Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260027/13.10.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети
септември , двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 261/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Е.Ж.Ф. от гр.Шумен
срещу решение № 29/11.03.2020 г. по т.д.№ 77/19 г. на Окръжен съд – Шумен в
частта му, с която съдът е отхвърлил предявения срещу ЗД „Булинс“ АД – София
иск за разликата над 20000 лева, до претендирания размер от 50000 лева,
представляваща - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, виновно
причинени от водача на МПС К.Б.К. при ПТП на 5.09.2018 г. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване
изцяло на предявения иск, с присъждане на разноски.
В подадено писмено становище, насрещната страна оспорва
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата
– поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове от Е.Ж.Ф.
***” АД по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, вр. с чл.52 от ЗЗД и по чл.86, ал.1
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
в размер от 50000 лв. и за имуществени вреди в размер на 297.73 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.09.2018 г. до
окончателното им изплащане, които вреди са настъпили при ПТП
на 05.09.2018 г. между л.а.„Ауди“, рег. №Н0311ВТ и л.а.„Форд“Транзит с рег. №
Н8033АН.
Оспорвайки
исковете, ответникът твърди частична недопустимост исковете
и неоснователност по същество.
Не се
спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че на
05.09.2018 г. на главен път І-2 е настъпило ПТП при което л.а.„Ауди А3“ с рег.№
Н0311ВТ, управляван от К.Б.К.
е преминал в лентата за насрещно движение и се ударил челно в движещия се насрещно
л.а.„Форд“ Транзит с рег. № Н8033АН, управляван от ищеца Е.Ж.Ф.. Със споразумение за прекратяване на
наказателното производство по ДП №1114/2018 г. на РУ – Шумен, одобрено на
19.12.2019 г. по НОХД №2677/2019 г. на ШРС, К.Б.К. е признат
за виновен, че на посочената дата и място
нарушил правилата на движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил телесни повреди на три лица, включително и на ищеца Е.Ж.Ф.,
изразяваща
се в трайно затруднение в
движението на десния долен крайник -
деяние по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ от НК,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. Предвид изложеното независимо от възраженията на
ответника следва да се приеме, че деянието е извършено противоправно от дееца и е
налице причинно-следствена връзка между поведението му и вредоносния резултат.
Безспорно е по делото, че при настъпването на произшествието, причинилият ПТП автомобил „Ауди А3”, рег. № Н0311ВТ е
имал застрахователна полица при ответника № BG/02/118001465979 по застраховка „Гражданска отговорност” за
периода 16.05.2018 г. - 15.05.2019 г.
Комбинираната
СМАТЕ е представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, съобразно което управляваният от ищеца
автомобил „Форд Транзит“ се е движил със скорост от 63 км/ч в участък от пътя без
ограничение на скоростта и в собствената си лента за движение. Същото
заключение установява, че при скоростта на лекият автомобил, причинил ПТП и фактът,
че водачът му е навлязъл в насрещната лента за движение, дори автомобилът на
ищеца да е бил напълно спрял, произшествието е щяло да настъпи и той не би могъл
да предприеме други действия, за да го избегне. Експертизата установява, че ищецът
е ползвал обезопасителен колан, което кореспондира с показанията на свид.С.А.,
която пътувала в автомобила. Следователно, твърденията на ответника за
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат не са предкрепени от
доказателствата по делото, а настъпилите вреди са изцяло по вина на
застрахования при ответното дружество автомобил.
Настъпилите
за ищеца телесни увреждания са безспорно установени от доказателствата по
делото – констативен протокол епикпизи, амбулаторни листи: съчетана травма, глава, шия, гръден кош, крайници:
контузия на главата: счупване на ставния израстък на долната челюст в дясно в
областта на шийката. Частично счупване на короната на първи зъб долу дясно.
Контузия на шията: Кръвонасядане на шията в дясно - надключично. Контузия на гръдния
кош: Множествени кръвонасядания в областта на предната гръдна стена срединно и
вдясно. Частичен върхов пневмоторакс в ляво. Контузия на крайниците: Фрактура
на трета и четвърта предноходилни кости в предната им трета с разместване на
фрагментите. Множествени охлузвания, кръвонасядания и огнища на травматичен
оток в областта на горните и долни крайници. Назначената експертиза установява,
че ищецът е бил нетрудоспособен в продължение на 157 дни и независимо от другите
му заболявания – диабет, анемия, глаукома, възстановяването му е протекло
гладко и неблагоприятни последствия за здравето му в бъдеще не се очакват.
С оглед липсата на подадена въззивна жалба от
ответното дружество, решението в осъдителната му част е влязло в сила, поради
което настоящата инстанция не следва да излага мотиви относно допустимостта и
основанието на предявените искове.
По размера на претенцията за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Съдът е
приложил принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като се е съобразил
с характера на причинените увреждания и със значителния период, през който
ищецът е търпял болки и страдания – около шест месеца. Макар, че уврежданията
не са предизвикали трайна невъзможност той да се справя сам с ежедневните си
дейности извън периода на възстановяване, причинените телесни увреждания са
многобройни - предвид заключението на СМАТЕ. В продължителен период от време
пострадалият не е могъл да се грижи самостоятелно за себе и е бил зависим от
чужда помощ.
С оглед
горното, определеният размер на обезщетението от 20000 лв. не би могъл да компенсира
справедливо понесените болки и страдания и не отговаря на характера и вида на
уврежданията и на продължителността на възстановяването на ищеца. Решението – в
обжалваните му отхвърлителни части следва да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, с което искът бъде уважен за разликата над 20000 лева, до
50000 лева – за още 30000 лева. При този изход на спора, въззиваемото дружество
следва да заплати на адв.В.У. сумата от 1430.00 лева адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 29/11.03.2020 г. по т.д.№ 77/19 г. на Окръжен съд – Шумен в отхвърлителната му
част – за разликата от присъдения размер на обезщетение от 20000.00 лева, до
предявения размер от 50000.00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗД „Бул инс”
АД, ЕИК-*********, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Ж.Ф., ЕГН-**********,***,
сумата от още 30000.00 /тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, произтичащи от ПТП на 05.09.2018 г., на главен път
І-2, причинено от К.Б.К.,
ЕГН-********** при управление на л.а.„Мерцедес 2225”, рег.№ Н 3615, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул инс”
АД, ЕИК-*********, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Т.У.,***
сумата от 1430 /хиляда четиристотин и тридесет/ лева, представляващи дължимите
суми за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В
необжалваните му части, решението е влязло в сила.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.