№ 75
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600213 по описа за 2021 година
С определение №510 от 20.09.2021г. по ЧНД №841/2021г. Бургаският
окръжен съд определил на осъдения Б. Л.. ИВ., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №826/2020г. на
Окръжен съд – Бургас, НОХД №4199/2020г. на Районен съд – Бургас, НОХД
№240/2021г. на Районен съд – Бургас, НОХД №1379/2020г. на Окръжен съд –
Бургас и НОХД №841/2021г. на Окръжен съд – Бургас.
Със същото определение, на основание чл.24 от НК съдът увеличил
определеното общо наказание на една година и два месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определил първоначален
строг режим за изтърпяване на общото наказание една година и два месеца
лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.3 от НК присъединил към определеното общо
наказание една година и два месеца лишаване от свобода наказанието глоба в
размер на 1000 лева по НОХД №826/2020г. на Окръжен съд – Бургас, както и
наказанието глоба в размер на 1000 лева по НОХД №841/2021г. на Окръжен
1
съд – Бургас.
На основание чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното
и увеличено общо наказание задържането по ЗМВР за срок от 24 часа на
12.03.2020г., времето от 18.09.2020г. до 14.10.2020г. включително, когато
осъденият е бил задържан с постановление на прокурора, както и когато
осъденият И. е бил с мярка за неотклонение домашен арест по НОХД
№826/2020г. на Окръжен съд – Бургас.
Постановеното определение е обжалвано от упълномощения защитник на
осъдения Б. Л.. ИВ. в частта, с която на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на общото
наказание една година и два месеца лишаване от свобода с оплаквания за
незаконосъобразност. Жалбата съдържа аргументи, които в по-голямата им
част са неотносими към предмета на настоящия спор – определяне на общо
наказание за извършени в условията на съвкупност престъпления, неговото
увеличение и режим на изтърпяване, а касаят индивидуализацията на
наказанията и тяхната справедливост, които са решени с влезли в сила
съдебни актове и не могат да се преразглеждат в това производство.
Независимо от това, следва да се отбележи, че в подкрепа на оплакването си
срещу строгия режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от
свобода, защитникът е изтъкнал, че извършените от осъдения И.
престъпления са с ниска степен на обществена опасност и за тях са му
налагани наказания в минимални размери. Като се позовава на чл.57, ал.3 от
ЗИНЗС, който дава възможност за осъдени лица с ниска степен на обществена
опасност да се определя общ режим за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, смята, че осъденият И. е лице с ниска степен на обществена опасност
и следва да изтърпи определеното му общо наказание една година и два
месеца лишаване от свобода при общ режим. Подчертава, че осъденият И. се
отличава с добросъвестно отношение към труда, понастоящем изтърпява
наказание от десет месеца лишаване от свобода при общ режим, като
администрацията на Затвора Бургас не му е налагала наказания за неспазване
на режима, които да определят осъдения като лице с висока степен на
обществена опасност. Смята, че целите на наказанието, предвидени в НК и
най-вече генералната и специалната превенция могат да бъдат изпълнени и
при изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода при общ режим.
Намира определения от съда строг режим за изтърпяване на посоченото
2
наказание за несъразмерно тежък спрямо осъдения И.. Моли въззивният съд
да измени първоинстанционното определение в частта, с която на осъдения И.
е определен строг режим за изтърпяване на общото наказание от една година
и два месеца лишаване от свобода и да постанови изтърпяване на същото при
общ режим.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – гр. Бургас оспори основателността на въззивната
жалба и пледира същата да не се уважава. Счита, че първоинстанционното
определение в атакуваната му част, касаеща режима за изтърпяване на
общото наказание, е законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено. Заяви, че съдът правилно е преценил, че определеното общо и
увеличено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода следва
да се изтърпи от осъдения И. при първоначален строг режим, както предписва
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Мотивира становището си с предходно
ефективно изтърпяно от И. общо наказание от осем месеца лишаване от
свобода, определено му за деянията по НОХД №866/2017г. на Районен съд –
Царево и НОХД №1210/2019г. на Районен съд – Бургас, което наказание
осъденият е изтърпял в периода 13.10.2020г. – 26.04.2021г. Категоричен е, че
в случая разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС е неприложима, тъй като
постановените спрямо И. общо девет присъди не обуславят извод, че същият
е лице с ниска степен на обществена опасност. Смята, че
първоинстанционното определение е незаконосъобразно в частта му, с която
на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното и увеличено общо
наказание лишаване от свобода са присъединени две наказания глоба в
размер на по 1000 лева, наложени съответно по НОХД №826/2020г. и НОХД
№841/2021г., и двете на Окръжен съд – Бургас. Изразява позиция, че преди да
приложи чл.23, ал.3 от НК, съдът е следвало да кумулира двете посочени
наказания на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, тъй като същите са
от един и същи вид, а именно глоба в размер на 1000 лева. Представяйки две
справки от Затвора Бургас, които удостоверяват, че от 26.04.2021г. осъденият
И. е започнал да изтърпява определеното по настоящата съвкупност общо
наказание лишаване от свобода, предлага да се приспадне от общото и
увеличено наказание лишаване от свобода времето на изтърпяване след
посочената дата. Пледира да се потвърди определението в останалите му
части.
3
Упълномощеният защитник на осъдения Б. Л.. ИВ. поддържа въззивната
жалба и моли за уважаването й по съображенията изложени в нея. Без да
изразява становище по исканията на прокурора, заявява, че същите следва да
бъдат удовлетворени само ако са в полза на осъдения, тъй като не са били
направени своевременно – в срока за протестиране на определението.
Настоява представените от прокурора документи да не се тълкуват като
такива определящи характеристиката на осъдения И. и неговата степен на
обществена опасност като висока. Отбелязва, че кумулираните наказания са
за престъпления с ниска степен на обществена опасност. Подчертава, че както
при предходни осъждания, така и понастоящем изтърпява наказание
лишаване от свобода при общ режим. Обръща внимание, че по време на
престоя му в затвора осъденият И. винаги е полагал общественополезен труд
и е получавал доходи, с които е оказвал финансова помощ за отглеждането на
двегодишното му дете, чиято майка е безработна. Счита, че дадената от
администрацията на затвора оценка за осъдения И. не определя, че същият е
лице с висока степен на обществена опасност. Отстоява тезата, че спрямо
осъдения И. може да се приложи изключението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и да
му се определи общ режим за изтърпяване на определеното му общо
наказание лишаване от свобода, за да може да работи в затвора. Смята, че е
несправедливо осъденият И. да бъде приравняван с осъдените, изтърпяващи
големи по размер наказания лишаване от свобода, наложени им за тежки
престъпления и като тях да бъде лишен от възможността да работи в затвора.
Смята, че целите на генералната и специалната превенция ще бъдат
постигнати и при изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода при
общ режим. Освен това, в такава хипотеза осъденият ще може да работи и
така ще бъде в полза както на своето семейство, така и на обществото,
доколкото няма да тежи на държавата, която да трябва да го издържа изцяло в
затвора. Моли въззивният съд да измени първоинстанционното определение,
като замени определения строг режим за изтърпяване на общото наказание
лишаване от свобода с общ режим.
Осъденият Б.И. се присъедини към пледоарията на своя защитник и
помоли определеното му общо наказание от една година и два месеца
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при общ режим, за да може да работи
в затвора.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на осъдения, който
4
има право на такава против постановеното определение, съгласно чл.341, ал.1
вр. с чл.318, ал.6 от НПК и в петнадесетдневния срок за обжалване,
предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани от първата и
въззивната инстанции и провери атакуваното определение по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло съгласно чл.314, ал.1 вр. чл.341, ал.1 от
НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Бургаският окръжен съд, съблюдавайки правилата на процеса, е
изследвал относимите към делото обстоятелства, извършил е всички
процесуални действия, необходими за обективното, всестранното и пълно
изясняване на фактите по делото, анализирал е събраните доказателства, въз
основа на които обосновано е приел за установени следните факти:
С определение от съдебно заседание на 20.09.2021г. по НОХД
№841/2021г. Бургаският окръжен съд одобрил постигнатото между прокурор
от Окръжна прокуратура – Бургас, подс. Б. Л.. ИВ. и неговия защитник
споразумение за решаване на делото, съгласно което подс. И. се признавал за
виновен в извършване в периода 23.12.2018г. – 24.12.2018г. на престъпление
по чл.248а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което му се налагат наказания
лишаване от свобода за срок от единадесет месеца при първоначален строг
режим и глоба в размер на 1000 лева.
След одобряване на споразумението и при съобразяване данните в
справката за съдимост на подс. И., в съответствие с чл.383, ал.2 от НПК,
съдът пристъпил към определяне на общо наказание на подсъдимия за
престъпленията, извършени от него, които са били предмет на разглеждане по
следните дела:
С одобрено от съда споразумение от 08.10.2020г. по НОХД №826/2020г.
на Окръжен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен в извършване
на 19.02.2019г. на престъпление по чл.195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при
първоначален общ режим. Със същото одобрено от съда споразумение
осъденият И. е бил признат за виновен и в това, че на 19.02.2019г. е извършил
престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на
5
чл.55, ал.1, т.1 от НК са му били наложени наказания лишаване от свобода за
срок от единадесет месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на
1000 лева.
С присъда №54 от 23.11.2020г., влязла в сила на 09.12.2020г. по НОХД
№4199/2020г. на Районен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен
за извършване в периода 29.06.2019г. – 30.06.2019г. на престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за
което на основание чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим.
С одобрено от съда споразумение от 09.02.2021г. по НОХД №240/2021г.
на Районен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен в извършване
на 09.03.2020г. на престъпление по чл.195, ал.1 т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при
първоначален общ режим.
С одобрено от съда споразумение от 16.02.2021г. по НОХД №1379/2020г.
на Окръжен съд – Бургас осъденият И. е бил признат за виновен за
извършване в периода 05.08.2017г. – 16.08.2017г. на престъпление по чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му
е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца
при първоначален общ режим и не му е било наложено кумулативно
предвиденото наказание глоба.
Освен посочените по-горе шест престъпления, включени в настоящата
съвкупност, осъденият Б.И. е бил осъден и с други пет определения за
одобряване на споразумения за общо пет престъпления, съставляващи кражби
по чл.197, т.1, чл.195, ал.1 и чл.197, т.3 от НК и престъпление по чл.318, вр.
чл.26, ал.1 от НК. За две от тези деяния са били наложени наказания
обществено порицание, тъй като са били извършени от осъдения И. като
непълнолетен, а за останалите три престъпления са му били наложени
наказания лишаване от свобода с размери съответно три месеца, осем месеца
и осем месеца.
С определение №88 от 23.03.2021г., влязло в сила на 08.04.2021г., по
ЧНД №180/2021г. на Окръжен съд – Бургас са били формирани две
съвкупности от наложените на осъдения И. наказания, както следва:
6
1. за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №866/2017г. на
Районен съд – Царево и по НОХД №1210/2019 на Районен съд – Бургас на
осъдения И. е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим;
2. за престъпленията – предмет на разглеждане по НОХД №826/2020г. на
Окръжен съд – Бургас, НОХД №4199/2020г. на Районен съд – Бургас, НОХД
№240/2021г. на Районен съд – Бургас и НОХД №1379/2020г. на Окръжен съд
- Бургас на осъдения И. е било определено общо наказание лишаване от
свобода за срок от единадесет месеца, което да се изтърпи при първоначален
общ режим.
Със същото определение, на основание чл.23, ал.3 от НК, към
определеното общо наказание лишаване от свобода е било присъединено
наказанието глоба в размер на 1000 лева, наложено на осъдения И. по НОХД
№826/2020г. на Окръжен съд – Бургас.
Видно от представените пред настоящата инстанция от прокурора две
справки, издадени от Затвора Бургас, се установява, че в изпълнение на
определение №88 по ЧНД №180/2021г. на Окръжен съд – Бургас осъденият И.
е изтърпял общото наказание от осем месеца лишаване от свобода по първата
съвкупност в периода от 13.10.2020г. до 26.04.2021г., а от 26.04.2021г. е
започнал да търпи общото наказание от единадесет месеца лишаване от
свобода по втората съвкупност.
Въз основа на тези обосновани фактически констатации окръжният съд е
направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице
предпоставките на чл.23 и чл.25 от НК за определяне на осъдения И. едно
общо наказание за извършените от него шест престъпления, за които е бил
осъден с актовете по следните пет наказателни дела: НОХД №826/2020г. на
Окръжен съд – Бургас, НОХД №4199/2020г. на Районен съд – Бургас, НОХД
№240/2021г. на Районен съд – Бургас, НОХД №1379/2020г. на Окръжен съд –
Бургас и НОХД №841/2021г. на Окръжен съд – Бургас, и които се групират в
една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват лицето да е
извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях, за да се определи за тези деяния едно общо
наказание.
В казуса, както правилно е приела първата инстанция, осъденият И. е
7
извършил шест престъпления - предмет на разглеждане по цитираните
наказателни дела, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда или
определение, одобряващо споразумение, за което и да е от тези деяния. С
оглед на това, правилен е изводът на съда, че в случая са изпълнени
законовите изисквания на чл.23 – чл.25 от НК за кумулиране на наказанията
на осъдения и за определяне на едно общо наказание за описаните по-горе
шест престъпления, извършени в условията на реална съвкупност.
Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за
всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-тежкото,
окръжният съд правилно е определил на осъдения И. за шестте престъпления
– предмет на разглеждане по посочените наказателни дела и включени във
формираната съвкупност, общо наказание единадесет месеца лишаване от
свобода, тъй като и за шестте деяния от процесната съвкупност е било
наложено такова по вид наказание, но с различни размери – шест месеца,
осем месеца, десет месеца и трикратно единадесет месеца лишаване от
свобода. Очевидно най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от
единадесет месеца лишаване от свобода, каквото е било наложено на
осъдения И. за престъпленията по НОХД №826/2020г., НОХД №1379/2020г. и
НОХД №841/2021г., и трите на Окръжен съд – Бургас, поради което съдът
правилно е определил именно това наказание като общо наказание за шестте
деяния от процесното множество.
При служебната проверка на обжалваното определение въззивният съд
установи, че в частта, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено
общото наказание единадесет месеца лишаване от свобода с три месеца,
съдебният акт е обоснован и законосъобразен.
Съгласно утвърдената съдебна практика при решаването на въпроса за
необходимостта от приложението на посочения текст съдът преценява
цялостната престъпна дейност на осъденото лице, личната му обществена
опасност, обществената опасност на включените в съвкупността деяния,
техния брой, последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за
извършването им, вида, стойността на засегнатите обекти и настъпилите
общественоопасни последици.
