РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1756
гр. Пловдив, 14.10.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ
състав в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря С.Ж. и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1528 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от Й.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 763 от 13.05.2020г.
на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6664 по описа на съда за 2019г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1030-005393 от 20.06.2019г.
на Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Й.Г.К.,
с ЕГН **********, е наложено административно наказание-глоба в размер на 100лв.
за нарушение на чл. 6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на
основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и
незаконосъобразен.
Сочи, че ПРС не е обсъдил юридически
аргументирано доводите му, подробно изложени пред ПРС. Съдът е направил
формална обосновка, използвайки общи и стандартни изрази, небазирани на правен
анализ. Излагат се подробни съображения относно липсата на мотиви по
прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Излага още съображения в посока
неправилност на оспорения съдебен акт. Прилага Удостоверение за раждане с дата
на издаване 15.04.2019г. и Служебна бележка с изх. № С-2581 от 03.06.2020г. ,
издадена от кмета на община Сопот, относно това, че М. В.К. /съпруга на
касационния жалбоподател/ е ползвала отпуск за бременност и раждане по чл. 50,
ал.1, и ал.5 от КСО за остатъка от 410дни, за периода от 27.07.2019г до
26.04.2020г. включително.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на
НП.
Ответникът
по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
На 24.05.2019г., около 11:55 часа, в гр.
Пловдив Й.Г.К. управлявал личния си лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № РВ***СХ,
когато на кръстовището на ул. „Коматевско шосе” с
бул. „Александър Стамболийски”, регулирано с нормално работеща светофарна
уредба, същият преминал през него на забранителен /червен/ сигнал на светофара.
Действията му били забелязани от
полицейски служители, които със служебните си мотоциклети се намирали на същото
кръстовище, непосредствено зад автомобила на водача. Същите подали светлинен и
звуков сигнал на водача на лекия автомобил
и го спрели за проверка.
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бл. № 199471 от 24.05.2019г., в който нарушението е квалифицирано
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
АУАН е подписан от Й.Г.К. с възражение. К.
е посочил, че според него не е преминал на червен светофар. АУАН е надлежно
връчен, което е удостоверено с подписите на актосъставителя, свидетел и подпис на
самия К.. В указания 3-дневен срок за възражения, К. депозирал такива, но
същите били приети за неоснователни. Последвало издаването на НП №19-1030-005393
от 20.06.2019г. на Началник Група към ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на Й.Г.К., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание-глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
Първоинстанционният съд е обсъдил
задълбочено събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е приел, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършено от К. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изрично е отбелязано в мотивите на
съдебния акт, че не е опровергана в хода на съдебното дирене, презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, който има материална доказателствена
сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, а напротив – посоченото в него се
потвърждава от събраните по делото доказателства.
ПРС е приел, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП
и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба във фиксиран от закона размер от
100 лева.
Съдът е отбелязал в мотивите на съдебния акт,
че не са налице основания случаят да
бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае
деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случай.
Касационният съд споделя изводите на районния
съд, тъй като действително от писмените и гласни доказателства се установява,
че касационният жалбоподател е извършил нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
От писмените доказателства по делото: справка
относно извършена проверка по преписка с рег. № 812102-954/04.06.2019г от
Началник Сектор ПП“-Пловдив до Директора на МВР-Пловдив; Регистрационна карта
за постъпил сигнал срещу служител на МВР от Й. К. във връзка, с който са
представени сведение от 05.06.2019г от мл. инспектор К.С.К., сведение от мл.
инспектор К. К. К. с дата 05.06.2019г.;
Регистрационна карта за постъпил сигнал срещу служител на МВР; от гласните доказателства на свидетеля К. С. К.,
потвърждават установеното нарушение с АУАН. Правилно районният съд е отбелязал
в мотивите на съдебното решение, че АУАН има материална доказателствена сила по
смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Писмените
обяснения, дадени от касационния жалбоподател и от неговата съпруга с нищо не
променят установените факти с АУАН.
Приетите
в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства, представени с
касационната жалба, също с нищо не променят установената от ПРС фактическа
обстановка и изводите, които е формирал съда.
Касационният
съд намира, че АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на административнонаказаното лице. Спазени са и чл. 57 от ЗАНН при издаване на НП. В случая,
не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната
отговорност на Й.К. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство,
както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на
понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.
н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административнонаказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат
извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от
понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се
включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени
последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката
за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички
обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е
оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административнонаказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или
устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност
на извършеното и на извършителя.
Преминаването на забранителен сигнал
на светофара е укоримо и със завишена степен на
обществена опасност, тъй като е предпоставка
за настъпване на ПТП, при което могат сериозно да пострадат или дори да загинат
невинни граждани. Именно
посочените обстоятелства карат настоящият състав на съда да приеме, че не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Не са налице отменителни основания. Съдебното
решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Не
са претендирани съдебни разноски и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 763 от 13.05.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6664 по
описа на съда за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.