№ 38025
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110169881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от Г. А. Д., чрез адв. ** за изменение на решение № 17071 от
20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 69881/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за
разноските.
В молбата се твърди, че следва да се присъди възнаграждение в по-голям размер, а
именно сумата от още 4500 лв., доколкото в 12.51 часа на 09.10.2023 г. бил представен втори
договор за правна защита и съдействие.
Насрещната страна по молбата срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не взема становище.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните
по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледано по
същество искането е неоснователно.
С решение № 17071 от 20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 69881/2022 г. по описа на
СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявения от Г. А. Д. срещу „**, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за предоставяне на поръчителство №
4489186 от 19.05.2022 г., сключен от една страна от Г. А. Д. и от „**, както и е осъден
ответникът „**, да заплати на Г. А. Д., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 139.20 лв., представляваща недължимо платена сума за неустойка по
договор за предоставяне на поръчителство № 4489186 от 19.05.2022 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането. С решението е осъден „**, да заплати на Г. А. Д., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1100 лв., разноски в производството. В случая
решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В случая с решението в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 100 лв. за
1
платена държавна такса, както и 1000 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие представен с исковата молба.
По делото е постъпила молба с вх. № 279607 от 09.10.2023 г. в 12:51 часа
непосредствено преди проведеното единствено открито съдебно заседание на 09.10.2023 г.
/започнало в 14:26 часа/, към която молба е приложен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. Б. З., в който е посочено, че било заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лв., която сума била заплатена в брой, която
именно сума се претендира с молбата по чл. 248 от ГПК.
Следва да бъде посочено, че предмет на делото се явява два обективно съединени иска
с материален интерес по първия иск сумата от 450 лв., а по втория иск 139.20 лв., по които е
произнесено неприсъствено решение, за които се претендира адвокатско възнаграждение в
общ размер на 5500 лв. Настоящият състав намира, че претенцията за адвокатско
възнаграждение в размер на 4500 лв. от ищеца за неоснователна, поради злоупотреба с
право, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съгласно чл. 3, изр. 1
ГПК и залегналият в същата разпоредба принцип на добросъвестност при упражняване на
процесуални права, участващите в съдебните производства лица и техните представители
под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Разноските по делото не следва да бъдат
източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт,
респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в
разумни граници разход за защита на правата на страните. В настоящия случай и от
установените в производство обстоятелства се налага извод, че главната цел преследвана с
представения втори договор за правна защита и съдействие не е защита на накърнени права
и законни интереси, а генериране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.
Това е така, тъй като вторият договор е представен непосредствено преди единственото
открито съдебното заседание, като е представен с молба, с която е поискано неприсъствено
решение и се твърди, че страната е заплатила адвокатско възнаграждение по този договор,
което е близо 8 пъти по-голямо от материалния интерес по делото, като вече е заплатено
адвокатско възнаградение от 1000 лв. На практика се претендира общо възнаграждение за
адвокат по делото в размер на 5500 лв. при общ материален интерес 589.20 лв. Още повече,
че договорът с процесуалния представител на ищеца адв. З. е представен към момент, в
който на същия му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗАдв –
„Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 /шест/ месеца, което
обстоятелство е видно от ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. За пълното следва да се посочи, че
ищецът Г. А. Д. след извършена справка в системата на съда се установява, че има 45 искови
производство с идентичен предмет. Предвид горното се налага извод, че главната цел на
страната е генериране на допълнителни разноски за адвокатски възнаграждения. Съдът не е
длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, в който смисъл е -
Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г., III ГО на ВКС, Определение №
2
466/01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г., III ГО на ВКС и др. С оглед на гореизложеното
молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa от Г. А. Д., чрез адв. ** за изменение на решение №
17071 от 20.10.2023 г. постановено по гр. д. № 69881/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, в
частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3