№ 253
гр. гр. Д., 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213200600293 по описа за 2021 година
Производството е по чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от адв.В.Д., като повереник на АНТ. Ж. Т.
от с.О. общ.Б., срещу Определение № 21 от 28.06.2021г., постановено по ч.н.д. № 145/2021г. по
описа на РС – Б., с което е потвърдено изцяло Постановление на РП – Б. от 14.05.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 74/2020г. по описа на РУ на МВР –
Албена, образувано и водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК.
Наведени са доводи, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
неправилен анализ на доказателствата по делото, поради което се иска да бъде отменено.
Жалбата е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Д.кият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към
делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по реда на чл.243 НПК, по повод
жалба на АНТ. Ж. Т. чрез неговия защитник срещу Постановление от 14.05.2021г. на прокурор при
ДРП - ТО гр.Б., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 74/2020г. на РУ - МВР
– Албена, образувано и водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.
Досъдебното производство е било образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК с Постановление на
прокурора от 19.08.2019г. за това, че на 24.07.2019г. в с.Ц., обл.Д. е била причинена лека телесна
повреда по хулигански подбуди на непълнолетния АНТ. Ж. Т.. В хода на разследването е било
установено, че на посочената дата на АНТ. Ж. Т. е бил нанесен побой от лицата М.В.Я. от с.Б. и
непълнолетния А.М.Я. от гр.К. вследствие на което е получил телесни увреждания. Досъдебното
производство по отношение на двамата извършители било разделено, като по отношение на М.В.Я.
било повдигнато и предявено обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, за което е бил
внесен обвинителен акт в БчРС. По отношение на деянието осъществено от А.М.Я., в хода на
разследването не били установени квалифициращите признаци на престъплението по чл.131 ал.1
т.12 от НК, като е прието, че осъщественото от него деяние покрива от обективна и субективна
страна признаците на престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Въз основа на тези изводи,
1
производството срещу Я.М.Я. е спряно с постановление на прокурор при БчРП от 31.08.2020г. на
осн. чл.244 ал.1 т.1 вр. с чл.25 ал.1 т.6 от НПК.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 24.07.2019г. вечерта, непълнолетният към него момент АНТ. Ж. Т. заедно със свои
приятели – С.Б.Й., И.Г., Г.А.А., К.П.Б., Н.С.К., Д.З.Д. и С.И.П., се събрали в двора на къща в с.Ц.
общ.Б., известна сред тях като „къщата на Нейтън“. Младежите се забавлявали, когато наблизо до
дворното място спрял автомобил от който слезли три момчета – А.М.Я., М.В.Я. и С.Г.М.. Докато
тримата приближавали, Я.Я. извикал А.Т. по име да се покаже. Щом приближили и разбрали кой е
А. М.Я. без причина излял някаква течност върху главата му, след което го изритал с крак в лицето
– областта на носа и устата. От удара А.Т. изпитал силна болка, дръпнал се назад и се отместил. Т.
започнал да кърви, а трите момчета се отправили към колата и си тръгнали. Приятелите на Т. го
посъветвали да си тръгне и той, тъй като тримата можело отново да се върнат, но той решил да
остане. Няколко минути по-късно автомобилът се върнал. Тримата отново слезли и се отправили
към А.Т.. Я.Я. се опитал да го ритне, но не успял, тъй като Т. се отдръпнал назад, като залитнал и
паднал на земята. Я.Я. отново се засилил към него, за да го удари. Т. се свил, за да се предпази, а
Я.Я. започнал да го удря с юмруци в гърба, ударил го и в областта на корема, както и в дясната
скула. В този момент С.Й. успял да издърпа Я. встрани, който призовал М.Я. и третото непознато
момче да си тръгват. Тримата отново се качили в автомобила и заминали. Я.в отново подканил Т.
да си тръгва и този път той го послушал. Автомобилът с тримата се върнал за пореден път и Я.Я.
попитал къде се намира Т., но получил отговор, че си е тръгнал. А.Т. се прибрал у дома си, а на
следващия ден заедно с майка си отишъл до РУ – Албена, където съобщил какво се е
случило.
В хода на досъдебното производство била назначена и извършена СМЕ, която установява,
че в резултата на нанесените му удари, АНТ. Ж. Т. е получил следните увреждания: счупване на
носни кости, ожулване на долен клепач на дясно око, контузно разкъсна рана по лигавицата
на долната устна, кръвонасядане на венеца на горната челюст и кръвонасядания по гръден кош.
Тези увреждания по своя характер обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Така описаната фактическа обстановка е безспорно
установена въз основа на приложените по делото гласни и писмени доказателства, поради което
въззивната инстанция намира изводът за липса на квалифициращия признак на хулиганските
подбуди за правилен и законосъобразен. Този извод се основава на събраните по делото
доказателства. По досъдебното производство са извършени необходимите действия по
разследването за изясняване на обективните и субективните признаци на престъплението.
Разпитани са всички свидетели /очевидци/, като анализът на доказателствата разкрива изцяло
личен мотив, обусловил действията на Я.Я. – по делото е установено, че скоро преди инцидента
Я.Я. е имал романтични отношения с Г.А., която към момента на деянието вече се намирала в
такива отношения с пострадалия А.Т.. В обяснения дадени от Г.А. същата твърди: „Причината за
това деяние е, че Я. е бивш мой приятел. А с А. сме приятели от около една седмица. Я. беше
ядосан и затова се стигна до тази саморазправа.“ Я.Я. от своя страна обяснил, че от около
месец бил в близки отношения с Г. като преди седмица тя му казала, че нещата между тях не
вървят и трябва да се разделят, без да му е изтъквала други причини. Относно процесния случай
Я. Я. заявил: „Видях, че Г. се е облегнала върху А. и е в прегръдките му. Тогава много се
ядосах и „ми падна пердето“. Обезумях и много се афектирах от гледката. Не знаех, че като е
казала, че нещата не вървят, е имала предвид, че ме зарязва заради друго момче. Устремих се
2
към А. с цел да се бия с него.“ В този случай няма спор, че Я.Я. действително е нанесъл удари,
които са причинили телесни увреждания на пострадалия А.Т., но същите са били предизвикани
от породеното чувство на ревност у извършителя, виждайки доскорошната си приятелка в
прегръдките на друго момче.
Тъй като подбудите, мотивът и целта са част от психичната дейност на дееца, те не
подлежат на пряко наблюдение, а се обективират чрез неговите конкретни действия. В случая
доказателствата са безспорни, че действията на Я.Я. са били обусловени от личните му отношения
с Г.А., което води до наличието на личен мотив за извършване на деянието. Личното му
познанство с пострадалия А.Т., в действителност е иррелевантно досежно наличието на личен
мотив за извършване на деянието, както неоснователно се твърди в жалбата. Личният мотив в
случая се заключава в познанството и близките отношения, които извършителят е имал с Г.А..
Действително, личният мотив не изключва напълно хулиганските подбуди и всяко едно
престъпление само по себе си е нарушение на обществения ред, но съгласно съдебната
практика едно деяние е осъществено при хулигански подбуди, когато е предшествано или
съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши или когато е
извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата за поведение и човешката личност. Поведението на Я.Я. не съдържа точно такива
елементи, подбудите му да извърши деянието се основават на лични отношения /в случая проява
на ревност/, като същевременно деянието е осъществено по време и на място, където не е
могло да се възприеме от неограничен кръг от хора и по този начин да скандализира
обществото. С деянието си Я.Я. не е целял да демонстрира явно неуважение към обществото,
а е целял да нанесе именно телесна повреда на А.Т., с когото бившата му приятелка Г. се
намирала в близки отношения.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че квалифициращият
признак „хулигански подбуди“ правилно и законосъобразно е бил изключен по отношение на
деянието, осъществено от А.М.Я.. Доколкото е налице нанесена на пострадалия лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, правилно е прието, че преследването за това
престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия по реда на чл.81 от НПК.
Веднага след като било установено, че производството по делото е следвало да бъде
инициирано по друг процесуален ред прокурорът е спрял наказателното производство по ДП №
74/2020г. по описа на РУ на МВР – Албена, а на пострадалия е било изпратено съобщение по чл.50
и чл.81 от НПК, с което му е разяснено, че има възможност да упражни правата си на частен
тъжител съгласно чл.80 от НПК, както и, че може да подаде тъжба по реда на чл.81 от НПК. В
това съобщение изрично е бил упоменат и съответния срок за това, а именно шестмесечен срок от
получаване на съобщението за спиране на наказателното производство на осн. чл.25 ал.1 т.6 от
НПК. От приложеното по делото известие за доставка се установява, че процесното съобщение по
чл.50 и чл.81 от НПК и постановлението за спиране на наказателното производство е получено на
02.10.2020г. В рамките на предоставения законов шестмесечен срок, пострадалият АНТ. Ж. Т. не
се е възползвал от правото си да предяви тъжба по реда на чл.81 от НПК против А.М.Я. за
извършеното деяние, като от писмо на БчРС с рег. № 144 от 13.04.2021г. след извършена справка
в регистрите на съда се установява, че към дата 12.04.2021г. в съда няма образувано
производство по реда на чл.81 от НПК със страни АНТ. Ж. Т. и Я. М. Я..
В случая следва да бъде отбелязано, че леката телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК,
3
съгласно нормата на чл.161 ал.1 от НК е престъпление от частен характер и се възбужда по тъжба
единствено и само на пострадалия до съответния първоинстанционен съд, което в случая
същият не е сторил.
Тука следва да бъде отбелязано и следното: По въпроси, свързани с възникване на
основания за започване на разследване по отношение на извършени деяния и съответно повдигане
на обвинение за тях, съдът не може да измества прокурора. И това е така, защото при съдебния
контрол върху актовете на държавното обвинение, с които се прекратява наказателното
производство, следва да се държи сметка освен за правилността и законосъобразността на
прекратяването при предпоставките по чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и за конституционно
установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване
срещу дадено лице. От това следва извода, че в производството по чл.243 от НПК, съдът не е
оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора, чрез собствена,
различна от изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в
досъдебната фаза.
Въз основа на горното, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна.
Несъстоятелни се явяват доводите, че с прекратяване на наказателното производство по
досъдебното производство, извършителят А.М.Я. е бил освободен от наказателна отговорност.
Визираният в разпоредбата чл.81 ал.3 от НПК срок за подаване на тъжба, за иницииране на
производство пред Районен съд гр.Б. е изтекъл на 02.04.2021г., но същият не се е възползвал от
тази възможност. На пострадалия е била предоставена възможност по надлежния процесуален ред
да инициира наказателно производство срещу извършителя А.М.Я.. А.Т. обаче в предоставения за
това шестмесечен срок, не се е възползвал от предоставената му възможност предвид изложеното
вече по-горе, поради което правилно наказателното производство по досъдебното производство е
било прекратено.
Изложеното води до обоснования извод, че жалбата е неоснователна. При постановяване
на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да основават неговото изменение или отмяна. Актът е законосъобразен, правилен и като
такъв следва да бъде изцяло потвърден.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243 ал.8 от НПК:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 21 от 28.06.2021г., постановено по ЧНД №
145/2021г. по описа на Районен съд гр.Б..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5