№ 450
гр. Пловдив, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.ова
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20235001000552 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 91/ 13.03.2023 г. по т. д. № 142/ 2022 г. на ОС – С. З. ЗД
„Б. и.“ АД е осъден да заплати В. Т. К. в качеството на майка и законен
представител на И. П. И. сумата от 25 600 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на претърпяното от него ПТП на 01.10.2021 г., ведно със законната
лихва от 11.11.2021 г. до окончателното и изплащане, като предявеният иск за
разликата до 32 000 лв. като частичен иск от 70 000 лева, както и иска по чл.
86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от 08.10.2021 г. са отхвърлени.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът И. П. И.,
който чрез пълномощника си го обжалва в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен за разликата до 32 000 лв. Жалбоподателят оспорва извода на
окръжния съд за съпричиняване, като излага доводи, че ПТП е станало
единствено по вина на виновния водач. Иска да се отмени обжалваното
решение в обжалваната част, вместо което се постанови ново, с което
предявеният иск се уважи до пълния му предявен размер от 32 000 лв.
1
Недоволен от решението е останал и ЗД „Б. и.“ АД, който го обжалва с
оплакване за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с доводи за
наличие на случайно деяние, както и относно размера на присъденото
обезщетение, което счита за завишено. Иска да се отмени решението и да се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се
намали присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца И. П. И.,
който чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба и иска да се остави
без уважение.
Постъпила е частна жалба от адв. П. К. против Определение № 403/
15.06.2023 г., с което е оставена без уважение искането й за изменение на
постантовеното решение в частта на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което са допустими.
И. П. И. е предявил против ЗД „Б. и.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 32 000 лв., частичен иск от 70 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 01.01.2021
г. ПТП.
По настоящето дело не е спорно, че на 01.10.2021 г. около 16. 10 ч. в гр.
С. З., на ул. "К. и М." № * е настъпило ПТП, при което л. а. „***“ с рег. №
********, управляван от А. В. Д., е ударил пешеходеца И. П. И. на 11 години,
вследствие на което му причинил счупване на гривнена става, множество
травми по глава шия, лице, гърди, корем, тяло и крайници.
За лекия автомобил е сключена застраховка „гражданска отговорност"
на автомобилистите в „ЗД Б. и.“ АД със срок на действие от 19.12.2020 г. до
18.12.2022 г.
Отговорността на застрахователя произтича от сключената застраховка
„гражданска отговорност" на автомобилистите, която има за цел да обезпечи
2
отговорността на застрахованото лице за причинените на трети лица вреди от
притежанието или използването на моторно превозно средство, за които
застрахованото лице отговаря съгласно българското законодателство или
законодателството на страната, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 КЗ).
Отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с
деликтната отговорност на застрахования.
Между страните остава спорен въпросът за вината за настъпване на
ПТП. Настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд за наличието на
виновно поведение на водача на лекия автомобил, който е съобразен с
данните от съдебноавтотехническата експертиза относно механизма на
настъпване процесното ПТП. От същата се установява, че л. а. „***“ с рег. №
******** се е движел по локалното платно по ул. „Св. К. и М.“ до бл. № * в
посока изток – запад със скорост от 27. 83 км/ ч., като в същия момент
пострадалият И. П. И. е предприел пресичане на пътното платно със скорост
4. 9 км/ч. на разстояние от 10. 82 м. от лекия автомобил. Поради попадане на
пешеходеца в опасната зона на спиране на лекия автомобил от 13. 54 м., е
настъпил удар между тях. На място на ПТП е имало паркиран автомобил по
посоката на движение, който е възпрепятствал видимостта на водача откъм
пешеходната зона, водеща към входовете на бл. *, откъдето е дошло детето.
Според вещото лице максималната скорост на автомобила, при която водачът
е можел да избегне удара, е 21. 68 км/ ч. Възражението на застрахователя, че
вина за настъпване на ПТП има единствено пострадалият пешеходец, е
неоснователно. В случая вината на застрахования водач се изразява в
управление на лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост –
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП. Избраната скорост от 27. 83 км/ ч. надвишава
максимално допустимата от 21 км/ч., при която водачът е можел да
предотврати сблъсъка с пострадалия, тъй като не е съобразена с редица
обстоятелства по чл. 20, ал. 2 ЗДП – лекият автомобил се е движел в жилищен
район и в участък, където на пътя излиза пешеходна зона, където може да се
предполага преминаване на пешеходци, като наред с това видимостта на
водача е била ограничена от паркирания на пътя в близост до подхода към
пешеходната зона лек автомобил. Според съдържащите се в т. 5 от ТР № 28
от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК разяснения водачите са длъжни да
намалят скоростта на движение, както когато възникне опасност на пътя, така
и в случаите, когато е закономерно нейното проявяване. В настоящия случай
3
опасността от навлизане на пешеходец на пътното платно от пешеходна зона,
видимостта към която е била ограничена от паркирания лек автомобил, е била
предвидима и напълно реална, което е задължавало водача да избере скорост,
която да му позволи да спре в зоната на видимост и да избегне
произшествието. В жилищните райони водачите следва да се движат със
засилено внимание, което изискване е намерило отражение в разпоредбата на
чл. 62, т. 2 ЗДП, задължаваща водачите на пътни превозни средства да се
движат със скорост не по – голяма от 20 км/ ч. в жилищните зони, още повече
при наличие на ограничена видимост, при каквито пътни условия се е
намирал водачът на лекия автомобил в настоящия случай. Следва да се отчете
и обстоятелството, че застрахованият живее в близост до
местопроизшествието и е бил запознат с пътната обстановка. Случайно
деяния е налице, когато водачът на пътното превозно средство е направил
всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и
въпреки това са настъпили вредните последици. При движение с
несъобразена скорост навлизането на пешеходец в опасната зона на спиране
не изключва вината на водача, тъй като с неправомерното си поведение сам се
е поставил в невъзможност да избегне сблъсъка.
Възражението на застрахователя, че вина за настъпване на ПТП има и
пострадалия, е основателно, но следва да се обсъди само във връзка със
степента на съпричиняване. Вина, макар и не изключителна, за настъпване на
ПТП има и детето, което в нарушение на чл. 114, т. 1 и 2 ЗДП е предприело
внезапно пресичане на пътното платно и то при ограничена видимост. При
съпоставка тежестта на допуснатите от участниците в ПТП нарушения на
правилата за движение настоящата инстанция намира, че те в еднаква степен
са допринесли за настъпване на вредите – водачът, като не е съобразил, че се
движи в жилищен район и при ограничена видимост, а пешеходецът, като е
предприел внезапно навлизане на пътното платно.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съобразно установения в чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост следва да се
съобразят редица критерии като брой и характер на уврежданията, срока за
възстановяване, последствията от получените увреждания, претърпените
физически болки и неудобства в ежедневието.
В случая, видно от съдебномедицинската експертиза, пострадалият И.
4
П. И. е претърпял мозъчно сътресение (комоцио церебри), контузия в
областта на шията, контузия в областта на гърдите, контузия на коремната
стена, контузия на горни крайници, инфракция на дясна лъчева кост в
дисталната и част. Контузия на долните крайници в областта на колени
стави. Ищецът е носил гипсова имобилизация 20 дни, в който период, както и
след свалянето й за период от 15 – 20 дни движенията на десния горен
крайник са били затруднени. Охлузванията в областта на долните крайници
са отзвучали за срок от 7 – 10 дни. Към настоящия момент е възстановен
напълно. В устните си обяснения вещото лице сочи, че мозъчното сътресение
на детето не е довело до неврологични отклонения.
При тези данни по делото съдът намира, че определеното от окръжния
съд обезщетение в размер на 32 000 лв. е завишено и не съответства на
интензитета на претърпените болки и страдания. В тази връзка следва да се
отчете сравнително краткият срок на възстановяване - около 40 дни -, през
който около 20 дни пострадалият е бил с гипсова имобилизация, а през
останалото време в процес на раздвижване, както и че оздравителният процес
е завършил с пълното възстановяване на ищеца. Останалите увреждания са
отзвучали за кратък период от време (до 7 – 10 дни) и не са причини
съществени болки и страдания. Не се установи ищецът да е претърпял
мозъчно увреждане с трайни последици. Фрактурата на ръката е довела да
откъсване от учебни занятия за период от около 15 дни, а от тренировки по
футбол – минимум 20 дни. От друга страна следва се съобрази преживяната
от детето остра стресова реакция, която е довела до негативна промяна в
психо – емоционалното му състояние за продължителен период от време. При
съвкупната преценка на всички фактори от значение за интензитета и
продължителността на неимуществените вреди, обезщетението следва да се
определи на 20 000 лв., който размер в най – пълна степен е в състояние да го
възмезди за претърпените болки и страдания, без да доведе до
неоснователното му обогатяване. С оглед равния принос за настъпване на
вредите на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени
в частта, в която предявеният иск е уважен над сумата от 10 000 лв., вместо
което се постанови ново, с което същият се отхвърли за разликата от 10 000
до уважения размер от 26 500 лв. Решението в частта, в която исковата
претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 32 000 лв. следва да се
5
потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ЗД „Б. и.“ АД следва да
заплати по сметка на ОС – С. З. ДТ в размер на 400 лв., както и разноски за
вещи лица в размер на 500 лв.
Съобразно уважената част на предявения иск на основание чл. 38, ал. 2,
т. 1 ЗА ответникът следва да заплати на адв. П. К. адвокатско
възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на
ищеца в размер на 3120 лв. с ДДС за производството за двете инстанции.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 2543. 75 лв. за първата инстанция съобразно
отхвърлената част на иска и в размер на 3058. 41 лв. за втората инстанция
съобразно уважената част на жалбата от 16 500 лв. или общо за двете
инстанции в размер на 5602. 17 лв.
По частната жалба:
Предвид постановения по делото резултат и присъденото на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за двете инстанции
Определение № 403/ 15.06.2023 г., с което е оставено без уважение искането й
за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗА, следва да се отмени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 91/ 13.03.2023 г. по т. д. № 142/ 2022 г. на ОС –
С. З. в частта, в която ЗД „Б. и.“ АД е осъден да заплати В. Т. К. в качеството
на майка и законен представител на И. П. И. сумата над 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяваща се в
претърпени болки и страдания в резултат на претърпяното от него ПТП на
01.10.2021 г., в частта на разноските, както и Определение № 403/ 15.06.2023
г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. И., ЕГН **********, гр. С. З., ул. „Св.
К. и М.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** против ЗД „Б. и.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Дж. Б." № ** иск по чл. 432, ал. 1
КЗ над сумата от 10 000 лв. до уважения размер от 26 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 01.10.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Б. и.“ АД да заплати по сметка на ОС – С. З. ДТ в размер
на 400 лв. и разноски за вещи лица в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „Б. и.“ АД да заплати на П.
К. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на И. П. И. в производството пред ОС – С. З. и АС –
Пловдив в размер на 3120 лв.
ОСЪЖДА И. П. И. да заплати на ЗД „Б. и.“ АД разноски по делото в
размер на 5602. 17
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7