Решение по дело №1530/2018 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              ,08.10.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1530 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

          Подадена е искова молба от Я.Р.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си Л.Л. - адвокат от Пазарджишка адвокатска колегия, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Пазарджик, ул."********“ №*, ет.*, офис * против А.М.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 25.09.2013г. в гр.Пазарджик сключили граждански брак с ответницата А.М.Н., който е първи за него и първи за нея. Сочи, че нямат деца, родени през време на брака им.           Твърди, че първоначално брачните им отношения били нормални. Живяли както в нейния роден град Айтос, така и в чужбина - Австрия, където ищецът работил като музикант. Ответницата не работела, като той се грижел за доходите на семейството - за храна, жилище и всички други насъщни нужди. Посочва, че не са имали някакви особени проблеми до месец юни 2016г., когато без да му обясни защо ответницата го напуснала и се върнала в родния си град Айтос.

          Твърди, че оттогава до настоящия момент са във фактическа раздяла. Чували са се само по телефона и то по негова инициатива, като тя му е заявявала, че не желае да живее повече с него. Намеквала му била, че в живота й има вече друг мъж, с когото й харесва да живее.

          Ищецът счита, че брачните им отношения с ответницата са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът им е опразнен от съдържание. Твърди, че са преживяли некратък период на раздяла, а към настоящия момент ответницата, намирайки се в гр.Айтос не проявявала никакъв интерес към него и не демонстрирала желание за съществуване на брака им. Разговаряли били неколкотратно, като тя пряко и изрично му била заявявала, че не желае да живее с него като съпруг.

          Твърди, че между него и ответницата липсват взаимност, уважение, доверие и съпружески отношения, което сочи, че разстройството на брака им е дълбоко и брачната им връзка съществува само формално, като в нея няма онова съдържание, което изискват законът и моралът. Отношенията помежду им са достигнали такова състояние, което изключва възможността да се преодолее разстройството в тях. Поради това и счита, че това разстройство е непоправимо. Проява на това разстройство е и фактическата им раздяла до настоящия момент. Счита, че формалното продължаване на брака им не създава нормални условия на живот на него и ответницата А.Н..

          Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.

          Моли да има предвид, че семейно жилище не са придобивали по време на брака и не е необходимо да се произнася по този въпрос. Моли съда с решението си да приеме, че двамата не дължим издръжка помежду си. Моли да има предвид, че не е необходимо да се произнася на основание чл.59 ал.2, ал.4 и ал.5 от СК във връзка с евентуално упражняване на родителски права по отношение непълнолетнолетни деца и тяхната издръжка, тъй като нямат родени такива през време на брака. Моли съда да осъди ответницата да му заплати направените по делото разноски.

          Към исковата молба е приложено писмено доказателство, а именно удостоверение за сключен между страните граждански брак. Направено е доказателствено искане – за разпит на свидетели.

         В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата.

         Предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно заседание от ищеца лично и от пълномощника му. Молят съда да прекрати брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.

Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща свои представител.

Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

          От събраните по делото доказателства се установява, че страните – ищецът и ответницата са съпрузи и че са сключили граждански брак на 25.09.2013г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак №0357 от 25.09.2013г. на Община Пазарджик. От брака си, съпрузите нямат родени деца. 

          От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна А. Е. Т. и Е. А. М.  се установява, че съпрузите са разделени и не живеят заедно от две години. Тогава ответницата напуснала ищеца и си тръгнала. Ответницата не обичала да си стои в къщи. Ходела по барове и дискотеки и затова се разделили с ищеца. След раздялата двамата не се виждали и не контактували помежду си. Ищецът се върнал при бившата си жена и родените му от нея деца.

          При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:  

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че между страните по делото – ищецът и ответницата е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и въз основа на заявеното искане от ищеца, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата. Тя е тази, която е ходела по барове и дискотеки и не се е прибира в дома си. С поведението си е неглижирала съпруга си. Преди две години е напуснала ищеца и съвместно обитаваното жилище. 

 В настоящето производство не се изложиха твърдения от страна на ответницата, а и не се събраха доказателства за брачни провинения на съпруга–ищеца. Завръщането на ищеца при предишната му жена и децата му е станало след фактическата им раздяла с ответницата.

Ищецът и ответницата са живели като семейство на квартира на различни места – както в гр.Айтос, така и в чужбина, поради което понастоящем нямат общо семейно жилище.

При сключването на брака ответницата не е променила фамилното си име, поради което и след развода ще следва да продължи да носи фамилното си име Н..

          Ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по делото в размер на 25,00 лева.

          С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер общо на 525 лева, с оглед приложените разходни документи.  

По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш     И:

           

ДОПУСКА РАЗВОД между Я.Р.Я., с ЕГН ********** с адрес: *** и А.М.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, сключили граждански брак на 25.09.2013г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен граждански брак №0357/25.09.2013г. на Община Пазарджик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

          Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругата – ответницата А.М.Н., с ЕГН **********.

          ПОСТАНОВЯВА след развода ответницата А.М.Н., с ЕГН ********** да носи фамилното си име Н..

          Съпрузите нямат общо семейно жилище.

          След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.

          ОСЪЖДА А.М.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Я.Р.Я., с ЕГН ********** с адрес: *** направените от него разноски по делото в размер общо на 525 лева. 

          ОСЪЖДА А.М.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна ДТ по делото в размер на 25 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: