Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 255
гр. Сливен, 03. 12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
дванадесети ноември, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 258 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, уточнена в
съдебно заседание на 01.10.2020 г., подадена от „А.“ ЕООД с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от у. Т.К.Г., против Ревизионен акт № Р-02000219005424-091-001
от 23.03.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/
на Национална агенция за приходите /НАП/– Бургас, потвърден с Решение № 116 от
18.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление /ЦУ/ на НАП.
Жалбоподателят
твърди, че ревизионният акт /РА/ е незаконосъобразен. Счита, че: от събраните
доказателства е установена реалност на доставка на т. от лицето И.М.С., както и
обоснованост на направения разход; установена е реалност на фактурираните
доставки на ч. от „ГИП Строй“ ЕООД; констатацията на ревизиращия екип, че за
ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит по фактура с издател
„СБМ Компания“ ЕООД, е неправилна; доказан е произходът на стоките, както и
валидността на извършените и осчетоводени стопански и финансови операции. Моли РА
да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на
твърденията си за незаконосъобразност на РА.
Ответникът
по жалбата – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна,
счита обжалвания РА за законосъобразен, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 678 лева. В представени писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на РА.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На „А.“ ЕООД е извършена ревизия по видове задължения
и по периоди, както следва: Корпоративен
данък за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г.; и Данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2016 г. до
30.06.2016 г. и от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.
Извършената на „А.“ ЕООД ревизия е възложена със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000219005424-020-001 от 16.08.2019
г., издадена от Началника на Сектор при ТД на НАП Бургас, изменена със Заповед
за изменение /ЗИ/ на ЗВР № Р-02000219005424-020-002 от 21.10.2019 г., ЗИ на ЗВР
№ Р-02000219005424-020-003 от 21.11.2019 г. и ЗИ на ЗВР № Р-02000219005424-020-
004 от 18.12.2019 г., издадени от Началника на Сектор при ТД на НАП – Бургас. ЗВР
и ЗИ на ЗВР са подписани с електронен подпис. С горепосочената ЗВР е възложено
ревизията да бъде извършена от П. И. Г. - г. и. по приходите /р. на ревизията/,
и Т. К. В.-Г. - с.и. по приходите. ЗВР е
връчена на „А.“ ЕООД на 26.08.2019 г. по електронен път. Заповедите за
изменение на ЗВР, с които първоначалният двумесечен срок за извършване на
ревизията е продължен до 24.01.2020 г., са връчени на „А.“ ЕООД съответно на
29.10.2019 г., 25.11.2019 г. и 19.12.2019 г. по електронен път.
Възложената ревизия е извършена от определените с
горепосочената ЗВР ревизиращи органи по приходите и от същите е съставен, на
основание чл. 117 от ДОПК, Ревизионен доклад /РД/ № Р-02000219005424-092-001 от
19.02.2020 г., с който въз основа на установените при ревизията факти и
обстоятелства, и в резултат на извършените действия и направените констатации и
изводи, е предложено да бъдат установени размери на задълженията по видове,
периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 19.02.2020
г. РД е подписан с електронни подписи от неговите съставители. РД е връчен на „А.“
ЕООД на 24.02.2020 по електронен път.
Срещу РД е подадено възражение от ревизираното лице с
Вх. № ИТ-00-2143 от 10.03.2020 г.
Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-02000219005424-091-001 от 23.03.2020 г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
РА е издаден от: М.Х. М.-Б.на длъжност Началник сектор, в качеството на
възложил ревизията, и П. И. Г. на длъжност г. и. по приходите, в качеството на р.
на ревизията. РА е подписан с електронни подписи от издателите си. РА е връчен
на „А.“ ЕООД на 02.04.2020 г. по електронен път. С РА са установени задължения
на „А.“ ЕООД по ЗКПО, по ЗДДС и за лихви.
РА е обжалван от „А.“ ЕООД по административен ред. С
Решение № 116 от 18.06.2020 г., издадено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК от
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ
на НАП, обжалваният РА е потвърден.
С РА са установени следните задължения на „А.“ ЕООД по
видове и периоди и лихвите за просрочие към тях,
изчислени към 23.03.2020 г.: 1. Корпоративен данък по ЗКПО: за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. главница 8 279,15 лева и лихва 3 342,05 лева, и за периода от 01.01.2017 г.
до 31.12.2017 г. главница 11 608,24
лева и лихва 2 331,51 лева; и 2. Данък върху добавената стойност по ЗДДС: за
периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. главница 12 000,00 лева и лихва 4
493,69 лева, и за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. главница 23 216,49
лева и лихва 6 339,90 лева. Общият размер на установените с РА задължения е 71 611,03
лева, от които главница 55 103,88 лева и лихва 16 507,15 лева. От
органите по приходите е установено, че основната дейност на „А.“ ЕООД през
ревизирания период е търговия на едро с плодове, зеленчуци и лечебни растения -
ч., м., т. и л. /д. ч./. Констатирано е, че ревизираното лице е упражнило
неправомерно право на приспадане на данъчен кредит през данъчни периоди
м.06.2016 г. и м.06.2017 г. по следните фактури: фактура № ********** от
21.06.2016 г. с данъчна основа 60 000 лева, ДДС 12 000 лева и предмет
на доставка „по договор за т. и сливи от 08.06.2016 г.“, издадена от „СБМ
Компания” ЕООД, и фактура № 854 от 30.06.2017 г. с данъчна основа 116 082,45
лева, ДДС 23 216,49 лева и предмет на доставка „ч., реколта 2017 г.“, издадена
от „ГИП Строй“ ЕООД. Извършени са насрещни проверки на доставчиците, издали
процесните фактури: „СБМ Компания” ЕООД и „ГИП Строй” ЕООД. Относно доставката
по фактура № ********** от 21.06.2016 г. е счетено, че тъй като към датата на
издаване на фактурата не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2
от ЗДДС, нито авансово плащане, свързано с такова съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, за „А.“ ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 12 000 лева по фактурата, издадена от „СБМ Компания“ ЕООД, през
данъчен период м.06.2016 г., съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Относно доставката
по фактура № 854 от 30.06.2017 г., издадена от „ГИП Строй“ ЕООД, е прието, че
липсват доказателства за реално осъществена доставка на стоки от „ГИП Строй“
ЕООД и липсват доказателства относно възможността посоченото дружество да
извърши тази доставка, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на
ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в
размер на 23 216.49 лева за данъчен период м.06.2017 г. по фактурата, издадена
от „ГИП Строй“ ЕООД. На основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО, е
увеличен финансовият резултат на дружеството за 2017 г. със сумата 116 082,45
лева- непризнат разход като балансова стойност на продадени стоки по фактура №
854 от 30.06.2017 г., издадена от „ГИП Строй“ ЕООД, и е определен допълнително
дължим корпоративен данък в размер на 11 608,24 лева. Във връзка с отчетени от
дружеството разходи в размер на 82 791,52 лева при отписване на стоки /т./ във
връзка с продажбата им, придобити от И.М.С., от органите по приходите е прието,
че липсват редовни разходооправдателни документи по
реда на чл. 10 от ЗКПО, липсва документална обоснованост на отчетените от
дружеството разходи съгласно действащото законодателство, поради което и на
основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО, е извършено преобразуване в
посока увеличение на финансовия резултат на „А.“ ЕООД със сумата от 82 791,52
лева за 2015 г. и е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер
на 8 279,15 лева. С РА са начислени и лихви за просрочие
до датата на издаване на РА, на основание чл. 175 от ДОПК.
При административното обжалване на РА, от решаващия
орган е счетено, че жалбата е неоснователна и РА е потвърден като
законосъобразен. Решението на решаващия орган е връчено на „А.“ ЕООД на
30.06.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт е подадена на 14.07.2020 г.
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и след изчерпване на процедурата по
обжалване на РА по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният РА е издаден от компетентни органи.
Издателите на РА са оправомощени органи и са в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Същите са имали валидни
квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на РА и РА е подписан
от лицата, които са посочени като негови издатели. РА е издаден в писмена форма
и има изискуемото от чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание. В съответствие с чл.
120, ал. 2 от ДОПК, неразделна част от РА е съставеният, на основание чл. 117
от ДОПК, РД. При издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на
процесуалноправните разпоредби на ДОПК. Ревизионното производство е образувано
със заповед за възлагане на ревизия. Издателите на ЗВР, на ЗИ на ЗВР и на РД са
имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на
съответния документ и изброените ЗВР, ЗИ на ЗВР и РД са подписани с
квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени.
Относно спазването на материалноправните разпоредби
при издаването на РА, съдът счита следното:
Спорът между страните е относно следните обстоятелства:
констатациите на органите по приходите за липса на данъчно събитие по смисъла
на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС относно доставката по фактура № ********** от
21.06.2016 г., издадена от „СБМ Компания“ ЕООД; констатациите на органите по
приходите за липса на доказателства за реално осъществена доставка на стоки по
фактура № 854 от 30.06.2017 г., издадена от „ГИП Строй“ ЕООД; приетото от
органите по приходите, във връзка с отчетени от дружеството разходи в размер на
82 791,52 лева за 2015 г. при отписване на стоки /т./ във връзка с продажбата
им, придобити от И.М.С., че липсват редовни разходооправдателни
документи по реда на чл. 10 от ЗКПО, както и че липсва документална
обоснованост на отчетените от дружеството разходи.
Относно констатациите на органите по приходите за липса
на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС относно доставката по
фактура № ********** от 21.06.2016 г., издадена от „СБМ Компания“ ЕООД, и
отказаното от органа по приходите право на приспадане на данъчен кредит по
фактурата, съдът приема за установено следното:
Фактура № ********** от 21.06.2016 г. е издадена от „СБМ
Компания“ ЕООД. Получател по фактурата е „А.“ ЕООД. Посоченото във фактурата основание за
издаването й е „По договор за т. и сливи от 08.06.2016
г.”. Стойността на фактурата и данъчна
основа за облагане с ДДС е 60 000 лева, начисленият данък със ставка 20 % е в размер на 12 000 лева, а сумата за плащане е 72 000 лева с начин на плащане –
банков превод. Сумата по фактурата в
размер на 72000 лева е платена от „А.“ ЕООД по банков път на 15.07.2016 г. Следователно към
датата на издаване на фактурата не е налице плащане. По отношение на доставката
по фактурата, от ревизираното лице са представени Договор от 07.06.2016 г., сключен между А.“
ЕООД и „СБМ Компания“ ЕООД, и два анекса към договора от 29.09.2016 г. и от
04.10.2017 г. Предмет на договора от 07.06.2016 г. е доставка на т. 200
000 кг и на с. 250
000 кг, като цената, която купувачът „А.“ ЕООД трябва да заплати, е 72000 лева. Предвид
предварително договорените количества и единични цени: т. - 200 000 кг. х 0,65 лева =
130 000 лева без ДДС, и с. - 250 000 кг. х 0,45 лева =
112 500 лева без ДДС, следва извод, че уговорената
и платена цена от 72 000 лева
представлява частично предварително плащане. Видно от представените анекси към
договора, срокът по доставката е удължен първоначално до 30.11.2017 г., а с втория анекс –
до 30.06.2019 г.
Следователно, стоките не са предадени на „А.“ ЕООД, а със сключените анекси
срокът на доставка е отложен с три години.
От изложеното следва, че към датата на издаване на
фактурата няма настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС,
съответно авансово плащане, свързано с такова съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.
Не е налице и осъществяване на доставка на т. и сливи към издаването на
фактурата.
Установеното от представените по делото документи се
потвърждава и от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице П.Т.И.
със специалност С. и к., съгласно което правото на данъчен кредит по фактурата
е ползвано от оспорващото дружество през данъчния период по ЗДДС, през който е
издадена фактурата - месец
юни 2016 г., а
през този период все още няма настъпило данъчно събитие.
С оглед на изложеното, отказаното от органа по приходите
право на приспадане на данъчен кредит по фактурата е правилно и съобразено с
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Този извод не се променя от показанията
на с. Д. Х. Д. – п. и у. „СБМ Компания“
ЕООД, който свидетелства за доставка на „А.“ ЕООД, която е различна от
процесната, а именно – за доставка на ч., като посочва че не е имал други
сделки с „А.“ ЕООД.
Относно констатациите на органите по приходите за
липса на реално осъществена доставка на стоки по фактура № 854 от 30.06.2017
г., издадена от „ГИП Строй“ ЕООД, съдът приема за установено следното:
Видно от фактурата, предмет на доставка са 85 987 кг ч., реколта 2017 г., с единична цена 1,35 лева, с обща стойност с ДДС 139 298,94 лева.
Данъчната основа по фактурата за облагане с ДДС е 116
082,45 лева Начисленият 20 % данък е в размер на 23 216,49 лева Общата стойност за
плащане по фактурата е 139 298,94 лв. Указан е начинът на плащане по сделката– по
сметка. На 18.09.2017 г. е извършвано плащане от „А.” ЕООД чрез вноска по сметка на „ГИП
Строй” ЕООД в размер на 139 298,94 лева. Според писмените обяснения на ревизираното лице,
транспортирането на ч. е извършено от фирмата-доставчик до базата на „А.“ ЕООД
в гр. Сливен, като при получаването на ч.са съставени стокови разписки по дати,
количества и цена. От представените 10 броя стокови разписки с дати от 03.06.2017 г. до 13.06.2017 г. е видно, че общото
количество ч. е 85 987 кг, но общата стойност е в размер на 59 761,60 лева, която стойност се
различава от стойността на фактурата в размер на 116 082,45 лева без ДДС. Видно е, че разликата произтича от различната
единична цена на ч., посочена във фактурата /1,35 лева/ и в стоковите разписки,
в които ч.са с единична цена съответно 0.65
лева, 0,70
лева и 0,75
лева.
При преглед на заприходените
ч. от „А.“ ЕООД през периода от 03.06.2017 г. до 13.06.2017 г. /за който период са стоковите разписки/,
съгласно счетоводна справка „Дневник на сметка 304
за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2017 г.”, е видно, че ревизираното дружество е
придобивало ч. и от други доставчици на същите дати и в същите количества, а
именно: на 06.06.2017
г. съгласно фактура № 1 от 06.06.2017 г., издадена от ЗП П. Д. Д., са придобити 5 240 кг ч. на цена 1,00 лев за килограм /датата на
придобиване и количеството ч. са идентични с данните по стокова разписка № 4 от
06.06.2017 г./; на 13.06.2017
г. съгласно фактура № 4 от 13.06.2017 г. са придобити 2
620 кг на цена 1,00
лев за килограм от ЗП Т. И. К.и съгласно
фактура № 3 от 13.06.2017
г. са придобити 1 520 кг
ч. на цена 1,00 лев
за килограм от ЗП Д. П.Д./датата на придобиване и общото количество ч. са
идентични с данните по стокова разписка № 10 от 13.06.2017 г./.
Немаловажно е и обстоятелството, че закупените ч.
от„ГИП Строй“ ЕООД, съгласно процесната фактура, са с единична покупна цена 1,35 лева за килограм, каквато е и
единичната продажна цена, на която „А.“ ЕООД продава ч. клиентите си „Куминяно фрут” ООД и „Фрукто Сливен” АД, от което следва, че липсва добавена
стойност.
С оглед установените факти, основателно се налага
извод, че липсва реална доставка по процесната фактура №
854 от 30.06.2017г., издадена от „ГИП
Строй” ЕООД. В този смисъл е и неоспореното заключение на вещото лице И., съгласно
което: няма кореспонденция между единичната цена и общата стойност на
количествата заприходени ч. в склада на ревизираното
дружество по стокови разписки и единичната цена на ч.и общата стойност,
посочени в издадената фактура; липсват доказателства доставчикът да е
разполагал със съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост; въз
основа на анализ на наличните по делото документи, първичните счетоводни документи,
предоставени от „ГИП Строй” ЕООД и хронологичните счетоводни записвания за
извършените стопански операции през месец юни 2017
г. в счетоводството на оспорващото
дружество, трудно може да се направи категоричен извод дали лицата, участващи в
доставката, са действали икономически обосновано или с цел получаване на
данъчно предимство; не са представени счетоводни регистри, от които да се
направи извод дали в счетоводството на доставчика са отчетени разходи за
фактурираната доставка.
С оглед на изложеното, констатацията на органите по
приходите, че процесната фактура е издадена, без да са получени от ревизираното
лице стоки по облагаеми доставки, е законосъобразна. Начислен е неправомерно
данък в издаден данъчен документ, по който неправомерно е упражнен данъчен
кредит от страна на ревизираното дружество. Предвид изложеното, законосъобразно
на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, от органа по приходите е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит по фактура №
854 от 30.06.2017 г., издадена от „ГИП
Строй” ЕООД. Тези изводи не се променят от показанията на с. И.И.И. – у. на „ГИП Строй” ЕООД през процесния период, чиито
показания са неконкретни, взаемнопротиворечиви и
неясни. с.т дори посочва, че не си спомня с каква дейност се е занимавало
дружеството му.
С оглед определените задължения на ревизираното
дружество по реда на ЗКПО за 2017 г., касаещи горепосочената фактура, след като не е
налице реална стопанска операция, то отчетеният разход във връзка със закупените
стоки по тази фактура не е документално доказан, поради което законосъобразно,
основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО, е увеличен финансовият
резултат на дружеството за 2017 г. със сумата 116 082,45 лева и е определен
допълнително дължим корпоративен данък в размер на 11 608,24 лева.
Относно констатацията на органите по приходите, във
връзка с отчетени от ревизираното дружество разходи в размер на 82 791,52 лева
за 2015 г. при отписване на стоки /т./ във връзка с продажбата им, придобити от
И.М.С., че липсват редовни разходооправдателни
документи по реда на чл. 10 от ЗКПО, както и че липсва документална
обоснованост на отчетените от дружеството разходи, съдът приема за установено
следното:
От представените по делото документи е видно, че
ревизираното дружество е установило трайни взаимоотношения с лицето И.М.С., от
когото е изкупувало ежегодно диворастяща продукция. В хода на ревизията обект
на проверка са били всички сделки с посоченото лице през периода на обхвата на
ревизията за корпоративен данък, а именно от 03.09.2015
г. до 31.12.2017
г. През всички години сделките по
изкупуване на диворастяща продукция от физически лица са документирани по
идентичен начин - с
договор за продажба, протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция,
документиращ действително приетите количества плодове, и разходен касов ордер
за извършените разплащания в брой по доставките. През 2015
г. „А.” ЕООД е изкупувало диворастящи
плодове от т. от три физически лица- И.М.С., С. Д. С. и В. Ж.В.. Сделките по покупко-продажбата с
трите лица са документирани по идентичен начин с описаните по-горе три вида
документи. През 2015 г. сделките с И.М.С. са документирани чрез договори за продажба,
протоколи за покупко-продажба на селскостопанска продукция, РКО за разплащане в
брой, като общото количество т. е 142 744 кг, за които е платена сума в
общ размер 82 791,52 лева.
От неоспореното заключение на вещото лице И. е
установено, че: всички сделки по доставката на т. между И.М.С. и ревизираното
дружество са документирани с документи, съдържащи всички изискуеми реквизити и
като такива стопанските операции, документирани с тях отговарят на законовите
изисквания за документална обоснованост; доставчикът И.М.С. в качеството си на
физическо лице не попада в определението за предприятие и не е задължен да
организира счетоводно отчитане на дейността си според Закона за счетоводството.
В подкрепа на гореизложените изводи са и безпротиворечивите свидетелски показания на И.М.С., който
свидетелства за взаимоотношенията си с ревизираното дружество през процесния
период.
От изложеното следва, че незаконосъобразно органите по
приходите са направили констатация, че липсва документална обоснованост на
отчетените от дружеството разходи в размер на 82 791,52 лева за 2015 г., поради
което незаконосъобразно е извършено преобразуване в посока увеличение на
финансовия резултат на „А.“ ЕООД със сумата от 82 791,52 лева за 2015 г. и в
резултат неправилно е определен допълнително дължим корпоративен данък в размер
на 8 279,15 лева.
По изложените съображения, жалбата срещу РА в частта,
с която са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. в размер главница 8 279,15 лева и лихва 3 342,05 лева, е
основателна и РА в частта, в която са установени горепосочените задължения,
следва да бъде отменен.
По гореизложените съображения, съдът счита за
неоснователна жалбата срещу РА в частта, с която са определени задължения за
корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер главница 11 608,24 лева и
лихва 2 331,51 лева, и в частта, с която са определени задължения за данък
върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2016 г.
в размер главница 12 000 лева и лихва 4 493,69 лева, и за периода от
01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер главница 23 216,49 лева и лихва 6
339,90 лева. В посочената част жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Общият размер на незаконосъобразно установените
задължения с РА е 11 621,20 лева, от които: главница 8 279,15 лева и лихва
3 342,05 лева.
Общият размер на законосъобразно установените
задължения с РА е 59 989,83 лева, от които: главница 46 824,73 лева и
лихва 13 165,10 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 678 лева,
определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски
съвет, е частично основателна. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата,
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна в размер на 2 249,52 лева /59 989,83 :
71 611,03 = 0,84 х 2 678 = 2 249,52/.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000219005424-091-001 от 23.03.2020
г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите – Бургас, потвърден с Решение № 116 от 18.06.2020 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА, с която е
установено задължение на „А.” ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. в размер главница 8 279,15 лева и лихва 3 342,05 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А.“ ЕООД с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
представлявано от у. Т.К.Г., подадена против Ревизионен акт №
Р-02000219005424-091-001 от 23.03.2020 г., издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите– Бургас, потвърден с
Решение № 116 от 18.06.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална
агенция за приходите, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които са установени задължения на „А.“
ЕООД: В ЧАСТТА, с която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО
за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в
размер главница 11 608,24 лева и лихва 2 331,51 лева; В ЧАСТТА, с която е
установено задължение за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от
01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. в размер главница 12 000 лева и лихва 4
493,69 лева; И В ЧАСТТА, с която е установено задължение за данък върху
добавената стойност по ЗДДС за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. в
размер главница 23 216,49 лева и лихва 6 339,90 лева.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Т.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, представлявано от у. Т.К.Г.,
да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 249,52 /две хиляди
двеста четиридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: