Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 71
гр. Пловдив, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница
Тухчиева въззивно гражданско дело № 1667 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 34763/28.05.2019
г. от И.Г.Г., депозирана чрез адв. В. - пълномощник против Решение № 1216 от 29.03.2019
г., постановено по гр. дело № 12196 по описа на РС- Пловдив за 2016 г., в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на ЕТ „Д-р В. Р.– Амбулатория за индивидуална практика за
първична помощ по дентална медицина“
следните суми: 1500 лв., представляваща цена по договор
между страните за изработка и поставяне на десетчленен дентален мост от дата
10.04.2011 г.; 1200 лв.,
представляваща стойността на два броя импланти на зъби 14 и 18 по договор за
изработка от дата 09.09.2011 г.; 1170 лв.,
представляваща стойността на открит кюретаж на долна челюст по договор за
изработка от дата 07.04.2012; 300 лв.,
представляваща цената на имплант на зъб 47 по договор от дата 09.05.2012 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 4170
лв. от датата на подаване на исковата молба - 09.09.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането.
С обжалваното решение И.Г. е осъден да заплати на ЕТ „Д-р
В. Р.– Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална
медицина“ и сумата от 734.19 лв. - разноски
по делото.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част, паради което
се иска неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените
искови претенции, като неоснователни и недоказани. Претендират се направените
пред двете съдебни инстанции разноски, включително за адвокатски хонорар.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
адв. А.А., действащ в качеството си на пълномощник на въззиваемата страна - ЕТ
„Д-р В. Р.– Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална
медицина“, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата,
респективно за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. С
оглед изложените в отговора съображения, моли се за постановяване на решение, с
което да се потвърди първоинстанционния съдебен акт в обжалваните му части,
като правилен и обоснован. Претендират се сторените пред настоящата инстанция
разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд, всяка от
страните поддържа, съответно въззивната жалба и писмения отговор.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена
в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Както бе изяснено, по силата на правната норма,
уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по
правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната
жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото
съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен
въззив”).
Следователно,
предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с
наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, а с
релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания
съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на
обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила или не е приложил правилно материалния закон.
Според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на първоистанционното производство
доказателства - писмени и гласни /включително показанията на свидетелката Е. М.
– Р./, се установява по безспорен начин, че между страните е бил сключен
неформален договор за дентално лечение на ответника Г. – жалбоподател в
настоящото производство. Същият, така както е отбелязал и първоинстанционният
съд касае извършването на определени висококвалифицирани дейности с постигането
на определен здравен резултат, поради което се явява разновидност на договора
за изработка. В тази връзка изцяло неоснователно е първото наведено с
въззивната жалба възражение в обратния смисъл, а именно, че по делото не се установявало наличието на
договорно правоотношение на посочените в исковата молба дати. В допълнение,
следва да се подчертае, че наличието на извършени множество медицински
дейности, свързани с поставяне на металокерамични коронки, импланти и лечение
на зъби на ответника Г. не се отрича и от самия него /видно от твърденията му
изложени в отговора на исковата молба – т. III
- 2/,
като същият посочва, че лечението е проведено в периода от април 2010 г. до
20.08.2012 г. в рамките на който попадат и процесните манипулации.
Коментираният период се извлича и от представените по делото писмени
доказателства, включително от писмото на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“
/л. 47/ и Нотариална покана рег. № 1489, т. I, акт № 74, Нотариус
рег. № 461 на НК /л. 75/.
Договорът
за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца - въззиваем са породени две основни
облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически действия по договора
точно и добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и
да предаде работата на възложителя. Последният, в случай, че приеме (одобри)
извършената работа, има задължението да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Законът
задължава поръчващият да приеме извършената съгласно договора работа – арг. чл.
264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо
получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление
на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава
одобряване. Именно, за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, вкл. и когато
недостатъците са скрити – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Необходимо е да се съобщи на изпълнителя своевременно, за да може той сам да провери и да запази
правата си спрямо възложителя. Следователно, уведомяването представлява
покана за съвместно проверяване твърденията на поръчващия.
В
аспект на гореизложеното, правилен е изводът на предходната съдебна инстанция,
че възложената по процесните договори за изработка работа следва да се счита за
приета, доколкото възражението за
некачествено изпълнение е било адресирано до трето на спора лице –
Районната колегия на Български зъболекарски съюз - Пловдив, поради което същото
не може да се тълкува като неприемане по смисъла на чл. 264 ЗЗД. По изложените
съображения, като неприемане по смисъла на цитираната разпоредба не следва да
се третира и възражението, обективирано в жалбата до Изпълнителна Агенция
„Медицински одит“ при Министерство на здравеопазването, като прочитът в обратна насока, направен от
процесуалния представител на жалбоподателя не се споделя.
По
делото, като неоспорено от страните е прието заключението на вещото лице В. Х.
При изготвянето на съдебно – медицинска експертиза специалистът е анализирал
цялата налична по делото медицинска документация, включително приложеното
извлечение от амбулаторен журнал, вследствие на което е установило, че на 10.04.2011
г. е фиксирана с „харвард“ цимент протезна конструкция – мост на долна челюст в
устната кухини на И.Г.. Констатирало е и рентгенологичното наличие към 10.04.2011 г. на мостова конструкция от 14 членен мост,
включващ зъби 43,42,41,31,32,33,34,35,36,37, посочвайки, че мостът е поставен
стандартно. Обсъдени са данни за неколкократни поправяния и подмяна на долен
мост.
Отново
от заключението на вещото лице, след съпоставка с данните от амбулаторния
дневник, се установява, че на 09.09.2011 г. е извършена манипулация с два
броя импланти „Необиотех“ на горна челюст в зоната на 14 – 18 зъб. Вещото лице категорично е аргументирало
извод, че посочените импланти са поставени, като зоната е обеззъбена и това е
едно от добрите медицински решения. Експертът е акцентирал, че не е в състояние
да даде заключение по въпроса дали имплантите са поставени правилно, тъй като
от датата на поставянето им до датата на съставяне на експертизата във
възстановяването на съзъбието на И.Г. са се включвали и други специалисти по
дентално лечение и протезиране.
На
следващо място, вещото лице е установило наличието на манипулация „открит кюретаж“, поради причина
„парадонтитис“ и „кариозис“, като в хода на разпита му в съдебно заседание е
уточнило, че кюретажът, направен на
07.04.2012 г. е на долната челюст и е обхващал зоната, върху която е
работено на 10.04.2011г. Конкретизирало е, че същият се прави с цел да се
съхранят тъканите и естествените зъби, за да могат да продължават да носят
моста.
Според
заключението на вещото лице в зоната
между зъб 47 и 48, по делото са налични данни, че е поставен имплант
„Необиотех“ на долна челюст вдясно. За да аргументира този извод,
същото отново се е позовало на данните от амбулаторния журнал, като посочената
манипулация е била вписана под № 9651 от 09.05.2012
г. Наличието на коментирания имплант се установява и от приложената по
делото снимка № 6 от 10.07.2012г.
От
анализа на горекоментираното експертно заключение, съвместно с анализа на
останалите събрани в хода на производството доказателства, правилно предходната
съдебна инстанция е достигнала до извод за основателност на исковата претенция
по посочените четири договора, доколкото се установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по възникналите облигационни отношения. Правилен е и извода на
районния съд, че недоказано е останало възражението за некачественото
изпълнение, тъй като е невъзможно да се изведе директна, неопосредена причинно- следствена връзка между
проведеното лечение, осъществено от ищеца и последващите усложнения. В подкрепа
на този извод е и заключението на вещото лице, което също не се ангажира с
категорично становище по този въпрос, тъй като в процесния период Г. е посетил
и други дентални лекари, специалисти по лицева- челюстна хирургия. На следващо
място, за невъзможността да се установи причинно- следствена връзка сочи и
изложеното в писмото на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“, а именно, че
възможността за остеоинтеграция на имплантите зависи от общата реактивност на
организма и състоянието на имунната система. Подчертано е, че особено важно
значение имат спазваната хигиенна грижа и контрол по време на цялото имплантно-
протетично лечение. Усложнения могат да настъпят и по причини, независещи от
дейността на денталния лекар. Възражението на жалбоподателя, че първостепенния
съд е нарушил материалния закон, тъй като по делото били събрани достатъчно
доказателства / жалба до Районна прокуратура, фактури, издадени от проф. К. за
проведеното от него лечение, както и писмата от Етичната комисия при Районна
колегия БЗС – Пловдив и ИА „Медицински одит“/ от които се установявало, че
извършените от доктор Р. медицински услуги са страдали от недостатъци, наложили
многократното им поправяне е изцяло неоснователно. От съдържанието на
посочените документи не може да се изведе еднозначен и категоричен извод за
наличието на изискуемата от закона директна причинно- следствена връзка, още
повече, че в тях се разглеждат случаи, различни от процесните. Така например, в
писмото на Изпълнителна Агенция „Медицински одит“ се обсъжда поставянето на имплант в областта на 6 – ти
зъб горе вляво на 06.07.2012 г., интервенцията по отношение на който не е предмет
на разглеждане в настоящия процес. За наличието на посочената причинно-
следствена връзка не може да се съди и от представените и приети в хода на
въззивното производство писмени доказателства – епикриза от 21.08.2019 г.,
ведно с приложена рентгенова снимка, медицинска бележка от 18.10.2019 г. и
рецепта от 18.10.2019 г.
За да обоснове основателността на иска,
районният съд правилно е аргументирал наличието на следващата изискуема предпоставка,
а именно липсата на доказателства за осъществени плащания за извършените
дентални услуги, предмет на производството. По делото са представени /л.40/
фискални бонове от 20.08.2012 г. и от
09.05.2011 г. , които няма как да бъдат съотнесени към процесните договори,
предвид датите им на издаване, както и с оглед обстоятелството, че в същите
липсват данни за това какво точно е платено, поради което, като единствено
доказателство за плащане по делото се явяват недостатъчни за обосноваване
плащане на оказаните на ответника – въззивник дентални услуги.
Допълнително,
с оглед наведените в жалбата възражения е необходимо да се отбележи следното:
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите за необоснованост на атакувания съдебен акт.
Възражението, че приложените по делото копия от медицинския журнал на ЕТ „Д-р В. Р.– Амбулатория за индивидуална практика за
първична помощ по дентална медицина“ не следва да се ценят като доказателства
по делото е неоснователно. За да прецени достоверността на отразените в
посоченото писмено доказателство данни, първоинстанционният съд е съпоставил същото
с останалите доказателства, включително отчитайки неоспорването на договорите
от страна на ответника. Обстоятелството, че един документ изхожда
преимуществено само от ищеца не съставлява само по себе си достатъчно
основание, за да бъде игнорирано като доказателство по делото. Не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че посоченият амбулаторен журнал е използван и
от вещото лице по назначената съдебно- медицинска експертиза, чието заключение
като неоспорено от страните е било прието от първоинстанционния съд.
Неоснователно е възражението, че районния съд
неправилно е приел, че между страните е съществувала договорка, че заплащането
на извършената от ищеца работа ще стане на 09.05.2012 г. Акцентира се, че като
е приел за достоверни и е кредитирал показанията на свидетелката Ралева, съдът
не е спазил изискването същите да бъдат ценени като изхождащи от заинтересован
от изхода по делото свидетел. Изложените
в жалбата доводи в тази насока не могат да бъдат споделени, доколкото видно от
мотивите на районния съд, същия е обсъдил и ценил паказанията на Р., спазвайки
разписания в разпоредбата на чл. 172 ГПК стандарт на доказателствен анализ. Същите
са преценени като непротиворечащи на всички други данни по делото, поради което
не е налице основание да бъдат игнорирани от доказателствената съвкупност.
Формираните въз основа на тях правни изводи са правилни и се споделят от
настоящата инстанция.
Относно възражението, че първостепенният съд
неправилно е ценил приложения по делото ценоразпис като доказателство, сочещо стойността
на извършените услуги и е допуснал нарушение на процесуалните правила,
изисквайки по делото да се приложи ценоразписа представен по друго гражданско
дело - № 18280/2010 г. по описа на РС- Пловдив, настоящият състав държи да
отбележи следното: изискването на горецитираното гражданско дело и прилагането
на материалите по същото е мотивирано с направеното от страна на ответника възражение,
че приложения по делото ценоразпис е бил съставен единствено и само за целите
на настоящия процес. В този смисъл приложения
по гр. дело 18280 / 2010 г. ценоразпис е бил необходим с оглед
изясняване на въпроса за достоверността, респективно доказателствената стойност
на този, приложен към исковата молба по настоящото дело.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението, в
обжалваните части следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр.
1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По
разноските:
При
този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия, претендираното от последния адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата въззивна
инстанция. По отношение на същото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 37/ и договор за правна защита и съдействие № 154008 /л. 38/. Според задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013
г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му
заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков
път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия
договор, който има характер на
разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
По смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) договорът
за правна помощ и съдействие е първичен
счетоводен документ, съдържащ изискваните от закона реквизити.
Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до
външен получател, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и
номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен
идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по
Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и
получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската
операция.
Когато
плащането не е с платежно нареждане, банково бордеро, по платежна сметка и е
вписано в документ, който не съдържа реквизитите на първичен счетоводен
документ, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч за
плащане в брой, последният документ представлява разписка за договореното между адвокат и клиент
възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и съдействие и има своето значение само за тях като
страни по този договор. Същият не може да обвърже съда, съответно
другите страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в
преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане /в този смисъл
Решение № 175/26.01.2017 г. по дело № 783/2016 г. на ВКС, III н.о. /
В настоящия случай при прегледа на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие се установява, че на същия липсва
отбелязване на датата на издаване, като липсата на посочения реквизит обуславя
невъзможност договорът да се третира като разписка – доказателство за
заплащането в брой на посочената в него сума в размер на 1000 лева. Предвид
изложеното, жалбоподателят не следва да бъде осъждан да заплаща претендираното
адвокатско възнаграждение.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване, тъй като настоящото решение е по търговско дело по
смисъла на същата разпоредба с цена на иска до 20 000 лв. и е относно облигационно
правоотношение.
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1216 от 29.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 12196 по описа на РС- Пловдив за 2016 г., XII - ти гр. състав, в частта с която И.Г.Г., ЕГН **********
е осъден да заплати на ЕТ „Д-р В. Р.–
Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“,
ЕИК ********* следните суми:
1500 лв.,
представляваща цена по договор между страните за изработка и поставяне на десетчленен
дентален мост от дата 10.04.2011 г.;
1200 лв.,
представляваща стойността на два броя импланти на зъби 14 и 18 по договор за
изработка от дата 09.09.2011 г.;
1170 лв.,
представляваща стойността на открит кюретаж на долна челюст по договор за
изработка от дата 07.04.2012;
300 лв.,
представляваща цената на имплант на зъб 47 по договор от дата 09.05.2012 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 4170
лв. от датата на подаване на исковата молба - 09.09.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В останалата
необжалвана част, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.