П Р О Т О К О Л
02.04.2019 г. град
София
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 10 състав,
на втори април, две хиляди и деветнадесета
година,
в публично
съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДОН МИТАЛОВ
Съдебни
заседатели: 1. А.П.
2. Н.Т.
Секретар: К. И.
Прокурор: С. К.
Сложи за
разглеждане, докладваното от Председателя, ч.н.д.
№ 855 по описа на СпНС за 2019 г.
На именното
повикване в 13:30 ч. се явиха:
За
СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се явява прокурор К.
ОСЪДЕНИЯТ Я.К.В. – редовно
призован и доведен от СЦЗ, се явява лично.
За него се явява се
адвокат Е.Я. от САК, с пълномощно по
делото.
СЪДЪТ доклада постъпила справка за
съдимост за осъдения Я.К.В., Присъда на СНС от 05.05.2017 година – 10 състав,
въззивно Решение № 22 на АСНС от 22.08.2018 година, Решение на ВКС № 242 от 18.02.2019
година; Присъда на СНС – 12 състав от 26.01.2016 година, Решение № 14 от 14.05.2016
година на АСНС, Решение № 196 на ВКС от 07.02.2017 година; протоколно определение
от 10.05.2018 година на РС – София, наказателно отделение, 136 състав, с което
е одобрено споразумение между осъдения Я.В., неговия защитник и прокурора, справка
от Министерството на правосъдието – ГДИН за това колко, къде и какви други
наказания е търпял осъдения В. от 20.03.2019 година, получена на 27.03.2019
година.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ОТ
СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход
на делото.
АДВОКАТ Я.: Да се даде ход
на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Я.В.: Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и с
оглед становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:
Я.К.В. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, осъждан, средно образование, разведен, в момента
в СБАЛЛС – София, СЦЗ, ЕГН: **********.
Самоличността беше снета по негови данни и от данни по делото.
На осъдения се разясниха
правата му по 274-275 от НПК в настоящото производство.
Осъденият Я.К.В.: Разбрах
правата си. Няма да правя отводи. Няма да соча нови доказателства, искания за
нови нямам
Адвокат Я.: Няма да правим
отводи. Представям и моля да приемете медицински документи, които считам, че са
от значение за определянето на едно най-общо наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя
отводи. Нямаме искания по реда на чл. 274-275 от НПК. Считам, че така представените
медицински документи от защитата са относими към предмета на производството.
На основание чл. 276 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
Делото се докладва с прочитане предложението от страна
на адв. Я. за извършване на кумулация по НОХД № 1099/2015 година по описа на
СНС – 12 състав, по НОХД № 22150/2015 година по описа на СРС – 136 нак. състав
и НОХД № 3128/2016 година по описа на СНС – 10 състав.
Прочете се.
АДВ. Я.: Поддържам молбата. Няма да соча други
доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ В.: Поддържам молбата. Няма да соча други
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Не оспорвам молбата на защитника на осъдения
В..
В днешното съдебно заседание адвокат Я. представя
заверени копия от експертно решение № * на ТЕЛК, издадено на името на осъдения Я.К.В.
с 80% трайно намалена работоспособност, издадено на 27.11.2018 година;
експертно решение на ТЕЛК № * от 09.01.2012 година на името на Я.К.В. със 72%
трайно намалена работоспособност; епикриза на името на Я.К.В., заверено копие с
диагноза захарен диабет тип 2 от 27.02.2012 година, издадена от УМБАЛ по
ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ – Клиника по диабетология; епикриза на Я.К.В.
от 14.01.2013 година от СБАЛЛС с диагноза „захарен диабет с инсулинова
резистентност“; медицинска справка № * от 30.06.2016 година от ГДИН, СБАЛЛС – С.,
заверено копие с констатация захарен диабет тип 2; медицинска справка за Я.К.В.
за периода 2009-2013 година, заверени копия; съдебно-медицинска експертиза
(адв. Я.: тази експертиза е правена по друго дело на осъдения Я.К.В.), със
съответната констатация за неговото актуално здравословно състояние, изготвена
от вещото лице д-р Т. на 01.07.2013 година; медицинска справка от ЛКК при
СБАЛЛС – Затвора С. на Я.К.В. с диагноза захарен диабет тип 2; епикриза на Я.В.
от 27.02.2012 година с констатация захарен диабет тип 2; протокол № * от СБАЛЛС
за освидетелстване на осъдения Я.К. В.. Съдът намира, че така представените
доказателства са относими към предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЛАГА към материалите по делото заверени копия от експертно решение № * на
ТЕЛК, издадено на името на осъдения Я.К.В. с 80% трайно намалена
работоспособност, издадено на 27.11.2018 година; експертно решение на ТЕЛК № *
от 09.01.2012 година на името на Я.К.В. със 72% трайно намалена
работоспособност; епикриза на името на Я.К.В. от 27.02.2012 година, издадена от
УМБАЛ по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ – Клиника по диабетология; епикриза
на Я.К.В. от 14.01.2013 година от СБАЛЛС; медицинска справка № * от 30.06.2016
година от ГДИН, СБАЛЛС – София, заверено копие; медицинска справка за Я.К.В. за
периода 2009-2013 година; съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Т. на 01.07.2013 година; медицинска справка от ЛКК при СБАЛЛС –
Затвора София на Я.К.В.; епикриза на Я.В. от 27.02.2012 година; протокол № * от
СБАЛЛС за освидетелстване на осъдения Я.К.В..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени
искания. Моля за ход по същество.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички приложени по делото доказателства
СЪДЪТ на основание чл. 286
от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ,
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО
СЪЩЕСТВО.
АДВ. Я.: Уважаеми господин
съдия и съдебни заседатели, моля при определяне на общо най-тежко наказание на
моя подзащитен да имате предвид доводите, които съм изложила в молбата, както и
видно от представените медицински документи, да съобразите тежкото здравословно
състояние на моя подзащитен, а именно факта, че той страда от заболяването
диабет, придружен от многобройни съпътстващи диабета заболявания, факта,
че приема над 100 единици дневно инсулин
– доза, която е огромна за всеки един човешки организъм, факта, че в
продължение на 2 години процента на инвалидност при него е увеличен видно от
приложените ТЕЛК-ови решения. Факт е, че същият в последните 2 години същият е
претърпял 5 операции на очите, както и това, че има увреждане на гръбначния стълб
видно от приложените доказателства, което е несъвместимо с условията на пребиваване
в СЦЗ, поради което моят подзащитен в момента се намира в СБАЛЛС в Затвора. Ето
защо ви моля при така изложените от мен доводи да определите едно общо тежко
наказание в размер на 8 години лишаване от свобода.
На основание чл. 291 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на осъдения Я.К.В..
ОСЪДЕНИЯТ В.: Поддържам казаното от моя адвокат.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдия и уважаеми съдебни заседатели, намирам молбата за основателна. Налице са
основания за групиране на наказания на осъденото лице Я.К.В. по три отделни
дела - последните три по справката му за съдимост.
Преди да изложа накратко позицията на прокуратурата, ще коментирам
представените днес писмени доказателства. Да, те са относими и важни за
преценката съда – така казва съдебната практика, но вижда се от тях, че докато
е боледувал Я.В. е извършвал престъпленията, които разглеждаме днес и това също
следва да бъде взето предвид за групирането на наказания.
Считам, че са налице основанията
по чл. 25 и чл. 23 от НК за определяне на общо най-тежко наказание по следните
дела, които и съдът вече посочи: на първо място, НОХД № 1099/2015 година на
СНС, на второ място – НОХД 22150/2015 година на СРС – между другото наказанията
по тези две осъждания са били групирани с определение на СРС по НЧД № 8237/2018
година, и третото дело в групата за кумулиране е НОХД 3128/2016 година на СНС.
Деянията по тези три дела са извършени през месец юли и юни 2015 година, а
присъдите по тях да постановени значително по-късно през 2017 година, 2018
година и 2019 година. Налице са основания за групиране по тези дела. Считам, че
следва да се определи и по трите едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, а именно 8 години лишаване от свобода, определено по НОХД № 1099 от 2015
година, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Според прокуратурата е налице основание за увеличаване на това наказание по реда на чл. 24 от НК предимно с
оглед многобройните осъждания на Я.В. видно
от справката му за съдимост. Очевидно е, че
тези осъждания не са повлияли поправително върху него.
Също така следва да се присъединят наказания глоба – те и двете са с
еднакъв размер, т.е. да се определи и присъедини наказание глоба в размер на
5000 лв. към наказанието лишаване от
свобода. Следва да се присъедини и определеното по НОХД № 22150 от 2015 година
наказание лишаване от правото да се управлява
МПС за срок от 3 години и 4 месеца. Също така следва се приспаднат
периодите на задържане под стража, които мисля, че са само по НОХД №1099 от
2015 година. Те вече са били приспаднати, но съдът следва да отчете това обстоятелство,
като също следва да се приспадне и периода на изтърпяване на наказанието на
първото дело, по което е задържан към момента.
АДВ. Я. (реплика): Съгласна съм с това, че следва да се присъедини
глобата и лишаването от право да управлява МПС, но не съм съгласна със
становището, че следва да се увеличава общото наказание на основание чл. 24 от НК.
Както вече изтъкнах – поради здравословното състояние на моя подзащитен, но
също така и поради факта, че две от деянията на практика – тези по НОХД № 1099/2015 година и № 3128/2016 година,
и двете по описа на СНС, всъщност са идентични и би следвало, което е пропуск
на прокуратурата, да се образува, тъй като те са при условията на чл. 26 от НК
– това е едно продължавано престъпление. Би трябвало съвсем по друг начин да
бъде погледнато върху тях, както поради това, че по НОХД № 22150/2015 година по
описа на 136 състав на СРС моят подзащитен е сключил споразумение, признавайки
се за виновен, като по този начин е освободил прокуратурата от задължението да
доказва неговата вина. Вероятно това дело би могло да завърши и с оправдателна присъда. Той е
съдействал на правосъдието. Ето защо считам, че при така изложените
обстоятелства не следва да се увеличава общото най-тежко наказание на основание
чл. 24 от НК, тъй като и без това е твърде високо наказанието лишаване от
свобода 8 години за деянието, което той е извършил.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Я.К.В..
ОСЪДЕНИЯТ В.: Каквото прецени съда.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, за постановяване на
своя съдебен акт.
СЪДЪТ, след проведено тайно
съвещание, като изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, намира за установено и
обяви публично на страните следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Постъпила е молба от осъдения Я.В. чрез неговия защитник
Е.Я. за кумулиране на наказанията по три постановени срещу Я.В. присъди, които
са влезли в сила.
Съдът намира молбата за процесуална допустима, а по
същество приема следното:
Я.К.В., видно от справка му за съдимост е осъждан както
следва:
1.
С присъда по НОХД № 1099/2015 година по описа на СНС, влязла в сила на 07.02.2017
година, като при условията на чл. 54 от НК на Я.К.В. е било наложено наказание
8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и
затвор от закрит тип за извършено на 29.07.2015 година престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и наказание глоба в размер на 5000 лв.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1
от НК е приспаднато задържането му за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и времето,
докато е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 04.08.2015
година до влизане на присъдата в сила – 07.02.2017 година (пункт 11 от справка
за съдимост на осъдения Я.К.В.).
2.
Със споразумение по НОХД № 22150/2015 година по описа на СРС, н.о. 136
състав, одобрено с влязло в сила определение на 10.05.2018 година осъденият Я.В.
е приел да изтърпи при условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода
в размер на 3 години при първоначален общ режим на изтърпяване и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 години и 4 месеца за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 3, пр. 3 НК (пункт 12 от справка за съдимост на осъдения Я.К.В.).
3.
С присъда по НОХД № 3128/2016 година по описа на СНС – 10 състав,
влязла в сила на 18.02.2019 година при условия на чл. 54 от НК на Я.В. е било
наложено наказание 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване и глоба в размер на 5000 лв. за извършено престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като деянието е извършено в
периода 17.07.2015 – 18.07.2015(пункт 13 от справка за съдимост на осъдения Я.К.В.).
Изброените по-горе престъпления са в отношение на реална
съвкупност помежду си.
С определение по НЧД № 8237 от 2018 година на СРС е
извършена кумулация на наказанията по пункт 11 и пункт 12 от справката за
съдимост. Наличието на тази кумулация не е пречка за ново групиране на
наказанията по трите присъди, когато са налице условията за това. Тъй като
посочените по-горе наказания са в условия
на реална съвкупност се налага извършването на новото групиране.
Компетентността на настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата
на чл. 39, ал. 1 от НПК се определя от посоченото последно осъждане –по НОХД № 3128/2016
година по описа на СНС, 10 състав.
Съдът, като взе предвид горните данни и като съобрази
датите на извършване на престъпленията, датите, на които са влезли в сила
съдебните актове, с които Я.В. е било осъден за тези престъпления, воден от
принципа за най-благоприятното групиране за наложените наказания спрямо
осъдения Я.В., визирани в ППВС № 4/1965 година, ТР № 14/1966 година и ТР № 3/2009
година на ОСНК на ВКС и като съобрази разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от ЗСВ, че
тези актове на върховните съдебни инстанции са задължителни за приложение и на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК следва да се групира така
наложените наказания и да определи едно общо най-тежко наказание измежду тези,
наложени по трите посочени по-горе присъди. Съдът намира, че на посоченото
основание следва да се определи едно общо най-тежко наказание в размер на 8
години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Приспадането се осъществява, след като е определено
общото наказание за изтърпяване. Тази последователност недвусмислено следва от регламентираната
в чл. 25, ал. 1-3 от НК поредност, а именно съдът първо решава въпроса за
групирането съобразно принципа най-благоприятно за осъдения съчетание (чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК) и едва след това пристъпва към приспадане на
изтърпяване на наказания по някоя от присъдите (чл. 25, ал 2 и ал. 3 от НК),
респ. по чл. 59, ал. 1 от НК.
Осъденият В. е задържан по НОХД № 1099/ 2015 година на СНС
на 04.08.2015 година. На основание присъдата по това дело и чл. 59, ал. 1, т. 1
от НК му е приспаднато това задържане до влизане в сила на присъдата.
Следователно приспадното му е времето от 04.08.2015 година до 07.02.2017 година,
като 1 ден задържане под стража се счита за 1 ден лишаване от свобода.
От 07.02.2017 година осъденият Я.В. търпи наказание лишаване
от свобода по горната присъда, която с определение на СРС по НЧД №8237/2018 година
по описа на СРС е кумулирана с постановената от СНС присъда по НОХД № 1099/2015
година. Това определение е влязло в сила на 12.07.2018 година. Следователно на
основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът намира, че следва определеното общо наказание
да му бъде приспаднато и времето от 07.02.2017 година до влизане на настоящото
определение в сила.
Приложеното приспадане в случая касае „фактически“ изтърпяното
наказание, което е ясно определено с влязла в сила присъда и не включва
„юридически“ изтърпяно наказание, при което се намалява (приспада) срока поради
положен труд или помилване.
Предпоставките за приложеното на чл. 24 от НК произтичат
от обществената опасност на личността на осъдения, от обществената опасност на
извършените от него тежки умишлени престъпления, както и от непостигане на
целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК за предишните му осъждания и преди
всичко наличната превенция да се поправи и превъзпита осъдения. На следващо
място, и генералната превенция – да се въздейства предупредително и възпиращо върху
останалите членове на обществото. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 24 от НК
е приложима в настоящия случай, тъй като наложените наказания са от един и същи
вид – лишаване от свобода, като съдът може да увеличи определеното общо
наказание от 8 години лишаване от
свобода като така увеличеното общо наказание не надминава сбора на отделните
наказания по трите съдебни акта, нито максималния размер, предвиден за наказание
лишаване от свобода за конкретния случай съгласно чл. 39, ал. 1 от НК – 20
години.
С оглед обстоятелството, че настоящото производство е инициирано
по молба на осъдения Я.К.В. и поради
това съдът е изправен пред забраната, която се налага от принципа reformatio in peus – забрана за влошаване
положението на осъденото лице, след като е инициирано производството по негова
молба.
Съдът намира, че определянето на едно най-общо наказание
от 8 години лишаване от свобода на основание чл. 23, ал. 3 от НК следва да се
присъедини изцяло наложеното наказание глоба в размер на 5000 лв.
На основание чл. 23, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
следва да се присъедини и наказанието лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 години и 4 месеца.
Относно доводите и възраженията на адвокат Я. съдът
намира следното:
Приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК не е в
тясна зависимост само със здравословното състояние на осъденото лице. Предпоставките
за приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК съдът ги посочи по-горе
Относно възражението, че спрямо осъденият Я.В. е
следвало да бъде приложената разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК (продължавано
престъпление) за деянията, за които е осъден с две отделно влезли в сила
присъди - по НОХД № 1099/2015 година по описа на СНС и НОХД № 3128/2016 година по описа на СНС,
съдът не споделя виждането на адвокат Я., тъй като независимо, че и двете
деяния представляват престъпления против собствеността и е било възможно да
бъдат свързани чрез разпоредбата на чл. 26 от НК, единствено това правомощие е
прерогатив на прокуратурата с оглед разпоредбата на чл. 127 от КРБ, поради
което е и образувала две наказателни производства за извършените от осъдения В.
две деяния през месец юли 2015 година в гр. София и това решение на прокуратурата
не може да подлежи на ревизия или контрол от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЛАГА едно общо най-тежко наказание измежду наложените
на Я.К.В. с ЕГН: ********** наказания по влезли в сила присъди съответно по НОХД
№ 1099/2015 година по описа на СНС, одобрено споразумение по НОХД № 22150/2015
година по описа на СРС и присъда по НОХД № 3128/2016 по описа на СНС, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЛС.
ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното едно общо най-тежко наказание
8 години „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ наказанието „ГЛОБА“ в размер на 5000 лв. на основание
чл. 23, ал. 3 от НК.
ПРИСЪДИНЯВА към общото най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 8 години и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА СЕ УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от 3 години и 4 месеца на основание чл. 23 ал 2 от НК.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето,
през което Я.К.В. е бил задържан под стража, считано от 04.08.2015 година до 07.02.2017
година, като един ден задържане под стража се зачита за един ден лишаване от
свобода.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал 2 от НК времето на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 1099/2015 година на
СНС, считано от 07.02.2017 година до влизане в сила на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
и протест в 15-дневен срок от днес пред АСНС.
Съдебното заседание приключи в 15:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: