МОТИВИ към РЕШЕНИЕ
№107/19.07.2017 г., постановено по нчд №371/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора
Производството
е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16, ал.1 – 8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е
образувано за разглеждане въз основа на постъпило в Старозагорския окръжен
съд Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за
признаване и изпълнение на решение за прилагане на налагане на финансова
санкция, постановено от Управителя на Пътнотранспортна
служба, окръг Падерборн, гр.Падерборн, пощенска кутия 1940,33049, Република
Германия, с което на българския гражданин Г.К.Г., роден на *** ***, ЕГН**********,***.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за признаване на
решението за налагане на финансовата санкция, поради наличие на законовите
предпоставки за това.
Тъй като в Удостоверението са
посочени само двете имена на засегнатото лице , е направена справка за тези
данни по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп
на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”. Установено
е, че засегнатото лице е българският гражданин Г.К.Г., роден на *** ***, ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***.
Засегнатото лице Г.К.Г., редовно призован,
не се явява пред съда. Вместо него се явява упълномощеният защитник –
адв.Станимир Ченалов, който изразява становище за признаване на решението за
налагане на финансовата санкция, поради наличие на законовите предпоставки за
това.
Въз основа на данните по делото и
закона, съобразявайки се с изразените становища от страните, съдът прие
следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение
№ 6625.11975930/10Р от 12.12.2016 г.,
влязло в сила на 07.01.2017 г.,
постановено от Управителя на Пътнотранспортна служба, окръг Падерборн,
гр.Падерборн, пощенска кутия 1940,33049, Република Германия, с което на
българския гражданин Г.К.Г., роден на *** ***, ЕГН**********,***, с което е
наложена финансова санкция – в размер на
100 евро, равностойна на 194,61 лева (сто деветдесет и четири лева и шестдесет
и една стотинки) и разходи по съдебно и административно производство в размер
на 28,50 евро, равностойността на 55,46 лева (петдесет и пет лева и четиридесет
и шест стотинки) по курса на БНБ към деня на издаване на Решението – 12.12.2016
г., затова че:
- като водач на товарен автомобил
МАН с рег. номер KI─382─DF, движейки се в гр.Делбрюк по
федерален път В 64, участък 35, станция 2,340 по посока гр.Делбрюк на 11.10.2016 г. в 08:52 часа, засегнатото
лице е превишило максимално допустимата
скорост извън населени места със 17 км/ч. Допустима скорост 60 км/ч. Установена
скорост (след приспадане на границата на полерантност) - 77 км/ч. –
административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.41 ал. 1 вр. с
предложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по
пътищата (StVG) , 11.1.4 от
Федерален каталог за финансови санкции (Bkat) на Република Германия;
- освен като водач на товарния
автомобил засегнатото лице е използвало противоправно на забраната мобилен или
автотелефон, при което същият е поел или държал мобилния телефон или слушалката
на автотелефона – административно нарушение, което се санкционира по реда на
чл.23, ал.1а, чл.49 от Правилника за движение по пътищата(StVO), чл.24 от Закона за движение по
пътищата (StVG), 246.1 от Федерален каталог за финансови санкции (Bkat) на Република Германия.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В
случая решението на несъдебния орган на германските власти има статута на
решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното в Старозагорския окръжен съд
удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в
приложения акт, чието признаване се
иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата държава за налагане
на финансова санкция и разходи за съдебното и административното производство по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от засегнатото лице Г.К.Г.,
попада сред изброените в чл.30, ал.2,
т.7 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост.
Не е налице нито едно от основанията, при които може
да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е
издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Същото е в писмена форма, придружено е с превод на
български език, с подписа на издалия го орган е удостоверена верността на
съдържанието му и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и
чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице Г.К.Г. за
същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение
за налагане на финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или
са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния.
Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на
изпълнение, е за финансова санкция в размер на 100 евро, равностойна на 194,61
лева (сто деветдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) и разходи по
съдебно и административно производство в размер на 28,50 евро, равностойността
на 55,46 лева (петдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) по курса на
БНБ към деня на издаване на Решението – 12.12.2016 г.
Същото е постановено срещу пълнолетно, съгласно
българското законодателство лице, което може да носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.
Производството срещу Г.К.Г. е било писмено, като същият е бил уведомен,
съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния
закон представител, за правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му.
По гореизложените съображения и на основание чл.32,
ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Старозагорският окръжен съд
постанови решението си, с което призна Решение № 6625.11975930/10Р от 12.12.2016 г., влязло в сила на 07.01.2017
г., постановено от Управителя на Пътнотранспортна служба, окръг Падерборн,
гр.Падерборн, пощенска кутия 1940,33049, Република Германия, с което на
българския гражданин Г.К.Г., роден на *** ***, ЕГН**********,***, е наложена
финансова санкция в размер на 100 евро, равностойна на 194,61 лева (сто
деветдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) и разходи по съдебно и
административно производство в размер на 28,50 евро, равностойността на 55,46
лева (петдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) по курса на БНБ към
деня на издаване на Решението – 12.12.2016 г., затова че:
- като водач на товарен автомобил
МАН с рег. номер KI─382─DF, движейки се в гр.Делбрюк по
федерален път В 64, участък 35, станция 2,340 по посока гр.Делбрюк на 11.10.2016 г. в 08:52 часа, засегнатото
лице е превишило максимално допустимата
скорост извън населени места със 17 км/ч. Допустима скорост 60 км/ч. Установена
скорост (след приспадане на границата на полерантност) - 77 км/ч. –
административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.41 ал. 1 вр. с
предложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по
пътищата (StVG) , 11.1.4 от
Федерален каталог за финансови санкции (Bkat) на Република Германия;
- освен като водач на товарния
автомобил засегнатото лице е използвало противоправно на забраната мобилен или
автотелефон, при което същият е поел или държал мобилния телефон или слушалката
на автотелефона – административно нарушение, което се санкционира по реда на
чл.23, ал.1а, чл.49 от Правилника за движение по пътищата(StVO), чл.24 от Закона за движение по
пътищата (StVG), 246.1 от Федерален каталог за финансови санкции (Bkat) на Република Германия.
Имайки предвид обстоятелството, че
засегнатото лице е с трайно местоживеене на територията на Република България,
съдът приема – с оглед разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, че
признаването за изпълнение на решението за налагане на финансови санкции не
изисква събиране на доказателства относно това притежава ли засегнатото лице
имущество и получава ли доходи.
В
съдебния си акт съдът се произнесе и относно въпросите по чл.36 във връзка с
чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /изпълнение на признатото решение/, по чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС
/задължение за уведомяване за признаване и приключване изпълнението на
решението/ и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.