Решение по дело №694/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище [населено място] на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, в качеството му на административнонаказващ орган съгласно Заповед № 1012/10.11.2023г. на председателя на КЗП, за изменение и допълнение на Заповед № 984/07.11.2023г., против Решение № 175/11.02.2024г. на Районен съд - Варна, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 5153/2023г. по описа на същия съд, с което: е отменено Наказателно постановление /НП/ № В-003314/27.10.2023г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което за нарушение на чл.115а, вр.чл.114, т.3, букви а), б) и в) от Закона за туризма /ЗТ/, и на основание чл.209, ал.1 ЗТ, на „Ф.З. 2019“ ООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция, в размер на 500,00лв.; на основание чл.28, ал.1 ЗАНН „Ф.З. 2019“ ООД, [ЕИК] е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; на дружеството са присъдени разноски, в размер на 500,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Намира за неправилни изводите на ВРС, че макар да е извършено административно нарушение по чл.115а, вр. чл.114, т.3, буква а) ЗТ, случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка сочи, че задължение на лицето, стопанисващо туристическия обект и предоставящо туристически услуги, е да организира дейността си по начин, осигуряващ спазването на изискванията на Закона за туризма, поради което и доказаното неизпълнение на задължението по чл.115а, вр. чл.114, т.3 ЗТ, е основание за прилагане на санкцията по чл.209, ал.1 ЗТ. Нарушената разпоредба не е нова, действала е от почти пет години, поради което управителят на дружеството е бил длъжен през този период да действа като добър търговец, като е следвало да бъде запознат със ЗТ и да следи за неговото изпълнение. Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН, т.к. обстоятелството, че е извършено за пръв път и липсата на настъпили вредни последици, не са достатъчни за да се квалифицира случаят като маловажен. Следва да бъдат установени и други факти, понижаващи обществената опасност на деянието и на неговия извършител - факти, които се отнасят до причините за нарушението, спецификите на предмета на нарушението, начина на извършване на деянието, особеностите на дееца и т.н., а такива в случая не са установени. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Със становище С.д. № 5309/11.04.2024г. касационната жалба се поддържа от гр.юрк. В. П.. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна - „Ф.З." 2019“ ООД, чрез адв.С. Д., оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 23659/22.03.2024г. В съдебно заседание моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти, ВРС е приложил правилно разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че във връзка с потребителска жалба № В003-959/18.05.2023г., на 23.05.2023г. служители на КЗП - Варна - св.А. и св.О., извършили проверка на търговски обект: заведение за хранене и развлечение - кафе „Ф. з.“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Ф.З. 2019“ ООД. Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството и в хода й било установено, че обектът разполага с 12 седящи места за обслужване на клиенти, като за продажба и консумация се предлагат фрешове, напитки, сандвичи и други артикули, с обявени цени в български лева за съответния грамаж. На входа на обекта имало поставена табела на български език, съдържаща информация за работно време, за стопанисващия обекта търговец - ЕИК, седалище и адрес на управление, и материално отговорно лице. Констатациите от проверката били отразени в КП № Н-2748478/23.05.2023г. Тъй като информацията от табелата на входа на търговския обект била изписана само на български език и липсвало такава на английски език, било прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.115а, вр. чл.114, т.3, букви а), б) и в) ЗТ, за което му е съставен АУАН № 003314/20.06.2023г. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП № В-003314/27.10.2023г., с което на основание чл.209, ал.1 ЗТ на „Ф.З. 2019“ ООД, [ЕИК], е наложена имуществена санкция, в размер на 500,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че НП е издадено от компетентен орган, без допуснати в производството съществени процесуални нарушения, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН и на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Като неоснователни са преценени доводите в жалбата за нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН, като е прието, че неизлагането на мотиви по събраните доказателства не ограничава правото на защита на наказаното лице, а рефлектира единствено върху обосноваността на наказателното постановление. По същество ВРС е приел, че от анализа на посочените като нарушени разпоредби на чл.114, т.3, букви а), б) и в), и чл.115а ЗТ, следва, че нарушението се осъществява чрез бездействие и се изразява в необективиране в близост до входа на търговския обект на информацията по чл.114, т.1 - 3 ЗТ на английски език, паралелно с предоставянето й на български. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ВРС е приел, че безспорно се установява извършването на нарушението, като същото е правилно квалифицирано, респ. правилно е определена и приложимата санкционна разпоредба.

