РЕШЕНИЕ
№ 1817
Кюстендил, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20247110700308 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.9, ал.1 от ППЗСП.
Р. Г. К. от [населено място], [улица]оспорва заповед №ЗСП/Д-КН/733 от 27.02.2024г. на директора на Дирекция „СП“ [област], потвърдена с решение №10-РД06-0004/04.04.2024г. на Директора на РДСП - [област]. С оспорения акт е отказана месечна социална помощ за допълване доходите по чл.9, ал.1 от ППЗСП. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.
Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството е започнало по молба-декларация вх.№ЗСП/Д-КН/733/08.02.2024г. на Р. Г. К. за отпускане на месечна помощ за допълване на доходите.
Изготвен е социален доклад, в който е отразено, че заявителят е пенсионер с ТЕЛК /ЕР №90303/38 от 22.02.2024г. с призната 100% ТНР, безработен с регистрация в Бюрото по труда – получава обезщетение за безработица в размер на 324 лв. Лицето е разведено, от брака има две деца, едното – починало, другото пълнолетно. Месечните доходи на жалбоподателя се формират от пенсия и обезщетение за безработица, както следва: пенсия в размер на 549.19 лв. за м.01.2024г. и 324 лв. обезщетение за безработица /срав. социален доклад и у-ние №1029-09-3556/25.09.2024г. на ТП на НОИ - [област]/.
Със заповед №ЗСП/Д-КН/733 от 27.02.2024г. на директора на Д“СП“ - [област] на Р. К. е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9, ал.1 от ППЗСП с мотива, че доходът на лицето за предходния месец е по-висок от определения диференциран доход от 260.37 лв. – К. получава месечен доход от 873.19 лв. Актът е оспорен от жалбоподателя, като с решение №10-РД06-0004/04.04.2024г. на директора на РДСП – [област] жалбата е отхвърлена като неоснователна.
С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност заповед №ЗСП/Д-КН/733 от 27.02.2024г. на директора на Д“СП“ - [област] е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1 от АПК. По отношение на него следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма. Налице е изложение на фактическите обстоятелства и мотиви, за да може да се изведе волята на административния орган във връзка със сезирането му от Р. К.. Посочени са и съответните правни разпоредби. Спазени са административно производствените правила при постановяване на заповедта и обжалването й пред по-горестоящия административен орган.
С оглед изложените основания за отмяна по чл.146, т.4 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Съобразно правната регламентация в чл.12, ал.1 и 2, чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.9, ал.1 от ППЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост; възраст и други констатирани обстоятелства, със заповед на директора на дирекция „СП“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Съгласно чл.9, ал.1 и 2 от ППЗС право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Последният се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30% от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, в случая за лице, живеещо само – 165%.
Анализът на събраните в хода на производството доказателства сочи, че е извършена проверка от социалните работници - проучени са условията, при които живее жалбоподателят, неговото здравословно състояние, трудовата заетост, притежаваното имущество, формираните месечни доходи за м.01.2024г. /доход за предходния месец/, както и необходимостта от отпускане на исканата месечна помощ. Констатациите са обективирани в социален доклад.
Изводът на административния орган, че лицето не отговаря на условията по чл.9, ал.1 от ППЗСП, тъй като реализира доход по-висок от определения диференциран доход за предходния месец, се възприемат от съдебната инстанция за правилни. С оглед писмените доказателства, събрани в съдебното производство и неоспорени от страните, съдът приема за установено, че Р. К. за м.01.2024г. /месецът предшестващ подаването на заявлението за отпускане на месечна помощ/ е реализирал доход в общ размер на 873.19 лв. – 549.19 лв. доход от пенсия и 324 лв. обезщетение за безработица. Същевременно безспорно е, че линията за бедност за 2024г. е 526 лв., като 30% от нея се равнява на 157.80 лв., която сума коригирана с 165% /по чл.9, ал.2, т.1 от ППЗСП/ определя сума в размер на 260.37 лв., която представлява и диференцирания доход, при наличието на който е дължима и месечна помощ по чл.9, ал.1 от ППЗСП. При съпоставка на установените месечни доходи на К. за м.01.2024г. и диференцирания доход съдът счита, че не са налице основанията по чл.9, ал.1 от ППЗСП за отпускане на месечна помощ.
Като е съобразил всички законови правила за постановяване на оспорения акт директорът на Д“СП“ - [област] е издал законосъобразен такъв. Това обуславя отхвърляне на оспорването като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. К. от [населено място], [улица]срещу заповед №ЗСП/Д-КН/733 от 27.02.2024г. на директора на Дирекция „СП“ [област], потвърдена с решение №10-РД06-0004/04.04.2024г. на Директора на РДСП - [област].
Решението е окончателно.
| Съдия: | |