№ 557
гр. П., 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на с чл.274 и сл., във вр. с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез
процесуалния му представител юриск.Р. К. срещу Определение №1513 от
25.07.2022г., постановено по гр.дело №3063/2021г. по описа на РС- П., с което
е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на Решение
№539/20.05.2022г, постановено по същото делото, в частта за разноските.
Счита се, че с цитираното по- горе решение, в частта в която е осъден
„Дженерали Застраховане“ АД да заплати разноски, както следва: сумата от
600лв., общо разноски на ответника Й. Г., сторени в заповедното и исковото
производство, сумата от 300лв.- разноски в полза н Ч. Г.- сторени в
заповедното и исковото производство и сумата от 300лв.- разноски в поза на
Е. М.- сторени в исковото производство е неправилно.
Аргументите в тази посока са, че с поведението си дружеството не е
дало повод за образуване на делата, съответно за извършване на разноски от
страна на ответниците. В тази насока са изложени подробни съображения.
Направено е искане за изменение на Решение №539/20.05.2022г.,
постановено по гр.д.№3063/2022г., 19 състав, в частта за разноските, като
същото се отмени и се приеме искането на ответниците за присъждане на
разноски. Евентуално да се приеме, че всяка от страните следва да поеме за
своя сметка разноските, които е сторила в двете производства.
1
В срок е постъпил писмен отговор от Й. К. Г., чрез пълномощника й
адв.П. М..
В същата се приема, че подадената частна жалба е допустима, като по
отношение на основателността й, тя е неоснователна. В този аспект се излагат
доводи.
Счита се, че обжалваното определение е правилно, тъй като ищецът не е
успял да докаже и защити иска си в едни законосъобразен процес. Вследствие
на това, същият следва да понесе и сторените съдебно- деловодни- разноски
от ответниците.
Искането е да се остави в сила обжалваното определение.
Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство в
размер на 200лв.- адвокатски хонорар.
Постъпил е в срок писмен отговор от адв.А. Ч., в качеството му на
особен представител на Ч. И. Г..
Твърди се в същият, че макар и допустима подадената частна жалба е
неоснователна. Излагат се съображения в насока неоснователност на
изложените възражения в жалбата.
Искането е да се отхвърли подадената частна жалба и се потвърди
обжалваното определение.
Моли се да се присъди на особения представител на Ч. Г.,
възнаграждение, което е внесено след дадени указания от страна на районния
съд.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на Е. И. М., чрез
пълномощника й адв.Т. Н..
Твърди се в същия, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно. В този аспект се излагат мотиви.
Искането е да се остави без уважение подадената частна жалба.
Пазарджишкият окръжен съд намира, че частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в
срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните
2
по делото и намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение №539/20.05.2022г., постановено по гр.д.№3063/2021г. по
описа на РС- П. са отхвърлени предявените от „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„К.А.Д.”
№68, чрез юрисконсулт Р. К. К., против Й. К. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.П., ул.„З.Ч.“ №14, ет.2, ап.3, Ч. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.
„С.Г.“, бл.59, вх.В, ет.2, ап.213 и Е. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.
„Г.Б.“ №27, вх.Д, ет.4, ап.68, искове за приемане на установено по отношение
на ответниците, че всеки един от тях дължи на ищеца сумата в размер на по
92,523лв. или общо 277,57лв., която сума представлявала паричният
еквивалент на причинената вреда, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1801/2021г. по описа на РС П., като
неоснователни.
Осъден е „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на
Й. К. Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 600лв.- сторени
разноски в производството.
Осъден е „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на
Е. И. М., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 300лв.- сторени
разноски в производството.
Осъден е „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на
Ч. И. Г., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 300лв.- сторени
разноски в производството.
Видно от Молба с вх.№11826/07.06.2022г. подадена от ищецът
„Дженерали застраховане“ АД, чрез юрисконсулт Р. К. К. се установява, че с
нея е поискано изменение на постановеното по делото решение, в частта за
разноските.
Във връзка с тази молба, в срокът по чл.248, ал.2 от ГПК, от страна на
ответникът Е. И. М. е депозиран писмен отговор, с които моли съда да остави
без уважение молбата по чл.248 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК от страна на ответниците Й. К. Г. и Ч. И.
Г. в указания им срок не депозира писмен отговор.
3
Видно от Определение №1513/25.07.04.2022г., постановено по гр.д.
№3063/2021 по описа на РС- П., първоинстанционният съд е оставил без
уважение молба с вх.№11826/07.06.2022г. от ищеца по делото „Дженерали
Застраховане“ АД, за изменение на постановеното по делото решение, в
частта за разноските.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна следното:
Подадената частна жалба е допустима, като по съществото си е
неоснователна.
В конкретният казус, първоинстанционния съд е приел, че подадената
молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за
дължимите разноски е редовна, предявена е в определения от закона срок по
чл.248, ал.1 ГПК, но по съществото си е неоснователна. В този аспект е приел,
че не може да бъдат споделени изложените доводи от страна на ищеца, че с
поведението си не е дал повод за образуване на делото, съответно за
извършване на разноски от страна на ответниците, т.е. поведението на
ответниците е наложило образуването на делото, респективно приключването
му с влязъл в сила съдебен акт по съществото на спора.
Констатирано е, че по делото не се установяват поведения на
ответниците, които да се намират в причинна връзка със заявените от ищеца с
исковата му молба пред съда претенции по реда на чл.422, във връзка с чл.415
ГПК.
От страна на първинстанционният съд е разисквана хипотезата, при
която на ответниците няма да им се дължат разноски, а именно, когато след
като ищецът е разбрал за направените откази, да направи на основание чл.233
ГПК отказ от исковата си претенция, тъй като когато отказът от иска е
породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът
веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще
следва да се понесе от ответника, т.е. на него не се дължат разноски от ищеца,
ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска.
Посочил е, че в тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си,
ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, да направи извода за основателността на
претенцията на ответника за присъждане на разноски.
4
Приел е, че в настоящия случай, безспорно е установи, че ищецът не
направил отказ от исковете си, а напротив е предприел действия по доказване
на възражението си, че ответниците са приЕ. наследството на наследодателя
си с конклудентни действия.
Счел е, че при това негово поведение, съвсем логично е и присъждането
на разноски в полза на ответниците, които са ангажирали процесуални
представитЕ., за да се бранят срещу предявената искова претенция и
възражението на ищеца, че направените откази са недействителни.
Приел е, че не води до противния извод и заявеното, че ищецът не е бил
информиран за направените откази от наследството от съда. Безспорно е, че с
връчване на ОИМ, ищецът е получил копие на удостоверенията за
направените откази от наследството, но както е установено, същият е
предприел активна позиция в доказване- неуспешно, за тяхната
недействителност, а не да направи отказ от претенцията си.
Настоящата инстанция няма основание да не сподЕ. изцяло тези
съображение, дали му основание да остави без уважение цитираната по- горе
молба, като основателна.
Възражението което се навежда от страна на ищецът, е че с поведението
си не е дал повод за образуване на делото и съответно за извършване на
разноски от страна на ответниците.
На практика, данните са категорични в насока, че е проведено исково
производство по образувано гр.д.№3063/22г. по описа на РС- П.. В хода на
същото са допуснати и разгледани всички доказателствени искания на ищеца,
като е воден исков процес от самото предявяване на исковата молба до
постановяване на съдебното решение. То в случая е в насока отхвърляне на
исковите претенции по отношение на тримата ответници.
Безспорен е фактът, че последните са направили разноски по делото за
което има представени надлежни доказателства за реализирането им. Факт е
и, че във връзка с направените откази от наследство от страна на тримата
ответници са правени в хода на делото възражения от страна на ищцовата
страна, да бъдат признати същите за недействителни. В тази насока, следва да
се посочи, че отказът от наследство, направен от страна на Е. И. М. е
представен още с депозираното от нея възражение срещу издадената й
5
заповед по чл.410 от ГПК. Това е обстоятелство, което заявителят,
впоследствие ищец е имал възможност много преди подаване на исковата си
молба да се запознае и да съобрази с това процесуалното си поведение.
Не може да бъде спорно, че „Дженерали Застраховане“ АД е получило
указания, с оглед постъпилите възражения да заведен иск по чл.422 от ГПК
срещу тримата наследници, но това определено не може да се приема, като
процесуална принуда да предяви такъв в указания му срок. На практика, тези
указания не могат да бъдат третирани като задължителни, а представляват
правна възможност на заявителя да се запознае с направените от длъжниците
възражения, тяхното естество и тяхното отражение последствие върху изхода
на делото.
Така установеното дава основание за извод, че решението на ищеца да
заведе установителен иск и какви процесуални действия да бъдат предприети
по делото е изцяло негово и в последица от това правилно е преценено то
районния съд, че следва направените от ответната страна разноски да се
присъдят в негова тежест.
Не може да бъде споделено, като логично, че ищецът не е имал “друг
избор, освен да поддържа претенцията си и да релевира твърдения в посока
на приемане на наследството чрез конклудентни действия“.
Няма основание да се приемат възражението в насока, че отказите от
наследство са направени почти 5 години след смъртта на наследодателя,
доколкото самия ищец е предприел действия почти 5 години след ПТП.
Не е налице основание да се сподЕ. като относима цитираната в
жалбата съдебна практика, тъй като тя е неотносима към процесния казус.
Основанието за този извод се извежда от обстоятелството, че в цитираните
определения, съдът е приел, че исковете по чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК са
недопустими, тъй като възраженията по чл.414 от ГПК са били подадени от
лица без необходимата процесуална легитимация и районния съд въобще не е
следвало да дава указания за завеждане на иск. В този аспект следва да се
посочи, че в решението на първоинстанционния съд, което не е обжалвано и е
влязло в законна сила, не са направени такива констатации.
При така изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
намира, че определението на РС- П. е правилно и законосъобразно и като
6
такова следва да се потвърди, а подадената жалба, като неоснователна се
остави без уважение.
В полза на ответната страна по жалбата- Й. К. Г. следва да се присъдят
извършените в това производство разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на отговор на частна жалба в размер на 200лв.,
за които са представени доказателства за заплащането им.
Относно искането на особения представител адв.А. Ч., да му бъде
присъден със съдебния акт определения му депозит в размер на 150лв., то
същото следва да бъде уважено, като в диспозитива на настоящия акт се
разпореди изплащането на тази сума.
От страна на третия ответник по жалбата- Е. И. М., то разноски в
настоящото производство не се претендират, предвид на което не е и налице
основание за произнасяне от настоящата инстанция.
Водим от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕ.:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1513/25.07.04.2022г., постановено по
гр.д.№3063/2021 по описа на РС- П., с което е оставена без уважение молба с
вх.№11826/07.06.2022г. от ищеца по делото „Дженерали Застраховане“ АД, за
изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Княз Дондуков“ №68, да
ЗАПЛАТИ на Й. К. Г., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“З.Ч.“ №14,
направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 200лв.-
адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител на Ч. И.
Г.- адв.А. Ч., в размер на 150лв., платими по внесен депозит.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8