№ 478
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512888 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20168749/06.08.2021 г. по гр.д. № 40974/2019 г. по описа на СРС,
64 състав са отхвърлени предявените от П.И.И. против Научноизследователски
институт по криминалистика искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Кодекса на труда за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание
„уволнение“, наложено със Заповед № 196з-128/03.06.2019 г. от Директора на
Научноизследователски институт по криминалистика и за възстановяване на заеманата
при уволнението длъжност „главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02
„Физико – химични и биологични изследвания“ при ответника.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25140360/20.09.2021 г.,
подадена от П.И.И., в която са изложени съображения за неправилност на
постановеното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство
посочва, че правилно в съдът е приел, че не са налице нарушения от негова страна по т.
1 и т. 2 от заповедта, с която било прекратено трудовото му правоотношение, но
неправилно бил достигнал до извода, че П.И. е извършил третото от посочените в
заповедта нарушения, изразяващи се в преместване на секвенатор 3500 XL в стая 203,
което не трябвало да се извърши поради устна заповед на заместник – директора Я. с
което ищецът бил нарушил задължението си „да спазва техническите и технологичните
правила и да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен
1
акт“. Поддържа, че правните изводи за извършено нарушение по т. 3 от процесната
заповед били неправилни, защото не кореспондирали със събраните по делото
доказателства. От тях се установявало, че нямало ясно и точно формулирана заповед от
страна на заместник – директора В. Я. сведена до знанието на всички служители,
имащи отношение към работата на секвенатор 3500. Нямало и доказателства, че такава
заповед била сведена до знанието на ищеца. Освен това, преместването му било
извършено с изричното разрешение на прекия ръководител на П.И. – Ж.И. и нямало
противопоставяне на нито един служител на тези действия. Преместването на
секвенатора било по нареждане и със съгласие на прекия ръководител, което
означавало, че това не било негово едностранно решение, а било съгласувано и
одобрено от Ж.И. предварително. Твърди, че освен, че не е спряла преместването, тя
изпратила и още един служител – И. Ч., за да могат двамата да извършат
преместването. Поддържа, ч193е от събраните по делото гласни и писмени
доказателства не се установявало съдържанието на устната заповед, което в случая
представлявало нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ. Поддържа, че по делото не
било доказано кои технически и технологични правила са нарушени и кои са всички
други задължения, които произтичат от нормативен акт, които ищецът трябвало да
изпълнява, както и не се установява, че П.И. е запознат с тях. Служителите в НИК-
МВР не били запознати с това как се работи със секвенатора, тъй като въпреки че бил
придружаван от инструкция, до реалното му внедряване не бил експлоатиран, а бил
консервиран по предвидения ред. Твърди, че към 27.09.2019 г. не е имало инструкция
за работа с новия секвенатор, а такава е имало от април 2019 г., в сила от май 2019 г.,
като към процесната дата той не е функционирал. Поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е обосновал налагането на най-тежкото наказание с
предходно наказание „предупреждение за уволнение“, но не е обсъдил, че от трите
посочени нарушения в заповедта е приел, че е осъществено само едно. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което заповедта, с която е наложеното наказание „уволнение“ и е прекратено
трудовото правоотношение да бъде призната за незаконна и да бъде отменена, както и
ищецът П.И. да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
25152787/18.10.2021 г., подаден от въззиваемия Научноизследователски институт по
криминалистика към МВР, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна.
Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице
посочените в заповедта нарушения по т. 1 и т. 2. По отношение на нарушението по т. 3
посочва, че ищецът е бил запознат с устната заповед да не се предприемат никакви
действия с процесния секвенатор, който факт се установявал от признанието,
направено от него в писмените му обяснения. Неоснователно било и възражението, че
2
следвало да има писмена следа за запознаването му с тази заповед. Устното
разпореждане било издадено с цел да се опази скъпоструваща техника от вандалското
отношение от страна на П.И.. Посочва, че от показанията на свидетеля Л.Й. и от
признанието на ищеца се установявало, че всички в сектора били запознати с
разпореждането „да не се пипа“ секвенатора, находящ се в стая 214, поради което
неоснователно било възражението, че той не бил уведомен за него. От показанията на
свидетелите не се установявало прекият ръководител Ж.И. да е давала разпореждане за
преместване на апарата. Изричното разпореждане било този уред да се премести при
спазване на техническото описание и инструкции и в присъствие на сервизен инженер.
Невярно било твърдението, че не е запознат с експлоатационните инструкции, описани
в техническата документация на апаратурата. Посочва, че е имало определени
отговорници за този апарат, които обаче, са били уведомени впоследствие за
преместването му. Освен това, посочва, че П.И. се е подписал след провеждане на
инструктажи и е бил запознат с изискванията за охрана на труда. Посочва се, че
правилно първоинстанционният съд е съобразил тежестта на нарушението като е взел
предвид Заповед № 196 з – 146/19.07.2018 г., връчена на П.И. на 20.07.2018 г. за
налагане на наказание „предупреждение за уволнение“, и която е била в сила към
датата на налагане на последното му наказание, поради което не било възможно да
бъде наложено по-леко наказание. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 40974/2019 г. по описа на СРС, 64 състав е
образувано по искова молба, подадена от П.И.И., с която са предявени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда против Научноизследователски
институт по криминалистика - МВР.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът П.И.И. е работи при
ответника на длъжност „главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02
„Физико-химични и биологични изследвания“ при НИК – МВР. Твърди, че със Заповед
№ 196з-128/03.06.2019 г. на основание чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 3 и чл. 192, ал. 1 от
Кодекса на труда при спазване на изискваният на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал.1 и чл. 194,
ал. 1 и ал. 3 и чл. 195 от КТ му било наложено наказание „уволнение“ и на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение. Поддържа, че
уволнението му е незаконосъобразно. Посочва, че в оспорената заповед липсвало точно
и пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение, в
какво точно се състои нарушението, както и изложените мотиви били неясни и
некоректни. Не били посочени техническите и технологическите правила, които е
нарушил при изпълнение на задълженията си, не било ясно и как е запознат с тях,
3
както и какви били последиците от това. По отношение на първото нарушение,
посочено в заповедта, заявява, че не били отразени конкретните задължения от
длъжностната характеристика, които не били изпълнени от ищеца. Не били посочени и
техническите и технологичните правила, които е следвало да изпълни. На следващо
място, поддържа, че стриктно е изпълнил указанията на сервизния техник във връзка с
поставянето на нови буфери в секвенатора, а е предприел тези действия именно с цел
опазване на имуществото на работодателя. Не било налице и третото нарушение,
посочено в заповедта, тъй като от една страна, бил изпълнил разпореждане на прекия
си ръководител, а от друга е санкциониран за това. Не бил получавал разпореждане да
приведе техниката в режим на пренасяне. Не били настъпили и вредни последици за
работодателя. Неправилно била определена и тежестта на нарушенията и е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Моли заповедта, с която е прекратено
трудовото му правоотношение да бъде отменена и да бъде възстановен на заеманата от
него преди уволнението длъжност.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
Научноизследователски институт по криминалистика - МВР като оспорва предявените
искове. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като
към датата на прекратяването му ищецът е заемал длъжността „главен експерт“ в
сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико-химични и биологични изследвания“
при НИК – МВР, както и че трудовото правоотношение е прекратено с процесната
заповед. Поддържа, че заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и
правни основания за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че ищецът е бил
запознат с длъжностната си характеристика на 23.08.2017 г., както и с Основна
процедура по качество, раздел ТС и спомагателно оборудване. Ищецът преминал и
през обучение за спазване на тези правила. Поддържа, че в института е въведена
система за управление на качеството, Стандарт БДС EN ISO/IEC 17025, поради което
било недопустимо, който и да е от служителите да не познава апаратурата, с която
работи и да извършва действия, освен злонамерени, за които не знае какви са
последиците. Посочва, че освен, че съгласно раздел „Мониторинг на служителите,
обучение и квалификация“ всеки служител се обучава за работа със съответната
апаратура, като държи изпит за това, но също и била разработена процедура по
„Управление на техническите средства и спомагателно оборудване“, където изрично
било разписано, че техническите средства се използват само в съответствие с
инструкциите за работа и поддръжката и калибрирането им се осъществяват само в
съответствие с препоръките на оторизирания сервиз. Извършени били и другите
нарушения на трудовата дисциплина, като с некомпетентните си опити „да излъже“
апаратурата е въздействал върху част от нея и на следващо място е преместил
апаратурата въпреки изрична забрана от заместник директора и ръководител на
Центъра за експертни криминалистични изследвания, осъществено на 27.02.2019 г. без
4
да са извършени необходимите процедури за преместване. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява, че на 01.08.2014 г. между
Научноизследователски институт по криминалистика - МВР и П.И.И. е сключен
трудов договор, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „главен
експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико-химични и биологични
изследвания“ при НИК – МВР. При сключване на трудовия договор ищецът е
удостоверил с подписа си, че е запознат с длъжностната си характеристика, Кодекс за
поведение на служителите в държавната администрация, Правилник за вътрешния
трудов ред. В длъжностната характеристика, връчена на П.И.И. на 21.08.2017 г. е
посочено, че при осъществяване на трудовите си функции е длъжен да се грижи за
използването, съхраняването и поддържането на техническите средства, с които работи
в състояние, гарантиращо висока точност и надеждност на получаваните резултати, да
изпълнява стриктно изискванията на системата за управление на качеството и да прави
предложения за подобрения, да спазва техническите и технологичните правила при
изпълнение на задълженията си, да работи само с изправни технически средства
(съоръжения, машини, уредби, апарати и др.) и при констатиране на неизправности
незабавно да уведомява компетентните длъжностни лица, да изпълнява и други задачи,
възложени му от служебното ръководство в рамките на предоставените му
правомощия, да познава нормативната уредба за акредитиране на лаборатории по БДС
EN ISO/IEC 17025 и системата за управление на НИК – МВР.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че след сключване
на трудовия договор са проведени обучения, свързани с изпълнение на възложените му
трудови функции, включително и свързани с фрагментен анализ, основни принципи на
капилярната елекрофореза и приложение на метода в криминалистиката. С решение на
изпитна комисия, обективирано в Протокол р-1124/16.03.2017 г. е прието, че П.И.И.
притежава необходимите знания и практически умения за самостоятелно изготвяне на
експертизи.
Установява се, че Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация е
акредитирала лаборатория на НИК – МВР съгласно EN ISO/IEC 17025 на 06.08.2009 г.
и преакредитирана на 06.08.2015 и 30.08.2019 г. като в тази връзка са приети и
действащи от 01.01.2019 г. процедури по качество, включително за управление на ТС и
спомагателно оборудване. Съгласно т. 2.1.16 от тази процедура началникът на сектора
отговаря за правилното съхранение и на ТС в съответниствие с инструкцията за
експлоатация и техническа документация, както и за извършване на периодични
проверки. В т. 2.2.1 е посочено, че при поява на технически или измервателни
5
проблеми при подготовка за работа или в процеса на използване, служителят незабавно
уведомява началника на сектора, като съвместно обсъждат възникналия проблем и
предлагат на ръководителя на ЦЕКИ решение по проблема – ТС да продължи да се
използва, да се представи за ремонт или да се спре от употреба.
Със Заповед № 196з-34/18.02.2019 г. на Директора на НИК – МВР на Л.И.Й. –
главен експерт в сектор „ДНК анаризи“ да извършва действия по осигуряване на
текущата функционалност на секвенатор HITACHI модел 3500 xl Generic Analizer,
производител Applied Biosystems, сериен номер 24334-170, осигуряваща поддържането
на доверието в характеристиките му и правилното изпълнение на лабораторната
дейност. Посочено е, че при отсъствие на този служител, дейностите следва да се
изпълняват от П.Н.К. – медицински лаборант в сектор „ДНК анализи“.
Със Заповед № 196з-59/25.03.2019 г. на Директора на НИК – МВР са определени
правата и задълженията на служителите от Сектор „ДНК анализи“ в ЦЕКИ към НИК –
МВР, като са определени техническите средства, с които могат да работят.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.Л.Д. и Ж.Ц.И., че към месец февруари 2019 г. П.И. е работел с костни
материали, като изолирал ДНК от кости и зъби, за установяване на родство и неговата
работа не била свързана с ползване на секвенатора.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че на 14.02.2019 г. П.И. предприел действия за поставяне на
нови буфери в секвенатор 3500, тъй като констатирал наличие на полимер, като правил
и опити да промени датата на компютъра, тъй като консумативите били с изтекъл срок.
На 27.02.2019 г. заедно с И.Ч. преместили секвенатор 3500 XL в стая 203.
Във връзка с предприети действия от П.И.И. са изискани обяснения от Началник
сектор „ДНК Анализи“ и от Заместник директор на НИК – МВР.
На 20.03.2019 г. Заместник директор на НИК – МВР е уведомил Директора
относно извършени нарушения на служители в сектор ДНК анализ като е подал
докладна записка вх. № 196р-1440/20.03.2019 г., с която е направено предложение за
налагане на дисциплинарно наказание на служителите П.И. и И.Ч..
Със Заповед № 196з-57/22.03.2019 г. е определена комисия, която да извърши
проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от лице,
работещо по трудово правоотношение от сектор „ДНК – анализи“ към 02 отдел
„Физико-химични и биологични изследвания“ при НИК – МВР. Определената
комисия, след извършена проверка на обстоятелствата, изложени в докладна записка
196р-1440/20.03.2019 г., в справка вх. № 196р-1681/03.04.2019 г. е предложила да се
образува дисциплинарно производство срещу П.И.И. за нарушения на трудовата
дисциплина.
6
На 08.04.2019 г. са поискани обяснения от П.И. във връзка с констатациите на
определената от работодателя комисия. На същата дата ищецът е запознат с
приложените в дисциплинарната преписка документи, изброени в Протокол от
08.04.2019 г. На 09.04.2019 г. П.И. е представил писмени обяснения във връзка с
направеното от работодателя искане.
Със Заповед № 196з-128/03.06.2019 г. на Директора на НИК – МВР е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ на П.И.И. и е прекратено трудовото му
правоотношение, считано от 03.06.2019 г. В мотивационната част на заповедта е
посочено, че дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 188, т. 3 и чл.
330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда във връзка с чл. 187, ал. 1, пр. 3, т. 9 и т. 10 от
Кодекса на труда за следните нарушения: 1. На 14.02.2019 г. П.И. влязъл в стая 214,
където е разположен секвенатор Applied Biosystems 3500 xL, намиращ се в неработещо
състояние от продължителен период и установил, че състоянието на секвенатора не
отговаря на изискванията за съхранението му при неработещо състояние за
продължително време – „иглите на капилярите и анода не са потопени в съответните
буфери, поради изпаряване на същите и има поставен полимер“, като И. стартирал
секвенатора и се опитал многократно да промени датата на управляващия компютър,
след което апаратът е оставен във включено състояние през цялата нощ без да има
необходимост от това. На 15.02.2019 в 10.19-10-22 часа било установено повторно
включване на управляващия софтуер на секвенатора и стартирана процедура за
промиване на помпата, която приключила в 10.49 часа, с което не били изпълнени
заложени в ръководството за потребители операции за привеждане на прибора в
състояние на дългосрочно неработещо състояние. Служителят не уведомил незабавно
началника на сектора за констатираната ситуация, а само отговорника по качеството
В.Д., с което нарушил чл. 14, ал. 1 от Кодекса за поведение на държавния служител; 2.
На 14.02.2019 г. по време на предприетите от П.И. действия е поставил нови буфери в
секвенатора, вместо посоченото от производителя, че трябва да де долива вода в
контейнерите, а смяната на буферите е следвало да стане непосредствено преди
започване на работа с уреда. Поставените нови буфери следвало да бъдат изхвърлени
при започване на работа на секвенатора, с което нарушил задължението си по чл. 126,
т. 8 от Кодекса на труда да пести суровини и материали, предоставени му за работа –
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, както и е нарушил задължението
си по длъжностна характеристика да познава нормативната уредба за акредитиране; 3.
На 27.02.2019 г. при организирано от Ж.И. преместване на апаратура в 203 П.И. с
разрешение на прекия си ръководител и въпреки изрична заповед на заместник –
директор на НИК – МВР е преместил секвенатор 3500 Xl от стая 214 в стая 203 със
съдействието на И.Ч. като не са осъществени предварителни подготвителни действия,
свързани с подготовка за пренасяне на уреда – нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 2 и
т. 10, пр. 2 от Кодекса на труда. В заповедта е посочено, че при определяне вида на
7
наказанието са отчетени дадените от служителя обяснения, както и наложени
предходни наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“. Заповедта е
връчена на служителя на 03.06.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 01.08.2014 г., като ищецът е
заемал длъжността „главен експерт“ в сектор „ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико –
химични и биологични изследвания“ при ответното дружество.
При действието на трудовия договор за нарушения на трудовата дисциплина
работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни
наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната
заповед работодателят, представляван от законния си представител е упражнил
дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално
дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се
установи и съществуването на посочените в нея основания.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения. По
8
делото са представени доказателства, че работодателят е поискал обяснения от ищеца
като са конкретизирани и нарушенията, за които е започнало дисциплинарно
производство и такива са дадени от ищеца, то заповедта не е незаконосъобразна в
останалата част.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на заповедта, с която е
наложено дисциплинарно наказание са описани нарушенията на трудовата дисциплина
като е визирано неизпълнение на задължения неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила (чл. 187, т. 3 от КТ), увреждане
на имущество на работодателя и разпиляване на материали, суровини и енергия и
други средства (чл. 187, т. 9) и неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение (чл. 187, т. 10 от КТ). Изложени са подробно и фактическите
основания за налагане на дисциплинарното наказание, субективното отношение на
служителя, както и са обсъдени дадените от него обяснения. Въз основа на изложеното,
съдът приема, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е
мотивирана.
Законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в зависимост от това от
събраните по делото доказателства да се установи дали нарушенията, послужили като
основание за налагане на дисциплинарно наказание, са извършени от ищеца виновно.
Доказателствената тежест за установяване на твърденията за извършени нарушения е
възложена на ответника, като указания в тази насока са дадени с Доклада на делото по
чл. 146 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства
намира, че страните не спорят по фактите, свързани с предприети от ищеца действия
на 14.02.2019 г. и на 27.02.2019 г. Спорът е относно това, дали с предприетите
действия са извършени нарушения на трудовата дисциплина, които да обосновават
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Следва да бъдат споделени
крайните изводи на първоинстацонния съд, че с действията си на 14.02.2019 г. П.И. не
е допуснал посочените в оспорената заповед нарушения. От събраните по делото
доказателства, а и не е спорно, че ищецът е запознат с вътрешните правила,
длъжностната си характеристика, както и че при установена неизправност в неработещ
секвенатор е предприел действия за отстраняването й. В тежест на работодателя е било
да установи, че служителят е запознат с ръководството на потребителя към апарата и
правилата за привеждане на апарата в неработещ режим. Представената
9
вътрешнолабораторна инструкция за експлоатация на автоматичен секвенатор Applied
Biosystems 3500 xL е одобрена на 30.04.2019 г. (след датата на твърдяното нарушение).
По делото не са ангажирани доказателства, че ищецът е бил запознат с тази инструкция
преди 14.02.2019 или одобряването й от работодателя. Следователно недоказано по
делото е останало твърдението, че с предприетите на 14.02.2019 г. П.И. е нарушил
утвърдените технически и технологични правила на предприятието, включени в
ръководството на потребителя към секвенатора.
Не се установява също така, че с действията си П.И. е нарушил правилника за
вътрешния ред, както и правилата за етично поведение на държавния служител, с които
е запознат при сключване на трудовия договор. От събраните по делото доказателства
се установява, че за констатирания на 14.02.2019 г. проблем е уведомил В.Д., която към
този момент е била служител по качеството. В показанията си Д. установява, че когато
е повикана от И. в помещението са били освен него и Ж.И. – началник сектор и
заместник директора на НИК. Следователно не би могло да се приеме, че П.И. не е
уведомил прекия си ръководител за констатирания проблем, доколкото той се е
намирал в помещението със секвенатора към момента на извършване на посочените в
заповедта действия на 14.02.2019 г.
Не се установява също така и това, че е налице и другото посочено в заповедта
нарушение – разпиляване на материали, предоставени във връзка с работата. По делото
не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че с действията си ищецът е
изразходвал консумативи, с чиято стойност е причинил вреда на работодателя си.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
с действията си по преместване на секвенатор Applied Biosystems 3500 xL на
27.02.2019 г. П.И. е извършил нарушение на трудовата дисциплина като не е спазил
техническите и технологичните правила – инструкции, свързани с привеждане на
апарата в режим за преместване, доколкото тази инструкции са утвърдени от
работодателя на 30.04.2019 г. Не е налице и нарушение на трудовата дисциплина,
визирано в разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. От събраните по
делото доказателства се установява, че заместник – директор на НИК е издал устно
разпореждане процесния секвенатор да бъде преместван само в присъствието на
служител на обслужващия сервиз. Независимо от това, не е спорно между страните, че
началникът на сектор Ж.И. е разпоредила преместване на апарата в друго помещение,
като е организирала и участието на още един служител. В конкретния случай и
независимо от това кой е инициирал преместването на апарата се установява, че
ищецът е изпълнил разпореждане на прекия си ръководител и в този смисъл не е
налице нарушение на нормативни актове или вътрешни правила, одобрени от
работодателя.
Първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че дисциплинарно наказание
10
не е наложено за нарушение – неизпълнение на законни разпореждания на
работодател, поради което и неправилно е приел, че е налице нарушение –
неизпълнение на устно разпореждане на заместник – директор на НИК.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което оспорената заповед да бъде отменена и
ищецът да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия следва да бъде
осъден за заплати на въззивника направените във въззивното производство разноски в
размер на 300 лева, както и 600 лева, представляващи разноски в първоинстанционното
производство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемия НИК- МВР следва да бъде
осъден да заплати сумата от 240 лева, представляващи дължима държавна такса в
първоинстанционното и въззивното производство.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20168749/06.08.2021 г. по гр.д. № 40974/2019 г. по описа
на СРС, 64 състав са отхвърлени предявените от П.И.И. против
Научноизследователски институт по криминалистика искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено със Заповед № 196з-128/03.06.2019 г.
от Директора на Научноизследователски институт по криминалистика и за
възстановяване на заеманата при уволнението длъжност „главен експерт“ в сектор
„ДНК – анализи“ към отдел 02 „Физико – химични и биологични изследвания“ при
ответника и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на П.И.И., ЕГН **********, извършено със Заповед № 196з-
128/03.06.2019 г. на Научноизследователски институт по криминалистика към МВР, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от
03.06.2019 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ П.И.И., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт“ в сектор „ДНК
– анализи“ към отдел 02 „Физико – химични и биологични изследвания“ при
Научноизследователски институт по криминалистика към МВР .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Научноизследователски институт
по криминалистика към МВР, гр. София, бул. **** да заплати на П.И.И., ЕГН
11
**********, със съдебен адрес гр. София, бул. Витоша № 140, чрез адв. Б. сумата от
900 лева, представляваща направени в първоинстанционното и въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Научноизследователски институт
по криминалистика към МВР, гр. София, бул. **** да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 240 лева, представляваща дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12