М О Т И В И
към
присъда
№ 64/19.12.2019г.
по н.о.х.д. № 1386 по описа на Добричкия районен съд за 2019г.
Производството по н.о.х.д. № 1386 по описа на Районен съд – гр. Добрич за 2019г.
е образувано във връзка с внесен по реда на чл.
247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Добрич
по досъдебно производство № 387/2018г. по описа на Първо РУ на МВР - гр. Добрич
срещу Г.С.Р. ЕГН **********.
Районна
прокуратура – гр. Добрич е повдигнала обвинение на Г.С.Р. за това, че на
13.04.2018г. в гр. Д., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си е отнел чужди движими
вещи - един брой дамска чанта от изкуствена кожа, индигов цвят с размери 25/25 см на стойност 35.00 лв., 1 бр. кожено портмоне с
размери 15/10 см на стойност 18 лв., 1 бр. електронен подпис на стойност 12
лв., 4 бр. секретни ключове на стойност 8.00 лв., 1 бр. ключодържател на
стойност 1.20 лв., 1 бр. чип за врата на стойност 4.00 лв., 1 бр. мобилен
телефон „Леново“ на стойност 60 лв., 1 бр. Сим карта
на „А1“ на стойност 9.90 лв., 4 бр. флашки на
стойност 16.00 лв., пари в размер на 115 лв., като общата стойност на отнетите
вещи е 275.10 лв., от владението на Г.Н.К. *** без нейно съгласие, като
употребил за това сила – престъпление по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, проведено на 19.12.2019г. по н.о.х.д. № 1386/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Добрич,
представителят на Добричката районна прокуратура изразява своята позиция, че е
безспорно доказана обективната и субективната съставомерност
на извършеното от подсъдимия Г.С.Р. престъпление, поради което и
представителят на държавното обвинение моли съда да постанови осъдителна
присъда. Предлага съдът да наложи на подсъдимия Р. наказание лишаване от
свобода за срок от девет месеца, което да бъде редуцирано с една трета, а
именно шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, поради обстоятелството, че
подсъдимият не е *** към датата на извършване на престъплението, предмет на
настоящото производство.
Процесуалният представител на
подсъдимия Р. - адвокат С.К. моли съдът да наложи минимално по размер наказание,
съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК.
Подсъдимият Г.С.Р. се присъединява към становището
на своя защитник адвокат С.К..
В предоставената на основание чл.
297 ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият изразява съгласие.
Преди
даване ход на съдебното дирене
процесуалният представител на подсъдимия е направил
искане за разглеждане на съдебното производство по реда на
глава Двадесет и седма от НПК, което
като процесуално допустимо, е прието от съда, като
по делото е проведено съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК
разясни на подсъдимия Г.С.Р.
правата му
съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства
от досъдебното производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият
заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът като намери, че
са налице предпоставките за това допусна провеждането
на съкратено съдебно следствие, като след изслушване
самопризнанията на подсъдимия,
като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
След
преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
Вечерта на 13.04.2018г., подсъдимият
Р. е
бил в района градския парк на гр. Д..
Минавал покрай
ресторант „***“,
пресякъл булевард „***“
по пешеходна пътека, подминал висок блок и решил да изчака до дърво за да
премине самотна жена, на която издърпа чантата.
По това време, свидетелката Г.Н.К. *** е
вървяла по ул. „***“ и завила на
първата пресечка наляво с кръстовището с ул. „***“.
Подсъдимият забелязал жената и решил да извърши
грабеж, като я доближил и дръпнал силно дамската й чанта, която носела на
рамото си.
В пострадалата останала само дръжката,
а с останалата част от чантата подсъдимият Р. тръгнал да бяга.
Според свидетелката К.,
нападателят й бил младо
момче, с къса коса, облечен в синьо шушляково яке.
Тя извикала по него и бягала до края на
ул. „***“.
Подсъдимият, тичайки с чантата
пребъркал вътре и взел намиращите се във вътрешността й вещи, а именно: мобилен
телефон „Леново“
черен на цвят, който прибрал в джоба си, както и портфейл с парична сума.
Дамската чанта била от изкуствена кожа и я изхвърлил.
Дамската чанта в последствие
била намерена в двора на *** от деца, играещи на двора с учител свидетелката
А.Т.Е..
Извършен е оглед на веществени
доказателства - съставен протокол на 20.04.2018г., описани и иззети дамска
чанта от изкуствена кожа, индигов цвят с размери 25/25
см, кожено портмоне с размери 15/10 см, електронен подпис на стойност 12 лв., 4
бр. секретни ключове, ключодържател, чип за врата, 4 бр. флашки.
