Р Е
Ш Е Н
И Е № 464
гр.Пловдив,24.07.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и
петнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря М.К.,като разгледа докладваното от съдията
търг. дело №643/2013 г. по описа на същия съд,ХІІ-ти състав,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Иск с правна
квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.535 от ТЗ.
Ищецът
„Инфомедия”ООД-гр.София,ЕИК ********* моли да се признае за установено,че
ответникът „Металпласт-Деведжиев” ЕООД /преди ООД/- гр.Пловдив, ЕИК *********
му дължи сумата от 404 538 лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано
от 13.06.2013 г. до изплащането й,която сума е дължима на основание запис на
заповед от 01.07.2010 г.,платим на 01.06.2013 ,както и че му дължи сумата от
21 576,90 лв. разноски по ч.гр.д.№10032/2013 г. на РС-Пловдив,които
разноски представляват държавна такса от 8090,76 лв. и адвокатско
възнаграждение от 13 486,14 лв.Моли да му се присъдят и направените в
настоящото производство съдебни разноски.
Искът
се основава на следните твърдения,изложени в исковата молба:
Твърди
се,че със запис на заповед от 01.07.2010 г.,с падеж-01.06.2013 г.,ответното
дружество се задължило безусловно и неотменимо срещу представянето на записа на
заповед да плати на ищеца на 01.06.2013 г. сумата в размер на 404 538
лв.Твърди,че по ч.гр.д.№10032/2013 г. на РС-Пловдив,ХХ-ти състав,е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с №6225 от 14.06.2013 г.,а също и
изпълнителен лист за сумата,ведно със законната лихва върху нея за периода от
13.06.2013 г. до окончателното плащане на вземането,както и направените по
делото разноски.Твърди,че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от ответника-длъжник и тъй като не е налице доброволно изпълнение по
заповедта,то ищецът счита,че има правен интерес от предявяване на процесния иск
за установяване на вземането си.
Ответникът
оспорва иска изцяло и моли да се отхвърли като неоснователен.В писмения си
отговор на исковата молба излага следните основни възражения срещу иска:
Твърди,че
лицето Н.Д.Д.,който според съдържанието на записа на заповед подписал същия от
името на ответното дружество като негов управител,изобщо не е уведомявал
дружеството за наличието на такова задължение и за целия период от поемане на
задължението по записа на заповед /01.07.2010 г./ до 12.11.2012 г.,до когато Н.Д.
имал управителни пълномощия спрямо ответното дружество,същият не е посочил в
нито един отчетен,регистърен и счетоводен документ,използван в първичния и
вторичен документооборот,че подобно задължение съществува.В тази връзка
ответникът е оспорил в отговора си на исковата молба автентичността на подписа
на Н.Д.Д.,положен в записа на заповед,като твърди,че този подпис не е положен
от това лице.Твърди още,че между ищеца и ответника няма и не е имало никакви
облигационни и други отношения,за да възникне и да се поеме процесното
задължение по записа на заповед.Поддържа,че ответното дружество никога не е
било страна по каквато и да е сделка с ищеца,с какъвто и да е предмет и
намира,че запис на заповед,непочиващ на никакви обективни отношения между
страните,е нищожен поради липса на основание.Заявява,че записа на заповед не
носи изпълняемо основание,поради което е нищожен.
В
допълнителната си искова молба ищецът,предвид наведените от ответното дружество
възражения срещу иска,излага следните доводи и допълнения на първоначалната
искова молба:
Оспорва
твърдението на ответника,че няма никакви облигационни или други отношения
помежду им,за да възникне задължението по записа на заповед.В тази връзка
ищецът твърди,че между него и ответника
е сключен консултантски договор от 21.07.2008 г.,по силата на който ответникът
възложил на ищеца изготвянето на проект с работно наименование „Винарска изба
Златни Родопи-Златитрап”,а срещу това се задължил да заплати конкретно
възнаграждение,платимо по начина и при условията,предвидени в договора.Твърди,че
ищецът е изпълнил точно задълженията си по този договор и своевременно предал
на ответника изготвения проект,но последният не изпълнил задължението си за
заплащане на уговореното възнаграждение по консултантския договор.В тази връзка
на 01.07.2010 г. било сключено помежду им споразумение за разсрочено плащане с
краен срок до 01.06.2013 г. на всички дължими по договора суми,в това число
уговореното възнаграждение, договорената еднократна неустойка по т.6.1. от
договора и законната лихва за забава върху възнаграждението,считано от датата
на неговата изискуемост до датата на падежа по споразумението-01.06.2013 г.,или
за сумата общо в размер на 404 538,20 лв.Твърди,че като обезпечение за
изпълнение на задължението си по споразумението от 01.07.2010 г. ответното
дружество издало процесния запис на заповед.
Ищецът
е оспорил и довода на ответника,че процесния запис на заповед е негодно
основание за ангажиране на имуществената му отговорност и че е нищожен поради
липса на изпълняемо основание.Счита,че са ирелевантни за спора изложените в
отговора на ответника обстоятелства относно промяната в управлението на
ответното дружество и вътрешнофирмените отношения,както и тези между ответника
и кредитните институции.
В
отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява,че поддържа изцяло
първоначалния си отговор и излага нови доводи във връзка с наведените такива от
ищеца в допълнителната искова молба.Завявява,че не са му известни
консултантския договор от 21.07.08 г.,приемо-предавателния протокол от 30.10.08
г. и споразумението от 01.07.2010 г.,представени от ищеца.Твърди,че такива
документи никога не са постъпвали при него и не са осчетоводявани,а и в
дружеството няма данни за извършена услуга по такъв договор или
документи,установяващи извършена и приета консултантска услуга.Заявява,че трите
посочени документа са неистински и антидатирани и ги оспорва като
такива.Заявява още,че обективираните в тях сделки са нищожни поради липса на
съгласие и като привидни,и прави възражение за тяхната нищожност на сочените
основания.Заявява още,че никога не е притежавал „Винарска изба Златни
Родопи-Злати трап”,не е имал имот в с.Злати трап и никога не е кандидатствал по
проекта,сочен от ищеца в допълнителната искова молба.Поддържа още,че ищцовото
дружество било регистрирано само два месеца преди сключването на процесния
договор и не е имало нито капацитет,нито специалисти с опит,които да могат да
изготвят проекта,чийто предмет е извън предмета на дейност на ответника.На
такъв извод сочел и чл.5.7. от самия консултантски договор.Заявява още,че
исковата сума не се дължи и защото договорът не е изпълнен,като е налице пълно
неизпълнение от страна на ищеца.В тази връзка подробни доводи ответникът излага
в допълнителния си отговор.Прави още и възражението за наличие на нищожни
клаузи в консултантския договор и в споразумението от 01.07.2010 г. поради
абсолютната им симулативност.Относно уговорената неустойка заявява,че тази
клауза излиза извън присъщите й функции на неустойката,които са законово
определени.Поддържа още,че неустойка и лихва не могат да се дължат
едновременно,а в споразумението било уговорено плащането както на неустойка по
договора,така и на лихва,поради което последната била недължима.Заявява още,че
няма издадени фактури във връзка със сочения от ищеца консултантски договор и
че същия договор,споразумението,приемо-предавателния протокол и записа на
заповед са съставени след освобождаването на Н. Д. като съдружник и управител
на 15.07.2010 г. и не отразяват действителни правоотношения между страните.Претендира
разноски.
ПОС,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено следното:
По
допустимостта на иска:
По
приложеното ч.гр.д.№10032/2013 г. по описа на ПРС,ХХ-ти гр.с.,са издадени
заповед №6225/14.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.06.2013 г.,с които
настоящият ответник е осъден да заплати на дружеството-настоящ ищец сумата от
404 538 лв.,дължима по заповед на заповед,издаден от длъжника на
01.07.2010 г. с падеж-01.06.2013 г.,ведно със законната лихва от 13.06.2013 г.
до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 8 090,76
лв.-държавна такса за производството и 13 486,14 лв.-платено адвокатско
възнаграждение.Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в законния
срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника „Металпласт-Деведжиев”ЕООД,с ЕИК
*********,с оглед на което районният съд с разпореждане от 08.07.2013 г. е
указал на заявителя /ищеца по делото/,че следва да предяви иск относно
вземането си против длъжника в едномесечен срок от съобщението,като довнесе
дължимата държавна такса.Съобщението за това разпореждане е връчено на ищеца на
датата 02.08.2013 г.,а процесния иск за установяване на вземанията по горната
заповед за изпълнение е предявен пред съда на 30.08.2013 г.,т.е. в
законоустановения и определен от съда едномесечен срок.Подаването в срок на
възражението по чл.414 от ГПК и предявяването
на иска в законния срок предпоставят допустимостта на последния,но само относно
присъденото със заповедта вземане за главницата в размер на 404 538
лв.,ведно с присъдената законна лихва върху нея.Що се касае до присъдените на
ищеца със същата заповед разноски,направени в заповедното производство по
чл.417 от ГПК,то в тази част иска се явява недопустим предвид ТР №4 от
18.06.2014 г. по тълк.д.№482013 г. на ВКС,ОСГТК.Със същото тълкувателно
решение,задължително за съдилищата,се прие,че иск за установяване дължимостта
на разноски за заповедното производство е недопустим,а по присъждането на
същите разноски следва да се произнася с осъдително решение съдът,разглеждащ
иска по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.Предвид изложеното,процесния
иск в частта за установяване вземането за съдебни разноски в заповедното
производство по горното частно гражданско дело няма да бъде разгледан като
недопустим в тази му част,а производството по делото касателно иска в същата
част ще се прекрати като недопустимо.
В
останалата му част процесния установителен иск е допустим и като такъв следва
да се разгледа по същество.
По
съществото на иска:
Видно
от съдържанието му,процесния запис на заповед,приложен към настоящото дело в
оригинал /лист 172/ и в заверено копие,е издаден на 01.07.2010 г. в гр.Пловдив
от ответното дружество чрез Н.Д.Д. като негов представител.Записът на заповед е
издаден за сумата от 404 538 лв. /изписана в документа цифром и
словом/,която издателят безусловно и неотменимо срещу представянето на записа
се е задължил да заплати на дружеството-ищец на определена дата-01.06.2013 г. и
място на плащане-в гр.****.
Записът
на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички задължителни
реквизити,визирани в нормата на чл.535 от ТЗ.Ответникът в писмения си отговор
на исковата молба е оспорил автентичността на подписа на лицето Н.Д.Д.,положен
в записа на заповед,поддържайки твърдението,че този подпис не е положен от това
лице.В тази връзка съдът с определението си по чл.374 от ГПК е открил производство по чл.193 от ГПК по
оспорване автентичността на същия подпис,като е указал на ответника,че той носи
доказателствена тежест във връзка с оспорване на подписа на издателя,положен в
записа на заповед.Ответникът не е провел успешно оспорването,като не са събрани
доказателства,които да установяват,че оспорения подпис е неавтентичен.Освен
това,в хода на делото самият ответник е променил позицията си по оспорения
запис на заповед,поддържайки вече твърдението,че подписа и ръкописния текст в
записа на заповед са изпълнени от Н.Д.,но в по-късен момент от датата на
издаване,посочена в документа и когато Д. вече не е бил управител на ответното
дружество /вж. изявлението на адв. А.-пълномощник на ответника,съдържащо се в
протокола от съдебното заседание,проведено на 26.05.2014 г./.Предвид изложеното
съдът счита процесния запис на заповед за автентичен и съответно на това-за
подписан от физическото лице,посочено в документа като негов издател.
На
следващо място съдът намира,че по делото не са събрани доказателства,които с
категоричност да установяват тезата на ответника за антидатирането на процесния
запис на заповед и за изготвянето му в момент,по-късен от датата,посочена в
самия документ,а още по-малко-че това е станало,когато Н.Д. вече не е бил
управител на ответното дружество.С оглед на това и предвид приетата
автентичност на записа на заповед,съдът намира,че същият представлява валидна
ценна книга,пораждаща всички произходящи от нея правни последици.В това
число-представляваща годно самостоятелно изпълнително основание като
едностранна абстрактна сделка.
Обаче,по
настоящото дело дължимостта на сумата по процесния запис на заповед не следва
да бъде преценявана само с оглед неговата редовност като ценна книга.Последното
би било достатъчно,ако не бе въведено в настоящия процес каузалното
правоотношение,във връзка с което е издаден записа на заповед.Но такова бе
посочено от ищеца по делото и с оглед на това съществуването и изпълнението на
същото правоотношение,както и гаранционно-обезпечителната връзка на записа на
заповед с това правоотношение подлежат на изследване,а от резултата от същото
ще зависи и изхода от процесния спор.
Твърдението
на ищеца е,че процесния запис на заповед е издаден,за да обезпечи изпълнение на
паричните задължения на ответника,произтичащи от сключения помежду им
консултантски договор от 21.07.2008 г. и последващото сключено между тях
споразумение от 01.07.2010 г.,с което било уговорено разсрочено плащане на
всички дължими от ответника парични суми по този договор-на уговореното
възнаграждение,договорената еднократна неустойка по т.6.1. от договора и
законната лихва за забава върху възнаграждението,считано от датата на неговата
изискуемост до датата на падежа по споразумението,които суми били в общ размер
от 404 538,20 лв.,но останали неплатени от ответника,дори и след
настъпване падежа на плащането им,макар ищецът да изпълнил насрещните си
задължения,произтичащи от сочения договор.Въпросният консултантски договор от 21.07.2008
г. и споразумението от 01.07.2008 г. са представени и приети като доказателство
по настоящото дело.Видно от съдържанието му,договорът е сключен между
дружеството-ответник като възложител и ищцовото дружество-като консултант,като
първият възлага на втория срещу възнаграждение да изготви проект с рабтно
наименование „Винарска изба „Златни Родопи”-с.Златитрап”,с който да бъде
възможно кандидатстване по Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и
горски продукти” по Програмата за развитие на салските райони за периода
2007-2013 г. за финансово подпомагане пред Разплащателна Агенция-ДФ
„Земеделие”.Съгласно т.3.2. от договора стойността на проекта е определена в
размер на 4 785 000 лв.,представляваща първоначално заявения от
възложителя общ размер на инвестицията,а според т.4.1. за изготвянето на
проекта по т.1.1.,възложителят заплаща на консултанта възнаграждение в размер
на 239 250 лв.,представляващи 5 % от стойността на проекта,посочена
по-горе.Уговорено е възложителят да заплати това възнаграждение,както
следва:авансово плащане в размер на 119 625 лв.,представляващи 50 % от
дължимото възнаграждение,изчислено на база стойността на проекта и платимо в
7-дневен срок,считано от деня на сключването на договора;окончателно плащане в
размер на 119 625 лв.,представляващи останалите 50 % от дължимото
възнаграждение,изчислено на база стойността на проекта по т.3.2.,платими в
едноседмичен срок,считано от датата на предяване на възложителя на
проекта,предмет на договора.Според т.5.5. от договора,консултантът се задължава
да изготви проекта,предмет на договора,при условията,предвидени в същия и в
срок от три месеца,считано от датата на прадеването на необходимите документи
съгласно т.5.2.,като за предаването на инвестиционния проект се съставя и
подписва приемо-предавателен протокол.
В
т.2 от споразумението от 01.07.2010 г.,сочено от ответника и подписано между
него и ищеца,е отразено,че на 24.07.2008 г. ищцовото дружество е предало на
ответника подробен списък с документите,необходими за изготвянето на проекта и
до 08.08.2008 г. същите са били осигурени и предадени на ищеца.Удостоверено е
още и обстоятелството,че от страна на дружеството-ищец е изготвен и предаден на
ответника проект,която да послужи за кандидатстване по горепосочената програма.В
т.4 от споразумението,представено по настоящото дело,е декларирано от ответното
дружество чрез управителя му Н. Д. Д.,че проекта по договора е предаден,получен
е без възражения и е одобрен от ответника на 30.10.2008 г.,като дължимото възнаграждение
на дружеството-ищец по договора е в общ размер от 239 250 лв.В т.5-та от
споразумението са отразени дължимите от ответника на ищеца по договора
суми,отразено е и откога длъжника е изпаднал в забава относно плащането на
всяка от сумите,в която връзка е уговорена дължимостта и на лихва за забава
върху всяка от неплатените суми,изчислена в размер на общ лихвен процент плюс
10 пункта.В т.6 от споразумението е уговорено,че ответното дружество се
задължава да погаси задълженията си,индивидуализирани в т.5,в срок до
01.06.2013 г.,а в т.7-ма е уговорено,че към главниците по т.5.1 и т.5.2 се
прибавя авансово начислена лихва до 01.06.2013 г.,която лихва има следния
размер:по главницата по т.5.1. в размер на 119 625 лв. за периода
29.07.2008 г.-01.06.2013 г. се начислява лихва в размер на 65 212,60 лв.,а
по плавницата по т.5.2. в размер на 119 625 лв. за периода 07.11.2008
г.-01.06.2013 г. се нечислява лихва в размер на 60 075,60 лв.И
най-накрая,в т.8 от споразумението е уговорено,че изчислена по посочения в същото
споразумение метод,общата сума на задължението на ответното дружество е общо в
размер на 404 538,20 лв.В т.9-та е уговорено разсрочено плащане на това
задължение на три вноски,всяка от по 134 846,07 лв. и със съответен срок
на плащане,както следва:първа вноска-до 01.06.2011 г. включително,втора
вноска-до 01.06.2012 г. вкл. И трета вноска-до 01.06.2013 г.
включително.Съгласно т.10-та от споразумението,за обезпечаване на задължението
си по същото ответникът издава запис на заповед,по силата на който се задължава
безусловно и неотменимо да плати на 01.06.2013 г. сума в размер на
404 538,20 лв. на дружеството-ищец „Инфомедия груп”ООД.
Ответникът
е оспорил консултантския договор и споразумението като антидатирани,а още
поддържа възражението,че обективираните в тях сделки са нищожни поради липса на
съгласие и като привидни.Тези възражения са недоказани.Твърдението за липса на
съгласие е неподкрепено с каквито и да е доказателства.Няма спор,че и
договора,и споразумението са подписани от физически лица-законни представители
на двете дружества-съконтрагенти.Подписите на тези лица в същите документи не
са оспорени и следва да бъдат приети за автентични.При такова положение и при
липсата на други доказателства,установяващи хипотезата за нищожност „липса на
съгласие”,възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.Що се касае
до твърдяната привидност на същите сделки,то тя дори не е обоснована с ясни и
конкретни обстоятелства,за да може да бъде преценявана.Твърденията на ответника
за липса на капацитет на дружеството-консултант по договора да изпълни същия,за
липсата на специалисти с опит,които да могат да изготвят проекта,както и за
липсата на финансов ресурс самото ответното дружество да плати възнаграждението
по договора и още-за недопустимост същото да участва по програмата,във връзка с
която е възложено изготвянето на проекта-всички тези твърдения не могат да
бъдат съотнесени към поддържаната привидност на договора и споразумението и
дори и в случай,че са доказани,те не обосновават извод за привидност на тези
сделки.Не е доказано и твърдяното антидатиране на договора,като по делото
липсват достатъчно доказателства,които да обосноват извод за основателността на
това твърдение.
Единствено
относно споразумението съдът счита твърдението за антидатиране за основателно.Съставянето
на документа в по-късен момент от посочения в самия него-01.07.2010 г.,става
очевидно след преценка на размерите на законната лихва,отразени в т.7 от
споразумението и посочени по-горе в настоящото решение.Това,както става ясно от
съдържанието на същата точка от споразумението,е авансово начислена лихва върху
две главници в един и същ размер,но за различен период-върху едната главница за
периода от 29.07.2008 г. до 01.06.2013 г.,а върху другата-за периода от
07.11.2008 г. до 01.06.2013 г.Конкретните отразени в споразумението размери на
изчислените лихви върху двете главници за посочените периоди са абсолютно
идинтични /до стотинка/ с размера на законната лихва,изчислена върху същите
главници и за същите периоди чрез електронната програма за изчисляване на
законна лихви „Калкуратор БГ”.В това съдът сам се увери,след като направи
изчисления в този смисъл,ползвайки тази общодостъпна електронна интернет
програма.А такова пълно съвпадение на размерите на изчислените лихви в
споразумението с размерите на законните лихви,изчислени за същите периоди и
върху същите главници прави очевиден факта,че самото споразумение е подписано
далеч по-късно /поне след 01.06.2013 г./,а не на посочената в него
дата-01.07.2010 г.,защото към тази дата обективно е нямало как да бъде узнат и
приложен основния лихвения процент на БНБ,служещ като база за изчисляване на
законна лихва за бъдещ период /за времето след датата на сключване на
споразумението-01.07.2010 г. до крайната дата на изчисления период на
лихвите-01.06.2013 г./,а тук е очевидно извършването на такова приложение при
това пълно съвпадение на размерите на лихвите по споразумението с
тези,изчислени чрез „Калкулатор БГ”,където изчисленията на законна лихва се
правят именно на база действащия към съответния период основен лихвен процент
на БНБ плюс предвидената по закон /с Постановление на МС/ надбавка и в този
смисъл информация се съдържа в самата електронна страница на „Калкулатор БГ”.По
изложените съображения съдът приема представеното от ответника споразумение от
01.07.2010 г. за антидатирано и създадено в действителност като документ не
по-рано от 01.06.2013 г.А щом това е така,то следва да се съобрази,че към
момента на създаването на документа,физическото лице,което го е подписало от
името на ответното дружество,а именно-Н.Д.,вече не е бил управител на
същото-видно от общодостъпните данни от електронната партида на дружеството в
Търговския регистър към Агенция по вписванията Н.Д. е бил вписан като управител
на ответното дружество за периода от 18.07.2008 г. до 18.08.2010 г.,когато е
заличен като такъв и оттогава не е вписван отново като управител на същото
дружество.С оглед на всичко изложено,се налага крайния извод,че физическото
лице,подписало споразумението за сметка на ответното дружество,не е разполагало
с представителна власт спрямо същото към действителния момент,когато
споразумението е сключено и с оглед на това същото няма обвързваща сила за
ответника и в частност-той не е обвързан с които и да е от обективираните в
споразумението уговорки-относно на
страните по него,а и относно изявлението,направено там,че за обезпечаване на
задължението си по споразумението ответното дружество издава запис на
заповед,по силата на който се задължава безусловно и неотменимо да плати
на ищеца на 01.06.2013 г. сума в размер
на 404 538,20 лв.От тази гледна точка и доколкото липсват други
доказателства,установяващи обезпечителната връзка между записа на заповед и
задълженията на ответника по консултантския договор,същата връзка остава недоказана,а
установяването й е в тежест на ищеца по делото.Неустановеността на същата
връзка е самостоятелна и достатъчна причина за отхвърлянето на процесния иск.
На
следващо място,съдът намира за недоказано изпълнението на консултантския
договор от страна на дружеството-ищец.За удостоверяване предаването на
договорения за изпълнение проект от ищеца на ответника е представен
приемо-предавателен протокол от 30.10.2008 г,който ответникът е оспорил като
документ с невярно съдържание.Това оспорване не се доказва и документът като
такъв не може да бъде приет за неверен,но самият той не удостоверява нищо
повече от това,че от ответника е получен някакъв проект за неизвестно кой обект
и неизвестно съгласно кои договорни изисквания.В текста на протокола само се
сочи предаването от ищеца като изпълнител на ответното дружество като
възложител на „проект за обекта,описан по-горе,съгласно договорните
изисквания”.В документа обаче няма описан никакъв обект,така че остава неясно
проект за кой обект е предаден.В същия документ не се сочи и никакъв конкретен
договор,в съответствие с който да е изпълнен въпросния предаден на ответника
проект от ищеца по делото.Като цяло протокола не дава никаква яснота по въпроса
проект с какво съдържание,за кой обект и в изпълнение на кой договор е
предаден.В същия протокол е отразено,че към него се прилагат „папки за
съответните части на проекта по 3 екземпляра всяка част”,но въпросните папки не
са представени по делото и е неустановено съдържанието и съществуването
им.Предвид изложеното,коментирания приемо-предавателен протокол не може да бъде
приет като удостоверителен документ относно обстоятелството,че ищеца е предал
на ответника договорения с консултантския договор проект,а още по-малко може да
бъде ползван като документ за удостоверяване на факта,че предадения /неизвестно
какъв/ проект е изпълнен в съответствие изискванията на сключения между
страните консултантски договор.По настоящото дело е представен документ
/съставляващ листове 89-129 от досието на настоящото дело/,за който ищецът
поддържа,че е изготвения от него инвестиционен проект на обект „Винарска изба
„Златни Родопи”-2008 г.”,ведно с приложения към него.Въпросният документ обаче
няма автор,не е подписан от никого и е неясно от кого е съставен.С оглед на
това няма никаква доказателствена стойност и сам по себе си не може да бъде
третиран като изготвен от ищцовата страна проект в изпълнение на уговорките в
консултантския договор.Ищецът е заявил чрез процесуалния си представител-адв. Я.,че
въпросния проект бил електронен документ и затова не били нужни подписи в
него.Това е абсолютно несъстоятелно
твърдение.Излишно е да се изпада в подробности какви са характеристиките на
електронния документ,но само следва да се посочи правилността на поддържаното
от ответната страна становище,че най-малкото електронния документ трябва да има
адресат съгласно чл.2,ал.1 от ЗЕДЕП,какъвто в случая няма.Ищецът не твърди
ответникът да е получил въпросния проект по електронна поща или че лицата,които
са го изготвили са му го изпратили по електронна поща,нито пък че се касае до
изпратен документ,чието авторство е удостоверено с електронен подпис,м които
случаи,както правилно поддържа ответника,може да се говори за електронен
документ.С оглед на изложеното съдът намира за недоказано ищецът да е изпълнил
задълженията си за изготвяне на проекта по консултантския договор от 21.07.2008
г.А след като не е установено ищецът да е изправна страна по същия договор /да
е изпълнил основното си задължение за изготвянето на договорения проект/,то
същият не може да претендира и уговореното възнаграждение по същия
договор.Неговата дължимост и изискуемост съдът счита за неустановени.Предвид
това,дори и да бе установена обезпечителната връзка на процесния запис на
заповед с консултантския договор и по-песиално,дори и да бе доказано,че записа
на заповед обезпечава вземания на изпълнителя срещу възложителя по същия
договор,то след като не се установи съществуването на тези вземания
/съответно-задължения на ответника/ и тяхната изискуемост,не може да се приеме
за дължима и сумата по процесния запис на заповед,за който самият ищец
поддържа,че служи като обезпечение на паричните задължения на
възложителя,произтичащи от същия договор.С други думи,след като самият ищец е
посочил конкретно каузално правоотношение,във връзка с което се твърди да е
издаден процесния запис на заповед,а не се доказва изпълнението на това
правоотношение от самия ищец и реципрочно на това-дължимостта на
възнаграждението по договора и другите уговорени там акцесорни парични
задължения на ответника,то остава недоказана и дължимостта на сумата по записа
на заповед,независимо от обстоятелството,че самият запис на заповед има статут
на редовна ценна книга.
Предвид
горните мотиви процесния установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК,поради отхвърлянето на иска,ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 21 050 лв. съдебни разноски
/включваща платено адвокатско възнаграждение от 20 400 лв. с ДДС и платени
възнаграждения за вещи лица в общ размер от 650 лв./.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ недоказан и неоснователен предявения от
„Инфомедия” ООД-гр.София,ЕИК ********* против „Металпласт-Деведжиев” ЕООД /преди
ООД/- гр.Пловдив, ЕИК ********* иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК
и чл.535 от ТЗ иск,с който е поискано да се признае за установено,че ответника
дължи на ищеца сумата от 404 538 лв.,ведно със законната лихва върху
нея,считано от 13.06.2013 г. до изплащането й,която сума е дължима на основание
запис на заповед от 01.07.2010 г.,платим на 01.06.2013 г. и за която сума са
издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№10032/2013 г. по описа на
РС-Пловдив,ХХ-ти гр. състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
касателно частта от процесния установителен иск,с която е поискано да се
установи дължимостта от ответника „Металпласт-Деведжиев” ЕООД /преди ООД/- гр.Пловдив,
ЕИК ********* на ищеца „Инфомедия” ООД-гр.София,ЕИК ********* на разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№10032/2013 г. по описа на РС-Пловдив,ХХ-ти
гр. състав в общ размер от 21 576,90 лв.
ОСЪЖДА „Инфомедия”
ООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район
Слатина,ул.”Коста Лулчев”№16,ет.6,ап.21 и със съдебен адрес:***,офис ****-чрез
адв.И.Я.,да заплати на „Металпласт-Деведжиев”ЕООД,с
ЕИК *********,със седалищ и адрес на управление гр.Пловдив,район
Южен,кв.”Коматево”,ул.”Околовръстен път”№15А сумата от 21 050 лв.
/двадесет и една хиляди и петдесет лева/ съдебни разноски.
Решението в
частта на прекратяването има характер на определение,което може да се обжалва
от страните с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от
съобщаването му.
В
останалата част решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :