Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр. Видин, 03.05.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                         Председател: Пламен П.

                                                            Съдебни заседатели:

                                                                                Членове:

при секретаря: Полина Въткова,                                          в присъствието на прокурора: Кръстев,                                                            като разгледа докладваното от съдията Пл.П.                ЧН дело № 441 по описа за 2018г.                                   и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по чл.155 от Закона за здравето, образувано по предложение № 567/2018 от 03.04.2018г. на РП-Видин за задължително настаняване и лечение на лицето М.Е.П. *** с ЕГН **********.

          Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

          Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че не е необходимо задължително лечение.

          Освидетелстваното лице в с.з. заявява, че не страда от психично заболяване и моли да не бъде настанявано за лечение.  

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          М.П. от дълго време страда от психично заболяване „параноидна шизофрения“, от около десет години тя започнала да променя поведението си и да се държи арогантно, агресивно, като променя настроението си и плаче за най-дребни неща, а често изпада в депресия. На 11.11.2014г. тя била приета в ПО към МБАЛ“СВ.Петка“-Видин за лечение с диагноза „шизофрения“. След изписването от лечебното заведение П. приемала доброволно медикаменти в продължение на около един месец. След това престанала да ги взема и състоянието й се влошило, като се изразява в неспокойство, агресия, обвинения и заплахи. П. е агресивна към близките си, в семейството възникват свади, тя изпада в нерви кризи и крещи. На 26.03.2018г. в семейството й отново възникнал скандал, вследствие на който П. нанесла побой на майка си свид.К., а последната получила кръвонасядане в областта на гърдите и дясната мишница. Според приложеното медицинско свидетелство от ПО на МБАЛ“Св.Петка“-Видин П. страда от „параноидна шизофрения“, лекувана е, но към настоящия момент не се води на учет. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза на в.л. д-р С. и д-р В., М.П. страда от Параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, параноидно-халюцинаторен синдром. Заболяването от визираните в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ, в момента с отделни свои действия тя може да представлява опасност за околните и себе си, с което са покрити критериите на чл.155 от ЗЗ.

          Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, събрани по преписка № 178600-8440/2017г. на РУ-Видин и преписка № 1435/2017г. на РП-Видин, обясненията на Генчева, сведенията на д-р Николов, показанията на свид.Генчева, свид.Генчев, свид.Георгиева, медицинско свидетелство, както и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която съдът намира за компетентно извършена, поради което я кредитира.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на П.. Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваната. Същата страда от заболяване, посочено в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ, лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. При това положение, съдът намира, че тя следва да бъде настанена на задължително стационарно лечение в ДПБ – гара Карлуково за срок от три месеца.

          По делото се установи, че у освидетелстваната не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно Виолета Й. ***, отдел Здравеопазване.

          Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, Съдът

                                               Р  Е  Ш  И :

 

           НАСТАНЯВА М.Е.П. *** с ЕГН ********** на задължително лечение за срок от 3 /три/ месеца в ДПБ – гара Карлуково, при форма на лечение – стационарно, считано от влизане на решението в сила.

          НАЗНАЧАВА Виолета Й. ***, отдел Здравеопазване, за изразяване на информирано съгласие за лечение вместо М.Е.П..

           Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :