№ 1446
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 266575/15.11.2021 г., постановено по гр. д. № 14964/2019 г. по описа на
СГС, І-20 състав, е отхвърлен предявеният от Д. А. П. срещу М. Д. Д., Н. С. Т. и Г. Т. Т.
пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване на алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка, удостоверен в н. а. № 52, съставен по н. н. № 48/2016 г.
от нотариус Ч. Б., за нищожен поради неговата привидност при абсолютна симулация.
Срещу решението на първоинстанционния съд ищецът е предявил въззивна жалба, в
която се излагат правни доводи за неправилност на крайния съдебен акт поради нарушение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства признанието на ответницата М. Д., че
действителното съгласие на страните по процесния алеаторен договор не е било насочено
към пораждане правните последици на договора за прехвърляне на 2/3 ид. части от имота
срещу гледане и издръжка, като само привидно е породен този правопораждащ юридически
факт. В този смисъл, счита, че в т. нар. „молба-жалба”, съставена от този ответник, тя
разкрива действителните мотиви на страните по оспорената транслативна сделка,
„декларирайки очакването си да получи от ответниците Т.и сумата от 100000 лв. за нейната
„1/3 наследствена част” и с тази сума да се разплати с ищцата”.
Въззиваемите-ответници са подали в законоустановения срок писмени отговори на
въззивната жалба, с които я оспорват, като поддържат, че първоинстанционният съд
правилно е приложил процесуалния и материалния закон при постановяване на своя краен
съдебен акт.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемите:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и следва да се произнесе
служебно относно правилността на обжалваното съдебно решение, само когато
незаконосъобразно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийски градски съд, ГО, І-20 състав е бил сезиран с пасивно субективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл.
5 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е достигнал до правни
извод, че ищецът не е представил нито обратно писмо, чрез което да се установи безспорно,
че към момента на сключване на оспорваната сделка страните по нея са имали намерение
само привидно – за трети правни субекти, да уредят правните последици на договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, нито документ, който да
представлява „начало на писмено доказателство” по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, поради
което не е допустимо чрез свидетелски показания да се разкрива симулативността на
оспорения транслативен договор. Но и при анализ на събраните по делото гласни
доказателствени средства е достигнал до правното съждение, че ищцата не е установила
твърдения от нея факт, че страните по процесната сделка не са целели правните последици
на привидно постигнатото между тях съгласие, пораждащо правните последици на договор
за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД, нищожни са
привидните договори – при персонална или обективна (абсолютна или относителна)
симулация. Симулативни са договорите, при които страните по него не са изразили
действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните последици на
учреденото съглашение. Когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а само да се
създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по различен начин от обективираното в съглашението
намерение, симулацията е относителна.
Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване привидността
на оспорената сделка принадлежи на страната, която навежда това правно твърдение – в
настоящия процес ищецът следва чрез пълно и главно доказване, както предписва правната
норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че процесната възмездна транслативна сделка е
симулативна, т.е. съвпадането на двете насрещни волеизявление с тъждествен предмет да е
привидно, без страните по сделката да са целели нейното правно действие, нейните правни
последици. Следователно, ответниците могат да предприемат пасивно процесуално
поведение или чрез насрещно доказване да смутят поддържаната от ищеца правна теза за
симулация на процесната сделка, респ. да създадат съмнение в представените от него
доказателствени средства.
Симулативността на сделката може да бъде установявана и само въз основа на
доказателствени факти (индиции), но те – в своята съвкупност, трябва да водят до
единствено възможния правен извод, че страните по оспорената сделка не са целели
нейните правни последици. По същество в този смисъл е константната практика на ВКС –
2
напр. Решение № 48 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2020 г., II г. о., ГК, в което се
приема, че „няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени
доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и
несъмнен извод за наличие на такава”.
Когато съдебният процес е образуван по установителен иск за обявяване на правна
сделка за нищожна поради нейната симулация - от трето на оспореното облигаторно
правоотношение лице, какъвто е настоящият случай (ищцата е обосновала своя правен
интерес с твърдението, че е носител на останалата 1/3 ид. част от правото на собственост
върху процесния имот, като след сключване на оспорената алеаторна сделка е породено
облигационно правоотношение, по което може да придобие останалите 2/3 ид. части от
спорния имот), не са налице ограниченията за установяване на твърдяната привидност чрез
свидетели – чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК (до обратния, но неправилен правен извод е достигнал
първоинстанционният съд).
Законосъобразно обаче се явява правното съждение на СГС, че чрез разпита на
разпитаните по делото свидетели не се установява твърдяната симулативност на оспорената
алеаторна сделка. Свидетелите А. Г. и Й. Ч. (брокери на недвижими имоти през релевантния
период) единствено изясняват, че наследникът на праводателя по този транслативен договор
– ответницата М. Д., е била заставена от усложненото си финансово положение да продаде
„нейната част” (свидетеля Г.), като леля й – праводателят по оспорената сделка, била
заявила, че бащата на М. й завещал процесния имот, за да бъде тя защитена („преди години
са й взели апартамента с голяма такса към банката и въпреки всичко е останало да дължи
пари”). Лелята била заявила, че нямала да се разпорежда с този имот, „тъй като М. така или
иначе е единственият наследник и всичко ще остане за нея”. Знаят обаче, че впоследствие
леля й прехвърлила своите идеални части от процесния имот срещу гледане и издръжка на
другите двама ответници.
Дори и да се приемат тези свидетелски показания за достоверни, те единствено биха
изяснили симулирано завещателно разпореждане в полза на отчуждителя по процесната
алеаторна сделка, но не и че оспореният транслативен договор е привиден. Обстоятелството
дали наследодателката на ответницата М. Д. първоначално е била обещала да остави целия
имот на нейната племенница, е ирелевантно (това намерение винаги може да бъде
променено), тъй като от съществено значение е не дали завещанията, на които Н. Д. е
основала своята материална легитимация като носител на 2/3 ид. части от правото на
собственост върху процесния имот, са привидни, а дали страните по оспорения алеаторен
договор не са целели неговите правни последици, т.е. само привидно са постигнали съгласие
имотът да бъде прехвърлен срещу насрещната непарична престация – приобретателят да се
грижи и издържа праводателя до неговата кончина. Следователно, със субективните
възприятия на свидетелите, изнесени пред съда, не само не се установява главният
правнорелевантен факт, но дори те не представляват индиция (доказателствен факт) за
симулиране на насрещните волеизявления по оспорената сделка.
Нещо повече, от показанията на Л. Г. и Л. С., роднини на отчуждителя по процесния
алеаторен договор, се установява по несъмнен начин, че страните по оспорената
транслативна сделка са имали намерение да постигнат правните последици на договора за
прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка. Н. Д. е споделяла, че е желаела да
прехвърли апартамента или част от него на Н. и съпруга й, като след това е осъществила
своите намерения. Изяснява се, че лелята на ответницата М. Д. е формирала своята воля да
сключи процесния договор с Н. Т. и като израз на благодарност за миналите грижи,
полагани за нея от ответното семейство – „Н. реши да прехвърли апартамента на Н. и Г. Т.и,
защото в последните 10 години бяха най-близо до нея и се грижеха за нея физически и
морално, и финансово”. Тези грижи продължили и след сключване на договора – „Към края,
когато тя беше с разклатено здраве и няколко пъти беше в болници и операции, Н. беше
3
човекът на първа линия… Н. и Г. Т.и извършваха посещения на болници, подмяна на дрехи,
при изписване от болница – завеждане вкъщи, плащане на сметки и други услуги… Знам, че
в последните 5-10 години тя няколко пъти прави операция на коремна кухина и пак Н. беше
при нея. (показанията на свидетеля Л. Г.; свидетелства и, че племенницата не е поддържала
от дълги години никакви отношения с леля си – особено след смъртта на баща й)… Те й
помагаха финансово – било за лекарства, било по сметка… Не искаше от нас помощ,
казваше, че си има Н., която й купува лекарства и каквото й е необходимо… финансово
много разчиташе на Н. и Г.. В болницата Н. всеки ден беше там и се грижеше за нея… Ж.
също помагаше, особено когато трябваше да се откара или вземе от болницата, на друг
превоз не разчиташе. Тяхната връзка беше много тясна, от деца бяха близки… Зная, че те
много до късно седяха при нея, подготвяха я за сън, даваха й лекарства” (показания на
свидетеля Л. С.).
Въззивният съд приема за достоверни показанията на тези двама свидетели, тъй като
те са житейски правдиви и логични, а техните субективни възприятия като роднини на
праводателя по оспорения договор са непосредствени, поради което пряко изясняват
действителните отношения между отчуждителя и приобретателя. Тези показания се
подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства – от представените
към отговора на исковата молба, подаден от ответниците Т.и, документи, които не са
оспорени от ищцата, се изяснява, че след сключване на оспорения алеаторен договор
приобретателят по него и нейния съпруг (ответниците) са подпомагали финансово
отчуждителя (Н. Ц. Д.) – две платежни нареждания за изплащане на издръжка общо около
1400 лв.; заплащане на извършен контраст за КТ (90 лв.); хоспитализация на Н. Т. в „Хоспис
Свети Никола” ООД (400 лв.), заплащани са за един дълъг период от време сметките за
електричество на апартамента, като са поели и разходите за извършване на погребението и
религиозен ритуал (панихида) – общо за около 1700 лв. От една страна, не се оспорва, че
тези разноски са извършвани от ответниците Т.и, а от друга, с оглед на обстоятелството, че
те са в тяхно държане (не се установи, че те са се снабдили с тях от архива на починалата),
съдът счита, че тези разноски са извършвани в изпълнение на действително породено
облигаторно правоотношение по релевантния алеаторен договор.
За правилното решаване на правния спор, предмет на делото, е ирелевантно
обстоятелството дали приобретателят по този договор е изпълнявал през целия период
точно поетите от него правни задължения за гледане и издръжка. Същественото е, че от
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не само не се установи, че
страните по процесната транслативна сделка не са имали намерение да бъдат породени
нейните правни последици (доказването на този факт е в тежест на ищцата – при пълно
доказване), а от друга, по несъмнен начин се изясни (при осъщественото от ответниците Т.и
насрещно доказване), че намерението по оспорения алеаторен договор е било да се породят
присъщите на тази двустранна възмездна транслативна сделка правни последици.
Този категоричен правен извод не може да бъде разколебан и от противоречивите
обяснения на ответницата М. Д. – дадени в настоящото и в други искови производства.
Ответниците по предявените искове - страни и наследниците по увреждащата сделка,
са необходими задължителни другари, съгласно правната норма, уредена в чл. 216, ал. 2,
изр. 1 ГПК, поради което, принципно, извършените от някои от тях действия имат значение
и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. Но както съдебното, така и
извънсъдебното признание на страните, макар и да притежава материална доказателствена
сила, не обвързва съда, а то следва да се преценява с оглед на всички събрани доказателства
по делото – в своята взаимовръзка и обусловеност (арг. чл. 175 ГПК). При необходимото
другарство съдебното решение по необходимост трябва да е тъждествено спрямо всички
4
другари (поради идентитета в тяхното материалноправно положение – арг. чл. 216, ал. 2
ГПК), поради което за изясняване истината по делото трябва да се установят
безпротиворечиво общите факти между другарите – арг. чл. 217 ГПК. Поради тези правни
съображения признанието от всеки един от тях трябва да се преценява с оглед на всички
събрани по делото доказателства.
Наистина в Отговор на нотариална покана с рег. № 8762/12.11.2019 г. на помощник-
нотариус по заместване при нотариус В. В. (л. 98 от кориците на първоинстанционното
дело) и в Допълнение към искова молба с вх. № 140686/14.11.2019 г. (л. 113 от кориците по
първоинстанционното дело) е обективирано фактическо твърдение на ответницата М. Д., че
процесният алеаторен договор е бил сключен от нейната леля „в опит да предотвратя
евентуално изпълнително производство”, респ. „уговорката ни беше Н. да живее
необезпокоявано в жилището, а след нейната кончина жилището да бъде продадено”. Но
тези извънсъдебни и съдебни обяснения съществено контрастират с предходни и
последващи фактически твърдения на тази ответница за същите обстоятелства – в исковата
молба с вх. № 124088/11.10.219 г. (л. 108 от кориците на първоинстанционното дело) тази
ответница е поддържала, че оспореният в настоящото исково производство договор е бил
действителен, но „приобретателите… не са изпълнявали добросъвестно задължението си по
договора…, не са осигурявали издръжката и не са полагали грижи за прехвърлителката, като
й осигурят един спокоен и нормален живот, какъвто е водила по-рано”.
В т. нар. Молба-жалба с вх. № 333747/01.07.2021 г. (л. 133 от кориците на
първоинстанционното дело) М. Д. дава обяснения пред съда в смисъл, че е сключила с
ищцата в настоящото съдебно производство двата договора за продажба на наследство, след
като се „уплашила да не ми сложат запор върху наследството ми и ме запознаха с Т., тя с А.
Г. (б. н. свидетелката по делото), която пък ме запозна с Д. П.”, поради което иска тези два
транслативни договора „да бъдат анулирани” и „братовчедката да ми изплати 100000 лв. за
моята 1/3 наследствена част”. От една страна, в този документ не се съдържа признание за
привидност на процесната сделка, а се иска да бъдат обявени за недействителни двата
договора за продажба на наследство, въз основа на които ищцата основава своята
материална легитимация като собственик на процесното жилище (с изказано съмнение, че
ищцата е действала с измамливи намерения – „а Д. може да го е написала и да ме подпише
тогава – напълно в неин стил измамен”; „много съжалявам, че се забърках с Д. П. лично”;
„Страх ме е от нея”; „Тази жена е способна да фалшифицира подписи, да си пише, каквото й
скимне, да прави гнусни и подли номера, всичко може да се очаква от нея” и пр.), а от друга,
не се оспорват правата на приобретателя по оспорения алеаторен договор, която е
придобила 2/3 ид. части от правото на собственост от имота. Напротив, иска се Н. П. да й
заплати 100000 лв. за „моята 1/3 наследствена част”. Очевидно е, че с тези обяснения тя
признава действителността както на завещателите разпореждания, въз основа на които
нейната леля е придобила 2/3 ид. части от правото на собственост върху апартамента, така и
на процесния алеаторен договор. В този смисъл са всички нейни обяснения, дадени в
настоящото исково производство: 1) в отговора на исковата молба – „След като почина леля
ми, тя (б. н. Д. П.) предложи да й продам и останалата част от апартамента и тогава да ми
плати всичко (б. н. вкл. и по предходния договор за продажба на наследство). Леля ми Н.
беше прехвърлила на Н. и Г. 2/3 от апартамента и затова Д. ми обясни, че трябва да се води
дело срещу тях и тогава ще си получа парите. Тя беше подготвила всичко и аз подписах
документите за продажба и за водене на делото. Аз съм много затруднена финансово, имам
дългове. Необходими са ми пари за гледане на болното си дете и се съгласих… Знам, че
леля ми Н. е прехвърлила 2/3 от апартамента на Н. и Г., за да я гледат и издържат. Те имат
възможности и го правиха… Д. смени вратата на апартамента и не допуска нито Н., нито Г.,
нито мен до апартамента” и 2) в отговора на въззивната жалба – „Както Ви казах на делото
последното миналата година, да се анулират договорите ми с Д. П., да взема от моята
5
законна 1/3 двеста хиляди лева от Н. и Г. Т.и… ако се наложи и на Н. Т. ще върна 15-20
хиляди, че са гледали леля ми и за адвокатите разходите”.
Очевидно е, че когато тази ответница собственоръчно е писала своите писмени
обяснения, те са хаотични, объркани, непоследователни, без вникване в действителните
правни последици на изразената от нея воля в двата договора за продажба на наследство,
респ. те разкриват едни погрешни намерения за правните последици, които преследва с
отправените до съда искания. Напротив, отговорът на нотариална покана и Допълнението
към искова молба с вх. № 140686/14.11.2019 г. са съставени в прецизен правен стил, с ясно
изразени разсъждения и целени правни последици от тези обяснения. В този смисъл,
житейски логично, а следователно, и правно обосновано е да се приеме, че тези два
документа са съставени не от ответницата, а от някой юрист или лице, което има интерес от
тези обяснения, поради което правдоподобни се явяват твърденията на М. Д., че ищцата е
„подготвила всичко и аз подписах документите за продажба и за водене на делото (б. н. за
разваляне на алеаторния договор, впоследствие обаче наследницата на праводателя по
алеаторния договор е направила отказ от този конститутивен иск).
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи
необосновано се явява правното съждение на въззивницата, че чрез обясненията на тази
ответница се изяснявало намерението на страните по оспорената сделка да не постигнат
нейните правни последици, а само привидно (при абсолютна симулация) да се придаде
такова юридическо значение. Нищо повече, ответницата М. Д. не е страна по този договор, а
интерпретира фактите съобразно своето тежко финансово и социално положение и с оглед
на конкретния си интерес, разговори и обещания, които някои от страните по делото й
дават. Както бе изяснено, всички нейни обяснения трябва да се преценяват както в
съвкупност, така и съобразно обясненията на останалите ответници (необходими другари в
настоящия процес) и останалите събрани по делото доказателства, за да се изяснят всички
общи между тях правнорелевантни факти – чл. 217 ГПК. А вече бе пояснено, че твърдяната
привидност на оспорения алеаторен договор не бе установен и чрез показанията на
разпитаните свидетели – напротив, ответницата-приобретател, която може само да проведе
насрещно (непълно) доказване, установи по несъмнен начин, че страните по процесната
сделка са целели нейните присъщи правни последици, поради което оспореният договор е
действителен и е породил правния резултат, към който съвпадането на насрещните
волеизявления на страните по него са били насочени.
Тези категорични правни изводи не могат да бъдат разколебани и от обясненията на
ответницата М. Д., обективирани в Разписката от 18.10.2019 г. (л. 19 от кориците на
първоинстанционното дело) и съгласно които Н. Т. й е предоставила комплект ключове от
процесния апартамент. Както вече бе изяснено, всички обяснения на ответниците като
необходими другари трябва да се преценяват в своята съвкупност, за да се установят
действителните общи факти по делото, поради което съдът не може да приеме за доказани
някои обстоятелства, които се съдържат в обясненията на един от необходимите другари, но
биха били във вреда на друг необходим другар. От друга страна, дори и да се приеме за
достоверно твърдението, че Н. Т. е предоставила достъп на М. Д. до имота, този факт,
разгледан и в съвкупност с останалите установени по делото, по никакъв начин не
установява, че оспорената сделка е била симулативна – правните субекти, изразявайки
свободната си воля, встъпват в различни граждански правоотношения, водени от правни,
икономически и морални подбуди, вкл. и да се подпомогне близък изпаднал в крайна нужда
човек. От друга страна, тази разписка е представена от ищцата като приложение на исковата
молба, като този факт – наред с вече изяснените обстоятелства, създава обосновано
съмнение дали този документ не е съставен за целите на отделни процеси и да е във вреда на
приобретателя по процесния алеаторен договор (разписката е с дата 18.10.2019 г., т.е.
момент, през който М. Д. все още е поддържала различни фактически и правни доводи по
отношение на процесната сделка - по иска за разваляне).
6
Следователно, при анализ на всички събрани по делото доказателства и релевираните
от страните правни доводи и въззивният съд достига до категоричния правен извод, че
ищецът не установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма,
уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, че оспорената транслативна възмездна сделка е била сключена
привидно, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5
ЗЗД се явява неоснователен.
Тъй като правният извод, до който САС достига, съвпада с крайните правните
съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба трябва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемите-ответници трябва да се
присъдят съдебни разноски в размер на сумата общо от 1500 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС (с
оглед на цената на иска – 75861,88 лв., адвокатското възнаграждение е значително по-ниско
от нормативно установения минимум - 2805,86 лв., поради което възражението за
прекомерност на неговия размер по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно).
Така мотивиран Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266575/15.11.2021 г., постановено по гр. д. №
14964/2019 г. по описа на СГС, І-20 състав.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН ********** да заплати на Н. С. Т., ЕГН ********** и Г. Т.
Т., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК общо сумата от 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7