При оценка на фактите по случая обаче, ВРС е приел, че нарушението е маловажно по смисъла на § 1, т.4 ДР на ЗАНН, доколкото с оглед липсата на вредни последици и наличието на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка ВРС е съобразил, че в хода на проверката не са установени други нарушения, липсват и доказателства за други висящи административнонаказателни производства във връзка с нарушения на Закона за туризма, не се установяват и конкретни вредни последици, вследствие осъщественото деяние. Съобразено е и че от разпита на актосъставителя и на свидетеля по акта, се установява демонстрирана готовност на представляващия дружеството за незабавно отстраняване на нарушението. От показанията на св.А. и св.Й. е прието за установено, че информационната табела на английски език е поставена на входа на обекта, след извършване на проверката и преди съставянето на АУАН, т.е. нарушението е надлежно отстранено след установяването му. Като обстоятелства, занижаващи обществената опасност на деянието, ВРС е съобразил и местоположението на заведението - извън обхвата на същинския централен район на [населено място], за който е характерен по-голям брой потенциални потребители, които не са български граждани, големината на заведението - 12 седящи места, характеризиращи го като малко, което обосновава и извод за възможна посещаемост от значително по-малък брой потенциални клиенти, които не владеят български език.

Така постановеното решение е неправилно.

В съответствие със събраните доказателства ВРС е приел, че извършването на вмененото нарушение е доказано, но неправилно е приел, че доказателствата по делото обосновават извод за неговата маловажност по смисъла на § 1, т.4 Д. З., вр. чл.28 ЗАНН. Изводът за наличие на обстоятелства, обосноваващи маловажност на случая е изведен без да са установени всички релевантни към преценката по чл.28 ЗАНН факти и при неправилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, с което ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Съображенията на настоящият състав са следните:

Видно от АУАН и НП, на „Ф.З. 2019“ ООД е вменено нарушение на разпоредбите на чл.115а, вр. чл.114, т.3, букви а), б) и в) ЗТ, които изискват лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, да поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл.132, ал.1 (за категорийна символика, включваща удостоверение и табела), и информация за: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; работното време на туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения; имената на управителя на обекта с телефон за контакт - на български и английски език.

Не се спори, че „Ф.З. 2019“ ООД е лице, което предоставя туристическа услуга – ресторантьорство, по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗТ, вр. § 1, т.57 ДР на ЗТ, както и че обектът, в който е установено нарушението – заведение за хранене и развлечение - кафе „Ф. з.“, находящо се в [населено място], [улица], е търговски обект по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 ЗТ, поради което дружеството е субект на задължението по чл.115а ЗТ, вр. чл.114, т.3, букви а), б) и в) ЗТ.

От констатациите в КП № К-2748478/23.05.2023г. - официален документ, съставен от длъжности лица, в рамките на техните правомощия, потвърдени от показанията на св.А. (актосъставител) и св.О. (свидетел по акта), безспорно се установява и че в деня на извършване на проверката на търговския обект, на входа на същия е имало поставена информационната табела само на български език, поради което правилно ВРС е приел, че извършването на вмененото нарушение по чл.115а ЗТ е безспорно установено. Аргументирано ВРС е отхвърлил като недоказана защитната теза на дружеството – че към момента на проверката обектът е имал два входа, на единия от които дължимата информация е била налична на английски език, като изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят от настоящия състав. При разпита в с.з. на 13.12.2023г. св.А. и св.О. категорично посочват, че в хода на проверката управителят на дружеството е заявил, че не е знаел, че информацията следва да бъде предоставена и на английски език, както и че ще постави такава табела.

Необосновано от събраните по делото доказателства обаче ВРС е приел, че са доказани обстоятелства, от които се установява занижена обществена опасност на нарушението, в сравнение с други нарушения от същия вид.

Както основателно сочи касаторът в жалбата си, принципно обстоятелствата, че се касае за първо нарушение и че от същото не са произтекли вредни последици, не са достатъчни за да се квалифицира нарушението като маловажно. Дали се касае за първо или за повторно нарушение (§ 1, т.84 Д. З.), е въпрос, който има отношение към определяне на приложимата санкционна разпоредба, съответно на размера на санкцията - чл.209, ал.1 (за първо нарушение) - от 500 [рег. номер]. и чл.209, ал.2 (за повторно нарушение) - [рег. номер] 4000 лв. Липсата на вредни последици също не може обоснове по-ниска степен на обществена опасност, т.к. нарушението по чл.115а, вр. чл.114, т.3 ЗТ е формално и тази характеристика не го отличава от останалите нарушения от същия вид.

Освен тези обстоятелства обаче, ВРС е отчел наличието и на други, които в съвкупност обосновават извод за по-ниска степен на обществена опасност. Съобразено е, че се касае за търговски обект с малко места за посетители, който не се намира в централната част на [населено място] – т.е. съществува по-ниска вероятност да бъде посетен от чуждестранни клиенти, както и че нарушението е отстранено след констатирането му и преди съставянето на АУАН.

Всички тези обстоятелства действително в съвкупност могат да обосноват извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност спрямо общия случай на нарушения от същия вид. Същественото и решаващото в съвкупността обстоятелства обаче е отстраняването на нарушението преди съставянето на АУАН, т.к. само в този случай може да се приеме, че поради преустановяване на противоправното бездействие, правото на потребителите на информация за вида на туристическия обект, за категоризацията му, за стопанисващото го лице и възможността за контакт с него, не е съществено засегнато.

По делото обаче не са събрани доказателства, от които безспорно да се установява, че към датата на съставяне на АУАН нарушението е било отстранено, поради което този извод на ВРС е необоснован и несъответен на установените факти. Неправилно ВРС е интерпретирал събраните гласни доказателства, т.к. нито св.А. е потвърдила изрично, че в последващ проверката момент й е станало известно отстраняването на нарушението, нито св.Й. е заявил към кой момент е възприел поставянето на табелата на входа на обекта на английски език.

На въпрос на адв.Д. във връзка с водена кореспонденция по мобилно приложение между св.А. и управителя на дружеството, св.А. е заявила „По телефона управителят ми твърдеше, че е имал такава информация, но била от другата страна на стъклото, а всъщност той беше и свидетел при проверката и неговите думи по време на проверката бяха: Ще сложим информация на английски език. Съжалявам, не знаех, че трябва да я има“…..“После твърдеше, че я е имало тази информация, но ние не сме я видели при проверката.“. Св.Й. при разпита си е посочил, че „Има надписи всякакви, като рекламни има и надпис за работно време на входа, не на самата входна врата, а отстрани на двете витрини. Отляво ниско долу на български език и в дясно ниско долу на английски език с идентично съдържание“. Св. Й. обаче не уточнява към кой момент е възприел информацията на английски език. Отделно, чрез показанията на св.Й. дружеството се е домогвало да докаже защитната си теза, че информацията – на български и английски език, е била налична още преди извършване на проверката. В този смисъл са и изложените доводи в отговора по касационната жалба.

Евентуално извод за поставена след проверката табела на английски език на входа на търговския обект би могъл да се извлече при съвкупно тълкуване на показанията на св.А. с извадката от кореспонденцията между нея и управителя на дружеството, която обаче не е приета по делото по съображения, че не е допустимо доказателство по правилата на НПК и липсата на доказателства към кой момент е изготвена.

Независимо от това, доколкото са налице индиции за предприети от дружеството действия за отстраняване на нарушението, при разпита на св.А. ВРС е следвало да изясни въпроса дали до нея по някакъв начин, в т.ч. в разговор с управителя на дружеството - който св.А. потвърждава, че се е състоял - е достигнала и съответно е възприела информация, че нарушението е отстранено след констатирането му при проверката. Безспорни доказателства в тази връзка не са събрани по делото, поради което необосновано ВРС е приел, че са установени обстоятелства, които обосновават по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, спрямо други нарушения от същия вид.

Неустановяването по безспорен начин на факти, относими към преценката за маловажност на нарушението - каквато ВРС дължи на основание чл.63, ал.4 ЗАНН, е пречка за произнасяне по същество от касационната инстанция. Следва обжалваното решение да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВРС, за събиране на доказателства за отстраняването на нарушението и извършване на нова преценка за наличие на обстоятелства за квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН, вр. § 1, т.4 Д. З..

При този изход на спора и на основание 226, ал.3 АПК, по въпроса за разноските пред настоящата инстанция следва да се произнесе ВРС при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 175/11.02.2024г. на Районен съд - Варна, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 5153/2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно!