№ 152
гр. Разград, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 260060 от 14.06.2021 г. по гражданско дело № 500 по
описа за 2020 година на РС – Кубрат, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНИ по отношение на ЕМ. М. ЮС., ЕГН
********** и М. Р. ЮС., ЕГН **********, и дв. с рег. пост. адрес в гр.
Кубрат, обл. Разград, ул. „Стара планина“ № 6, вх. В, ет. 3, ап. 7, наст.
адрес в гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ № 18, вх. 4, ет. 5, на основание чл. 124,
ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на
чл.422 ГПК, вземанията на „ЕОС Матрикс” – ЕООД – гр. София, район
Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6,
ЕИК *********, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова -
Тодорова, чрез адв. М. Н., като частен правоприемник на същите по Договор
за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 18.01.2016 г. и
приложението към него, сключен с „Юробанк България“(предишно
наименование „Юробанк и еф джи България“ – АД), ЕИК *********, – АД –
гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, по издадена в полза
на „Юробанк и еф джи България“ – АД), ЕИК *********, – АД – гр. София
срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
226/ 01.07.2010 г., постановена по ч.гр.дело № 331/ 2010 г. по описа на РС –
Кубрат, с която е разпоредено на длъжниците - ЕМ. М. ЮС., ЕГН
********** и М. Р. ЮС., ЕГН **********, да заплатят солидарно на
1
кредитора – заявител, неплатени свои задължения в размер на:1/ 22
818.26(двадесет и две хиляди осемстотин и осемнадесет лева, двадесет и
шест ст.) лева – просрочена главница по договор за потребителски кредит
№ FL 485142/ 29.06.2009 г., ведно с законната лихва върху сумата, считано
от 29.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 2 389.42 (две
хиляди триста осемдесет и девет лева, четиридесет и две ст.) лева –
договорна лихва за периода 29.07.2009 г.до 25.06.2010 г.; 3/ 163.72 (сто
шестдесет и три лева, седемдесет и две ст.) лева – наказателна лихва за
периода 29.08.2009 г.до 25.06.2010 г., дължими по Договор за потребителски
кредит № FL 485142/ 29.06.2009 г.
ОСЪЖДА ЕМ. М. ЮС., ЕГН ********** и М. Р. ЮС., ЕГН
**********, и дв. с рег. пост. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул. „Стара
планина“ № 6, вх. В, ет. 3, ап. 7, наст. адрес в гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ №
18, вх. 4, ет. 5, и адреси по писмен отговор в гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ №
18, вх. 4, ет. 1, ап. 2, да платят на „ЕОС Матрикс” – ЕООД – гр. София,
район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията”
№ 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Райна Иванова
Миткова - Тодорова, като частен правоприемник на „Юробанк
България“(предишно наименование „Юробанк и еф джи България“ – АД),
ЕИК *********, – АД – гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител” №
14, на основание чл.78, ал.1 ГПК, деловодни разноски в размер на 1 211.14
(хиляда двеста и единадесет лева, четиринадесет ст.) лева – в заповедното
производство, и 551.00 (петстотин петдесет и един) лева - за платена
държ.такса в исковото производство.
Недоволни от това решение са останали жалбоподателите ЕМ. М.
ЮС. и М. Р. ЮС., които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат Силвия
Великова Великова от АК - Русе. Намират решението за неправилно и
незаконосъобразно, противоречащо на материални и процесуалния закон и
установената съдебна практика. Излагат подробни съображения. Акцентират,
че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като ищецът не е банкова
институция. По същество – сочат, че неправилно първоинстанционният съд е
намерил за неоснователно възражението им за изтекла погасителна давност.
Прави се искане решението да бъде отменено и вместо не го да се постанови
друго, което установителния иск бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Пълномощникът претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал.2 ЗА
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, чрез пълномощника си адвокат М.О. Н. от АК – Велико
Търново, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли решението
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски и
прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивниците не се явяват и не се представляват. Пълномощникът им адвокат
2
Великова депозира писмени молби, с характер на писмена защита. Поддържа
въззивнните жалби и излага подробни съображения. Претендира разноски,
включително и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА. В случай
на прекомерно завишено възнаграждение на процесуалния представител на
насрещната страна, прави възражение за неговото редуциране до съответния
установен минимум, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
В отрито съдебно заседание при редовност в призоваване, за
въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й адвокат
Доброслава Димитрова Керекова от АК – Велико Търново, депозира писмена
молба озаглавена Становище. Със същата моли да се даде ход на делото и
същото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа подадения отговор
на въззивната жалба. Намира жалбите за неоснователни и моли решението да
бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Моли в полза на доверителя
й да бъдат присъдени разноски по настоящото дело. Сочи, че прилага списък
с разноски, който моли да се приеме /такъв обаче не е приложен – бел. РОС/,
разходните документи за заплатени такси са в кориците на делата. В случай,
че са налице основания за присъждане на разноски в полза на насрещната
страна и при положение, че последните претендират адвокатски хонорар в
прекомерен размер, прави възражение за прекомерност, като моли съда да
редуцира претендирания хонорар до минималните размери, съгласно Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок от активно легитимирани лица срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
3
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По възражението на жалбоподателите, че съдът се е произнесъл по
недопустим иск, тъй като при частно правоприемство, основано на договор
за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание чл.
417, т. 2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, цесионерът
не е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, тъй като няма това
особено качество.
Спорния въпрос е дали ищецът в качеството си на цесионер на
вземане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417, т. 2 ГПК, е легитимиран да предявява иск с правно основание чл. 422
ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 4 от 18.06.2014 по
т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. 10 б, при настъпило частно
правоприемство на страната на заявителя легитимиран да предяви иска по чл.
422 ГПК е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото
съдът е дал указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК, като исковият процес
продължава между заявителя и ответника по правилото на чл. 226 ГПК със
съответно приложение и на нормите на чл. 226, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Прието е, че
в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия указанията по чл.
415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви
иска. С предявяването на иска се създава висящност на исковия процес от
момента на подаване на заявлението, от който момент цедентът е носител на
спорното право. При прехвърляне на вземането след издаване на заповедта за
изпълнение е налице правоприемство на спорното право в течение на делото,
като цедентът е първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По
тези съображения е възприето разрешение, че искът би могъл да се предяви и
от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по
4
отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на
цедента. Посочено е, че при предявен от цесионера иск в диспозитива на
съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази
настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за
изпълнение. С оглед разясненията в мотивите на тълкувателното решение
следва да се приеме, че даденото разрешение не се отнася само до случаите, в
които цесионерът, придобил от банката – заявител спорното вземане след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2
ГПК, също има качеството банка, тъй като съображения в тази насока не се
съдържат при обосноваване на отговора на поставения въпрос. В случая не
следва да намерят приложение съображенията по т. 4 г от тълкувателното
решение, тъй като те касаят възможността да се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от цесионер, придобил вземане от цедент,
притежаващ особено качество /банка, държавно учреждение, община/,
каквато не е хипотезата, във връзка с която е поставен въпросът по
настоящото дело. При осъществено преди подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение прехвърляне на спорното вземане от
кредитор, притежаващ особено качество по чл. 417, т. 2 ГПК, в полза на
кредитор, който не притежава такова качество, би се стигнало до заобикаляне
на закона, предоставящ облекчен ред за събиране на вземането само по
отношение на посочената в него категория кредитори, ако се допусне
възможността заявлението да бъде подадено от цесионера. В хипотезата, в
която заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК вече е издадена в полза на
кредитор, притежаващ изискуемото особено качество, и това вземане е
прехвърлено след издаване на заповедта, но преди предявяване на иск по чл.
422 ГПК, не е налице такова заобикаляне на закона, тъй като заповедта за
изпълнение е издадена на кредитор, ползващ се от предвидения облекчен ред,
и последващото цедиране на вземането не заличава правните последици от
издаването й.
С оглед създадената задължителна за всички съдилища практика на
ВКС, обективирана в т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, следва по поставения процесуалноправен въпрос да се
приеме, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417,
т. 2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, цесионерът е
5
легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, дори и да няма това
особено качество.
Така Определение № 102 от 24.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2643/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 665 от 4.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2390/2019 г., II т. о., ТК и Решение № 58 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
1131/2019 г., II т. о., ТК.
Предвид отговора на поставения процесуалноправен въпрос
предявения иск се явява допустим.
По възражението на жалбоподателите, че исковите претенции са
погасени по давност, тъй като от датата на издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист до предприемане на
действия за принудително изпълнение са изтекли повече от пет години.
В чл. 19 от процесния договор за кредит, е посочено че в случай, че
някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е
длъжно да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до
получаването на това уведомление, всички съобщения достигнали до стария
адрес ще се считат за получени /т.1, л. 6-8 РС/. В началото на договора е
посочено, че ответниците са с адрес гр. Кубрат, 7300, ул. Стара планина № 6,
вх. В, ет. 3, ап. 7.
В образуваното срещу ответниците заповедно производство е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
226 от 01.07.2010 г. и Изпълнителен лист от 02.07.2010 г. в полза на
кредитора – „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ – АД, ЕИК *********.
Видно от представеното от ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 и
район на действие СГС, копие на Изпълнително дело № 20107860402016 /т.2,
л. 234-364 РС/, същото е образувано по молба от 14.09.2010 г. на „Юробанк и
еф джи България“ – АД, ЕИК ********* АД, въз основа на издадените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците; в молбата от
взискателя са посочени способи за принудително изпълнение – запор върху
трудови възнаграждения на длъжниците, ако не постъпи доброволно такова,
както и са възложени на ЧСИ правата по чл. 18, алинеи 1, 2, 3 и 4 ЗЧСИ, в т.ч.
да определи и други начини на принудително изпълнение в хода на
изпълнителното производство с цел събиране вземането на взискателя.
6
Изпратените на ответниците на горепосочения адрес в договора, в
качеството им на длъжници, Покани за доброволно изпълнение изх. №№
17260 – за отв. М. Ю., 17255 – за отв. Е.Ю., и двете от 15.09.2010 г. са
останали невръчени, с отбелязване, че получателят се е преместил на друг
адрес, както е останало невръчено и изпратеното на същата дата с изх. №
17266/15.09.2010 г. до „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД – гр. Кубрат – регистриран
работодател на отв. Е.Ю., Запорно съобщение за налагане запор на трудовото
й възнаграждение /т.2, л. 253-264 РС/.
Видно направената от ЧСИ справката от НБДН, е че горепосочения
адрес в договора, на който са били изпратени съобщенията - гр. Кубрат, ул.
Стара планина № 6, вх. В, ет. 3, ап. 7, съвпада с постоянния адрес на
ответниците, а настоящият им адрес е : гр. Русе, бул. Гоце Делчев № 18, вх. 4,
ет. 5 /т.2, л. 265, 332-334, 327-328 РС/.
ЧСИ, чрез справка от НАП, установил, че длъжника ЕМ. М. ЮС. има
действащ трудов договор с работодател „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД, ЕИК
********* /т.2, л. 274 РС/
ЧСИ изпратил Покани за доброволно изпълнение и на горепосочения
настоящ адрес на ответниците, но същите отново се върнали в цялост, с
отразяване че „Пратката не е потърсена от получателя“ /т.2, л.266-270 РС/.
ЧСИ изпратил на горепосочения настоящ адрес и запорно съобщение
с изх. № 21373 от 06.11.2010г. до ответника М.Ю., но същото отново се
върнало невръчено, с отразяване че „Пратката не е потърсена от получателя“
/т.2, л.281-282 РС/.
С молба от 09.06.2011г. взискателят поискал от ЧСИ налагане запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Е.Ю., получавано от
работодателя „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД /с едноличен собственик на капитала
и управлявано от другия ответник – М. Р. ЮС./ /т.2, л.285 -286 РС/.
ЧСИ изпратил запорно съобщение с изх. № 15848 от 13.06.2011г. до
седалището и адрес на управление на „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД - гр. Кубрат,
ул. Стара планина № 6, вх. В, ет. 3, ап. 7 /адреса на ответниците в Договора,
който съвпада и с постоянния им адрес/. Съобщението обаче се върнало
невръчено, с отразяване, че „Получателят се е преместил на друг адрес“.
Запорно съобщение било изпратено и на адрес гр. Русе, бул. Гоце Делчев №
18, вх. 4, ет. 5 /настоящ адрес на ответниците/, но се върнало отново
7
невръчено, с отразяване, че „Пратката не е потърсена от получателя“ /т.2,
л.294-295 РС/.
С молба от 27.01.2012г. кредиторът поискал от ЧСИ да направи
справка в НОИ за наличие на трудов договор на длъжника ЕМ. М. ЮС. и при
вписан такъв да наложи запор върху трудовото възнаграждение. Поискал да
се направи и справка във всички банки за наличието на банкови сметки и да
наложи запори при наличието на такива на длъжниците по изпълнителното
дело /т. 2, л. 296 РС/.
С молба от 17.05.2012г. кредиторът поискал от ЧСИ да наложи запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Р. ЮС., което получава от
„БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД /т.2, л. 302 РС/.
С молба от 13.01.2014г. кредиторът поискал от ЧСИ да наложи запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника ЕМ. М. ЮС., след като
извърши справка в НОИ за наличие на такова /т.2, л. 316-317 РС/.
С молби от 30.04.2013г. и от 09.06.2014г. кредиторът поискал от ЧСИ
да извърши справка дали е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М. Р. ЮС., което получава от „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД /т.2, л. 304
– 305 РС/. Запорното съобщение с изх. № 13605 от 29.09.2014г. изпратено до
„БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД на седалището и адреса му на управление - гр.
Кубрат, ул. Стара планина № 6, вх. В, ет. 3, ап. 7 / адреса на ответниците
посочен в Договора, който съвпада и с постоянния им адрес/ отново се е
върнало невръчено, с отразяване че „Получателят се е преместил на друг
адрес“ /т.2, л. 308-311 РС/.
С молба от 23.10.2014г. кредиторът отново поискал от ЧСИ да
извърши справка дали е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М. Р. ЮС., което получава от „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД /т.2, л. 312
– 313 РС/.
С молба от 16.03.2015г. кредиторът отново поискал от ЧСИ да
извърши справка дали е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М. Р. ЮС., което получава от „БАРБАРОНИ ЕУ“ ЕООД /т.2, л. 314
– 313 РС/.
С молба от 04.04.2016г. настоящия ищец ЕОС МАТРИКС ЕООД,
посочил, че на 18.01.2016г. е сключил договор за цесия с досегашния
8
кредитор Юробанк България АД относно процесното вземане. Ето защо,
поискал на осн. чл. 429 ГПК да бъде конституиран от ЧСИ като взискател по
делото в качеството му на цесионер /т. 2, л. 318-324 РС/.
С разпореждане от 04.04.2016г., ЧСИ на осн. чл. 429, ал.1 ГПК
конституирал ЕОС МАТРИК ЕООД като взискател /т.2, л. 325 РС/.
С молба от 18.11.2016г. ЕОС МАТРИКС ЕООД поискал ЧСИ да
връчи уведомление за цесия до длъжниците /т.2, л.326 РС/.
ЧСИ изпратил съобщения за цесията с изх. № 17242 от 22.11.2016г. и
17244 от 22.11.2016г. до длъжниците на адрес гр. Русе, бул. Гоце Делчев №
18, вх4, ет. 5 /настоящия адрес на длъжниците/, но съобщенията се върнали с
отбелязване, че лицето е непознато /т.2, л. 228-331 РС/.
С молба от 14.03.2017г. кредиторът поискал от ЧСИ да извърши
справка за постоянен и настоящ адрес и за родствени връзки на длъжника
ЕМ. М. ЮС. /т.2, л. 335-336 РС/. ЧСИ изготвил справки /т.2, л. 337-350 РС/, и
изпратил съобщения до длъжниците чрез майките им /т.2, л.351-352/.
С молба от 20.03.2019 г. кредиторът поискал, на осн. чл. 433, ал.1, т.2
във вр. с чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК да прекрати изпълнителното дело и да му
върне изпълнителния лист.
ЧСИ с разпореждане от 20.03.2019г., прекратил изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал.1, ,т.2 ГПК, вдигнал обезпечителните мерки и
постановил да се върне на взискателя оригинала на изпълнителния лист /т.2,
л. 361 РС/.
С молба от 10.02.2020г. взискателят поискал от друг ЧСИ – ЧСИ
Деян Петков Драганов, рег. № 762 при КСЧИ, с район на действие ОС –
Разград, да образува изпълнително дело срещу ответниците, въз основа на
процесния изпълнителен лист. Поискал, на осн. чл. 428, ал.1 ГПК да се
изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжниците, в която да се
насрочи дата за извършване на опис и оценка на движими вещи на адреса на
задължените лица. Поискал и да бъде извършена справка в Регистъра на
банковите сметки и сейфове на името на длъжниците, като при наличие на
банкови сметки да се наложи запор върху най- скоро откритата банкова
сметка.
Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело №
9
20207620400072 по описа на ЧСИ Деян Петков Драганов, рег. № 762 при
КСЧИ, с район на действие ОС – Разград /т.2, л. 107, 128/.
ЧСИ наложил запори върху банкови сметки и МПС на длъжниците
/т.2, л. 177- 183 РС/.
На 14.08.2020г. на длъжника Е.М. ХЮ. била връчена Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 9490 от 12.08.2020г.
На 24.08.2020г. по пощата, длъжникът Е.М. ХЮ. подала пред РС –
Кубрат Възражение по чл. 414 ГПК, чрез пълномощника си адвокат С.В.
Великова от АК – Русе.
На 01.09.2020г. на длъжника М. Р. ЮС. била връчена Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 10092 от 27.08.2020г.
На 03.09.2020г. по пощата, ответникът М. Р. ЮС. подал пред РС –
Кубрат Възражение по чл. 414 ГПК, чрез пълномощника си адвокат С.В.
Великова от АК – Русе.
РС - Кубрат, на осн. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, указал на настоящия ищец
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Съобщението е връчено на ищеца на 24.09.2020г., а исковата
молба е постъпила в КРС на 20.10.2020г., т.е. в дадения срок.
При спазен едномесечен срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска
по чл. 422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква само
ако изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в
разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора. Така и
Решение № 118 от 12.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 2288/2018 г., II т. о., ТК.
Основният въпрос, който се поставя в настоящото производство, е
дали изпълнението е предприето действително незабавно, респективно в
разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора.
Настоящия съдебен състав намира, че изпълнението е предприето в
разумен срок – изпълнителния лист е издаден на 02.07.2010 г., а още на
14.09.2010 г. е било образувано изпълнително дело. Липсва и бездействие
от страна на кредитора – същият още с молбата си за образуване на
изпълнително дело освен поискания запор е възложил на ЧСИ, на осн.
чл. 18а л.1-4 ЗЧСИ, да определи и други начини за принудителното
10
изпълнение. В последствие кредиторът е депозирал и многобройни молби
до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия.
Ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 19 от Договора
- при промяна на адреса си, посочен в договора, да уведомят писмено другата
страна, като посочат новия си адрес. Посочения в договора адрес – гр.
Кубрат, ул. Стара планина № 6, вх. В, ет.3, ап. 7 съвпада с постоянния адрес
на длъжниците. Настоящия им адрес е в гр. Русе, бул. Гоце Делчев № 18, вх.
4, ет. 5 /т.2, л. 327 РС/. И на двата адреса през периода 2010г. - 2020г. ЧСИ е
правил многобройни опити за връчване на книжата до ответниците, както по-
горе се посочи.
Поради гореизложеното, съдът, намира за неоснователно
възражението на жалбоподателите, че петгодишната погасителна давност е
изтекла още в хода на изпълнителния процес.
По възражението на жалбоподателите, че не може да се вмени в
тяхна тежест, обстоятелството по промяна на адрес, тъй като
кредиторът – взискател е можел да предприеме действия в посока
установяването на актуален адрес, тъй като той има интерес от
вземането и тежестта за предоставяне на актуален адрес е върху него – по
аргумент на исковия процес.
Както вече се посочи, в чл. 19 от процесния договор за кредит, е
посочено че в случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в
началото на договора, тя е длъжно да уведоми писмено другата страна като
посочи новия си адрес, а до получаването на това уведомление , всички
съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени /т.1, л. 6-8
РС/. В началото на договора е посочено, че ответниците са с адрес гр. Кубрат,
7300, ул. Стара планина № 6, вх. В, ет. 3, ап. 7. Видно от изисканата в хода на
изпълнителното производство справка от НБДН /т.2, л. 327 РС/, е че този
адрес съвпада с постоянния адрес на ответниците, а настоящия им адрес е гр.
Русе, бул. Гоце Делчев № 18, вх.4, ет.5. Както вече се посочи, и на двата
адреса са били изпращани от страна на ЧСИ книжа до ответниците, но
последните не са били открити на тези адреси. Ето защо, съдът намира, че
кредиторът е предприел всички необходими действия за установяване на
актуалните адреси на ответниците.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни
11
оплаквания, включително и относно размера на уважените главен и акцесорен
искове и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
то решението следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство.
С оглед изхода на делото въззивниците нямат право на разноски,
поради което искането им за разноски следва да се остави без уважение като
неоснователно.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява и искането на
пълномощника на въззивниците - адвокат Силвия Великова Великова от АК
– Русе, за присъждане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 във
вр. ал.1, т.2 ЗА.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени
разноски във въззивното производство, поради което нейното искане за
присъждане на разноски също следва да бъде оставено без уважение, като
неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060 от 14.06.2021 г. по гражданско
дело № 500 по описа за 2020 година на РС – Кубрат.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕМ. М. ЮС., ЕГН
********** и М. Р. ЮС., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в гр.
Кубрат, обл. Разград, ул. „Стара планина“ № 6, вх. В, ет. 3, ап. 7, с настоящ
адрес в гр. Русе, бул. „Гоце Делчев“ № 18, вх. 4, ет. 5, със съдебен адрес гр.
Русе, бул. „Гоце Делчев“ № 18, вх. 4, ет. 1, ап. 2, за присъждане на разноски
по в.гр.д. № 248/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград, като
неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 във вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Силвия Великова
Великова от АК – Русе за присъждане на адвокатско възнаграждение, като
неосноватено, на осн. чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1715, р-н
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, с
12
управители Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев,
начин на представляване: заедно и поотделно, за присъждане на разноски по
в.гр.д. № 248/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград, като неоснователно,
на осн. чл. 78, ал.1 във вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13