Мобилният
телефон подсъдимият Р. продал на свидетеля С. А.И. за
сумата от 20 лв.
От приложения по делото протокол за
разпознаване от 27.04.2018г. се
установява, че
пострадалата Г.Н.К. не успяла да разпознае нито едно от представените й лица.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно - оценъчна експертиза
един брой дамска чанта от изкуствена кожа, индигов цвят с размери 25/25 см е на стойност 35.00 лв., 1 бр. кожено портмоне с
размери 15/10 см. на
стойност 18лв., 1 бр. електронен подпис на стойност 12 лв., 4 бр. секретни
ключове на стойност 8.00 лв., 1 бр. ключодържател на стойност 1.20 лв., 1
бр. чип за врата на стойност 4.00 лв., 1 бр. мобилен телефон „Леново“ на стойност
60 лв., 1 бр. Сим карта на „А1“ на стойност
9.90
лв., 4 бр. флашки на стойност 16.00 лв., пари в
размер на 115 лв., като общата стойност на вещите, предмет на инкриминираното
деяние възлиза на 275.10
лева.
От заключението на
вещото лице по назначената съдебно -
психиатрична експертиза на подсъдимия Р. е видно, че същият
страда от лека умствена изостаналост, както и че в периода на извършване на
деянието /на 13.04.2018г./ е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, може да дава достоверни показания във
връзка с инкриминираното деяние.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимата, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован
ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че Г.С.Р. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление по чл. чл. 198 ал.
1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като на 13.04.2018г. в гр. Д., като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи - един брой дамска
чанта от изкуствена кожа, индигов цвят с размери 25/25
см на стойност 35.00 лв., 1 бр. кожено портмоне с размери 15/10 см на стойност
18 лв., 1 бр. електронен подпис на стойност 12 лв., 4 бр. секретни ключове на
стойност 8.00 лв., 1 бр. ключодържател на стойност 1.20 лв., 1 бр. чип за врата
на стойност 4.00 лв., 1 бр. мобилен телефон „Леново“ на стойност 60 лв., 1 бр. Сим карта на „А1“ на стойност 9.90 лв., 4 бр. флашки на стойност 16.00 лв., пари в размер на 115 лв.,
като общата стойност на отнетите вещи е 275.10 лв., от владението на Г.Н.К. ***
без нейно съгласие, като употребил за това сила.
От субективна страна – подсъдимия е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, като е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При
определяне наказанието на подсъдимия
за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372
ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл.
58а от НК.
За
извършеното престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Подсъдимият
е непълнолетен към момента на извършване на деянието.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за непълнолетните предвидените в
особената част на този кодекс наказания се заменят: лишаването от свобода за
повече от пет години – с лишаване от свобода до три години.
Деянието
е извършено от подсъдимия Г.С.Р. при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието,
липса на образувани досъдебни производства, добри характеристични данни.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното
деяние и обществената опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от Г.С.Р.
престъпление ще бъде налагането му на наказание лишаване от свобода в
съответствие с разпоредбата на чл. 58а от НК, поради което, съдът на основание чл.
198 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 58а ал. 1 във вр. с чл.
54 ал. 1 от НК определи наказание лишаване от свобода за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА и
намали така определеното наказание с една трета, като наложи на подсъдимия Г.С.Р. ЕГН ********** наказание лишаване от свобода за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът
намира, че наложеното наказание "лишаване от свобода" не следва да
бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било ***, а и за постигане
целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо
наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен.
Поради
това на основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години.
При
определяне на наказанието: съдът прецени отношението на подсъдимия Р.
към извършеното, намерило отражение в поведението му след престъплението; прецени и
поведението му в съдебната зала, направените
самопризнания и сериозният му
принос за разкриване на обективната истина по делото, критичното отношение към
извършеното.
Съдът
намира, че определеното наказание ще окаже необходимото поправително и
възпитателно въздействие по отношение на осъдения
и ще допринесе за неговото
поправяне.
Съдът
намира, че така определеното наказание напълно ответства
на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще
изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да
се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да
се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
В този
смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на
престъплението.
4.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С
присъдата, съдът постанови веществените доказателства – 1 брой диск с надпис
„Мобилтел“ и 4 бр. дактилоскопни следи да останат в
кориците на делото и да бъдат съхранявани до нормативно установения срок за
съхранение на делото в архив, след което ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
5.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С
присъдата, съдът осъди на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия Г.С.Р. ЕГН **********
да заплати сторените по делото разноски в размер на 610.26 лева по сметка на
Първо РУ на МВР – гр. Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Мариана
Момчева/