РЕШЕНИЕ
№
03.02.2021 г., гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенчева
а.н.дело № 255 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.М.А.
против Наказателно постановление №-19-0367-001329 от 16.09.2019г. на Началника
на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания, както следва: 1./ за нарушение на чл. 147, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП
глоба в размер на 20, 00 лв.; 2./ за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВП глоба
в размер на 10, 00 лв., на основание чл. 183, ал.1,т.1, предл.
1-во и 2-ро ЗДвП; 3./ за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП глоба в размер
на 10,00 лв., на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
Релевират се
доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като постановен в противоречие с материалния закон
и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска неговата
отмяна.
Жалбоподателят се позовава на
допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описание
на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, нарушаващи правото му
на защита, без да изтъква конкретни пороци. Счита, че неправилно е приложен материалния
закон.
Евентуални намира, че е
налице маловажен случай и следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.
Органът, издал обжалваното наказателно
постановление, счита същото за правилно и законосъобразно, поради което следва
да се потвърди.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Жалбата е подадена в срок- арг. чл. 183, ал. 4 НПК, във вр. чл. 84 ЗАНН /препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на А. на 06.07.2020 г., а
жалбата е подадена на 09.07.2020г., от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
При преценка на
представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за
установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2019г. служителите
на РУ Велинград, към ОДМВР Пазарджик, актосъставителят-мл.
автоконтрольор Т.М.К. и свидетеля по акта-М.С.А.,
изпълнявали задълженията си като смесен автопатрул по охрана на обществения ред
по време на специализирана полицейска операция на територията на гр. Велинград.
Били изпратени да окажат съдействие на
служителите на РУ Велинград В.С. и И.Б., които на същия ден, в 21,15 часа, в
гр. Велинград, на кръстовището на ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Райна
Княгиня“, спрели за проверка лек автомобил „Ауди А 4“ Авант
с рег. № РА6999ВС в гр. Установило се при проверката, че автомобилът е
собственост на Мирослав Серафимов А. и се управлява от жалбоподателя С.А.. Били изискани документи на водача и на
автомобила. А. не носил в себе си никакви документи. Не представил СУМПС и
контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на управляваното
МПС. Пред служителите заявил, че автомобилът е на сина му и че не е обърнал
внимание дали има необходимите документи. Обадил му се да ги донесе, но това не
се случило. Чрез справка в информационните масиви на МВР и при проверка на
залепения стикер за преминат годишен технически преглед, се установило, че
превозното средство не е преминало такъв.
На водача бил съставен АУАН GA № 93857/02.09.2019г., за
това, че на 02.09.2019г., в 21,15 часа в гр. Велинград, на кръстовището на ул. „Христо Смирненски“ и ул.
„Райна Княгиня“: 1./ управлява лек автомобил „Ауди А 4“ Авант
с рег. № РА6999ВС, собственост на Мирослав Серафимов А., което не е представено на годишен технически
преглед; 2./ не предоставя СУМПС от съответната категория и контролен талон към него; 3./ не предоставя
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Актосъставителят е приел, че с това са осъществени съставите на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е
издадено НП № 19-0367-001329/16.09.2019г. от Началника на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, в което административно нарушение е описано по
идентичен начин както в акта за установяване на нарушение, като са посочени по
идентичен начин нарушените материалноправни норми. С
него на С.М.А. са наложени следните административни наказания: 1./ глоба в
размер на 20,00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП и 2./ глоба в размер на 10,00
лв., на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП; 3./ глоба в размер
на 10,00 лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 ЗДвП;
Горната фактическа
обстановка съдът възприе от показанията на свидетелите Т.М.К., В.О.С. и М.С.А.,
които кредитира като еднопосочни, обективни, безпристрастни, дадени от позицията на незаинтересовани от
изхода на делото лица.
От приложената справка на
нарушител водач се установява, че към датата, посочена в наказателното
постановление водачът е притежавал валидно
СУМПС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна
Акт за установяване на
административно нарушение GA № 93857 от 02.09.2019г. и Наказателно постановление № 19-0367-001329
от 16.09.2019г. са съставени от компетентни органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., във вр. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на
сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“ и ал. 3 ЗАНН.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. И в двата акта
обективните признаци от състава на нарушенията са описани по начин, който
позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата си.
Посочени са време, място, обстоятелства,
при които са извърени, съдържат се необходимите данни за индивидуализиране на
нарушителя, на актосъставителя и свидетелите.
Фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Посочени са нарушените и
санкционните разпоредби.
Съдът счита, че за
неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.
По отношение на нарушението
по чл. 147, ал. 1 ЗАНН, съдът намира, че
е допуснато нарушение на материалния закон и жалбата е основателна.
От показанията на
полицейските служители се установи, че към датата на проверката управляваното
МПС не е преминало годишен технически преглед. Разпоредбата на чл. 147,
ал. 1 ЗДвП, е във връзка задължението за преминаване на ГТП на всички леки
автомобили: "Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства,
с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи“, а за нарушението й на водача е следвало да се наложи наказание на
основание чл. 181, т. 1 ЗДвП, а не
на основание чл. 185 ЗДвП.
Като е наложил наказание на А.
по чл. 185 ЗДвП административнонаказващият орган е
приложил неправилно закона, поради което наказателното постановление в тази част
следва да се отмени.
Относно нарушението на чл.
100, ал.1 т. 1 ЗДвП, изразяващо се в неносене на СУМПС и контролен талон към него:
Цитираната разпоредба
вменява задължение на водачите при управление на МПС да носят свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него, като неизпълнението му и неносенето на което е да е
от тях поражда самостоятелно административнонаказателна
отговорност. В случая, в АУАН и в обжалваното наказателно постановление е
посочено, че водачът не носи и двата документа, като описанието е достатъчно пълно
и ясно, за да разбере деецът в какво е обвинен и да организира защитата си.
Макар да се касае за две
самостоятелни нарушения, за всяко от които е следвало да се наложи отделно
наказание, обстоятелството, че е наложено само едно такова, не опорочава
санкционния акт, доколкото в правомощията на административно наказващият орган
е да реши дали да наложи наказание на дееца и за кое от нарушенията. След като
в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление деянията са описани ясно и конкретно чрез обективните признаци от
техния състав и законът предвижда, че всяко
едно от тях поражда административнонаказателна отговорност, налагането само на
едно наказание не води неяснота санкционния акт, макар да е посочено, че се
налага и за двете. Таза неточност следва да се счита преодоляна по реда на чл.
53, ал. 2 ЗАНН.
От представената по делото
справка за нарушител/водач безспорно се установи, че С.А. към датата на
проверката е притежавал валидно СУМПС, което не му е отнемано по
административен или съдебен ред. Установява се, че за предходно нарушение от
13.06.2019г. му е отнеман контролния талон, но към датата на проверката от
служителите С., К. и А. за него е имало
влязло в сила на 25.07.2019г. наказателно постановление, глобата по което е платена,
поради което няма основание да се счита, че е налице обективна пречка за
неносене на контролния талон към съответното СУМПС.
Ето защо съдът счита, че А.
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушение по чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП, за което е да понесе административнонаказателна
отговорност с налагане на наказание по
чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, поради което наказателното
постановление в тази част следва да се потвърди.
По отношение на нарушението
на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП съдът счита, че са налице обективните и субективни
признаци от неговия състав. Цитираната разпоредба задължава водачите на МПС да
носят свидетелство за регистрация на управляваното превозно средство, като то
не се отнася само да управляващите собствени МПС-та, поради което С.А. е субект
на нарушението. В случая безспорно се доказа от показанията на свидетелите, че
същият не е го е носил и не го е представил при проверката, като
обстоятелството, че лекият автомобил е собственост на сина му е правно
ирелевантно. Не се установи управляваното МПС да е с прекратена регистрация към
дата 02.09.2019г., нито че свидетелството за регистрация е било изгубено или не
се е намирало във фактическата власт на водача по други обективни причини,
правещи невъзможно изпълнението на задължението за носенето и представянето му.
При квалификацията на нарушението и наказанието не са допуснати нарушения на
закона.
По тези съображения, в тази
част жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Не са налице основания за
прилагане на чл. 28 ЗАНН тъй като извършените нарушения притежават присъщата за
този вид нарушения степен на обществена опасност. Не се твърдят и не се сочат
доказателства за обстоятелства,
налагащи необходимост водачът да управлява МПС без да носи съответните документи.
Водим от горното съдът, настоящият състав на Районен съд
Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№-19-0367-001329/16.092019г. на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която на С.М.А., ЕГН: **********,***, за извършено нарушение
по чл.100, ал. 1, т. 1 ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер
на 10,00 лв. /десет лева/, на осн. чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№-19-0367-001329/16.092019г. на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която на С.М.А., ЕГН: **********,***, за извършено нарушение
по чл.100, ал. 1, т. 2 ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер
на 10,00 лв. /десет лева/, на осн. чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №-19-0367-001612/25.10.2019г. на Началника на РУ Велинград при
ОДМВР Пазарджик, В ЧАСТТА, с която С.М.А., ЕГН: **********,***, за
извършено нарушение по чл.147, ал. 1, ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/, на осн. чл. 185 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен рок от съобщението му до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева