№ 2053
гр. Варна, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500793 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 24407/25.03.2024 г.
от „ЕВРО СТУДИО“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. А. Г., срещу
Решение № 797/11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4240/2023 г. по описа
на ВРС, 49 състав.
I. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена по сметка
на ВОС.
Препис от въззивната жалбa е връчен на насрещната страна С. А. С.,
който в срока по чл. 263 ГПК депозира писмен отговор, в който се оспорват
твърденията на въззивника и е отправено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По предварителните въпР..
В жалбата се обосновават оплаквания за неправилност на обжалваното
решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния
закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна в цялост. Във
въззивната жалба въззивникът е направил подробен собствен анализ на
1
показанията на разпитаните по делото свидетели и на останалия събран по
делото доказателствен материал, като е посочил каква част от показанията на
свидетелите са неправилно възприети или невъзприети от съда. Въз основа на
тези подробно посочени съображения, въззивникът излага, че
първостепенният съд неправилно е кредитирал дадени свидетелски
показания, с което в обжалваното решение била възприета погрешна
фактическа обстановка, а оттам били направени и неправилни правни изводи.
Въз основа на тези доводи, въззивникът отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
уважени исковите претенции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. А. С.
депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение на ВРС. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест
между страните. Сочи по отношение на сключения между страните договор
за изработка на обект, находящ се в ***************, че от събрания на
предходната инстанция доказателствен материал се установявала липсата на
допълнително заплащане от въззивното дружество към работника Я. Й., което
да е било различно от това по трудовото му правоотношение. Досежно
претенцията за възстановяване на сумата от 700 лв., заплатена от въззивника
на трето лице, посочва, че не била предмет на процесния договор, поради
което липсвало основание за възстановяването й.
Въззиваемата страна твърди по отношение на неформален договор от
м. Януари 2023 г. за извършване на СМР за обект, находящ се в
*******************************, че същият бил сключен от страните в
качеството им на физически лица, като излага още, че не били представени
доказателства за валидното му сключване. Поради това счита, че лицето С. Г.
не бил възложил на „ЕВРО СТУДИО“ ООД извършването на СМР в
процесния обект, поради което правилно решаващият състав възприел извод
за неоснователност на исковата претенция. По изложените в отговора
твърдения, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила. Изразява становище за неоснователност на
отправеното във въззивната жалба искане за допускане на свидетел.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
III. По доказателствата:
Въззивникът отправя искане за допускане на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел. Искането е мотивирано с това, че в
първоинстанционното производство ищецът е поискал допускането на трима
свидетели, но били допуснати само двама, като е направено позоваване на
разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.
В хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК допускането на доказателствата
предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да
са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни
срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да
не е съобразен с правилата на процесуалния закон.
2
Съдът намира искането за неоснователно, тъй като на въззивника са
били допуснати гласни доказателства с определението по чл. 140 ГПК от
районния съд, като няма доказателства за надлежно оспорване чрез
възражение на съдържанието на доклада досежно недопуснатия до разпит
трети свидетел. Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно
недопускането на заявения трети свидетел. С отправеното искане не се
твърдят нови обстоятелства, които страната не е могла да изложи в
първоинстанционното производство, нито се твърдят извършени от ВРС
процесуални нарушения.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че нито е налице
допуснато процесуално нарушение, нито се касае за нови обстоятелства,
които не са били известни на страната или нововъзникнали такива.
Следователно, посоченото доказателство попада в забраната на чл. 266, ал. 1
ГПК, а не в изключенията на ал. 2 на цитираната разпоредба. Същевременно
не е посочено конкретно процесуално нарушение, допуснато от
първоинстанционния съд при произнасянето му по искането за допускане на
свидетелските показания. За да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК,
във въззивната жалба трябва да е посочено конкретно нарушение, а не
въззивния съд служебно да изследва дали е налице такова. За пълнота следва
да се отбележи, че в съдебното заседание, в което са разпитани свидетелите и
е даден ход на устните състезания, процесуалният представител на ищеца е
посочил, че няма да сочи други доказателства.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 24407/25.03.2024 г. от
„ЕВРО СТУДИО“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. А. Г., срещу
Решение № 797/11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4240/2023 г. по описа
на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „ЕВРО СТУДИО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Овчо поле“ № 8, ет. 3, ап. 2
против С. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***********************, ***,
искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в общ размер на 3100
лв. /три хиляди и сто лева/, представляваща сбор от недължимо заплатени
суми, от които: сумата от 1 500 лв. по неформален договор от м. ноември
2022 г. за извършване на СМР за обект, находящ се *******************,
представляваща стойността на труда на работника на възложителя и сумата от
700 лв., представляваща стойността на недовършените СМР, както и сумата
от 900 лв. по неформален договор от м. януари 2023 г. за извършване на СМР
3
за обект, находящ се *******************************, представляваща
надплатена без основание сума, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението съда - 01.03.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№ 1150 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2524/2023
г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „ЕВРО СТУДИО“
ООД, ЕИК *********, гр. Варна, да бъде допуснат до разпит един свидетел за
установяване на лицето, което е полагало труд в обект, находящ се в
***************, какъв е обемът на свършената работа и каква е била
договорената стойност на работата, като неоснователно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.06.2024 г., от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове като разяснява, че медиаторът може да съдейства за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Медиацията може да бъде осъществена в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд Варна, адрес гр. Варна, ул. „
Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 /сградата в която се помещава СИС при ВРС/, без
заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
на ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, тел. 052 623 362, e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за да се постигнат благоприятните последици
от доброволно уреждане на спора, предвидени в чл. 78, ал. 9 от ГПК, а
именно връщане на половината от внесената държавна такса на ищеца, следва
да бъде постигната съдебна спогодба по предмета на спора, която да е
обективирана и подписана от представителите на страните в протокола от
насроченото открито съдебно заседание и одобрена от съда по реда на чл. 234
от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4