Решение по дело №364/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 417
Дата: 14 декември 2023 г. (в сила от 14 декември 2023 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20237120700364
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     година

   14.12.2023

        град

      Кърджали

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

  Кърджалийският 

       административен   съд

        състав

      

 

На

   15.11.2023   

   година

 

 

В   закрито  заседание  и  следния  състав:

 

                                                        Председател:

 АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

 

                                                               Членове:

 ВИКТОР  АТАНАСОВ

 АЙГЮЛ  ШЕФКИ

 

 

  и  при  участието  на

 

Секретар

 Мелиха Халил

 

 

Прокурор

 Росица Георгиева от Окръжна прокуратура – Кърджали

 

 

 

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.   Адм.   Дело

    номер

       364

  по  описа  за

    2023

 година

и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.72, ал.4, предл.ІІ/второ/ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от *** Т. С. В. - *** при ОДМВР - Кърджали, подадена чрез пълномощник - С. Н. Ч., главен юрисконсулт в ОД на МВР – Кърджали, против Решение №158 от 24.07.2023 год., постановено по АНД №491/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е отменена Заповед за полицейско задържане на лице, с рег.№292-зз-21 от 16.05.2023 год., издадена от жалбоподателя, в качеството му на полицейски орган – служител в сектор „***“ при ОДМВР – Кърджали.

Касаторът счита в жалбата, че съдът е постановил неправилно решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, както и счита, че същото е и необосновано, като излага подробни съображения за това. Счита, че при издаване на заповедта за задържане са били налице предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Посочва се, че задържането се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление и че разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Сочи се също, че заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР спрямо „лице, за което има данни, че е извършило престъпление”. На следващо място се твърди, че задържането е разпоредено при установена проверка, сочеща на извършено престъпление от жалбоподателя към момента на издаване на заповедта и че задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Развиват се доводи, че за да се постанови задържане от полицейските органи, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната административна мярка, е извършило престъпление и че наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено престъпление, са достатъчно основание и именно това бил критерият по смисъла на закона за задържане за срок от 24 часа. Сочи се, че именно с цел проверката на вероятността да е осъществено съответното деяние от НК се налагат и тези принудителни административни мерки, а въпросът, дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на доказване в рамките на наказателното производство. Твърди, че задържането било предприето спрямо вероятния извършител на престъпление по чл.248а, ал.2 от Наказателния кодекс и е послужило за предприемане на действия, целящи разкриване на обективната истина и събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. Счита, че доводите в оспореното решение, свързани с липсата на данни лицето да се укрие или да извърши друго престъпление, са относими към мерките за неотклонение, предвидени в НПК, но не и към наложената принудителна административна мярка по ЗМВР. Приложената мярка била съответна и на целта на закона, свързана с предотвратяване на възможността вероятният извършител да попречи на разследването, като въздейства на свидетели, да извърши ново престъпление, да укрие или унищожи доказателства. С оглед наличните данни за вероятната съпричастност на лицето към извършено престъпление, били изпълнени и функциите на мярката, свързани с преустановяване на нарушенията и последиците от тях, както и предупреждаване и превъзпитание на нарушителя към спазване на установения ред. Намира за неправилни доводите на съда за несъразмерност на наложената мярка. В тази връзка сочи, че наложеното ограничение е оправдано с оглед обществения интерес от разкриване на извършителя на престъпление, надделяващ пред правилото за зачитане на личната свобода. В касационната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното Решение №158 от 24.07.2023 год., постановено по АНД №491/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърли жалбата на А.Ю.А. срещу Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-21 от 16.05.2023 година.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – *** Т. С. В. - *** при ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт в ОДМВР – Кърджали - М. П., която заявява, че поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че районният съд е преценил, че процесната заповед е в противоречие с целта на закона, като иска само да поясни, че по едно и също време, във връзка с една и съща проверка, са били задържани ответника по касация и лицето Р. Й. И.. Сочи също, че двете лица са ***, като И. е *** на ответника А. и че от представените доказателства по делото, време на беседата с Р. И., който е ***, проведена същия ден, ставало ясно, че с негова помощ ответникът е декларирал неверни данни в Заявление за подпомагане от 13.04.2022 год., като беседата била свързана със същия случай, т.е. съществувала предпоставка да бъдат извършени неотложни действия по изясняване на обстоятелства, относими към участието и на двете лица в престъпление по чл.248а, ал.2 от НК. Твърди, че идеята била да се ограничи възможността двете лица да въздействат един на друг в показанията си или да се опитат да прикрият доказателства, свързани с проверката. Сочи, че друг важен момент била длъжността, която заемал към този момент А.Ю.А., а именно - *** и като такъв, той разполагал с възможността да въздейства чрез служебното си положение да се укрият и унищожат доказателства, като се има предвид, че всички плащания по въпросната програма за подпомагане и субсидиране се реализирали чрез дирекцията, която той лично представлявал. Твърди също, че конкретната цел на оспорената заповед била да се предотврати възможността, лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да попречи на разследването, като въздейства на свидетеля да извърши ново престъпление и да укрие доказателствата. Сочи, че подробни съображения относно незаконосъобразността на решението на Районен съд – Кърджали са изложени в касационната жалба. С оглед на изложеното, счита, че са налице основания за касиране на решението и моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд – Кърджали и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли жалбата на А.Ю.А. срещу Заповед за задържане на лице с рег.№292зз-21 от 16.06.2023 год. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – А.Ю.А. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв.П.Д. от АК-***, който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Счита, че обжалваното Решение №158 от 24.07.2023 год., което е постановено по АНД №491/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, е правилно и законосъобразно и че при постановяване на същото не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Предвид това, моли съда да го остави в сила и да отхвърли подадената жалба от касатора, както и моли за присъждане на направените разноски за адвокат. В съдебно заседание представя писмени бележки, в които излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали предлага да бъде оставено в сила обжалваното Решение №158 от 24.07.2023 год. на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Счита, че изложените в него мотиви за отмяна на процесната заповед за задържане са изцяло съобразени със събраните доказателства пред първата инстанция, както и със съответните правни норми. Сочи, че съдът безспорно е констатирал, че не са били налице основания за издаване на процесната заповед за задържане, като принудителна административна мярка, която имала за цел да попречи задържаното лице да извърши престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление. Сочи също, че в касационната жалба са изложени съображения за това, че при издаването й основната цел е била да се предотврати укриването на доказателства, както и да се предотврати възможността, да не могат да бъдат събрани такива доказателства, а от друга страна, преписката, която е послужила като основание за задържане на конкретното лице, останала на ниво преписка, извън процесуална, като досъдебно производство по случая изобщо не е било образувано, като материалите са били изпратени за отношение в компетентната прокуратура, т.е. не е била налице изобщо никаква процедура по събиране на доказателства, за да се предотврати тяхното укриване. Счита също, че в конкретния случай, не са били изначално налице и данни за извършено престъпление в контекста, за който е била образувана и заведена проверката. В този смисъл счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила като такова.

Касационният съд, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с оглед посочените в жалбата касационни основания, както и с оглед изискването на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен съдебен контрол, подадена е от страна по АНД №491/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното решение се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при необоснованост.

С оспореното решение е отменена Заповед за полицейско задържане на лице рег.№318зз-21 от 16.05.2023 год. на полицейски орган - *** Т. С. В. - *** при ОДМВР - Кърджали, с която, на А.Ю.А., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане в РУ - Кърджали. Със същото решение районният съд е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Кърджали, да заплати на А.Ю.А., с постоянен адрес ***, сумата в размер на 750.00 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Заповедта е била издадена във връзка с образувано ЗМ №**/*** год. по описа на ОДМВР – Кърджали, за извършено престъпление по чл.248а, ал.2 от НК.

За да постанови обжалваното съдебно решение, Кърджалийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че нa 16.05.2023 год., в 10:15 часа, жалбоподателят А.Ю.А. ***, с ЕГН **********, бил задържан със Заповед за задържане на лице рег.№292-зз-21 от 16.05.2023 год., издадена от Т. С. В. - служител в сектор „***“ при ОДМВР - Кърджали. Заповедта била връчена на задържаното лице, което било освободено на 17.05.2023 год., в 09:00 часа. Задържането на А.Ю.А. било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с регистриран ЗМ №**/*** год. по описа на ОДМВР – Кърджали, за извършено престъпление по чл.248а, ал.2 от НК, за това, че в периода 2017-2022 год. е получавал субсидия за тютюн за референтния период 2007 - 2009 год., като е използвал фиктивно регистрирано животно в животновъден обект/ЖО/ с №***, собственост на В. В. Х., с ЕГН **********. По преписката по ЗМ №**/*** год. по описа на ОДМВР - Кърджали била извършена проверка, приключила със справка от 13.06.2023 год. Материалите били изпратени на ОП -Кърджали за преценка относно наличие или отсъствие на достатъчно данни за извършено документно престъпление или такова по чл.248а, ал.2 и сл. от НК. По този повод, на 15.06.2023 год. била образувана преписка вх.№**/*** год. по описа на ОП –Кърджали, като до приключване на производството по делото пред районния съд, по същата нямало произнасяне и постановен прокурорски акт.

Изложената фактическа обстановка районният съд е установил от Заповед за задържане на лице рег.№292-33-21 от 16.05.2023 год., справка от Централизирана автоматизирана информационна система за документооборот относно ЗМ №** от *** год. по описа на ОДМВР - Кърджали, Служебна бележка от 31.05.2023 год., Докладна записка от 16.05.2023 год. - 2 бр., Докладна записка от 23.02.2023 год., Докладна записка от 24.04.2023 год., сведения, писмени обяснения, справки от БАБХ, заявления, писмо на ОП - Кърджали от 27.06.2023 год., справка за извършена предварителна проверка по преписка peг.№2***/*** год. по описа на ОД МВР - Кърджали, Карта за медицинско освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 16.05.2023 год., Протокол за личен обиск от 16.05.2023 год., Разписка от 17.05.2023 год. за върнати вещи на задържано лице, Декларация от 16.05.2023 год., както и от другите, приети по делото, писмени доказателства.

При така приетото за установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

При проверката за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е констатирал, че същата е издадена от компетентно длъжностно лице - Т. С. В. - служител в сектор „***“ при ОДМВР – Кърджали, като е посочил, че като полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, той разполага с правомощия да издава заповед за задържане в случаите по чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР.

Районният съд е посочил на следващо място, че заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт, съдържа и реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; правото му да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането и др.

Съдът е посочил също, че задържането с процесната заповед е осъществено в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, допускаща задържане на лице при наличие на данни, че е извършило престъпление и че в случая в заповедта се сочи, че задържането на жалбоподателя е във връзка с регистриран ЗМ №**/*** год. по описа на ОД МВР – Кърджали, за престъпление по чл.248а, ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд е приел обаче, че независимо, че са спазени изискванията за форма и реквизити на оспорената заповед, същата е постановена в противоречие с целта на закона. Посочил е, че задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по чл.22 от ЗАНН, която има за цел да попречи на задържаното лице да извърши престъпление или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване и че при прилагането й, органите на МВР следва да съобразяват същността и предназначението на принудителната административна мярка, необходимостта от налагането за всеки конкретен случай. Изрично е посочил, че задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице за извършено от него деяние, а се предприема тогава, когато е наложително с оглед поведението на лицето и възможността то да се укрие или да извърши престъпление, или да попречи на полицейските органи безпрепятствено да изпълнят правомощията си. Районният съд е приел, че в случая не става ясно защо е задържан А.Ю.А., като е посочил, че в заповедта липсват мотиви и обстоятелства, че задържането му е било наложително и че такива не се извеждат и от приложените по преписката материали. Съдът е отбелязъл, че при издаването на заповед за задържане на посоченото основание, полицейският орган действително действа в условия на оперативна самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето и че правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. Съдът е посочил, че по делото не са налице данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни мероприятия, а напротив – че се установява от доказателствата по делото, че на 16.05.2023 год., в ОД на МВР – Кърджали, полицейски служител е провел беседа с жалбоподателя, за което е изготвена докладна записка. Посочил е също, че липсват каквито и да било данни преди тази дата А.А. да е призоваван и търсен от органите на МВР, но да не се явил  и че никакви неотложни действия във връзка с установяване и разкриване на въпросното престъпление по чл.248а, ал.2 от НК не са предприети на 16.05.2023 год., освен задържане на жалбоподателя и провеждане на беседа с него. Съдът е приел, че ако се е налагало провеждане на разпит или беседа с А.А., то това е могло да стане и без същият да бъде задържан и че обстоятелството, че не са предприети незабавни действия, целящи събиране на данни или доказателства за извършено престъпление, става ясно и от изготвената едва на 13.06.2023 год. справка за извършена проверка по преписката. Съдът е посочил, че същата е изпратена на ОП - Кърджали, с оглед преценка за наличие или отсъствие на достатъчно данни за извършено документно престъпление или такова по чл.248а, ал.2 и сл. от НК и че в справката фигурират и други лица, освен жалбоподателя, като не могат да се изведат мотиви, че конкретно неговото задържане е било необходимо за постигане целта на закона.

Така, предвид горното, районният съд е направил извод, че процесната принудителна административна мярка е наложена в противоречие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Приел е, че издаването на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в конкретния случай превишава целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения районният съд е извел и окончателния си извод, като е приел, че атакуваната заповед се явява незаконосъобразна, издадена в противоречие с целта па закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, приел е също, че основателна се явява направената претенция за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя и че предвид отмяната на оспорвания акт, в полза на жалбоподателя А.А. следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

В съответствие с нормата на чл.218 от АПК, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

След извършена служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, Кърджалийският районен съд е направил правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи, а именно - намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за незаконосъобразност на процесната принудителна административна мярка, като несъразмерна и наложена в противоречие с целта на закона, поради което тези изводи следва да бъдат споделени.

Съгласно чл.4, ал.2, вр. с чл.6, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл.72, ал.1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай.

Задържането на лице, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието „данни” по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа” по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, при условие, че се касае за тази хипотеза, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление. В случая обаче, не са представени никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. Настоящата съдебна инстанция споделя и извода на районния съд, че заповедта за задържането на ответника по касация не е издадена в съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде възможност на органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление, както и възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване или да се извършан необходимите процесуално-следствени действия.

Тази принудителна административна мярка няма характер на санкция и на нея не могат да бъдат възлагани посочените в касационната жалба функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя“, които са цел и задача на административно-наказателната дейност, съгласно чл.12 от ЗАНН. Такива предупредителни и превъзпитателни функции са в разрез с правната природа на принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН.

На следващо място, неоснователни са доводите в касационната жалба, че наличието или липсата на данни лицето да се укрие или да извърши друго престъпление, са относими към мерките за неотклонение, предвидени в НПК, не и към наложената принудителна административна мярка по ЗМВР. Това е така, защото тъкмо с оглед правната природа и характера на мерките по чл.22 от ЗАНН, последните целят възпрепятстване на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство.

По аргумент от чл.5, §1, б.„с“ от ЕКПЧ и тъй като с налагане на мярката се ограничава правото на свобода, то последната е приложима по изключение, с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай, приложената по отношение на А.Ю.А. ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. От събраните доказателства се установява, че лицето не е осъждано и има установен адрес, както и адрес по месторабота, на които е могло да бъде намерено при нужда. От доказателствения материал не се установява лицето да е създавало пречки на разследващите органи. Не са били налице и каквито и да било данни, че жалбоподателят А.А. ще извърши друго престъпление, което прилагането на ПАМ би предотвратило. Въпреки твърденията в касационната жалба, по делото няма данни, че са били налице условия за осуетяване разкриването на обективната истина по образуваното досъдебно производство, нито задържането да е послужило за предприемане на неотложни действия, целящи събиране на доказателства по това досъдебно производство. В тази връзка, към административната преписка е приложена единствено една докладна записка до директора на ОДМВР – Кърджали, с Рег.№292р-14605 от 16.05.2023 год., изготвена от *** Т. В., съдържанието на която докладна записка е в обем от цели девет реда и половина и в която е посочено, на 16.05.2023 год., между 10:25 часа и 10:50 часа, в ОДМВР – Кърджали, в присъствието на *** Г. К., изготвилият докладната полицейски служител провел беседа с А.Ю.А. и съвсем лаконично, в две изречения, е описано съдържанието на т.нар. беседа. По преписката е представена и бланка за сведение от А.Ю.А. от 16.05.2023 год., в която същият е вписал единствено, че към настоящия момент няма да дава обяснения и нищо повече. В тази връзка настоящият състав напълно споделя извода на районния съд, че ако се е налагало провеждане на разпит или беседа с А.А., то това е могло да стане и без същият да бъде задържан до 24 часа с процесната заповед, а да бъде призован на адреса си или по месторабота и че липсват каквито и да било данни преди тази дата А.А. да е бил призоваван и търсен от органите на МВР, но да не се явил или да е препятствал по някакъв начин действия на полицейските органи във връзка с образуваното ЗМ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в съдебно заседание пред настоящата инстанция е представено и прието като доказателство Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство и изпращане по компетентност от 13.07.2023 год. на Окръжна прокуратура – Кърджали, по прокурорска преписка №**/*** год. по описа на Окръжна прокуратура – Кърджали, образувана по повод постъпили материали от проверка на ОД на МВР - Кърджали под №***/*** год., изпратени с твърдение за наличие на данни за престъпление по чл.248а, ал.2 от НК, т.е. проверката, в хода на която е издадена и оспорената заповед за задържане на лице. В мотивите на това постановление ясно е посочено, че при установеното от фактическа страна в хода на тази проверка следва извода, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление по смисъла на чл.248а, ал.2 от НК - невярно деклариране на сведения за отглежданите животни и заявени за подпомагане по директните плащания за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производство. Предвид това, с постановление Окръжна прокуратура – Кърджали е отказала да образува досъдебно производство по тази прокурорска преписка №**/*** год. по описа на ОП -Кърджали за престъпление по чл.248а,ал.2 от НК и е изпратила преписката на Районна прокуратура – Кърджали, по компетентност, с оглед данни за престъпления по глава 9 от НК. Горното е още една индиция за това, че в случая не е имало основание за налагането на ПАМ с оспорената заповед – задържане на лице за срок до 24 часа, по отношение на ответника по касация А.Ю.А.

Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че касационната жалба, подадена от *** Т. С. В. - *** при ОДМВР - Кърджали, се явява неоснователна и недоказана, а атакуваното съдебно решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. Правилно Кърджалийският районен съд е приел, че в конкретния случай, принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация А.Ю.А. в несъответствие с нормативните изисквания, както и с целта на закона и е отменил заповедта за задържане на лице, издадена от полицейски орган - *** - *** при ОДМВР - Кърджали. При така изложените съображения, обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, с решението по настоящото дело следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация А.Ю.А., изразена в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи в случая в размер на 1000.00/хиляда/ лева, представляващи заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год. и подписано пълномощно към него от същата дата/л.18/. Съдът обаче намира за основателно своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, а и предвид факта, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, поради което и възнаграждението следва да бъде редуцирано до минималния размер за такъв вид дела, регламентиран в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така, съгласно чл.8, ал.2, т.3 (изм., ДВ, бр.88 от 2022 г.)  от Наредба №1 от 09.07.2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/, каквото е и настоящото дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е определен на 750 лева, като в този именно размер, същото следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя, като направени от него разноски в настоящото касационно производство.

За дължимите на жалбоподателя А.Ю.А. деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на която принадлежи административният орган – *** - началник група към сектор „***“ при ОДМВР - Кърджали, издал отменения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК, съдът

 

                                  Р      Е      Ш      И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №158 от 24.07.2023 год., постановено по АНД №491/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.А., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/ лева, представляващи направени от него деловодни разноски в настоящото съдебно производство, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

           

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.