№ 233
гр. София , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600149 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал. 8 от НПК.
Инициирано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура
Кюстендил, против определение от 11.12.2020 г. по описа на ОС Кюстендил,
с което е отменено постановление на ОП Кюстендил за прекратяване
наказателното производство по досъдебно производство № 11/2018 г. по
описа на КнОП. Производството пред КнОС е било образувано по жалба от
пострадалата И. И. Д. против така произнесеното постановление на КнОП.
Прокурорът поддържа, че постановеното от ОС Кюстендил
определение е неправилно и почива на погрешен анализ на доказателствения
материал.
На първо място, навеждат се доводи за процесуална недопустимост на
жалбата, подадена от пострадалото лице Д., против постановлението за
прекратяване. В тази насока се излагат аргументи, че в друго, различно от
атакуваното постановление, същите въпроси са били разгледани и обсъдени
от прокурор в КнОП и е било потвърдено постановление за прекратяване на
ДП 80/2018 г. Това постановление било обжалвано от пострадалата и по този
начин същата, според прокурора била изчерпала процесуалните си
възможности. Прокурорът развива теза, че действията на пострадалата
създават „усещането за опит за реализиране на всевъзможен институционален
контрол“.
Също така, в протеста се изтъква, че в преобладаващата си част,
указанията, дадени от решаващия съд, за извършване на допълнителни
действия по разследването са неизпълними. Прокурорът намира за ненужно
да се извършва повторен разпит на свидетелите–очевидци Й. и М.. Излагат се
съображения, че е неотносимо към предмета на разследването какви са били
отношенията на пострадалото при ПТП починало лице А. М. с бащата на
1
детето и, правоотношенията по рефинансиране на кредит и др. тъй като цел
на разследването било да се установи причината за ПТП.
На отделно място, в протеста се възразява срещу указанието изискване
на записи от трафик камери, тъй като според прокурора такива на мястото на
ПТП липсвали, а находките от камери, находящи се на отдалечено място не
биха допринесли за изясняване на фактите.
Относно указанията за назначаване на повторна автотехническа
експертиза, прокурорът от ОП излага доводи, че извършената такава по ДП е
съобразена с показанията на свидетелите по делото, както и че експертните
изводи кореспондират със заключението на СМЕ. Възразява се срещу
становището на съда, че е било необходимо да се отрази в заключението на
АТЕ кои норми на ЗДвП са били нарушени, тъй като това е правен въпрос.
Според представителя на обвинението, не подлежи на съдебен контрол
при прекратяванена НП непълнотата на доказателствата и съдът не може да
дава такива указания /за събиране на доказателства, а само по прилагането на
закона.
В частния протест се формулира искане да бъде отменено
определението на КнОС и вместо него да бъде постановено друго, с което да
се потвърди постановлението на КнОП за прекратяване на наказателното
производство.
Частният протест е процесуално допустим, подаден от легитимирана
страна и в законоустановения процесуален срок. Софийският апелативен съд,
въз основа на извършения анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, намира, че протестът, разгледан по същество, се
явява неоснователен.
Наказателното производство е образувано и първоначално водено срещу
неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“в“, вр.с
чл.342ал.1, пр.3 от НК.
Преди да обсъди основателността на наведените в частния протест
оплаквания по съществото на съдебното произнасяне, въззивният съд дължи
обсъждане относно допустимостта на подадената от пострадалото лице Д.
жалба против Постановление за прекратяване от 20.09.2018 г.
Визираното постоановление на прокурор при ОП е било съобщено, по
преценка на наблюдаващия прокурор, на законния представител на
малолетното дете на пострадалата А. М.. Узнала за прокурорския акт, майката
на починалото лице-И. Д. е обжалвала същия. Жалбата е била разгледана от
прокурор в Апелативна прокуратура, който, с постановление от 11.06.2019 г.
след като е преценил, че Д. е процесуално легитимирана да обжалва, е
потвърдил постановлението за прекратяване.
Така изложените факти сочат на провеждане на вътрешноведомствена
прокурорска дейност за контрол от горестоящия прокурор, която е напълно
несъпоставима с процедурата за съдебен контрол върху прекратяването на НП
2
по чл. 243 от НПК. На пострадалата Д. е бил връчен в качеството и на
пострадала за първи път, препис от постановлението, който същата е
атакувала пред съда, постановил по ЧНД 580/2020 г. определението, срещу
което е подаден разглеждания в настоящото производство протест.
Внушението, внесено в съдържанието на протеста, в насока, че да се
извършва от правоимащите по НПК лица „всевъзможен институционален
контрол“ се явява укоримо, не може да бъде споделено от настоящия съдебен
състав. Регламентираното и предоставено на пострадалите лица право по чл.
75 от НПК да обжалват /в частност - по реда на чл. 243, ал.4 от НПК/
актовете, с които се спира или прекратява наказателното производство , не
може да бъде ограничавано, а недоволството на прокурора от процесуалната
активност на майката на пострадалата М. не се подкрепя от закона, съответно
и не се приема от съда. САС намира жалбата за процесуално допустима и
подадена в срок, както правилно е приел и съставът на ОС Кюстендил, за да
сложи за разглеждане делото.
В хода на досъдебното производство са били установени следните
факти, които и съдът, при осъществяване на контрол за законосъобразността
на постановлението е отчел:
Досъдебното производство било образувано за това, че на 17.02.2018 г.
около 15 часа на автомагистрала“Струма“, в района на пътен възел
гр.Бобошево, при управление на лек автомобил марка“БМВ“ модел „X 5“ с
рег.№ ***, с посока на движение към гр.София, с водач А. С. М., нарушава
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост допуска
причиняване смъртта на последната.
Пострадалата М. и св.Д.С., които живеели на семейни начала и имали
дъщеря, родена през 2017 г., се уговорили със св.Ч. да вземат за послужване
нейния лек автомобил марка“БМВ“ модел „X 5“ с рег.№ ***, черен на цвят, и
на същата дата автомобилът бил предаден на пострадалата от св.Ч., като св.Ч.
я упълномощила да ползва автомобила.
На 17.02.2018 г.св.С. решил да отиде до гр. Благоевград и помолил св.
М. да го закара дотам. Двамата оставили дъщеря си на св.И. Д., майка на
пострадалата, и около 13 часа тръгнали с посоченото МПС от гр. ***, където
живеели, за гр.Благоевград. Автомобилът се управлявал от постр. М. и
движението и поведението му не сочели на неизправности. Около 14,30 часа
пристигнали в гр. Благоевград, М. оставила св. С. и си тръгнала сама обратно
за гр. София по АМ“Струма“, като се движила в лентата за изпреварване,
въпреки че в нейната лента нямало други автомобили, със скорост от около
140 км/час.
Около 15 часа М. наближила отклонението за гр.Бобошево при км 72 +
300 на АМ“Струма“. Единственото движещо се тогава МПС по магистралата
в този участък бил идващият в срещуположна посока към гр.Благоевград лек
3
автомобил, в който били свидетелите М. и Й., управляван от св.Й.. Двамата
свидетели видели движещото се в срещуположна на тях посока черно на цвят
МПС. Вследствие на високата скорост за този участък управляваният от М.
автомобил загубил напречна устойчивост спрямо пътната настилка, което
предизвикало неконтролируемо оставяне на следи от гуми по пътното платно
с дъговидна форма и различна дължина, завършващи в дясната аварийна
лента. М. не успяла да овладее движението на управляваното МПС, което
довело до удар в края на дясната по посока на придвижването й мантинела.
Вследствие на този сблъсък лекият автомобил напуснал лентите за движение
и се превъртял неколкократно по страничния скат, плъзнал се по него, след
което се спрял, като задната част се опряла до дърво, израсло в края на
отводнителната канавка.
Последователните сблъсъци на автомобила довели до силната му
деформация, съответно и до изпадане на М. от МПС. Травмите по тялото й
довели до несъвместими с живота наранявания и в крайна сметка се стигнало
до летален изход за М., които са подробно описани в постановлението.
Виждайки възникналото ПТП, св.Й. и св. М. подали в 15,07 часа
сигнал на тел.112, след това пресекли магистралата и видели
катастрофиралото МПС и тялото на пострадалата, като останали на пътното
платно и там били заварени от пристигналия медицински екип и по-късно- и
от пристигналия автопатрул. Медицинският екип установил смъртта на М.,
като на мястото пристигнал и екип на противопожарна безопасност -
Дупница.
САС намира, че първостепенният съд е формирал обоснован и
правилен извод в насока, че произнасянето на прокурора за прекратяване на
производството е преждевременно. Въззивната инстаннция следва да се
солидаризира с изразеното в проверяваното определение становище, че
разследването не е проведено всестранно и пълно.
След като се твърди от свидетел, респ. и пострадало лице /и въпреки,
че това може да е сторено едва с жалбата против постановлението за
прекратяване на НП/, че са му известни обстоятелства от значение за
разследването, прокурорът не може и не следва да откаже събирането на нови
доказателства, като се обосновава с недобросъвестно процесуално поведение
на пострадалото лице. Това се явява без значение, ако събирането на
доказателствени материали допринася за разкриване на обективната истина.
Ето защо, КнОС правилно е указал на прокурора да постанови извършване на
допълнителен разпит на свидетелите, изискване от АПИ на записи от трафик
камери; изискване на записи от Национална система „112“, допускане на
повторна /или допълнителна, по мнение на САС/ АТЕ с конкретни въпроси;
изискване на информация от МВР – „ПП“Гоце Делчев за регистрацията на
МПС; снемане на показания от служителите на екипа на Спешна медицинска
помощ и съставените от тях документи. Софийският апелативен съд в
настоящия състав не може да се съгласи с твърдението, че указанията на съда
в такава насока се явяват неизпълними. Указанията касаят събиране на
доказателства от налични и известни източници – свидетели със снета по
делото самоличност и адрес, държавни институции, извършване на
експертиза. По отношение възражението относно липсата на трафик камери
4
на мястото на ПТП следва да се отбележи, че разследващият орган, при
пълноценно осъществяване на задълженията си, би могъл да анализира
информацията от камери, находящи се на отдалечени позиции преди и след
мястото на инцидента и да извлече годна информация относно всички
участници в движението в хронологичен порядък и самоличността на същите,
съответно- възможно тяхно отношение към пострадалата М..
Не могат да се споделят и твърденията на прокурора относно липсата
на правомощия на решаващия съд при осъществяване контрол по реда на чл
243 от НПК, да дава указания за извършване на други процесуално-
следствени действия. Това би обезсмислило съдебния контрол върху акта на
прокурора. Предмет на преценка от съда при този контрол не е дали е налице
„непълнота на доказателствата“, както се сочи в протеста, а дали
разследването е извършена всестранно и пълно. При констатиране на
обратното, съдът безусловно разполага с правомощия да отмени
постановлението за прекратяване на НП и да укаже продължаване на
разследването, в това число и за събиране на доказателства с цел разкриване
на обективната истина.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът е длъжен да се
увери, че в рамките на установените факти не са налице данни, не само за
престъплението, за което е образувано производството и по първоначалната
квалификация на деянието, но и не са налице данни, изобщо, за извършено
престъпление. В дискреция на прокуратурата е да подведе установените
обстоятелства за действия на конкретно наказателноотговорно лице под
конкретен състав на престъпление от общ характер. Наред със задължението
да извърши преценка за съставомерност на деянието по първоначалната
квалификация /в случая с работно обвинение по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр-с чл.
342, ал.1 от НК/, следва да се обсъди дали са налице данни за установени
елементи на други квалифицирани престъпни състави. Настоящият състав на
САС намира, че по делото са заявени от пострадалото лице- жалбоподател Д.
данни, които дават основание за извършване на задължителна преценка от
страна на прокурора за наличие или липса на съставомерните елементи от
обективна и субективна страна, на друго престъпление визирано в особената
част на НК. Едва след изпълнение на указанията, дадени от първата
инстанция в настоящото производство, би било възможно да се направи
аргументиран извод относно липсата или наличието на осъществено
съставомерно деяние.
След извършената цялостна служебна проверка по реда на въззивния
контрол, въз основа на събраните по ДП доказателства и по изложените по-
горе мотиви, Софийският апелативен съд намира, че определението на
Окръжен съд Кюстендил, с което е отменено постановлението на КнОП за
прекратяване на наказателното производство, като краен резултат е правилно
и обосновано и с оглед допълнително изложените от въззивната инстанция
мотиви и указания, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 11.12.2020 г. постановено по ЧНД
№ 580/2020 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6