ПРОТОКОЛ
№ 245
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Вера Ив. Иванова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Божидарка Тодорова Попова (АП - П.)
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600522 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Г. се явява лично и с адв. Г.Е..
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. се явява лично и с адв. К.Т..
В залата се явява и преводачът АЛ. Б..
Безспорно е установено по делото, че двамата обвиняеми не владеят
нито устно, нито писмено български език, което задължава и изисква
съгласно чл.395а и сл. НПК да им бъде назначен преводач, който да извърши
превод за нуждите на днешното производство от сърбохърватски език на
български език и обратно, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА АЛ. Б. за преводач на обвиняемите от български на
сърбохърватски език и обратно.
Сне се самоличността на преводача:
АЛ. Б., роден на *** гражданин на Република ***, неосъждан, без
родство с обвиняемите.
На преводача се разясни отговорността по чл. 290 ал.2 НК.
1
ПРЕВОДАЧЪТ АЛ. Б.: Обещавам да дам верен превод.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
АДВ. Е.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Г.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Т.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да
потвърдите определението на Окръжен съд-Х. като законосъобразно.
На първо място, мога да посоча, че във въззивните си жалби защитата
твърди наличието на нови обстоятелства, които разколебават, да не кажа, че
липсва обоснованото предположение за извършване на престъпление и
опасността от укриване и извършване на нови такива, съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал.1 от НПК. С оглед на изискванията на разпоредбата на чл. 65
НПК в това производство, вие следва да прецените законосъобразността на
първоначално взета мярка за неотклонение и дали следва тя да бъде отменена
или изменена на базата на налични нови обстоятелства. Обвинението
продължава да твърди, че първоначално взетата мярка за неотклонение
2
задържане под стража е законосъобразно взета и не са налице нови
обстоятелства, които да доведат до извода, че същата следва да бъде изменена
или отменена. Защитата акцентира на обясненията дадени от обвиняемите,
насочвайки вниманието към факта на наркотичната зависимост на третия
обвиняем, в чийто камион, управляван от него, е намерено високорисковото
наркотично вещество. В тази насока ще ви моля да имате предвид огледа на
веществени доказателства, протокола от който се намира на л. 111, том 1 от
досъдебното производство и който установява, че никакво проникване няма в
пакетите, така, както са били първоначално затворени, съпоставено с
обясненията, дадени от Ч., когато му е повдигнато и предявено обвинение, че
той разкъсал ъгълчето на единия от пакетите и след това го затворил с тиксо,
което той си го носил в неговия камион. Няма такава намеса в пакетите и два
огледа са извършени.
На второ място, ще моля да имате предвид заключението на
съдебномедицинската експертиза, която не е отдалечена толкова във времето
от момента на инкриминираното деяние, находяща се на лист 386, том 4 от
досъдебното производство, съгласно заключението на която при прегледа на
Ч. не са установени типични следи от употребата на наркотици. В тази насока
са представени и писмени доказателства от лекуващите го лекари през 2018 г.
На тях няма да се спирам, за мен са важни тези два пункта, доколкото те
установяват, че тази наркотична зависимост някога във времето е била
налице, но към момента на извършване на деянието очевидно не е.
На второ място, защитата акцентира на показанията на свидетелите и
по-специално на Б. и на Д., затова че при разговора, при проведената
извънпроцесуална беседа с Ч. при неговото задържане, той бил казал на Д., че
подозирал, че Г. е наясно с транспортирането на наркотичното вещество.
Искам да обърна внимание на съда, че в абзац 5, на лист 74, от ДП том 1
в разпита на свидетеля Д., той обяснява за последващ разговор от телефона на
Д. с лицето, което е натоварило наркотика и което през цялото време свързва
тези двама обвиняеми. Не говори това лице само за Д., а говори и за В., и за
Д.. Тъй че, правилно защитата цитира един абзац от тези показния, но в
цялост показанията по съвсем различен начин звучат. След това защитата
сочи и по нейно искане всъщност е извършена техническа експертиза на сак,
за който се твърди, че Д. Д. е притежавал в следствения арест. Разпитани са
служители на следствения арест, като видно от показанията на М. С. - лист
79, том 1 на досъдебното производство, двамата обвиняеми, той говори и за
тримата, вкл. и за Ч., са били с дрехи, когато са постъпвали в следствения
арест, в тънки кожени чантички и никой от тях не е носил сак. В тази насока
са и показанията на свидетеля С. В.. Между другото, защитата в пледоарията
си пред първата инстанция е обвинила прокуратурата за това, че е събирала
избирателно доказателства, защото видите ли не била иззела телефон на Ч. и
не била извършила експертиза. Ще моля съдът да има предвид показанията на
свид. В. на лист 78, том 1, съгласно които този телефон, който той е предал на
съпругата на Ч., когато е дошла, е бил абсолютно нов, той никога не е
3
приобщаван като веществено доказателство. Този нов телефон със слушалки,
описва свидетелят, е бил разопакован от Ч. пред тях, тъй че няма как да се
извърши оглед или да се извършат каквито и да е други
процесуалноследствени действия по отношение на един нов телефон. Аз
цитирам това, което е по досъдебното производство.
Налице са показания и на двама служители на митницата, които са
извършили претърсване и изземване на камиона, управляван от Г. и на
камиона, управляван от (само да видя името на лицето, което е от същата
фирма всъщност, в която кара и Ч.) И., дано да го казвам както трябва и
съгласно тези показания, след като е отклонен камионът, управляван от Д. Ч.
и съответно са установени и в сака и в кашоните, съдържащи наркотичното
вещество, е извършен преглед и на тези камиони заедно с ремаркетата и товар
в кашони и в двата не е установен. Двамата са обяснили, че са карали за
напоителни системи части, които не подлежат на самостоятелно деклариране.
Само че митническите служители дават показания, че всичко, което е
декларирано, е било налично, но такива кашони е нямало. Акцентира се върху
това, че взимането на проба от косата на Д. Ч. е било много късно, с оглед
наркотичната му зависимост. В тази насока ще моля да имате предвид
фактът, че той е обръснал главата си още при влизането си в следствения
ареста, тоест нямало е как да се вземе такава проба, за да се установи
наличие в косата на наркотик, на хероин. И това е свързано с 5-те
спринцовки, които са намерени и за които защитата сочи и то е така по
делото, че има остатъци от хероин. Обвинението не отрича, че 2018 г. той е
бил наркозависим. Обвинението твърди, че към датата на инкриминираното
деяние той не е бил наркотично повлиян, което да се отразява на неговите
обяснения при митническата проверка, по-късно и при привличането му в
качеството на обвиняем. В тази насока за причастност на двамата обвиняеми,
които искат пред Вас изменение на мярката за неотклонение, ще Ви моля да
имате предвид и мобилната комуникация, която е налична между Д. и Г.,
свързана със снимките на кашоните, за които имаме техническа експертиза и
на сака, която установява. Те дават обяснения, че са натоварили само прицепа
ли се казва – тази предната част на камиона с тези кашони, за да може да ги
натоварят на ремаркето в И.. Има техническа експертиза, която установява по
общи белези, че те са идентични с тези, които са иззети от
местопроизшествието.
Най-силно основание за мен като въззивен прокурор, това е
комуникацията от 3:43ч. до 4:26 ч. на 24.05.2020 г. между Д., В. и Ч. от друга
страна, точно преди извършването на щателна митническа проверка, преди
прегледа на камиона. В обясненията на обвиняемите те твърдят, че тази
комуникация е била свързана със страха от обстоятелството, че Ч. бил купил
един пакет цигари и това било забранено. Ще моля да имате предвид, че при
тази комуникация В. казва: остави го на видно място този пакет, заедно с
фактурата, а в обясненията си Ч. казва - така се процедира, за да може да не
претърсват останалата част на камиона.
4
С оглед на това и имайки предвид обстоятелството, че двамата
обвиняеми нямат постоянна уседналост на територията на Република
България, нямаме обстоятелства, които да сочат, че е оборена презумпцията
по чл. 63 ал.2 НПК, защото деянието е много тежко наказуемо, аз мисля, че и
обоснованото предположение все още е налично, и опасността от укриване и
извършване на ново престъпление си е налична. Именно заради това ще моля
с вашия акт моля да потвърдите определението на ОС- Х. от 13.10.2021 г.
Благодаря Ви!
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че обжалваното
определение страда от липса на съществена обосновка, че за обвиняемия Д. Д.
са налице към настоящия момент предпоставките, визирани в чл. 63 ал. 1
НПК.
На първо място, абсолютно неправилна, необоснована е преценката на
съда, първоинстанционния, разбира се, че това първоначално предположение,
че Д. е извършил престъплението „контрабанда“ остава обосновано. В
противоречие със събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че нововъзникналите обстоятелства след последното искане за
гледане изменение мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на
обвиняемия Д. не водят до различен извод относно законността на
задържането му. Разследването по това досъдебно производство моля да
имате предвид, че към настоящия момент, когато е направено искането,
разследването беше приключило, материалите по делото ни бяха предявени,
включително два пъти, затова защитата е в недоумение относно твърдението
на съда, че няма нововъзникнали обстоятелства, за да бъде променена тази
мярка. Видно е, че след м. март 2021 г. са извършени редица процесуални
действия по досъдебното производство и чрез тях са събрани конкретни
факти и обстоятелства, които разколебават и опровергават обвинителната
теза. Съдът следваше да прегледа и анализира тези извършени процесуални
действия и да направи анализ, да ги съпостави с първоначално установените
обстоятелства, при първоначалното задържане на двамата обвиняеми,
включително обвиняемия Д.. В това обжалвано определение на
първоинстанционния съд не се сочат никакви доводи и съображения относно
направените възражения от защитата, които сочат, че самото обвинение и
разследването по него е водено еднопосочно, едностранно, тенденциозно,
единствено с цел да се докаже обвинителната теза, без да се събират каквито
и да са други доказателства в обратна посока. Именно затова защитата
направи нови процесуални искания, които, за съжаление, обвинението не
преценя по същия начин, както преценя събраните доказателства по
стандартния ред – това, което е искала да се прави по разпореждане на
наблюдаващия прокурор. Не бяха обсъдени от първоинстанционния съд нито
това, че има съществени пропуски при вземането на веществените
доказателства, нито останалите извършени процесуални действия.
Анализират се едностранно, еднопосочно, без каквато и да е житейска логика.
Сега ще отговоря конкретно относно възраженията на прокурора за нашите
съображения. Първо, относно наркотичната зависимост. Тезата на защитата
5
относно наркотичната зависимост на извършителя на престъплението - обв.
Ч. не се базира на факта, че е наркозависимо лице, а на факта, че по делото е
установено, че по време на деянието той е употребил наркотична доза.
Останалите доказателства по делото, за това, че той е бил наркозависим две
години по-рано са само в подкрепа на тази теза. По делото е безспорно
установено, че в кабината на камиона, управляван от него, са намерени
спринцовки, в които са налице остатъци от дози с амфетамин и други
упойващи и др. наркотични вещества. Това обстоятелство, едновременно с
признанието на Ч., което е направил не веднага, а впоследствие, в хода на
делото, заедно с всички останали събрани писмени доказателства, събрани и
изпратени от Б., в случая представени от служебно назначения му защитник,
сочат, че няма друг извод, освен един -лицето-извършител Ч. всъщност е
наркозависим. Не виждам по какъв начин по делото може да се формира
убеждение у съда и по какъв начин ще се обоснове, дали към момента, когато
е преминавал българската граница с товара в кабината му, той е бил под
въздействие на това вещество. Ако ние не можем да го докажем, не виждам
обвинението как ще го докаже това нещо. Нищо не е направено по този
вариант. Ние късно разбрахме, че лицето е наркозависим, разберете. Моето
лично убеждение като защитник на обв. Д., беше, че в съдебната зала при
разглеждане на първата мярка по предложение на дежурния прокурор двамата
да бъдат задържани под стража, там беше и обв. Ч., защото мярката се искаше
и спрямо него. Аз лично попитах, може да проверите протокола от първото
съдебно заседание от 20- и кой май ли беше 2020 г-, кой беше, попитах го Ч.:
„защо твърдите, че тези две лица са ви подпомогнали?“. Може да се провери
в протокола, „не знам, аз не разбирам защо съм го направил“. Това заяви. За
мен беше много учудващо като защитник, защото исках да получа някакво
смислено, разумно обяснение. Още в онзи момент този човек не прояви
логична мисъл и разум и впоследствие се разбра, че лицето не е адекватен в
действията и постъпките си.
Относно втория момент – обяснението, че Ч. е подозирал Г. и
последващия разговор по телефона на обвиняемия Ч. в присъствието на
разпитания свидетел, мисля, че беше служител на ГД „***“. От този телефон
от записаното не може да се установи по никакъв начин за какво лицето,
което е говорило на турски, доколкото си спомням, език, е комуникирал с
обв. Ч. и доколко то има отношение към престъплението, за което тримата са
обвинени – това по никакъв начин не е установено и считам, че няма как да се
установи, невъзможно е.
Относно обясненията на С. - служител на *** при МП, относно така
наречения сак. Този сак, ще уточня за уважаемите съдии, е установен, сниман
като сак, в който двамата обвиняеми или поне един от тях е държал личните
си вещи и се вижда на една от снимките във фотоалбума, който придружава
проведената експертиза на телефоните на двамата обвиняеми, не си спомням
от кой телефон е взета, те са се снимали в кабината и там се вижда един сак.
Сакът действително много наподобява сакът, намерен у обв. Ч. в кабината, в
него имало наркотични вещества. Да, саковете са много сходни. Този сак,
6
моят подзащитен даде абсолютно подробно, нормално обяснение по делото,
впоследствие предвид това, че обвинителната теза се базира на този сак,
включително носен от обв. Д. в Т. и после бил предаден този сак с наркотици
на обв. Ч., за да го пренесе през българската граница. Ако беше така, ние
откъде го взехме, уважаеми апелативни съдии, този сак. Той ме помоли: „При
мен е сакът, ела да го вземеш“. Беше в следствения арест. Този сак
представлява една вещ, която е заменима, разберете, такива сакове има
стотици. Самият факт, че такъв сак е намерен у него, не означава, че това е
сакът, в който са намерени наркотиците. Защото няма как ние да предадем
този сак впоследствие, при положение че този сак вече е приобщен по делото
като средство, в което са намерени наркотичните вещества. Това е една
заменима вещ и самият факт, че веднъж тя може да се намира тази вещ по
делото и втори път при един от обвиняемите в следствения арест и да бъде
приобщена по делото като веществено доказателство, не означава, че може
въз основа на този сак да се формира убеждение, че този сак е използван за
пренасяне на наркотично вещество.
Относно заявленията, снети от митническите служители, снели
проверка на камиона на обв. Г., дали в него е имало кашони с гумени
уплътнители. Моят подзащитен дава подробно и ясно обяснение относно
снимките, извлечени от телефона му, в които се виждат снимани кашони в
кабината. Тезата на защитата е, че тези уплътнители са били допълнителна
доставка към предишна доставка – гумени уплътнители за ПВЦ-дограма, не
за поливни системи, това е обяснението,
ПРОКУРОРЪТ: Извинявам се, аз се обърках за уплътнителите.
Адв. Т.: може да е допусната някаква техническа грешка, няма значение.
Намирали са се в кабината на камиона, който е управляван от Г., защото е
трябвало да ходят до фирмата за няколко кашона с уплътнители, тъй като
дограмата е била некомплектована и лицето или фирмата в Б., която е
трябвало да монтира тази дограма, е била в невъзможност да го направи.
Именно затова се е наложило полуремаркето на товарната композиция, в
която е била стоката, която Г. е превозвал от Т. до Б., е трябвало да бъде
разкачена и двамата да идат да се снабдят с тези гумени уплътнители, които
са сложени в кабината, защото е нямало къде да ги сложат. Причината за
наличието на тези снимки, моят подзащитен обяснява, че когато отивали да
взимат стока, за да докаже какво си направил, ти правиш снимка и се изпраща
на получателя за да разбере какво си взел, дали си свършил нещо. Без
значение какво ще прецени съдът, виждате във фотоалбума тези кашони,
които са били на снимките на телефона на моя подзащитен и сравнете тези
кашони същите ли са като кашоните, с които е намерено наркотично вещество
в кабината на обвиняемия Ч.. Те за различни. Дори визуално се вижда това
нещо. Самата техническа експертиза, която прави изследване, казва, че няма
данни, не се вижда, че са еднакви.
Една добавка относно наркозависимостта и дали обвиняемият Ч. е
7
щипнал или отрязал от края на тези кашони и после ги е запечатал. Да,
вмешателство няма, но тези кашони са облепени с тиксо, ако видите тиксото
какво е и видите, че Ч. е имал същото тиксо в кабината, може да се
предположи, че няма как да остане следа и няма как при първоначален оглед
това да бъде установено имал същото тиксо в кабината, няма как да остане
следа и при първоначалния оглед да бъде установено. Това се разбра по-
късно, когато самият Ч. собственоръчно призна, че е наркозависим. Никой
нямаше да подозира това нещо, ако не беше направено необхоД.то от
защитата да разбере какви са причините този човек да се държи неадекватно
при първоначалното му задължение, в продължение на около 40 дни.
Относно мобилната комуникация - както се изрази госпожата -
апелативен прокурор, това бил най-сериозният аргумент на обвинението, за
да са задържани тези двама души. Аз смятам, че само този аргумент е
достатъчен, за да промените мярката. Ако това е най-силният аргумент, вижте
комуникацията, тя е тук по делото. Какво пише там? Да, е комуникирано:
„Внимавай за наркотика, внимавай за тези кашони!“, нещо да е коментирано
за това – не става въпрос за пакет цигари, а за няколко стека. Вие сте
въззивна инстанция на тези престъпления, едно от които е по Ал. 1 б. Д на
чл.242 НК като контрабанда приема пренасяне на акцизни стоки над 2 стека
цигари. Тук са били 9 стека. Логично е човек да се страхува, че ако носи над 2
стека цигари в кабината си, може да повлияе да започнат да го проверят.
Между тази проверка и между пренасянето на наркотичното вещество от обв.
Ч. аз не виждам пряка връзка. Дори някой да опита да изведе, тази връзка ще
бъде само индиция за съучастие, но не е обосновано предположение,
разберете. Всички събрани доказателства за година и половина почти или 1
година и 4 месеца не сочат на нито един извод,в който да се направи
конкретно предположение. Свърши досъдебното производство, няма да
разследваме вече. Ние сме пред варианта да обсъждаме мярка за
неотклонение за тежко престъпление, наистина, но няма какво да събираме
повече и това беше ясно още февруари месец тази година, преди втората
мярка. Но с допълнителните събраните доказателства не виждам как защитата
може, откъде да изведе други изводи. Какво да кажем за телефона, който
въобще не е бил взет при първоначалното задържане на обв. Ч., за който се
твърди, че бил чисто нов и бил разпечатан в следствения арест. Ами че това е
абсурд! Вие знаете как се събират веществени доказателства, как се правят
протоколи. Защо тогава са правени протоколи и технически експертизи, защо
са иззети всички телефони на тримата обвиняеми, а този телефон, за който се
твърди, че е бил чисто нов, не е били иззет. Аз не разбирам, това е съществен
пропуск. В този телефон може да е имало карта, не се знае откъде е купен.
Ако е имал карта в него, не се знае дали през него не са провеждани
разговори. Вземете предвид в тази връзка и обясненията на обв. Ч. в тази
връзка за този телефон, че той бил нов, но той имал друг телефон, който бил
изхвърлен през прозореца на кабината, когато е разбрал, че ще бъде
проверяван. Това житейски логично не е обосновано, но е една нова версия
относно ситуацията. Както е въпросът и затова защо не е могло от него да
бъде иззет материал за така проведената ДНК-експертиза, за да се установи
8
дали в организма му е имало остатък от наркотични вещества. Друг е
въпросът защо го е направил и какви са мотивите. Относно това първо
предположение ще кажа само, че по никакъв начин не се аргументира с една
комуникация между шофьори, които се познават. Забележете, обв. Ч. е
работил във фирмата на Г.. Един курс само е работил, но те го познават оттам.
Видно по делото, и са установени данни, че обвиняемият Ч. има няколко
митнически нарушения и проблеми с граничните власти за контрабанда на
други стоки в търговски количества, на цигари, има едно ПТП също
направено. Самият факт, че са го познавали и са му помогнали, донякъде
може да обясни кореспонденцията между тях, но не може да аргументира
обосновано предположение тези хора да бъдат задържани и да продължават
да бъдат задържани.
Относно втората предпоставка по чл. 63 ал. 1 НПК, считам, че
първоинстанционният съд не я обосновава в определението си, а я обосновава
само частично, с това че, видите ли, предстои разглеждане на делото в
съдебната фаза и предстои писане на обвинителен акт, внасяне в съда, тоест
съдът ще прецени. Тежко престъпление, никой не отрича. Но не считам, че
това е аргумент относно това дали има реална опасност човекът да се укрие
или да извърши друго престъпление, не смятам, че това го обяснява – дали
присъства или няма да присъства. Ако човек желае да се защитава, ще намери
всички начини да го направи, а ако това е предпоставката, от която се
формира реалната опасност, считам, че е необосновано.
Първоинстанционният съд не е направил никакъв анализ на личността на моя
подзащитен - че е семеен, че има 3 деца малки, които не е виждал от година и
половина. Да, не е български гражданин, босненец е, има риск да се укрие, но
този риск според по никакъв начин не обосновава реалната опасност на
втората предпоставка на чл. 63 НПК. Особено на този етап. По този начин,
като е задържан той, как ще си организира защитата пред съда, обяснете ми?
Година и половина се въртим в един кръг, уж правим искания, опровергаваме
доказателства и накрая обвинението казва, „всичко е така, както беше и така
си остава, хората ще стоят задържани“. Не се ли нарушават правата на тези
хора? Какви ли не несгоди претърпяха в следствения арест. Изгуби си моят
клиент бизнеса по една или друга причина. Не може да работи нищо. Как се
управлява бизнес от ареста? – знаете кой може да управлява бизнес от ареста,
единици са. 16 месеца продължило разследване, не виждам с всички
доказателства, които анализирах аз, как би могло да се приеме, че моят
подзащитен и на колегата подзащитният трябва да продължат да стоят в
следствения арест. Не може прокуратурата да аргументира извод само на
това, че предстои съдебно разглеждане на делото. Моят подзащитен не е
осъждан. Това е първо престъпление. Първоинстанционният съд и това не е
обсъдил. Тези явни обстоятелства, които касаят каква е обществената
опасност на дееца в случая, никой не ги анализира. Защо ги гледаме тези
мерки тогава, след като съдът може да ги прескочи?! Да не ги анализира. Да
каже, тежко е престъплението, прокурорът си преценя. За мен няма такава
разлика, ако съдът не може да прецени, че трябва да разгледа тези
обстоятелства, след като съдът не ги е разгледал, какво правим?
9
И последният ми аргумент е, това задържане на моя подзащитен е
продължило достатъчно. Наистина по българския закон задържане на един
обвиняем за такова нещо може да продължи година и половина. Съгласно
решенията на съда в Страсбург, съгласно международната представа, вече
има достатъчно решения на съдилищата по света, особено на ЕСПЧ, не може
едно такова продължително задържане да се базира на едно
извънпроцесуално обяснение на обвиняемия Ч., че двамата са му помагали по
някакъв начин, което той впоследствие по делото отрича и на база преразказа
на един свидетел на ГД „***“, който твърди, че пред него обвиняемият Ч. му
е разказал всичко и там е преразказана една версия. Аз считам, госпожо
съдия, че с тези, изложени от мен аргументи и тези, установени по делото
факти и обстоятелства, това задържане по никакъв начин не осъществява
целите на наказателното производство. Това задържане е станало репресия. И
репресията цели едно – признание цели, нищо друго. В този смисъл моля да
измените мярката.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. за лична защита: Разбрах какво каза прокурорът
и моят адвокат. Поддържам казаното от защитника ми. Прокуратурата не я
върши работата, както трябва по процедури и съм недоволен. В самото
задържане в ареста аз съм имал чанта. Имах малка чанта на колана, но и чанта
с моя багаж. На самото задържане също директорът не е направил експертиза
за чантата. Имах сак с лични вещи и малка чанта. Не е направена експертиза
на един от телефоните на Ч.. Ние като сме искали да се извърши експертиза
на Ч. дали е употребил наркотик, направиха я нарочно прокуратурата много
късно, за да не се намери нищо. Аз видях, че Ч. изкара 5 грама хероин пред
очите ми там на митницата и той признава. Ако веднага го бяха довели на
експертиза Ч. и се беше установено, а не толкова късно, ние вече щяхме да
сме си в Б.. Ч. признава, че е наркоман. Всички знаем за 5 месеца колко пъти
трябва да се подстригваш и логично е след 5 месеца да не се показва дали е
наркоман. А когато видите, показва си ръцете, се виждат дупки от наркотици,
той прилича на наркоман. По косата няма, защото се подстрига много. Най-
малко 5 пъти се подстрига, та ако имаше нещо, ще изчезне. И адвокатът ми
видя, че имам чанта с багаж и го донесоха в ареста в Х.. Началникът не ме е
видял. Не може да бъде експерт дали съм имал чанта. Дошъл е от Х. при нас
адвоката. В.Д. е казал, че Ч. 10 дни не е взимал наркотици и е изкарал
телефон из ареста. Телефонът бил при директора и е върнат на неговата жена.
Щастлив е, че му върнат телефона на жената. Вътре имало сръбска карта, но
няма извършена експертиза на нея. Там има връзка с тези, които се занимават
с наркотици. Ние не сме наркомани. Аз имам три дъщери. Десет години аз
карам ТИР за Т.. Аз извършвам транспорт. Аз съм бизнесмен, наркотици не
карам. Говоря по телефона, за да се чуя вкъщи със семейството и да върша
работа. Прокуратурата казва, че без основание съм пътувал. Аз 10 години
карам. Прокуратурата може да провери моето излизане на митниците. По
един и същи път пътувам десет години. Прокуратурата обръща нещата
наопаки. Същия ден са задържани двама мои шофьори с два тира. Целият
контрол е извършен. Защо са ме задържали, защото имам снимки на превоза.
Аз имам право, аз съм бизнесмен и съм регистриран и съм показал на
10
инспекторите. Ние сме карали Милка шоколад, в ПВЦ „Редбул“. За два-три
часа разпит, задържани са, но не са питали дали са наркомани, дали се
занимават с такива работи, тези другите шофьори. Разпитани са и са ги
пуснали. Имам шофьори на тирове. Всичко стои на паркинг в Б.. Аз не работя,
В. не работи. Шест-седем месеца сме тук. Защо ни държите? Две семейства
плачат. Ние сме задържани толкова месеци тук и не знаем защо.
АДВ. Е.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната жалба,
подадена пред Вас. Моля да отмените определението на ОС- Х. от 13.10.2021
г. по ЧНД № 578/2021г. по описа на Окръжен съд – Х.. Уважаеми съдии,
изслушах внимателно това, което каза прокуратурата, като обосновано
предположение и като реална опасност по отношение на моя подзащитен В.
Г. и желая да заявя, че не съм съгласен с казаното от АП - П., предвид
следното: аз също желая, ако имате възможност да прочетете показанията на
свидетеля Д. Д. – служител на **., в които показания само ще го цитирам,
казва следното: „при беседата с Д. същият сподели, че предполага, че В. е бил
в течение и е наясно с цялата организация по транспортирането на
наркотичното вещество“. Първо, моля да вземете предвид като обстоятелство,
че става въпрос за някаква беседа, която не е доказателствено средство,
проведена от служител на службите, без преводач, държа да кажа и това при
самото задържане е станало. Без преводач и не знам как служителят на **
незнаейки сърбохърватски език, нито задържаният Д. Ч., незнаейки
български език, могат да се разберат по ясен и категоричен и безспорен начин
кой какво е казал. Станало е въпрос за някакви възприятия, но даже да са
били възприятия от страна на свидетеля Д., той го е казал в разпита веднага
след задържането на лицата за В. Г., Д. Ч., че „предполага“. А безспорно
установено по делото е, че В. Г. в И. е бил сам. Пътувал е сам след
натоварването на стоките в Митница в И. до границата на Република
България. Едва след като е трябвало да пресече границата, се качва другият
обвиняем по делото - Д. Д.. Установено е по делото безспорно, че веднага,
още в момента на първия разпит на Д. Ч., който се случва при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение на 20-и някой май 2020
г., той заявява ясно, точно и категорично, че той е единственият виновен за
наркотика и никакви други хора нямат отношение към извършеното от него
деяние. Същото нещо той го преповтаря и в разпит от 09.07.2020 г., където
обяснява, че е наркозависим, пак е абсолютно по безспорен начин установено
по делото, с писмени доказателства, легализирани на българи език от Б. и
Херцеговина. Абсолютно доказано е по делото е, че пак въз основа на
обяснения на обв. Д. Ч., че е поставил наркотично вещество преди да влезе в
България и в този смисъл е експертизата на ОД на МР – Бургас от 07.01.2021г,
тоест около 7-8 месеца след задържането. При повторен оглед след 7,8 месеца
в товарния автомобил се намират 10 спринцовки, една част от тях употребени
и то пак по обяснения, подчертавам, на Д. Ч., който казва: „ще намерите там
и там в камиона толкова и толкова спринцовки в една от тях, трябва да
намерите вещество хероин, защото с нея съм се инжектирал преди да влезна в
България“. Факт е в експертизата се казва: по обект № 1-4 се доказва
наличието на парацетамол, хероин, след извършване на експертиза. По
11
отношение на експертизата, свързана със снимковия материал, намерен в
телефоните на моя подзащитен, пак ще цитирам експерта, който казва, че
семейството ми казва, че част от тези файлове не могат да бъдат направени с
фотоапарат на телефон, а със свалени файлове. Може да са свалени от
интернет. По всяка снимка е описано по какъв начин и дали е правена от
телефон или от някакво друго средство по друг начин. Тоест, твърденията на
прокуратурата, че това са снимки, правени от подзащитния ми, на които се
виждат някъде пачки с пари, някъде се виждат вещества, абсолютно
установено е, че не са правени от него. По отношение на кашоните и на това
няма да го коментирам, колегата достатъчно добре го обясни. Въз основа на
тези всички събрани по делото доказателства до този момент, вече точно 1
година и 5 месеца, влизаме вече в 6-тия месец от задържането на лицата, няма
нито едно пряко или косвено доказателство, въз основа на което да се
направи обосновано предположение, че В. Г. е извършил деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Изчакахме чинно и почтено уважаемата
прокуратурата да събере всичко. Ето това е, делото вече ни е предявено.
Оттук нататък ваша е преценката дали мярката за неотклонение по отношение
на В. Г. се явява процесуално оправдана и дали той следва да продължи да
изтърпява тази мярка за неотклонение предвид, че има задължителни
указания, едно тълкувателно решение от 2002 г., с което следва да се
съобразяваме и по което решение тези 2 предпоставки по чл.63 НПК трябва
да бъдат кумулативно зададени и освен да има обосновано предположение,
което ясно и категорично се доказва, че го няма в момента, в решението се
говори за наличието на реална опасност и в това решение се казва, че тя не
може да произтича само от размера на наказанието или от вида на
извършеното деяние, а трябва да е подкрепено и с други релевантни
обстоятелства, които да подкрепят тази реална опасност. В този смисъл е и
практиката на съда в Страсбург, където има решение № 425/2021г. на съда в
Страсбург, където пък съдът се е постарал абсолютно изчерпателно да изброи
основанията за продължаване на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“. Изписал съм ги в жалбата си, да не ги повтарям всичките. И тези
основания по отношение на моя подзащитен към този момент също ги няма,
за да говорим, че има реална опасност. Отделно от това, се говори, писал съм
го в жалбата, че вече липсва хуманност спрямо тези лица да продължават да
стоят в следствения арест, при положение, че за година и 5 месеца
прокуратурата не успява по отношение на подзащитния ми В. Г. да събере
каквото и да било като доказателства, за да продължават да съществуват
двете хипотези на чл.63 НПК. И за последно, споменах го и пред окръжен съд,
искам да спомена решение от 12.02.2021 г. на Европейския съд за делото „Б.-
ви срещу България“. Само един цитат от това дело, в което се казва, че за да
се произнесе съдът с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва
да има особено силни аргументи за това задържане и продължава с това, че
дори да има достатъчно аргументи и да се обоснове разумно подозрение, т.е.
предположение, че жалбоподателят е извършил престъпленията, за които е
обвинен, съдът следва да счете, че задържането трябва да бъде уместно и
доказателствата трябва да бъдат абсолютно достатъчни, за да се продължи
12
задържане и да не бъде нарушение чл. 5, параграф 3 от ЕКЗПЧОС. Уважаеми
съдии, бях доста изчерпателен в жалбата си, казах това, което исках да ви
кажа в момента и предвид всички тези факти и обстоятелства и предвид
практиката на европейските и националните съдилища, ви моля да измените
мярката за неотклонение по отношение на В. Г.. Моля да измените мярката в
„Парична гаранция“ в един по-висок размер. Прокуратурата по НПК има
право и да наложи и принудителни административни мерки.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Г. за лична защита: Ще бъда къс. Разбрах какво
казаха прокурорът и защитниците. Поддържам казано от адвоката ми.
Кашоните, намерени в моя камион, са на мой клиент от Б.. Още в първия
момент казал съм какво е, що е, че нямам нищо общо с кашоните, които са
намерени у Ч. – с наркотика. Какво се прави и какво се претендира не знам.
От нищо - нещо се прави. Аз ще отговоря на всички питания на
прокуратурата. Прокуратурата не идва да ме пита мене, тук съм от 17 месеца.
Прокуратурата е изтрила есемесите под снимките за стоката, която съм
превозвал. Има адрес, има името на фирмата, за която са кашоните.
Изпратили са ми снимка с адреса на клиента и аз съм снимал, за да докажа, че
тази стока съм я взел и ще я карам. Казаха всички вече за това, че телефонът
на Ч. е върнат и то, без експертиза. В ареста всичко е при началника. Той
нищо не може да върне без съгласие на прокуратурата. Всичко щеше да се
изясни, ако този телефон е отишъл на експертиза и не може да се върне, без
прокуратурата да е била съгласна. Това са турски фирми, с които аз работя.
Никой не спомена. Аз не съм трафикант. Няма трафикант, който да превозва
такъв наркотик и да не си слага наркотик. Още като ни видяха на първото
дело в залата заедно с Ч. казаха, че нямаме нищо общо. Д. Ч. е донесъл 3-4
грама наркотик. В.Д. го каза това – че бил Ч. в следствения арест и смъркал.
В. потвърди, че той е докарал стока. Дошъл е след десет дена някакъв доктор,
и първите 7-8 дена е бил добре. Като му е свършил наркотикът, казал Ч. на
доктора „дай ми там някакви хапчета“. Мен ме е страх, вярвайте. Д. е бил
наркоман и дрогиран. Моите кашони са нормални. Аз не мога да спя до 4 ч.,
размишлявам. Наркоман ли е, що ли е?
От съда искам по-лека мярка, ако може. Не искам да съм в ареста.
Искам парична гаранция, каквото може, ама да не е задържане. В тези
кашони на снимките нищо нередно няма.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д.: Искам „Парична гаранция“, гривна, да може да
си отида в къщи и да работя. Майка ми и баща ми не вярват как може да не е
приключило производството.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Г.: И аз искам по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание съдът обяви на страните съдебният си акт.
13
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираните жалби, като подадени в срок, от процесуално
легитимирана страна – защитници на обвиняемите Д. и Г., срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, се явяват процесуално ДОПУСТИМИ, но по
същество - НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Настоящият състав се солидаризира с извода на окръжния съд, че и към
момента са налице всички основания за продължаване задържането на
обвиняемите, тъй като спрямо тях продължава да е налично обвинение за
извършване на тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода и то в значителен размер; не е разколебан извода за наличие на
обосновано предположение за съпричастност към вмененото им във вина
деяние; не е намалял интензитета на опасността от укриване; разследването
продължава в разумни срокове по стандартите на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.
Правилно и законосъобразно първата инстанция е счела, че наличната
и към момента доказателствена съвкупност е достатъчна да обоснове
предположение за участието в престъплението на двамата обвиняеми, който
извод се извлича от събраните по делото годни доказателства и
доказателствени средства. Съществуващата първоначално в подкрепа на
обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към
инкриминираното деяние доказателствена маса е надградена успешно и макар
по делото, след първоначалното задържане на обвиняемите, а и след
предходното произнасяне на съдилищата по реда на чл.65 от НПК, да са
събирани нови доказателства, в това число и по инициатива на защитата,
резултатите от тях не водят нито до отпадане, нито до съществено
разколебаване на обоснованото предположение. В подкрепа на последното
продължават да са налични : показанията на митническите служители и
полицейски служител, пред които третият обвиняем Ч. е обявил, че е получил
хероина от Д. и Г., които са му обещали 5 000 евро, за да го пренесе през
граница; такава сума, дори и по-голяма е била намерена при обискирането на
обв. Д.; обвиняемите Д. и Г. са открити точно на мястото и в превозното
средство, за които им е съобщил Ч.; установеното, че малко преди това
тримата са се срещнали и разговаряли на митницата, а при покана за ЩМП Г.
и Д. нито се изненадали, нито дори се поинтересували защо се налага подобна
проверка и са демонстрирали поведение на хора, които са наясно с това, какъв
ще е резултата от проверката. Налице са данни за напълно стиковано
пътуване на тримата обвиняеми с преминаване през няколко гранични пункта
в „пакет“, активна телефонна комуникация между тях, в това число и със
снимки на предмети, които по външни белези съвпадат с инкриминираните
кашони, в които наркотика е открит.
Не може да се счете, че в изготвената по искане за защитата
токсикологична експертиза има изводи, които дискредитират показанията на
14
митническите служители, пресъздали казаното от Ч. след откриване на
наркотика в управляваното от него превозно средство. В тази експертиза не
се съдържа заключение, че говорейки пред митничарите Ч. е бил под
сериозно въздействие на наркотично вещество, поради което не може да се
заключи, че намирайки се в „неадекватно“ състояние Ч. е съобщил за
участието на Г. и Д. в инкриминираното деяние. Фактът на откриване в
управляваният от Ч. автомобил на спринцовки със следи от наркотик не
означава, че те са използвани от Ч. и че точно преди границата на страната ни
този наркотик е консумиран от третият обвиняем, още по-малко означава, че
от евентуално употребеният наркотик Ч. е бил повлиян до степен, че да си
„въобрази“ съпричастност на Г. и Д. към престъплението, а не например на
някой от другите шофьори на товарни автомобили, също сънародници на Ч..
Вярно е, че в притежание на обвиняемите наркотици не са намерени и че при
разпита му като обвиняем Ч. е отрекъл Г. и Д. да са съпричастни към
престъплението. Отрицанието обаче остава голословно и противоречи, както
на изброеното до тук, така и на констатацията, че ако с пренасянето на
наркотика обвиняемите не са били предварително наясно, то липсва друго
обяснение за безмисленото пътуване от страна на обв. Д., просто, за да
придружи тираджията Г. при четиридневен изтощителен курс от Б. за Т.,
както и за безцелното изпращане на снимка на обстановката на митническия
пункт от страна на Г. на Ч., което Г. в обясненията си не отрича и за активната
телефонна комуникация между тримата. В контекста на казаното и във връзка
с обоснованото предположение е нужно е да се напомни, че точно, защото се
касае за предположение, а не за решаване по несъмнен и категоричен начин
на въпроса за виновността на обвиняемите, претендираният от защитата
доказателствен стандарт не се търси в производство по МНО, да не говорим,
че законът допуска даже и осъдителна присъда да се постанови при
противоречивост на доказателствата и само на базата на такива с косвен
характер.
Нищо значимо не се е променило и в обстоятелствата, които имат пряко
отношение към извода за продължаваща опасност от укриване, като тя все
още се очертава да е реална по отношение на двамата обвиняеми.
Предвиденото за извършеното деяние тежко по вид и размер наказание, което
е сериозен стимул за отклоняване от процеса, в контекста на данните за
постоянната мобилност на обвиняемите, обвързана с трудовата им дейност и
свързана с непрекъснато преминаване на различни държавни граници,
липсата на каквато й да е връзка /семейна, трудова, образователна и т.н./ с
територията на РБългария, са все фактори, които продължават да са налични
и не са настъпили такива обстоятелства, които да разколебаят извода за
наличието на реална опасност от укриване, или, да направят същата с
минимален интензитет, оправдаващ промяната на действащата мярка за
процесуална принуда. И както самите обвиняеми заявиха, желанието им за
промяна на МНО е породена от намерението да напуснат страната и да се
върнат при семействата и бизнеса си, свързан с непрекъснато пътуване, което
логично до съществени затруднения в срочното и безпрепятствено протичане
на наказателният процес ще доведе.
15
Да, срокът на задържане не е за подценяване, но към днешна дата той
остава съобразен с чл. 63, ал. 4 от НПК, а се очертава и като разумен при
съпоставяне на обществения интерес на фона на ограничаване на личните
права на обвиняемите, съблюдавайки критерия, залегнал в практика на съда в
гр. Страсбург - естеството на конкретното наказателно производство. Касае
са разследване на усложнено фактически деяние, извършено в съучастие, като
не се констатира явно и необосновано забавяне на процесуалните действия, а
видно е, че част от продължителността на разследването произтича от
желанието на обвиняемите за събиране на нови, и нови, доказателства,
обвързани с искане за назначаване на експертизи, което изисква повече време
и обичайно е предпоставка за по – продължително във времето разследване.
На казаното не могат да се противопоставят евентуалната възможност
обвиняемите да се настанят в хотел, трудовата им ангажираност, чистото
съдебно минало и семейното им положение, защото не могат да формират
значим превес над обществения интерес, който и понастоящем само с най-
тежката мярка за неотклонение може да бъде защитен.
Мотивиран от изложеното до тук, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272/13.10.2021г. по ЧНД № 578/2021
г. по описа на Окръжен съд – Х., с което е оставено без уважение искането за
изменение на взетата по отношение на всеки от обвиняемите Д. Д. и В. Г. по
досъдебно производство № 28/2020 г. по описа на ТД „М. - Б.“ мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Обвиняемият Г.: Моля за писмен превод на сръбски на протокола от
днешното съдебно заседание.
Обвиняемият Д.: Също моля да ми се изпрати .
АДВ. Т.: И аз моля да ми се изпрати препис от протокола на имейла,
посочен във въззивната жалба
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Да се изпрати писмен превод на протокола от днешното съдебно
заседание на обвиняемите Д., Г., както и препис по имейл на адв. Т..
На преводача АЛ. Б. се изплати възнаграждение за извършения устен
превод в размер на 182 лв. с разходен касов ордер от бюджета на съда.
16
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:45 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
17