Определение по дело №1409/2013 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.   София,

29.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ Б състав

в закрито

заседание на

Двадесет и девети юли

две

хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

ЕЛЕНА МАВРОВА

при секретаря

и в присъствието на

Прокурора

Като разгледа докладваното от

Съдия Димитрова

гр. дело N

1409

по описа за

2013 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423, ал.1 от ГПК.

Постъпило е възражение от  В.К.М., в което се твърди, че за заповедта за изпълнение е узнала на 14.07.2012г. в кантората на ЧСИ. Счита, че не е била надлежно уведомена за заповедта за изпълнение.  Видно от приложената разписка от 25.02.2012г. , съгласно която съдът е приел, че е редовно уведомена, не са изпълнени изискванията на чл.45 и чл.47 от ГПК. Невярно е отбелязването, че уведомлението е било залепено на входната врата и пуснато в пощенската кутия,  тъй като адресът е обитаем и пощенската кутия се проверява. Налице е противоречие в записаното, че не живее на адреса. Справката за адреса й трябва да бъде направена в дирекция на МВР, а такава не е налице по делото. След  справката тя е следвало да бъде потърсена отново на адреса, но разписка за това няма. Затова и призоваването й е нередовно. Не са изпълнение разпоредбите на чл.47, ал.3, ал.4 и ал.6. Не й е назначен особен представител.

Затова моли  въззивния съд да  приеме възражението и спре принудителното изпълнение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира възражението за допустимо като подадено в едномесечния срок от чл.423, ал.1 от ГПК, а разгледано по същество за основателно.

Тази норма предвижда възможност за  пропусналия срока за възражение по чл.414 от ГПК длъжник да оспори вземането  на няколко изчерпателно изброени основание. Сред тях е и това по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК- длъжникът не е могъл да узнае своевременно за  заповедта за изпълнение, тъй като не му е връчена надлежно.

Видно от приложеното  по делото съобщение е, че  адресът   на В.М. е посетен три пъти на следните дати- 06.02.2012г., 14.02.2012г. и 25.02.2012г., като на последната е залепено уведомление.  Според отбелязване на длъжностното лице по призоваването  търсеният адресат не живее на адреса и не е намерено лице, което да получи книжата. От доказателствата по делото, включително и от посочения в частната жалба адрес, се установява, че  В.М. живее на адреса по залепеното уведомление. Връчването по реда на чл.47, ал.1 от ГПК  е допустимо, когато са налице следните  кумулативно предвидени предпоставки: адресатът на съдебните книжа не е намерен на посочения адрес и  няма лице, което да е съгласно да  ги получи. Наличието на предпоставките следва да бъде отразено в разписката. Длъжностното лице по призоваването е посочило, че   лицето не живее на адреса и  не е намерило друг, който да получи книжата.  От  уведомлението, залепено на 25.02.2012г. се установява и че  адресът е посетен на три дати, но не в рамките на един  месец, а по- малко.  Поради което  следва да се приеме, че не е налице  редовно уведомяване на В.М. за заповедта за изпълнение, тъй като адресът не е посетен  три пъти, но в рамките на месец.  / опр. № 642/25.10.2012г. по ч.т.д. № 520/12г., ТК, І т.о.  на ВКС, опр. № 764/08.11.2013г. по ч.т.д. № 3834/13г., ТК, І т.о. на ВКС, опр. № 10/05.01.2011г. по ч.гр.д. № 680/10г., ГК, ІV г.о. на ВКС//.     

Неоснователен е доводът, че  е следвало да се  поиска справка за постоянен адрес от СД „Полиция”, сектор „Български  документи за самоличност”, тъй като  Наредба № 14/18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до НБД „Население”  определя реда и начина за проверка на постоянния и  настоящ адрес на лица, посочени от органите на съдебната власт. Обхватът на предоставената информация , съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата  включва и постоянен и настоящ адрес на  съответното проверявано лице.  Този подзаконов нормативен акт  създава  специален ред за органите на съдебната власт, респективно съда, да получи актуална, валидна и вярна информация относно всяко лице, регистрирано  на територията на РБългария . Цитираната  наредба е специален  нормативен акт, които се прилага от съда, по отношение на останалите, които уреждат идентични отношения. С оглед на това не е необходимо да се прави справка  за същата информация в СД „Полицията”, сектор „Български документи за самоличност”.

Неоснователен  е доводът на В.М., че е следвало да й бъде  назначен особен представител, тъй като разпоредбата на ал.6 на чл.47 не намира приложение в заповедното производство съгласно чл.47, ал.7 от ГПК.

Настоящата инстанция счита, че заповедта за изпълнение не е била  връчена надлежно.

С оглед на изложеното въззивният съд счита, че  следва да приема   възражението  на  В.М. и да спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение.

Воден от горното, съдът

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

 

 ПРИЕМА  възражение на В.К.М.  по реда на чл.423, ал.1 от ГПК.

СПИРА  изпълнението на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена на 30.01.2012г. от СРС, 117 състав по гр.д. № 1903/12г.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: