Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря А.
Е., като разгледа гр.д. № 393 по описа
на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 СК
Производството
е образувано по постъпила искова молба от Л.Д.Г. като баща и законен
представител на малолетното дете В.Л.Д. срещу Ц.И.К. за увеличаване размера на
присъдената издръжка от 80,00 лв. на 110,00 лв., считано от подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
В исковата
молба се навеждат твърдения, че детето В.Л.Д. е общо на страните. Сочи се, че
детето живее при своя баща, който полага самостоятелно грижи за дъщеря си. С
протоколно определение по гр. дело № 2076/2013 г. по описа на РС Враца между
страните била одобрена съдебна спогодба, по силата на която ответницата се
задължила да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80,00 лв., считано
от 21.11.2012 г. От тогава бил изминал период от две години, през който детето
е пораснало, а с това се увеличили и неговите нужди и потребности. Моли
ответницата да бъде осъдена да заплаща сумата от 110,00 лв. месечна издръжка,
считано от 28.01.2016 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до
настъпването на обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
ѝ изплащане. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
С протоколно определение от
26.09.2013 г. по гр. дело № 2076/2013 г. по описа на РС Враца, съдът е одобрил
постигната между страните спогодба, по силата на която родителските права по
отношение детето В.Л.Д. с ЕГН ********** са предоставени на бащата Л.Д.Г. с ЕГН
********** ***; местожителството на детето е определено при бащата в
с.Власатица; за майката Ц.И.К. с ЕГН ********** *** е предвидено правото да
взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа на съботата до 18.00 часа на неделята, както и 30 дни през лятото
(месеците юли и/или август), несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата; майката
следва да заплаща на бащата за детето месечна издръжка от 80 лева, считано от
21.11.2012 г. до настъпването на обстоятелства за изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Видно от удостоверение за раждане от
*** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0198/26.04.2011 г. детето В.Л.Д. е родено на *** г. от майка Ц.И.К. и баща Л.Д.Г..
По делото е представен изготвен от
ДСП-Враца социален доклад от 12.04.2016 г., според който майката на детето към
датата на изготвяне на доклада е в чужбина. Посочено е още, че бащата на детето
работи в частна фирма за металорежещи машини, без трудов договор, срещу
минимално заплащане. В заключение е посочено, че в интерес на детето ще бъде да
се увеличи размера на издръжката, тъй като настоящият размер е под
законоустановения минимум.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
За да бъде уважен предявеният иск е
необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при
предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете
алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай от ищцата се твърди
наличие на първата алтернатива.
Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото.
Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в зависимост
от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия
минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на
съдебното дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 420 лв.
съгласно Постановление № 375 от 28 декември 2015 г., т.е. нормативно
установеният минимум на издръжката възлиза на 105 лв.
Нуждите на непълнолетното дете се
преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна,
както и останалите специфични потребности.
Безспорно в изменението на
обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на
което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите
текущи нужди.
От датата на предходното определяне
на размера на издръжката за детето В.Д. в размер на 80,00
лева месечно по гр.д. № 2076/2013 г. на Районен съд-Враца до датата на
приключване на устните състезания пред районния съд в настоящото съдебно
производство 27.04.2016 г., е изминал период от време от две години и седем
месеца. През този период са се променили социално-икономическите условия в
страната поради протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на
цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От събраните по делото
доказателства се установи, че детето В.Д. вече е на 5
години, в подрастваща възраст, поради което съдът счита, че същата има завишени
потребности за храна и облекло. Детето във финансово отношение има нужди,
сравними с нуждите на неговите връстници. Тези обстоятелства налагат извода, че
от момента на първоначалното присъждане на издръжката е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т. 19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г.
на Пленума на Върховния съд.
Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
“непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си.
По отношение възможностите на
ответницата К. да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се
събраха никакви доказателства за реализирани от нея доходи или налично
имущество, което да ангажира отговорността й за заплащане на издръжка над
законоустановения минимум.
Предвид тези съображения и с оглед
представените по делото доказателства, при съобразяване със законовите елементи
за определяне на размера на издръжката
визирани в чл.142 ал.1 от СК, настоящият съдебен състав приема, че за
задоволяване потребностите на детето е необходима обща месечна сума от 200,00
лв., от които майката Ц.К. да заплаща сумата от 105,00 лв, като разликата до
определения общ размер се поеме от бащата. Същевременно за така определения
размер на издръжка, съдът отчете и факта, че процесното дете все още не е в
ученическа възраст, която предполага допълнителни разходи за учебни помагала,
транспортни разходи и др. Не се установиха и други специфични потребности.
Съдът намира, че така определената издръжка за детето В.Д. е
съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителите му.
В останалата част до пълния предявен
размер от 110,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид императивната разпоредба на
чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
По разноските:
С оглед изхода по делото в полза на Л.Д.Г.
следва да бъде присъдена сумата от 83,33
лв. адвокатски хонорар съобразно
уважената част от иска.
Ответницата ще следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на ВрРС държавна такса върху тригодишните платежи върху
увеличения размер на издръжката в размер на 50,00 лева съобразно правилото на
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
постановената с протоколно определение от 26.09.2013 г. по гр. дело № 2076/2013
г. по описа на РС Враца издръжка, която Ц.И.К., ЕГН ********** е
осъдена да заплаща на Л.Д.Г., ЕГН **********,
в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете В.Л.Д., ЕГН **********, като я увеличава
от 80,00 лева на 105,00 лева, считано от 28.01.2016 год. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ц.И.К., ЕГН ********** да заплаща
на В.Л.Д., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител Л.Д.Г., ЕГН **********
издръжка в размер на 105,00 лв., считано от 28.01.2016 год. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до 110,00 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК Ц.И.К., ЕГН **********
да заплати на Л.Д.Г., ЕГН **********, в качеството
му на баща и законен представител на малолетното дете В.Л.Д., ЕГН ********** сумата от 83,33 лв.
адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Ц.И.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр. Враца държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 50,00 лв.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му, в която е
постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение
– с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: