротиворечиви
и достоверни, се подкрепят и от писмените доказателства по делото, а именно : справка за
съдимост, характеристична справка на подсъдимия.

Като надлежно изготвен, при спазване на процедурните изисквания на НПК, съдът
кредитира и протоколът за оглед на местопроизшествие.

Съдът кредитира като обосновани и правилни, изготвени при обследване на всички
3
обстоятелства факти и от надлежни органи, изгоjвените по делото комплекса съдебно –
психиатрична и психологична експертиза на Й. М., комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на Р.И., съдебно – медицинска експертиза на живо лице № 448/
2020г., съдебно – медицинска експертиза на живо лице № 449/ 2020г., съдебно – медицинска
експертиза на веществени доказателства № 197/21г., Допълнителна комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза на Й. М..

Като надлежно приобщено, съдът кредитира и вещественото доказателство по делото
– 1 бр. чаршаф с петна по него.

Следва да се посочи, че цялата доказателствена съвкупност се намери за
непротиворечива.


От правна страна:

Подсъдимият Й. М. е осъществил от обективна, а от субективна страна – с пряк
умисъл, престъплението, за което е обвинен.

Налице е годен субект на това престъпление, в лицето на подсъдимия, който макар и
непълнолетен, е бил напълно във възможност правилно да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи своите постъпки.

Като изпълнително деяние престъплението е осъществено с действие –
осъществяване на съвкупление, полов акт, с лице от женски пол, не навършило 14 –
годишна възраст. Изпълнителното деяние е довършено, а вещественото доказателство сочи
не само на това, но и неговите причини и условия за извършването му – спазване на ромски
обичай за взимане на булка и доказване на нейната честност.

Налице е знание у дееца, че лицето от женски пол, с което той е осъществил половия
акт, е непълнолетна.

От субективна страна деецът е съзнавал обществено опасния характер на
престъплението и е целял настъпването на неговите обществено - опасни последици, като е
имал ясно съзнание за възрастта на пострадалата.

Половото съвкупление не осъществява признаците на друго престъпление, предвид
на това, че то е доброволен акт и е извършено от пострадалата с нейно съдействие и
съгласие.

С оглед на това, съдът призна подсъдимият Й. М. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 151, ал.1 вр.чл. 63, ал.1 т.3 от НК.


4
Относно наказанието:

Предвиденото наказание е „ЛС” от 2 до 6 години. Престъплението, бидейки
извършено от непълнолетен, наказанието за него се редуцира съгласно чл.63, ал.1 т.3 от НК,
на ЛС до 3 години.

Съдът намери, с оглед на реда, по който се разгледа делото – чл. 371, т.2 от НПК, че
следва да приложи нормата на чл.58а, ал.4 от НК и да наложи наказание при приложение на
чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК, като предвид лисата на минимум, замени наказанието „ЛС” с
„Пробация”, тъй като са налице множество смегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне на неговите размери, съдът отчете наличието единствено и та
многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства – непълнолетен деец, чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, причините и условията за извършване на
престъплението, които са ромската култура и традициите при взимане на жена, ранната
възраст на тези социални и биологични явления и традицията в ромската общност за
правомерност на деянието, което налага извода за ниска степен на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца.

С оглед на това, съдът намери, че следва наказанието „Пробация”, което следва да се
наложи на подсъдимия М., да бъде с първите две задължителни пробационни мерки, а
именно:

-„Задължителна регистрация по настоящ адрес” – ******, за срок от шест месеца,
което да се изпълнява чрез явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
служител, или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично, както и

- „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест
месеца.

С този вид и размер наказание, съдът намери, че ще бъдат постигнати целите на чл.36
от ЗАНН.


По веществените доказателства и разноските:

Вещественото доказателство по делото – 1 бр. чаршаф, приложено по делото, съдът
постанови да бъде унищожено като вещ без стойност.

Предвид на това, че подсъдимият М. бе признат за виновен, на основание чл. 189,
ал.3 от НПК, в негова тежест следва да бъдат възложени направените разноски по делото, в
размер на 1504,00 лева – хиляда петстотин и четири лева, от които 1114,40 лева за КСПЕ и
ДКСПЕ, 206,60 лева за СБЕ и 183,00 лева за СМЕ, които предвид на това, че са заплатени от
бюджета на ОД на МВР – Пловдив, следва да бъдат заплатени по негова сметка, на същото.

5

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

6