В конкретния случай, съобразявайки всички обстоятелства по повод
извършените от осъдения И. престъпления, предмет на разглеждане по петте
8
дела от съвкупността, първоинстанционният съд правилно е констатирал, че в
казуса е приложима правната норма на чл.24 от НК, която предвижда
възможност в идентична хипотеза, когато наложените наказания са от един и
същи вид, съдът да увеличи общото най-тежко наказание най-много с една
втора, като така увеличеното наказание да не надминава сбора от отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
В съответствие с посочения законов текст и установената по
приложението му съдебна практика, преценявайки характера на
престъпленията, извършени от осъдения И. и включени в съвкупността – три
кражби, извършени в условията на повторност, две престъпления против
паричната система по чл.249, ал.1 от НК и едно престъпление против
кредитната система по чл.248а, ал.1 от НК, наложените за тях наказания
лишаване от свобода и тяхната обща /сумарна/ продължителност – 57 месеца,
равняващи се на четири години и девет месеца, времето на извършване на пет
от престъпленията – в рамките на по-малко от една година и половина / от
23.12.2018г. до 09.03.2020г./, както и високата степен на обществена опасност
на осъдения, трайно утвърдените му престъпни навици и предишно
изтърпяно от него наказание лишаване от свобода без окончателен
поправителен ефект, първостепенният съд законосъобразно и обосновано е
счел, че определеното общо наказание от единадесет месеца лишаване от
свобода е недостатъчно за постигане целите по чл.36 от НК, поради което
следва да се завиши с три месеца лишаване от свобода. Така, размерът на
общото наказание лишаване от свобода, което осъденият И. ще следва да
изтърпи, възлиза на една година и два месеца. Този размер на определеното
от първоинстанционния съд общо наказание е правилно и справедливо
преценен, той ще осигури по-продължителна изолация на осъдения в
условията на пенитенциарно заведение, при която може да се очаква
положителен резултат на неговото поправяне и превъзпитание. Освен това,
налагането на наказания за отделните престъпления от съвкупността при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, включително при
условията на чл.55 от НК или с одобрено от съда споразумение, не
представлява законова пречка за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК и
съобразно с нея да се завиши размера на определеното на основание чл.23 вр.
чл.25 от НК общо наказание.
С атакуваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл и
9
по въпроса за изпълнението на определеното общо наказание лишаване от
свобода. Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, правилно
е постановил наложеното общо наказание от една година и два месеца
лишаване от свобода да се изтърпи от осъдения при първоначален строг
режим, тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено на основание чл.66 от НК. Това е общото наказание от осем месеца
лишаване от свобода, определено с определение №88 от 23.03.2021г., влязло
в сила на 08.04.2021г., по ЧНД №180/2021г. на Окръжен съд – Бургас, за
престъпленията, включени в първата формирана съвкупност, касаеща
деянията – предмет на разглеждане по НОХД №866/2017г. на Районен съд –
Царево и по НОХД №1210/2019 на Районен съд – Бургас. Както вече се
отбеляза, съгласно приетите като писмени доказателства в настоящото
въззивно производство две справки, издадени от Затвора Бургас, посоченото
общо наказание от осем месеца лишаване от свобода по първата съвкупност е
било изтърпяно от осъдения И. в периода от 13.10.2020г. до 26.04.2021г.
Очевидно е, че към датата на произнасяне на проверяваното
първоинстанционно определение – 20.09.2021г. не са изтекли пет години от
деня, в който осъденият И. е изтърпял въпросното общо наказание. С оглед на
това и като отчете, че осъденият И. е личност с висока степен на обществена
опасност, предвид извършените от него досега общо десет умишлени
престъпления, шест от които се включват в настоящата съвкупност и са
извършени в сравнително кратък период от време, които обстоятелства
изключват положителна преценка за приложението на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС,
въззивният съд намери първоначалния строг режим за изтърпяване на
настоящото общо наказание лишаване от свобода за законосъобразно
определен.
Заявените от защитника на осъдения И. доводи за несъобразяване на
постановения строг режим за изтърпяване на общото наказание лишаване от
свобода с ниската степен на обществена опасност на отделните престъпления,
включени в съвкупността, със семейното положение на осъдения и
родителските му задължения към малолетно дете, с добросъвестното му
отношение към труда и с доброто му поведение в затвора се ценят като
смекчаващи обстоятелства в дейността по индивидуализация на наказанието
или биха имали значение за последващо изменение на режима за изтърпяване
10
на наказанието в по-лек, т. е. от строг в общ, или за постановяване на условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Въпросните обстоятелства обаче са
ирелевантни при решаване на въпроса за първоначалния режим за
изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода. Липсват
основания да се приложи изключението по чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, доколкото
осъденият И. не е личност с невисока обществена опасност, за което по-горе
се изложиха съображения. Генералната и най-вече индивидуалната превенция
на наказанието налагат в случая да се постанови първоначален строг режим за
изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода.
Изложените съображения мотивираха въззивната инстанция да прецени
като неоснователно искането на жалбоподателя за определяне на общ режим
за изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода и
поради това отказа да измени обжалваното определение чрез замяна на
постановения първоначален строг режим в общ на основание чл.57, ал.3 от
ЗИНЗС.
При служебно извършената цялостната проверка на обжалваното
определение въззивният съд установи, че в частта му, с която на основание
чл.23, ал.3 от НК към определеното и увеличено общо наказание лишаване от
свобода са присъединени две наказания глоба в размер на по 1000 лева,
наложени съответно по НОХД №826/2020г. и НОХД №841/2021г., и двете на
Окръжен съд – Бургас, е незаконосъобразно, тъй като противоречи на
цитираната правна норма. Съгласно същата, когато наказанията са различни
по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини
изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Граматичното и логическо
тълкуване на законовия текст на чл.23, ал.3 от НК указва, че при кумулиране
на няколко наказания и определяне на едно общо най-тежко за изтърпяване
наказание по чл.23, ал.1 от НК, респ. по чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, към
него се присъединява, изцяло или отчасти, само едно наказание глоба или
само едно наказание конфискация. Следователно, недопустимо е към
определеното общо най-тежко за изтърпяване наказание да се присъединяват
две или повече отделни наказания глоба, независимо, че такива са били
наложени за две или повече престъпления, включени във формираната
съвкупност, както е в случая - по НОХД №826/2020г. и НОХД №841/2021г., и
двете на Окръжен съд – Бургас. Последователната съдебна практика
еднозначно приема, че при определяне на едно общо най-тежко за
11
изтърпяване наказание при условията на чл.23, ал.1 от НК или на чл.25, ал.1
вр. чл.23, ал.1 от НК, когато за някои от престъпленията, участващи в
съвкупността, са наложени и наказания глоба в различни размери, на
основание чл.23, ал.3 от НК се присъединява глобата, чийто размер е най-
висок. Очевидно, когато наложените наказания глоба са с еднакъв размер, на
основание чл.23, ал.3 от НК, следва да се присъедини, изцяло или отчасти,
едно наказание глоба, без да се конкретизира точно кое от наложените, т. е.
без да се посочва изрично това наказание глоба за кое от групираните
престъпления е наложено и по кое точно наказателно дело. В конкретния
случай в нарушение на чл.23, ал.3 от НК и при неспазване на трайно
установената съдебна практика по неговото приложение,
първоинстанционният съд, след като е определил на осъдения И. по реда на
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 и чл.24 от НК, едно общо и увеличено наказание от
една година и два месеца лишаване от свобода, е присъединил към него две
наказания глоба, всяко в размер на 1000 лева, наложени съответно по НОХД
№826/2020г. и НОХД №841/2021г., и двете на Окръжен съд – Бургас, вместо
да присъедини към общото наказание само едно наказание глоба в размер на
1000 лева и без да конкретизира по кое от двете дела то е наложено.
В обсъдената му част по приложението на чл.23, ал.3 от НК атакуваното
определение е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон
и подлежи на отмяна от въззивната инстанция. След отмяната на посочената
част от акта въззивният съд следва да постанови на основание чл.23, ал.3 от
НК присъединяване към определеното общо и увеличено наказание от една
година и два месеца лишаване от свобода наказанието глоба в размер на 1000
лева. Това изменение на обжалвания съдебен акт е допустимо, тъй като е в
интерес на жалбоподателя – осъдено лице, което ще дължи заплащане в полза
на държавата само на едно наказание глоба в размер на 1000 лева, а не
двукратното заплащане на глобата в този размер, както е постановил първият
съд.
При служебната проверка въззивната инстанция установи и това, че с
обжалваното определение съдът не е приложил нормата на чл.25, ал.2 от НК.
Според същата при определяне на общо наказание по реда на чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 и чл.24 от НК, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно
изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за
12
изтърпяване общо наказание.
С атакуваното определение, на основание чл.59, ал.1 от НК, първата
инстанция е приспаднала от определеното и увеличено общо наказание
лишаване от свобода времето на задържане на осъдения И. за срок от 24 часа
по ЗМВР на 12.03.2020г., времето на задържане под стража с постановление
на прокурора, считано от 16.09. до 18.09.2020г., както и времето, през което
осъденият И. е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от
18.09.2020г. до 14.10.2020г.
Видно от приетите като писмени доказателства в настоящото въззивно
производство две справки, издадени от Затвора Бургас, определеното с
определение №88 по ЧНД №180/2021г. на Окръжен съд – Бургас общо
наказание от осем месеца лишаване от свобода по първата формирана
съвкупност е било изтърпяно от осъдения И. в периода от 13.10.2020г. до
26.04.2021г., като от втората посочена дата осъденият е започнал да
изтърпява общото наказание от единадесет месеца лишаване от свобода,
определено му по втората формирана съвкупност съгласно цитираното
определение. Престъпленията от тази съвкупност изцяло се включват и в
настоящата такава, формирана с обжалваното определение – предмет на
сегашната въззивна проверка. Следователно изтърпяната част от общото
наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, определено по ЧНД
№180/2021г. на Окръжен съд – Бургас, следва да се приспадне, считано от
26.04.2021г., от определеното и увеличено за разгледаната в това
производство съвкупност наказание от една година и два месеца лишаване от
свобода, на основание чл.25, ал.2 от НК. Все пак следва да се отбележи, че
този пропуск на първоинстанционния съд не е фатален, тъй като същият може
да бъде отстранен не само по реда на въззивното производство, както е в
случая, но и в процедурата по чл.417 от НПК, съгласно който когато чл. 59 от
Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с
постановление.
Мотивиран от всичко по-горе изложено въззивният съд намери, че
следва да измени първоинстанционното определение, като го отмени в частта,
с която на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното и увеличено общо
наказание лишаване от свобода са присъединени две наказания глоба в
размер на по 1000 лева, наложени съответно по НОХД №826/2020г. и НОХД
13
№841/2021г., и двете на Окръжен съд – Бургас и вместо това да присъедини
към въпросното общо наказание лишаване от свобода едно наказание глоба в
размер на 1000 лева, както и на основание чл.25, ал.2 от НК да приспадне от
определеното и увеличено общо наказание от една година и два месеца
лишаване от свобода по настоящото дело изтърпяната част от общото
наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, определено по ЧНД
№180/2021г. на Окръжен съд – Бургас.
В останалите му части, в които първоинстанционното определение не
подлежи на изменение, то следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение №510 от съдебно заседание на 20.09.2021г. по
НОХД №841/2021г. на Бургаския окръжен съд, както следва:
ОТМЕНЯ определение №510 от съдебно заседание на 20.09.2021г. по
НОХД №841/2021г. на Бургаския окръжен съд в ЧАСТТА, с която на
основание чл.23, ал.3 от НК към определеното и увеличено общо наказание
лишаване от свобода са присъединени две наказания глоба в размер на по
1000 лева, наложени съответно по НОХД №826/2020г. и НОХД №841/2021г.,
и двете на Окръжен съд – Бургас и вместо това
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл.23, ал.3 от НК, към определеното и
увеличено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата.
ПРИСПАДА, на основание чл.25, ал.2 от НК, от определеното и
увеличено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и два
месеца изтърпяната част от общото наказание от единадесет месеца лишаване
от свобода, определено по ЧНД №180/2021г. на Окръжен съд – Бургас,
считано от 26.04.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите му части.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15