Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно
заседание на 09.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 384/2020 г. по описа
на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от депозирана от „АСВ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. чрез юрк. В. П. Л., със съдебен адрес по чл. 39 ал.
1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис № 4
против Г.В.Д., ЕГН **********,*** с предявени обективно кумулативно съединени
искове спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца
следните суми:
1. 1000
лв. - главница Договор за заем CrediHome № 1191-10186863;
2. 175,16
лева (сто седемдесет и пет лева и 16 стотинки) договорна лихва по Договор
за заем CrediHome № 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 19.09.2019 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
3. 105,60
лева (сто и пет лева и 60 стотинки) сума за допълнителни услуги по Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 в размер на за
периода от 19.10.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 19.09.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/;
4. 792,00
лева (седемстотин деветдесет и два лева) - застрахователна премия по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 за периода от
19.10.2018 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги/ до 19.09.2019 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/;
5. 27,16
лева (двадесет и седем лева и 16 стотинки) - лихва за забава по Договор за
заем CrediHome № 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г, до датата на
подаване на заявлението в съда;
6. 20,74 лева
(двадесет лева и 74 стотинки) – лихва за забава по Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда;
както
и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
31.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които претендирани
суми е издадена Заповед № 834/05.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1120/2019 г. по описа на РС – Ихтиман.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
Не
може да бъде уважено искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение доколкото не е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК по
отношение на част от предявените искове.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Основателността на предявен иск за
реално изпълнение на договорно задължение, придобито от ищеца въз основа на
сключен договор за цесия, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и трето за
спора лице - цедент, елемент от съдържанието на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума по договор за потребителски кредит,
настъпила изискуемост на задължението, постигнато съгласие за прехвърляне на
неудовлетвореното вземане в полза на ищеца, съобщаване на цесията на
задълженото лице и неизпълнение от негова страна.
Липсата на една от предпоставките води
до неоснователност на претенцията за реално изпълнение, основана на чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорният иск за законна лихва
предполага наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото
задължение за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит и
допълнителни услуги в претендирания период от време.
На 31.10.2019 година ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу ответника Г.В.Д., което е било уважено. Въз основа на заявлението
Районен съд - Ихтиман издал Заповед за изпълнение № 834/05.11.2019 г. по ч. гр.
д. № 1120/2019 г., на основание която длъжникът следва да заплати на заявителя
сумите, предмет на исковата претенция. Поради невъзможност заповедта да бъде
връчена на длъжника с оглед обстоятелството, че той е извън пределите на
България, на заявителя е указано и той е предявил настоящия иск, с който
претендира да бъде установено вземането му по посочената заповед за изпълнение.
От приложените по делото доказателства се установява,
че на 19.09.2018 г. между „Микро Кредит“ АД и отв. Г.В.Д. е сключен Договор за
заем CrediHome № 1191-10186863, по силата на който дружеството му е предоставило
заем в размер на 1000 лева. Подписвайки договора за заем, ответникът е
удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да
върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1175,16 лева, представляваща
чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно Общите условия, при които е подписан
договорът, ответникът се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която е в размер на 175,16 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 97,93 лева, като първата погасителна вноска е била платима на
19.10.2018 г.
На основание попълнен и подписан от ответника формуляр
- „Искане за допълнителни услуги“, на 19.09.2018 г. между „Микро Кредит“ АД и Г.В.Д.
е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863,
съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на Заемополучателя
пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора,
което е предоставено на ответника при сключване на договора. Съгласно клаузите
на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 105,60 лева, като му е
предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в
размер на 8,80 лева, при първа погасителна вноска, платима на 19.10.2018 г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги
„Микро Кредит“ АД, в качеството си на застрахователен посредник, е предоставил
на ответника финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро
Кредит“ АД застраховка „Защита“ към застрахователна компания „УНИКА ЖИВОТ“ АД,
ЕИК *********, Съгласно сключения договор за допълнителни услуги ответникът се
е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД
застрахователна премия, в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 66,00 лева, платими считано от 19.10.2018 г., или обща сума за
застрахователна премия - 792,00 лева, която покрива следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП.
По делото е представено писмо от
Застрахователна компания „Уника живот“ АД, ЕИК *********, от което се
установява, че застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС №*********-10186863 от 19.10.2018 г. има
действително заплатена еднократна премия в размер на 792 лв. от „Микро Кредит“
АД в качеството му на застрахователен агент на ЗК „Уника Живот“ АД.
На 08.02.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен
на основание чл. 99 от ЗЗД между „АСВ” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД,
ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу
ответника Г.В.Д., произтичащи от Договор за заем CrediHome № 1191-10186863 от
дата 19.09.2018 г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството ищец. Общите условия
към договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица - чл. 19. „АСВ“ АД /сега „АСВ“
ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „АСВ“ ООД, ЕИК *********.
До ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително
писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „АСВ“ АД с Изх. № УПЦ-П-МКР/1191-10186863 от
12.02.2019 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български
пощи ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора за заем постоянен
адрес, което е получено на 15.02.2019 г.
Срокът на договора за кредит е изтекъл на 19.09.2019
г. - с падежа на последната погасителна вноска.
От заключението за приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно,
безпристрастно и обосновано, се установява, че ответникът не е извършвал
погашения по двата процесни договора.
При тези фактически положения съдът намира, че са
доказани предпоставките уважаване за обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумите 1000 лв. главница по Договор за заем CrediHome №
1191-10186863, 175,16 лева договорна лихва по Договор за заем CrediHome
№ 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. до 19.09.2019 г. и 27,16 лева
(двадесет и седем лева и 16 стотинки) - лихва за забава по Договор за заем
CrediHome № 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г, до датата на подаване на
заявлението в съда.
Това е така защото се установява валидно
възникнало правоотношение между
ответника и трето за спора лице – цедент – „Микро кредид“ АД, елемент от
съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична
сума по договор за потребителски кредит, настъпила изискуемост на задължението,
постигнато съгласие за прехвърляне на неудовлетвореното вземане в полза на
ищеца, съобщаване на цесията на задълженото лице и неизпълнение от негова
страна. С изпращането на Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „АСВ“ АД
с Изх. № УПЦ-П-МКР/1191-10186863 от 12.02.2019 г. за извършената продажба на
вземания, получено от ответника на 15.02.2019 г. е изпълнено задължението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД и ответникът е уведомен за извършената цесия на вземанията по
Договор за заем CrediHome № 1191-10186863. Освен това, към исковата молба са приложени съответните уведомления от
цедента, с оглед на което е безспорно, че сключеният договор за прехвърляне на
вземания е породил правното си действие спрямо ответника, тъй като са му
съобщени.
Предвид доказаността на горните
предпоставки, включително наличието на изискуемо задължение за заплащане на
сумата от 1000 лв. главница основателен е и акцесорният иск за законна
лихва върху главницата в размер на 27,16 лева. за периода от 19.10.2018
г. до 31.10.2019 г.
Установителните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл.
86 вр. с чл. 240, вр. с чл. 99 ЗЗД за сумите 105,60 лева сума за
допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. до 19.09.2019 г., 792,00 лева
- застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. до 19.09.2019 г., 20,74 лева
(двадесет лева и 74 стотинки) – лихва за забава по Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С
определение от 16.12.2020 г. на страните е указано, че съдът ще се произнесе по
наличието на неравноправни клаузи в договорите. Като съобрази клаузите, на
които са основани горните вземания, намира същите за неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК страните по договор за потребителски кредит да договорят цена за
допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на
чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъде ясно и точно определено в договора.
Видно от характера на услугите, които се предоставят от
кредитора на потребителя при процесния пакет, се касае за действия от страна на
кредитора, които са вменени като негово задължение по силата на изискването за
добросъвестност във взаимоотношения между страните по един договор. Заплащането
на тези допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй като въвежда
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които освен
това заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне – например да
внася вноските в офис на кредитора или да ги превежда по банковата му сметка,
да предоговаря условията по кредита и да го разсрочва и които са свързани с
усвояване и управление на кредита. За възможността да извършва тези действия
потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на допълнителни
разходи и такси, тъй като той има права да ги извършва по силата на закона.
Видно от съдържанието на пакета, услугите са свързани пряко с договора за
кредит и поради това възнагражденията, за тези допълнителни услуги, са
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
следва да се включат в ГПР. По този начин се оскъпява кредитът чрез въвеждане
на допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора
годишен процент разходи – в случая 50 %, и заедно със застрахователната премия
води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на
заемателя по договора за заем. Това обаче не е посочено в ГПР, тъй като
клаузите с обособени като предмет на отделен договор. По този начин е
заобиколено на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния
процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната
лихва. Поради изложеното на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузите в Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 във връзка с
предоставените допълнителни услуги са нищожни, поради което не са налице
изискуеми вземания за сумите 105,60 лева сума за допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 и 20,74
лева - лихва за забава по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда са недължими и исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че клаузата за заплащане
на застраховка пакет „Премиум Живот” е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В т. 4.3 от
договора за допълнителни услуги е предвидено, че в случай, че клиентът е избрал
да сключи застраховка с посредничеството на „Микро Кредит“ АД и заплащането на
дължимата еднократна застрахователна премия да се финансира от „Микро Кредит“
АД, то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна премия на „Микро
Кредит“ АД, на равни месечни вноски. Размерът на вноската и датата, на която ще
се дължи седмична/месечна вноска, са посочени в самия договор. Конкретните
условия по застраховката, както и пълната стойност на еднократната
застрахователна премия, са съгласно индивидуална застрахователна полица,
предоставена на и подписана от клиента. Бенефициер по застраховката обаче е не длъжникът, а „Микро Кредит“ АД (т. VIII., т. 1 и т. 2). Т.е. в случая е налице застраховка в полза
на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 от КЗ,
а не застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 от КЗ.
Описаната
допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна
премия от „Микро Кредит“ АД сама по себе си представлява част от договора за потребителски кредит, а с уговарянето
дължимото възнаграждение за застрахователната премия като отделен договор се заобикаля задължението да се включи в размера на погасителните
вноски, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузата за застраховка
защита пакет „Премиум Живот“ следва да се приеме за такава.
На следващо място обсъжданата
клауза е уговорена
във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорката
за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя,
не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до
значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по процесното правоотношение. Съгласно чл. 4.8. от договора за
допълнителни услуги цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в случаите на
предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата, т. е. възнаграждението
за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента
поради отказ или прекратяване на договора. Така формулирана клаузата налага на потребителя
да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или
доставчикът не изпълни своите задължения. Таксата за тази услуга, дължима отделно
от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би
следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това както възнаграждението по застраховка пакет „Премиум Живот“ и
услугата по пакет „Комфорт“, както беше посочено, следва да се включат в ГПР, а
това не е сторено по изложените по-горе съображения. Това съставлява
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която
максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити
следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. След
служебно изчисление по чл. 162 от ГПК чрез официалния лихвен калкулатор на
Национална агенция по приходите (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) съдът намира, че в случая се касае до надвишаване на
максималния процент на ГПР по процесния договор, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК води до нищожност на тази клауза по т.
4. 3 от допълнителния договор за застраховка пакет „Премиум Живот“ (в този
смисъл е и съдебната практика по сходни дела вж. Решение № 17 от 29.01.2020 г.
на ОС - Търговище по в. гр. д. № 347/2019 г., Решение № 107 от 16.06.2020 г. на
ОС - Шумен по в. гр. д. № 84/2020 г., Решение № 318 от 1.10.2019 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 486/2019 г., Решение от 4.07.2019 г. на ОС - Ямбол по
в. гр. д. № 108/2019 г., Решение № 108 от 9.07.2019 г. на ОС - Търговищ е по в.
гр. д. № 178/2019 г., Определение № 260028 от 16.07.2020 г. на ОС - Перник по
в. ч. гр. д. № 316/2020 г., Определение № 531 от 16.06.2020 г. по в.ч.гр.д. №
1280/2020 г. на ОС – Стара Загора и Определение № 497 от 10.06.2020 г. по
в.ч.гр.д. № 1272/2020 г. на ОС – Стара Загора).
В заключение чрез
договора за допълнителни услуги е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и
ал. 4 ЗПК и вземанията, предмет на същия, макар пряко свързани с договора за
кредит, не са включени в ГПР и надвишават пет пъти размера на законната лихва.
При това положение претендираните вземания са недължими и исковете подлежат на
отхвърляне.
По разноските.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца да
бъдат присъдени сторените разноски съразмерно с уважената част от исковете.
На първо място, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 в полза на ищцовото дружество следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв. за заповедното производство
и 50 лв. за първоинстанционното производство. Претенцията за присъждане на
възнаграждение в по-висок размер е неоснователна, тъй като делото не разкрива
съществена фактическа и правна сложност. Приключило е в едно съдебно заседание,
като процесуалният представител не е представлявал ищеца. Делото е типово за
процесуалните представители на дружеството и последното не е сторило разноски
за заплащане на възнаграждение на юрисконсулти, които са негови служители.
При това положение доказаните от ищеца
разноски в заповедното производство са 42.41 лв. държавна такса и 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство 42.41 лв. държавна
такса, 5 лв. за съдебно удостоверение, 250 лв. депозит за ССчЕ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените 38.30 лв. разноски
в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете и 196.97
лв. разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете. 300
лв. депозит за особен представител) разноски в първоинстанционното производство
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда
„Л.“, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б. чрез юрк. В. Л., със съдебен
адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“,
ет. 2, офис № 4, 1000 лв.
- главница Договор за заем CrediHome № 1191-10186863, 175,16 лева договорна
лихва по Договор за заем CrediHome № 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г.
до 19.09.2019 г., 27,16 лева - лихва за забава по Договор за заем
CrediHome № 1191-10186863 за периода от 19.10.2018 г. до 31.10.2019 г., и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
31.10.2019 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумите 105,60 лева сума за допълнителни услуги по Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 в размер на за периода
от 19.10.2018 г. до 19.09.2019 г., 792,00 лева - застрахователна премия
по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863 за периода
от 19.10.2018 г. до 19.09.2019 г., 20,74 лева– лихва за забава по
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1191-10186863, за които
вземания е издадена Заповед № 834/05.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1120/2019 г. по описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. чрез юрк. В. Л., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №
25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис № 4, 38.30 лв. разноски в производството по ч.гр.д. № 1120/2019 г.. по
описа на РС – Ихтиман, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д. Б. Б. чрез юрк. В. Л., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ №
25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис № 4, 196.97 лв. разноски в исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: