Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12655
по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от И.П.С. против „А.И.“ ЕООД ***, С.З.И., „Б.С.“ ЕООД *** и „Б.б.з.р.“ АД *** следните искове:
-за нищожност на договор за продажба, обективиран в НА № 144, том ІІ, дело № 275/27.03.2013г. на
нотариус М.Г., с район на действие СРС, на основание чл.26, ал.2 вр. чл.17 ЗЗД като привидна и прикриваща действителния
купувач „А.И.“ ЕООД *** на недвижим имот-Сграда с идентификатор
68134.1935.1987.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, находяща се в ПИ с идентификатор 68134.1935.1987 с адрес
гр.София, ул.*********, представляваща еднофамилна жилищна сграда „Б“ с
разгърната застроена площ 283.46 кв.м., състояща се от сутерен и два етажа,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в
което е построена, съставляващо УПИ VІ-440А, 440Б от кв.15А по плана на
гр.София, м.“Гърдова
глава“;
-при условията на евентуалност
прогласяване нищожността на този договор на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД
поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на основание;
-признаване по отношение „Б.ЗА В. И Р.“
АД гр.София недействителността на договор за учредяване на ипотека върху
посочения имот, обективиран в НА № 145, том ІІ, рег.№
4926, дело № 276/27.03.2013г. на нотариус М.Г., с район на действие СРС, на
основание чл.167, ал.3 ЗЗД.
Ищецът излага в исковата молба, че на
12.09.2011г. сключил с първия ответник „А.И.“ ЕООД договор за изработка за
построяването срещу възнаграждение на еднофамилна жилищна сграда „Б“, кв.15,
кв.15А, УПИ VІ-440а, 440б, на ул.********* с площ от 250.83 кв.м., в който бил
инкорпориран и предварителен договор за продажба. Преди този договор на
04.02.2011г. „А.И.“ ЕООД сключил с втория ответник С.И., в качеството му на
носител на правото на строеж за построяването на сградата, от една страна, и от
друга със собствениците на мястото, предварителен договор за прехвърляне
учреденото право на строеж, срещу задължението да построи и предаде на
последните еднофамилна жилищна сграда „А“ в същия имот и срещу сумата
35 000 евро. Окончателният договор за прехвърляне учреденото право на
строеж е следвало да се сключи в срок до 30.08.2011г. Еднофамилната жилищна
сграда „Б“, предмет на договора от 12.09.2011г. била построена от първия
ответник, но изцяло със средства на ищеца, който получил владението в началото
на 2012г. и след който момент вложил значителни средства за довършване и обзавеждане.
На 27.03.2013г. бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран
в НА № 144, том ІІ, дело № 275/27.03.2013г. на нотариус М.Г., с район на
действие СРС, по силата на който С.И. прехвърлил собствеността върху тази сграда
на третия ответник „Б.С.“ ЕООД, а на същата дата с НА № 145, том ІІ, рег.№
4926, дело № 276/27.03.2013г. „Б.С.“ ЕООД учредило в полза на последния
ответник „Б.б.з.р.“ АД договорна ипотека върху нея в обезпечение
на отпуснат банков кредит от 200 000 евро. Твърди първият договор, с който
С.И. продава на „Б.с.“ ЕООД сградата да е нищожен като сключен в условията на
персонална симулация, тъй като прикрива действителния купувач-първият ответник
„А.И.“ ЕООД. Навежда това да е направено с цел да се избегне отговорността на
първия ответник към него по сключения предварителен договор и с цел да се
улесни отпускането на кредит от банката. В тази връзка навежда, че кредитните
средства са отпуснати за нужди изцяло свързани с прехвърлянето на учреденото
право на строеж, рефинансиране на СМР в имота, довършителни строителни
дейности, които „Б.с.“ ЕООД не е осъществявало, а отделно от това кредита бил
фактически усвоен от „А.И.“ ЕООД. Допълнително навежда доводи за нищожност на
този договор поради заобикаляне на закона, накърняване добрите нрави и липса на
основание по съображения за явна несъразмерност на престациите
по него, в частност стойността на имота е значително по-голяма от уговорената
продажна цена, под формата на продажбено правоотношение преследване на друга
цел, както и предвид обстоятелството, че „Б.с.“ ЕООД не е вложило никакви
средства в строежа. Поради нищожността на този договор, като последица навежда
на недействителност на договора за учредяване на договорната ипотека по чл.167,
ал.3 ЗЗД. На самостоятелно основание навежда неговата недействителност поради
липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД с твърдения лицата, явили се пред
нотариуса от името на банката да не са били снабдени с надлежна представителна
власт.
Ответникът С.З.И. изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключеният между него и „А.И.“
ЕООД предварителен договор за продажба на учреденото в негова полза право на
строеж е прекратен по взаимно съгласие с уговарянето, че това право ще бъде
закупено от „Б.с.“ ЕООД намерило отражение и в сключения между него и
последното дружество договор. Оспорва да е уговаряно действителен купувач да е
„А.И.“ ЕООД или да е знаел за привидност на сделката по отношение
страната-купувач, съответно за отношенията между тези две дружества. Навежда на
липса правен интерес за ищеца поради изтичане давностните
срокове за реализиране отговорността на първия ответник, респ.навежда на
нищожност на сключения между тях договор от 12.09.2011г. при липса на учредено
в полза на „АММ И.“ право на строеж.
Ответникът „Б.б.з.р.“
АД изразява становище за липса на правен интерес за ищеца от исковете с доводи
изложени в писмения отговор. Твърди, че поради неизпълнение поетите по договора
за кредит задължения от „Б.с.“ ЕООД се снабдил с изпълнителен лист за
задълженията и по образуваното изпълнително производство имотът му бил възложен
с влязло в сила на 22.05.2015г. постановление на съдебния изпълнител, поради
което от тази дата се легитимира като негов собственик. Излага доводи, че
евентуална нищожност на договора за продажба на имота от 27.03.2013г. му е непротивопоставима с оглед разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗД,
тъй като е трето добросъвестно лице и не може да доведе до последица
недействителност нито на договора за банков кредит, нито на този за учредяване
на договорна ипотека. Допълнително сочи, че с оглед възлагането на имота в
рамките на индивидуалното принудително изпълнение ипотеката е погасена и
заличена, поради което не създава права и задължения. Навежда подробни
съображения за неоснователност на предявените искове.
Ответниците „А.И.“ ЕООД и „Б.С.“
ЕООД не са подали писмени отговори, не се представляват в съдебно заседание и
не изразяват становище по исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
С НА № 178, том II,
рег.№ 2388, дело № 342/18.06.2008г. на нотариус, с район на действие СРС, В.С.Л.и
В.Х.Л.учредили в полза на С.З.И. право на строеж върху съсобственото
си дворно място, представляващо УПИ VI-440А, 440Б в
кв.15А, местността ж.к.Гърдова глава, СО-Район
Витоша, целият с площ 1057кв.м. по нотариален акт и 1090кв.м. по актуална
скица, при граници: УПИ VII-440, улица, УПИ
V-439 и УПИ XVI-950 за
построяването съгласно одобрен инвестиционен проект и виза за проучване и
проектиране на:
-Еднофамилна двуетажна жилищна сграда
„Б“, разположена в южната част на УПИ на разстояние 5м. от дъното му, със
застроена площ 152.56 кв.м. и РЗП от 250.83кв.м., състояща се от 1. Сутерен на кота -2.95м. включващ склад и стълбище; на кота -2.65м.
работилница и на кота -1.06м. гараж със склад; 2.
Първи жилищен етаж на кота 0.00, състоящ се от
преддверие, спалня с дрешник, баня и тоалетна, коридор, перално помещение,
тоалетна, кухня с трапезария, дневна, веранда и стълбище; 3.Втори жилищен етаж
на кота +2.90м., състоящ се от коридор, спалня с
дрешник, баня с тоалетна, две спални, баня с тоалетна, гладачно
помещение и балкон;
-Еднофамилна жилищна сграда „А“, находяща се до улицата в северната част на УПИ на
разстояние 5м. от уличната регулация, със застроена площ 60.82кв.м. и РЗП
120.01кв.м., състояща се от 1.Първи жилищен етаж на кота
0.00 включващ преддверие, склад, баня с тоалетна, кухня с трапезария, дневна с
веранда, склад и стълбище; 2. Втори жилищен етаж на кота
+2.82м. включващ коридор, две спални с общ балкон, баня с тоалетна и дрешник.
С.И. поел задължението да построи за
своя сметка сградите с придобиване правото на собственост върху сграда „Б“, а
сграда „А“ ще е собственост на учредителите като насрещна престация
за отстъпеното право на строеж.
На 04.02.2011г. между суперфициаря С.И., съсобствениците на дворното място В.и В.Л.и
„АММ-И.“ ООД, представлявано от управителя А.М., е сключен предварителен
договор, с който С.И. се задължил да прехвърли на дружеството учреденото с
горния нотариален акт право на строеж срещу задължението на последното да му
заплати сумата от 35 000 евро, включваща и извършените до този момент
строителни работи, както и да реализира строежа на двете сгради за своя сметка
при същите условия-след построяването придобива правото на собственост върху сграда
„Б“, а сграда „А“ става собственост на В.и В.Л.като насрещна престация за отстъпеното право на строеж. От своя страна учредителите
се задължили да прехвърлят безвъзмездно на купувача „АММ-И.“ ООД реална част от
дворното място от 574 кв.м., прилежаща на еднофамилната жилищна сграда „Б“, с
цел обособяването й в самостоятелно УПИ. В т.5.1 от предварителния договор е
предвидено правото на строеж да се прехвърли по нотариален ред в срок до
31.03.2011г., към която дата купувачът „АММ-И.“ ООД е следвало да заплати на
продавача С.И. 33 000 евро от уговорената продажна цена при декларираното,
че преди сключването му получил 2000 евро от нея. С т.18 е постигнато съгласие
учредителите-съсобственици да прехвърлят на купувача във формата на нотариален
акт реалната част от УПИ в 15-дневен срок от датата на издаване акт обр.15 за сграда „А“, удостоверение за завършеност на
сграда „Б“ до степен груб строеж /акт обр.14/ и
изграждане на ограда между обособените от дворното място две УПИ-та.
На 29.03.2011г. страните по
предварителния договор сключили анекс, с който е променен срокът за прехвърляне
правото на строеж от 31.03.2011г. на 30.06.2011г., а по-късно с последващ анекс от 24.06.2011г. този срок отново е променен
на 30.08.2011г. Вторият анекс съдържа изявление на продавача С.И., че е получил
още 2000 евро от продажната цена, като остатъкът от 31 000 евро купувачът следва
да заплати в деня на сключване на окончателния договор.
На 12.09.2011г. „АММ-И.“ ООД и ищецът И.С.
сключили договор за строителство, с който дружеството-изпълнител се задължило
да построи със свои средства и материали описаната по-горе сграда „Б“ в УПИ VI-440А, 440Б в кв.15А срещу възнаграждение от
140 000 евро, платимо от ищеца-възложител на три вноски съгласно т.10,
което включва разходите по строежа, цената на отчуждаемото
вещно право и възнаграждението на изпълнителя и наетите подизпълнители. Съгласно
т.4 срокът за изпълнение на строителството и подписването на акт обр.15 е до 31.07.2012г., а приемането на сградата с
разрешение за ползване до 31.08.2012г. с уговорено предаване на владението след
подписване на акт обр.15 или при условията предвидени
в т.9. С т.6 и т.7 изпълнителят се задължил да прехвърли на възложителя правото
на собственост върху построената сграда, което следва да се извърши по
нотариален ред в тридневен срок от плащането на третата вноска по т.10
обвързана с издаване на разрешението за ползване.
С платежно нареждане от 13.09.2011г.
ищецът заплатил по банкова сметка *** „АММ И.“ ООД 35 000 евро, а с
преводно нареждане от 13.10.2011г. още 95 000 евро или общо сумата
130 000 евро /стр.21-22/. Второто е с наредител Т.
И. С.-дъщеря на ищеца. Посоченото в тях основание сочи, че плащанията са в
изпълнение на договора от 12.09.2011г. Получаването им се потвърждава от св.А.М.-тогава
съдружник и управител на дружеството.
По делото не е спорно и от събраните
доказателства установено, че след учредяване на суперфицията
през 2008г. С.И. започнал строежа по двете сгради, като извършените до
сключване на предварителния договор с „АММ И.“ ООД /впоследствие преобразувано в ЕООД/ от 04.02.2011г. строителни
дейности са до кота 0.00, а след това продължени от
дружеството. Към деня на сключване на договора с ищеца И.С. сграда „Б“ е била
изпълнена на етап груб строеж, видно от представения акт обр.14
и удостоверение от 04.08.2011г. на СО-Район Витоша по чл.181, ал.2 ЗУТ /стр.69
и 71/.
Няма спор, че в уговорения срок до
30.08.2011г. и след това въз основа предварителния договор от 04.02.2011г. не е
бил сключен окончателен с прехвърляне учреденото в полза на С.И. право на
строеж на „А.И.“ ЕООД по причина, че дружеството не изпълнило задължението си да
му заплати пълния размер на продажната цена. Вместо това на 04.02.2012г. суперфициарят и дружеството, с участието на съсобствениците
на земята В.и В.Л.и „Б.С.“ ЕООД сключили анекс № 3 към този договор, с който С.И. се задължил да продаде на „Б.С.“ ЕООД
правото на собственост върху вече построената сграда „Б“ в срок до 27.03.2013г.
срещу цена от 43 000 евро, платима от купувача „Б.С.“ ЕООД най-късно в
деня на подписването на нотариалния акт /стр.389/. Със същия анекс
съсобствениците на земята се задължили да прехвърлят на това дружество правото
на собственост върху 574 кв.м. от поземления имот, върху която част е построена
сградата, впоследствие обособена в самостоятелно УПИ.
Положените в анекс № 3 подписи за С.И.,
„А.И.“ ЕООД и „Б. С.“ ЕООД не са
оспорени, поради което и на основание чл.180 ГПК обективираните
в частния диспозитивен документ изявления изхождат от
тях. Ищецът е оспорил подписите положени
за съсобствениците на земята, чиято истинност /автентичност/ е установена с
приетото заключение на вещо лице по СГр.Е /стр.459-466/.
Като доказателство по делото е
представен предварителен договор, сключен на същата дата 04.02.2012г. между С.И.,
съсобствениците на поземления имот и „Б.С.“ ЕООД /стр.171-175/. Съдът констатира съвпадение в предмета, условията,
правата и задълженията с предварителния договор от 04.02.2011г., по който
купувач на правото на строеж е „А.И.“ ЕООД. По идентичен начин с него С.И. се
задължил да прехвърли учреденото му право на строеж на „Б.С.“ ЕООД срещу
заплащането на определена цена и с поето от последното задължение за своя
сметка да построи двете сгради, като стане собственик на сграда „Б“, а собствеността
на сграда „А“ се придобие от съсобствениците на земята В.и В.Л., които от своя
страна се задължили да прехвърлят правото на собственост на „Б.С.“ ЕООД върху
574 кв.м. от поземления имот. Разликата е по отношение уговорената
цена-55 000 евро с декларирано получаване на част от нея към деня на
подписването 12 000 евро и срока за сключване на окончателен договор по
нотариален ред-31.10.2012г.
Следва да се посочи, че сключването на
предварителния договор с „Б.С.“ ЕООД е лишено от правна логика при положение,
че на същата дата 04.02.2012г. с посочения анекс № 3, също имащ
характеристиките на предварителен договор, С.И. се задължил да прехвърли
правото на собственост върху сграда „Б“ на това дружество, която към този
момент вече е била построена до степен груб строеж, т.е. правото на строеж е
било реализирано и трансформирано в право на собственост. Този предварителен
договор самостоятелно няма и доказателствено значение
за правния спор с оглед останалите събрани доказателства.
В изпълнение на анекс № 3 с НА № 144,
том II, дело № 275/27.03.2013г. на нотариус, с район на
действие СРС, С.И. прехвърлил чрез покупко-продажба правото на собственост на
сграда „Б“ на „Б.С.“ ЕООД с уговаряне плащането на цената от 43 000 евро
да се осъществи по банков път чрез кредит, предоставен на купувача от „Б.б.з.р.“ АД. В нотариалния акт е посочено, че данъчната
оценка за имота към тази дата е 292 913лв.
С договор № 729/22.03.2013г. „Б.б.з.р.“ АД предоставила на „Б.С.“ ЕООД кредит от 200 000
евро, разделен на траншове-43 000 евро за плащане на отстъпено право на
строеж на еднофамилната сграда „Б“; 53 000 евро за рефинансиране на
извършени СМР в тази сграда; 24 000 евро за довършителни СМР в нея и
80 000 евро за изработване на идеен, технически и работен проект за обект
„Комплекс от редови двуетажни жилищни сгради“ в друг поземлен имот гр.София.
На 27.03.2013г. с НА № 145, том II, рег.№ 4926, дело № 276/2013г. кредитополучателят „Б.С.“
ЕООД учредило в полза на банката договорна ипотека върху сграда „Б“ в
обезпечение на вземанията по кредита.
Видно от представеното извлечение на
11.04.2013г. по банковата сметка на С.И. е постъпила сумата 43 000 евро с наредител „Б.С.“ ЕООД и основание по договор за право на
строеж /стр.552/.
На 23.09.2014г. е сключен анекс № 4 към
предварителния договор от 04.02.2011г. между съсобствениците на земята В. и В.Л.,
„АММ И.“ ООД, „Б.С.“ ЕООД и Б. И. С. /дъщеря на ищеца/, с който е постигнато
съгласие съсобствениците на земята да прехвърлят на Б. С. правото на
собственост върху 574 кв.м. от поземления имот, обособен в самостоятелно УПИ с
идентификатор 68134.1935.1987. Това е направено на същата дата с НА № 167, том III, рег.№ 10029, дело № 362/2014г. на нотариус, с
район на действие СРС.
За сграда „Б“ е издаден констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа акт обр.15
на 23.08.2013г., в който като възложител и строител е посочен „Б.С.“ ЕООД.
Не е спорно, че поради неизпълнение
задълженията по договора за кредит „Б.б.з.р.“ АД се
снабдила с изпълнителен лист против „Б.С.“ ЕООД за вземанията и образувала изп.д.№ 20147900401393 по описа на ЧСИ Р.М., с район на действие
СГС, с наложена и вписана през
м.09.2014г. възбрана върху ипотекираната сграда „Б“. Принудителното изпълнение
било насочено спрямо нея с проведена публична продан, в резултат на която с
постановление от 24.04.2015г. възложена на взискателя
и ипотекарен кредитор „Б.б.з.р.“
АД. Постановлението е влязло в сила на 22.05.2015г. и вписано в Агенцията по
вписванията на 18.06.2015г. /стр.51-52/. Впоследствие на 05.08.2015г. банката
била въведена във владение.
По-късно С.И., „АММ И.“ ООД и И.С.
подписали споразумение без посочена дата, с което с оглед сключените
предварителни договори от 04.02.2011г. и 12.09.2011г. било постигнато съгласие С.И.
да прехвърли на И.С. гаража с площ 21.74 кв.м., с прилежащия склад от 3.68
кв.м., находящ се в сграда „Б“ и представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1935.1987.1.1.
В него е посочено, че ищецът е финансирал строежа на сграда „Б“ и чрез
споразумението С.И. изпълнява задължението си към „АММ И.“, а последното
изпълнява своето към ищеца.
На 16.10.2015г. е съставен НА № 160, том
II, рег.№ 7518, дело № 304/2015г. на нотариус, с район
на действие СРС, с предмет договор за продажба в изпълнение на задължение между
С.И. и ищеца, с който правото на собственост върху гаража и склада се прехвърля
срещу продажна цена от 20 000лв. с вписано изявление на страните, че
задължението за цената на купувача е погасено изцяло чрез прихващане на
насрещни задължения и вземания по договорите от 04.02.2011г. и 12.09.2011г.,
както и съгласно подписаното на 16.10.2015г. споразумение. На основание чл.181 ГПК съдът приема, че посоченото по-горе споразумение е сключено към деня на
съставянето на нотариалния акт, в който е възпроизведено неговото съдържание.
По делото е установено, че по одобрения
през 2008г. проект и разрешението за строеж сграда „Б“ е със застроена площ
152.56 кв.м. и РЗП 250.83 кв.м., а въз основа извършена преработка на проекта през
2012г. РЗП е увеличена на 283.46 кв.м. В тази връзка са изслушани и приети две
заключения на вещи лица по СТЕ, според които при изменението на проекта не е
налице излизане извън обема на сградата по първоначалния проект, а увеличената
РЗП е резултат от вътрешно увеличение площта
на сутерена на 112.80 кв.м. и изменение на част от подпокривното
пространство над гаража в кабинет. Последното е станало част от втория етаж,
който вече е със застроена площ 130.90 кв.м.
По делото е прието и заключение на вещо
лице по ССч.Е, видно от което предоставеният на „Б.С.“ ЕООД кредит е усвоен
в периода 09.04.2013г.-16.10.2013г. За
периода 01.01.2012г.-31.12.2013г. няма
депозирано в „Б.б.з.р.“ АД искане за кредит от „А.И.“
ЕООД. На вещото лице не е била осигурена от „Б.С.“ ЕООД и „А.И.“ ЕООД
съответната информация и документи, поради което не дава заключение по
въпросите има ли преведени суми от кредита от „Б.С.“ ЕООД на „А.И.“ ЕООД, дали
и как двете дружества са отразили разходи за СМР на обект еднофамилна жилищна
сграда „Б“.
Като доказателство е приет писмен
документ /стр.258/, озаглавен „обратно писмо“, изходящ от Л.С., в качеството на
представляващ „А.И.“ ЕООД и страна по договорите от 04.02.2011г. и 12.09.2011г.
В него декларирала, че „изповяданата продажба на еднофамилната жилищна сграда
„Б“, извършена с НА № 144, това II, рег.№ 4925,
дело 275/27.03.2013г. с купувач „Б.С.“ ЕООД е направена във връзка с използване
на банков кредит, отпуснат от ББР /Б.б.з.р. с предмет
на кредита довършителни работи на сграда „Б“ и проектиране на нов комплекс от
20бр. жилищни сгради, жилищната сграда е продадена на „Б.С.“ ЕООД, а не на „АММ
И.“ ООД, тъй като на последното дружество /като собственик/ е отказано
отпускането на банков кредит. Договорът за продажба е сключен без знанието на
инвеститора и купувача по предварителния договор за сградата И.С.“. Документът
носи дата 31.03.2017г. и е представен по делото в заверен на 07.04.2017г. от
нотариус препис. Автентичността на подписа не е оспорена, поради което и
съобразно чл.180 ГПК обективираното в частния по
същността си документ изявление изхожда от соченото за автор лице.
В обясненията си по чл.176 ГПК Л.С.
сочи, че след сключването на договора от 04.02.2011г. С.И. не е влагал средства
и не е участвал в по-нататъшното строителство /така и обясненията по чл.176 ГПК
на последния в съдебно заседание от 05.11.2019г./. То продължило от
представляваното от нея дружество, като ищецът закупувал материали и влагал
средства за СМР на обекта, които дружеството изпълнявало. Поради определени
обстоятелства не можело да продължи да извършва дейност като строител и решили
да се работи с „Б.С.“ ЕООД, но не си спомня работници на кое от двете дружества
са извършвали строителните дейности. Били водени разговори със С.И. и И.С. да
се прехвърли правото на собственост върху сграда „Б“ направо на ищеца с цел
спестяване на някакви разходи без да е имало конкретна договорка. Сочи още, че
банковият кредит е използван и за средства на „А.И.“ ЕООД във връзка с комплекс
от редови фамилни жилищни сгради, които дружеството възнамерявало да построи. Тъй
като това не се случило прехвърлили проекта на „Б.С.“ ЕООД, които дружества са
свързани. Не си спомня с точност дали
отпуснатия кредит е бил само за нуждите на „Б.С.“ ЕООД, но е възможно
представляваното от нея дружество да се е възползвало с част от тези средства,
без да уточнява по какъв начин.
По делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелката В.Л.сочи, че строежа на двете сгради започнал едновременно,
като първоначално строителството се осъществявало от С.И., на когото учредили
правото на строеж. Вложените от него средства били до кота
0 и тъй като не могъл да продължи се сключил договора с „АММ И.“ ООД за да се
довършат. С ищеца се запознала през 2014г., когато прехвърлили правото на
собственост върху земята на дъщеря му Б. С.. След това го виждала с жена му в
имота. Известно й е дружеството „Б.С.“ ЕООД, но не знае дали сградите са
довършени от последното или от „АММ И.“ ООД.
Свидетелят А.М. е бивш управител на „А.И.“
ЕООД. Дружеството поело строежа на двете сгради след сключването на
предварителния договор със С.И. от 04.02.2011г. и след това изпълнило всички
СМР заедно с ищеца и със заемни средства докъм 2013г. или 2014г. Владението не
е било предавано на ищеца, защото от самото начало той имал достъп и наблюдавал
хода на строителството. Осигурил и повечето материали за довършителните работи,
изпълнени от дружеството, а след завършването на сградата вложил свои средства
за обзавеждане. Сочи още, че „А.И.“ ЕООД имало кредит, който поради кризата не
успявало да обслужва и през 2011г. станал предсрочно изискуем. След 2011г.
дружеството не осъществявало почти никаква дейност. Причината за неизпълнение
задължението към ищеца била липсата на парични средства за завършването на двете
жилищни сгради и допълнително за дейности по планировка, изграждане на ограда. На
С.И. била платена цената за правото на строеж от „Б.С.“ ЕООД със средства от
отпуснатия кредит. Това дружество било представлявано дъщеря му М.М.,
която към този момент била студентка. Идеята била след като се дипломира да
работят заедно и да участва в областта на строителството. По конкретния строеж
свидетелят се занимавал с всички въпроси, бил технически ръководител и
подписвал всички документи.
Свидетелят Б.С.работил в „Б.б.з.р.“ АД като главен експерт „Оценка на активи“. Знае за процесната сграда, която била предложена за обезпечение във
връзка с отпускането на кредит на „Б.С.“ ЕООД. Сочи, че при посещението си в
началото на 2013г. къщата била завършена-имала покрив с керемиди, покривно водоотвеждане, стените били измазани, външните боядисани,
монтирани външни дограми, отвън с парапети, тераси и прегради; гаража бил с
монтирана ролетна врата. В деня на огледа вътре се
извършвали довършителни работи по поставяне на теракот,
фаянс, ламиниран паркет, врати и др. Достъпът бил
осигурен от Л.С..
Свидетелката Г.Г.сочи,
че по молба на С.И. станала технически ръководител на обекта и участвала само
до съставяне на акт обр.2. След това няма никакво
отношение към него, като отрича да е посещавала мястото и да е подписвала
документи във връзка със строителството, в частност акт обр.15.
Познава ищеца и от съпруга си знае, че купил къщата и започнал да я обзавежда.
По делото не се спори и от представеното
удостоверение на СО е видно, че бившият управител на „А.И.“ ЕООД А.М. и
управителката на „Б.С.“ ЕООД М.М. са баща и дъщеря. М.М. починала, като въз основа извършената от съда служебна
справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че на
11.06.2013г. едноличен собственик на капитала и управител бил вписан С.Г.С., на
когото приживе М. прехвърлила дяловете си.
Въз основа така установените фактически
обстоятелства, съдът обоснова от правна страна следното:
Противно на възраженията на ответниците съдът намира предявените от ищеца главен иск за
нищожност на договора за покупко-продажба с НА № 144, том ІІ, дело №
275/27.03.2013г. на основание чл.17 ЗЗД вр. чл.26,
ал.2 ЗЗД в условията на персонална симулация и съединените евентуални искове за
нищожност по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за процесуално допустими при наличието на
правен интерес. Обусловен е от това, че при установяване действителният купувач
на процесната сграда да е „А.И.“ ЕООД или договорът
за продажба не е произвел правно действие поради нищожност на другите наведени
основания, ищецът ще може да търси изпълнение от този ответник по сключения
между тях договор от 12.09.2011г., във връзка с което понастоящем е висящо
гр.д.№ 10762/2016г. по описа на СГС, I-16 състав, с предмет предявен от него
иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Дали този иск или други претенции по реализация на
права по договора са погасени по давност не е определящо за правния интерес. Без
значение е и дали облигационното правоотношение, от което ищецът черпи права е действително
с оглед възражението на ответника С.И., че договорът от 12.09.2011г. е нищожен,
защото при сключването му „А.И.“ ЕООД не е било носител на правото на строеж. Освен
неотносимо към интереса, то е и неоснователно.
Договорът е за изработка, но съдържа елементи и на предварителен по чл.19, ал.1 ЗЗД с поето от изпълнителя задължение да прехвърли правото на собственост върху
построеното на възложителя. Така сключен поражда облигационни права и
задължения между страните без вещно-прехвърлителен
ефект. Последният ще настъпи при сключването на окончателен договор и при
условие, че обещателят придобие правото на строеж. Затова обстоятелството, че
към деня на сключването на договора от 12.09.2011г. в полза на обещателя
/изпълнителя/ липсва учредено право на строеж не е основание за нищожност.
Доводите на последния ответник да е
добросъвестно трето лице по смисъла на чл.17, ал.2 ЗЗД и придобил собствеността
върху сградата на основание противопоставимо на ищеца
касаят съществото на спора, а не процесуалната допустимост на исковете за
недействителност на договора за покупко-продажба.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД
привидните договори са нищожни. Такива са договорите, при които страните са се
съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а целят
създаването на привидност пред трети лица за това какви са действителните им
отношения. Привидността е относителна и абсолютна. Когато страните сключат
договора, но не желаят да се обвържат с него, а с последиците на друго прикрито
съглашение е налице относителна симулация. В този случай привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно на основание чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат правилата на
прикритото, ако са налице условията за неговата действителност-чл.17, ал.1 ЗЗД.
При абсолютната симулация страните изобщо не желаят да се обвържат от
последиците на сключения договор и без да прикриват друго съглашение.
Разновидност на относителната симулация
е т.нар. персонална симулация, при която се прикрива не сделка, а страна по нея.
Налице е когато страните желаят сключването на определен договор, но искат едната
от тях да остане скрита и за целта се използва подставено лице, което дава
съгласие и чието име фигурира в договора по начин, че пред третите лица то е съдоговорител. При персоналната
симулация има три сделки-две привидни и една прикрита. Привидни и като такива
нищожни са сделката между явната страна и подставеното лице, обективирана в договора, и сделката между прикритата страна
и подставеното лице-упълномощаване или поръчка, а прикрита е сделката между
явната и прикритата страна, която е желана и поражда правно действие, ако не
страда от пороци. При персоналната симулация пряко обвързани са страните по
прикритата сделка, поради което правата и задълженията от сключения договор
възникват направо в тяхната правна сфера.
За разкриване фигурата на подставеното
лице важат общите правила за доказване на симулацията. По начало тя се доказва с
„обратно писмо“, което представлява нарочен писмен документ, съдържащ
изявленията на страните за привидността на явната сделка и каква е
действителната им воля. Според установената съдебна практика е без значение
кога е съставен-преди, след или едновременно с явната сделка. Не е задължително
също да обективира изявленията на всички страни по
оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, на която се
противопоставя и която оспорва доводите за привидност. Обратно писмо с
посоченото съдържание и при установена автентичност /чл.180 ГПК/ се възприема
като пълен обратен документ с пряко доказателствено
значение за разкриване на симулацията. При липса на съставено обратно писмо доказването
може да се осъществи с други документи, съставляващи начало на писмено
доказателство, и свидетелски показания. Тези други документи съобразно чл.165, ал.2 ГПК могат да бъдат изхождащи от насрещната страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за привидност
на съглашението. Изискването на процесуалния закон за начало на писмено
доказателство се поставя в случаите, когато оспорването е между страните по
договора и е от значение за допустимостта на свидетелски показания, защото
разпоредбата на чл.164, ал.1, т.6 ГПК забранява със свидетели да се опровергава
съдържанието на изходящ от страната частен документ. Предвиденото в чл.165,
ал.2 ГПК ограничение в способите на доказване не важи за третите лица, какъвто
е ищецът, когато сделката е насочена срещу тях. При твърдение за симулация те
могат да я разкрият с всички допустими по ГПК доказателствени
средства, включително свидетели и без начало на писмено доказателство.
Ищецът поддържа, че договорът за
продажба на сграда „Б“ по НА № 144/27.03.2013г. е привиден като сключен в
условията на персонална симулация-посоченият за купувач „Б.С.“ ЕООД е
подставено лице на „А.И.“ ЕООД, на което дружество в действителност е било
прехвърлено правото на собственост. Целта е била „Б.С.“ ЕООД формално да се
легитимира като собственик пред „Б.б.з.р.“ АД з. да се
осигури и обезпечи отпускането на банков кредит в голям размер, какъвто иначе
на „А.И.“ ЕООД не би бил предоставен поради недобра кредитна история и за да се
използва изцяло за нуждите на неговата дейност.
В подкрепа на твърденията е представен частен
документ от дата 31.03.2017г. /стр.258/ озаглавен обратно писмо, но няма естеството
на такъв. Както се посочи за да се приеме един документ за обратно писмо е необходимо
и достатъчно да изхожда от страна по сделката, която оспорва доводите за
привидност, а по съдържание да установява, че вътрешните отношения с насрещната
страна са различни от явно обективираните. В случая документът
е съставен от законния представител на „А.И.“ ЕООД, което дружество е трето за
продажбата лице и направеното в него изявление е непротивопоставимо
на страните по договора. Само по себе си
не е в състояние да опровергае изразената в нотариалния акт воля и не може да
послужи като пряко доказателство разкриващо симулация.
Дори и да се разгледа като документ по смисъла
на чл.165, ал.2 ГПК, преценен в съвкупност с останалите събрани доказателства също
не води до извод именно това дружество да е действителен купувач на имота, а
вписаният в договора „Б.С.“ ЕООД има положението на подставено лице.
Установените по делото факти са, че с
предварителния договор от 04.02.2011г. суперфициарят С.И.
се задължил да прехвърли възмездно срещу определена цена учреденото му право на
строеж за двете сгради в поземления имот на „А.И.“ ЕООД, което от своя страна с
договора от 12.09.2011г. се задължило да построи и прехвърли правото на
собственост на сграда „Б“ на ищеца. Към деня на сключване на втория договор правото
на строеж е било реализирано до степен груб строеж, с оглед на което трансформирано
в право на собственост настъпила за суперфициаря на
основание чл.63, ал.1 ЗС и по арг. от чл.181, ал.2 ЗУТ /в редакцията към 2003г./. Той не е прехвърлил на „А.И.“ ЕООД нито правото
на строеж /преди да бъде реализирано/, нито правото на собственост върху вече
построената сграда, а се разпоредил с нея в полза на „Б.С.“ ЕООД през 2013г. с
посочения по-горе нотариален акт. Това е станало в изпълнение на Анекс №
3/04.02.2012г. към договора от 04.02.2011г. обективиращ
съгласието на С.И. да продаде сградата на „Б.С.“ ЕООД срещу цена от 43 000
евро, сключен при знанието и с участието на „А.И.“ ЕООД. От своя страна „Б.С.“
ЕООД кандидатствало пред „Б.б.з.р.“ АД з. кредит,
който й бил отпуснат за сумата 200 000 евро въз основа сключен на 22.03.2013г. договор, а
в деня на сключване на договора за продажба с НА № 144/2013г. върху сграда „Б“
била учредена ипотека в полза на банката в обезпечение на кредита. Част от
средствата по кредита-43 000 евро са били отпуснати и предназначени за
заплащане на продажната цена за имота, което „Б.С.“ ЕООД направило на 11.04.2013г.
чрез превод по банковата сметка на С.И..
Според дадените обяснения по чл.176 ГПК
на част от ответниците и свидетелските показания на
бившия управител на „А.И.“ ЕООД А.М. окончателен договор със С.И. не бил
сключен, респ. собствеността не била прехвърлена на ищеца, защото поради
кризата дружеството не разполагало с финансови средства да довърши строежа не
само на двете сгради, но и да осъществи и друг проект за построяване на
комплекс от жилища, а наред с това имало голям просрочен кредит към банка.
Затова било решено да се работи с „Б.С.“ ЕООД, което било управлявано от
дъщерята на М.. От събраните писмени доказателства е видно, че това дружество
фигурира в част от съставената документация в хода на строителството, но от
свидетелските показания на А.М. и обясненията на Л.С. става ясно, че то не е
осъществявало дейност по строежа на сграда “Б“, а фактически строителните работи
са били изпълнявани от „А.И.“ ЕООД в значителната си част с лични средства осигурени
от ищеца.
При така развилите се отношения
между ищеца и ответниците не може да се направи извод
обективираният в нотариалния акт договор за продажба
между С.И. и „Б.С.“ ЕООД да е привиден, като прикриващ действително постигнато
съгласие правата и задълженията по него да настъпят за „А.И.“ ЕООД, поради
което и това дружество да се явява собственик на имота.
На първо място, по делото е
установено, че „А.И.“ ЕООД и „Б.С.“ ЕООД са свързани лица по смисъла на §1 от
ДР на ТЗ-за част от периода 2011г.-2013г., когато са сключвани последователно
договорите и анексите, управители на двете дружества са били баща и дъщеря. Свидетелят
А.М. е привлякъл представляваното от дъщеря му да участва в строителството и го
посочил на С.И. за купувач. Но от това и от обстоятелството, че въпреки поетите
с анекс № 3 задължения строителните дейности са били реално продължени от „АММ И.“,
не следва, че „Б.С.“ ЕООД е договаряло за сметка на другото дружество и не е
имало намерение да придобие правото на собственост. Доказателства за такива
уговорки между тях липсват /упълномощаване или поръчка/, а по делото е
установено, че е заплатило на продавача цената от 43 000 евро със средства
от отпуснатия му банков кредит така, както е било предвидено в договора за
кредит и нотариалния акт за продажбата.
На следващо място, доказателствата не установяват договаряне
между продавача и „А.И.“ ЕООД, което да има значението на прикрита сделка.
Представеното „обратно писмо“ не обективира волеизявление на продавача, а е едностранно
съставен от законния представител на дружеството диспозитивен
документ, но както се посочи то е трето за продажбата лице. Освен това по
съдържание изявлението визира единствено причината, поради която сградата е
била продадена на „Б.С.“ ЕООД-на другото дружество е бил отказан банков кредит и
тази причина съответства на данните по делото. Като предприемач „А.И.“ ЕООД
изпитвало финансови затруднения по изпълнение на проекти в областта на
строителството, в тази част конкретния строеж, които не е успяло да преодолее
чрез банков кредит, защото вече имало голям по размер такъв обявен за
предсрочно изискуем. Кредит е получил „Б.С.“ ЕООД от последния ответник, част
от който да се използва за довършителни СМР по сградата, което впрочем изрично
е било предвидено и в договора за кредит. При тези обстоятелства, дори и да се
приеме, че продажбата е осъществена за да се улесни и обезпечи отпускането на
кредит, това съвсем не означава, че действителната воля при сключване на
договора е била правото на собственост да се прехвърли на „А.И.“ ЕООД и в
отношенията му с продавача и „Б.С.“ ЕООД то се счита за купувач. Че това не е
така личи от сключените след продажбата през 2014г. и 2015г. сделки, с първата
от които на дъщерята на ищеца е било прехвърлено обособеното УПИ, върху което е
построена процесната сграда, а с втората на ищеца
прехвърлено от С.И. правото на собственост върху гаража и склад към него в същата
сграда при изричното изявление, че по този начин се уреждат отношенията по
договора от 04.02.2011г. между продавача и „А.И.“ ЕООД и по договора от
12.09.2011г. между последното и ищеца. Доколко този договор е произвел вещно-прехвърлително действие, при положение, че продажбата
с НА № 144/2013г. в полза на „Б.С.“ ЕООД има за предмет цялата сграда „Б“ и
впоследствие е придобита от „Б.б.з.р.“ АД на публична
продан след проведеното принудително изпълнение не е от значение за настоящия
правен спор.
Наведените от ищеца доводи, че „Б.С.“ ЕООД не е извършвало
никакви довършителни СМР по сградата и
не е вложило средства от кредита в строежа, защото реално строителните дейности
след 2011г. са били осъществени от „А.И.“ ЕООД и финансирани от него /ищеца/,
както и че последното се е възползвало за своята дейност от този кредит, не
могат да послужат като аргумент за привидност на сключения договор за продажба.
Те са относими към отношенията между дружеството-кредитополучател
и банката във връзка с начина на използване предоставените парични средства и
дали той е съответен на целта, за която е бил отпуснат /арг.
чл.430, ал.1 вр. чл.432, ал.1, т.2 ТЗ/. Представената
кореспонденция по електронна поща /стр.86-90/ също няма доказателствено
значение за твърдяната симулация. С част от мейлите
на ищеца са изпратени документи, без да е ясно какви и за каква сделка, а
другите от 2014г. очевидно се отнасят до сделката за прехвърляне правото на
собственост върху УПИ на неговата дъщеря.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният
договор за продажба не е нищожен при условията на персонална симулация, а е
произвел правно действие между сключилите го страни, поради което главният иск
по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17 ЗЗД подлежи на отхвърляне. Този извод прави
безпредметно произнасянето по въпроса за добросъвестността на последния
ответник „Б.б.з.р.“ АД при сключването на договора за
кредит и учредяване на ипотеката-чл.17, ал.2 ЗЗД.
Съединените евентуални искове за недействителност на
същия договор поради противоречие със закона и добрите нрави, заобикаляне на
закона и липса на основание по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД също са неоснователни.
Нищожност по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е налице, когато сключеният
договор е в пряко нарушение на императивни правни норми, а заобикаляне на
закона по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД е налице, когато договорът е позволен, но с
него страните целят постигането на забранен от закона резултат.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, изр.3 ЗЗД има, когато условията по сключен договор нарушават принципи от
морално естество така, че противоречат на справедливостта и добросъвестността в
гражданските и търговски отношения и водят до неоправдано имуществено
разместване /ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д.№
1/2009г., ОСТК на ВКС/.
Основанието, разбирано като причина за сключване на
договор, представлява типичната и непосредствена цел, към която са насочени
волеизявленията на страните. То е от значение само за каузалните договори и
поставено в зависимост от вида и съдържанието им с въведена в чл.26, ал.2,
изр.второ ЗЗД оборима презумпция за неговото
съществуване.
С оглед събраните доказателства оспореният договор по
НА № 144/2013г. не попада в нито едно от посочените основания за нищожност.
Договорът за продажба не противоречи
на закона. Целените със сключването му последици са купувачът да придобие
правото на собственост върху имота, а на продавача да получи уговорената цена,
което е присъщ правен резултат на този вид договори и не е забранен от закона,
както и разкрива неговото основание.
Възмездния му характер предпоставя
имуществено разместване чрез изпълнението на насрещни престации,
чието съдържание и еквивалетност се определят по
волята и съобразно интереса на страните. С оглед принципа за свободата на
договаряне по чл.9 ЗЗД за неговата действителност законът не поставя изискване
насрещните престации да са напълно еквивалентни.
Неравенството в тях може да послужи като основание за нищожност, само когато е
толкова съществено, че противоречи на добрите нрави.
Поддържаното от ищеца, че продажбата е имала за цел
избягване отговорността на длъжника му „А.И.“ ЕООД по сключения между тях
договор от 12.09.2011г. и така се увреждат правата и законните му интереси не го
прави недействителен. Страни по него са лица, чужди на облигационното
правоотношение между ищеца и посоченото дружество, поради което произтичащите
от последното права и задължения са им непротивопоставими.
При договарянето на условията те не са били длъжни да се съобразяват с него. Уговорената
и платена продажна цена от 43 000 евро /84 100.69лв./ е по-ниска от
данъчната оценка на сградата при прехвърлянето с нотариалния акт /292 913лв./,
но това не означава такава нееквивалентност, която да води до накърняване на
добрите нрави.
Неоснователно е и твърдението, че описаната в
нотариалния акт сграда не съвпада с обекта изграден на място. Представените
писмени доказателства и заключенията на две СТЕ установяват извършено в хода на
строителството изменение на първоначално одобрения проект, но то не е довело до
излизане извън неговия обем и засяга вътрешното разпределение на помещенията и
тяхната площ. Извън това отклонения в строителството са неотносими
към въпроса за действителността на договора.
Безспорно поведението на изпълнителя „А.И.“ ЕООД е недобросъвестно
и в разрез с поетите с договора от 12.09.2011г. задължения при установеното да
е получил по-голямата част от уговореното възнаграждение; извършил е
строителните дейности на практика със средства осигурени от ищеца /извън
платеното възнаграждение/ при условие, че това следва да е за негова сметка;
бездействал е в изпълнението на задълженията си по предварителния договор със суперфициаря С.И. като не е направил необходимото за да
придобие правото на строеж, вместо което с негово знание и съгласие вече
построената сграда е била продадена на трето лице, като по този начин виновно
се е поставил в невъзможност за изпълнение. Това поражда правото на ищеца да претендира
връщане на платеното по договора и обезщетение за вреди.
Предявената против ответника „Б.б.з.р.“
АД искова претенция по чл.167, ал.3 ЗЗД за прогласяване недействителността на
учредената ипотека върху процесния имот, обективиран в НА № 145, том ІІ, рег.№ 4926, дело №
276/27.03.2013г. на нотариус М.Г., с район на действие СРС, е процесуално
недопустима по следните съображения:
Съгласно чл.175, ал.1 ЗЗД с извършването на публична
продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени
след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарните
кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от цената по реда на
ипотеките си. По приложението на тази норма е налице непротиворечива съдебна
практика, според която с извършване на проданта и влизане в сила на
постановлението за възлагане учредените ипотеки се погасяват по силата на
закона /ex lege/. Купувачът
по публичната продан купува имота чист от тежести, а ипотеката се погасява
независимо дали е била действителна или недействителна. Това изключва правен
интерес от установяване недействителността на договор за ипотека, защото и при
благоприятно съдебно решение не би се постигнала защита на субективно право
/Определение № 160/14.03.2013г. по т.д.№ 580/2012г., ВКС ІІ т.о. , Определение
№ 794/06.11.2014г. по ч.т.д.№ 3215/2014г., ВКС, І т.о. и др./.
По делото е установено, че в деня на продажбата
27.03.2013г. върху процесната сграда е била учредена
ипотека от купувача „Б.С.“ ЕООД в полза на последния ответник в обезпечение на
отпуснат му банков кредит 200 000 евро. Поради неизпълнение на договора за
кредит от дружеството-кредитополучател банката се снабдила с изпълнителен лист
за вземанията си с образувано изп.д.№ 20147900401393
на ЧСИ Р.М. и насочване изпълнението върху нея. След проведена публична продан
сградата е била възложена на взискателя и ипотекарен кредитор „Б.б.з.р.“ с
постановление от 24.04.2015г., което не е обжалвано и влязло в сила на
22.05.2015г. Същото е вписано в Агенцията по вписванията на 18.06.2015г.
Публичната продан и възлагането на имота на банката с вписването на
постановлението предхождат по време подаването на исковата молба
/04.10.2017г./. Следователно ипотеката е погасена по силата на закона още на
22.05.2015г. на основание чл.175, ал.1 ЗЗД, поради което ищецът не разполага с
правен интерес да оспорва нейната действителност. Липсата му обуславя недопустимост на иска с
последици прекратяване на делото без съдът да се произнася по същество.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника С.И. разноски по делото от 3300лв.,
от които 300лв. депозит за вещо лице по СГр.Е и платено
възнаграждение за адвокат от 3000лв., а на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК на
ответника „Б.б.з.р.“ АД разноски от 4738.40лв., от
които 300лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 5лв. такса за издаване на съдебно
удостоверение и 4433.40лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от И.П.С., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** ***********, против
„А.И.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, партер, С.З.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, „Б.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, и „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, главен иск за нищожност на договор за продажба, обективиран
в НА № 144, том ІІ, дело № 275/27.03.2013г. на нотариус М.Г., с район на
действие СРС, на основание чл.26, ал.2 вр. чл.17 ЗЗД
като привиден и прикриващ действителния купувач „А.И.“ ЕООД *** на недвижим
имот-Сграда с идентификатор 68134.1935.1987.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, находяща се в ПИ
с идентификатор 68134.1935.1987 с адрес гр.София, ул.*********, представляваща
еднофамилна жилищна сграда „Б“ с разгърната застроена площ 283.46 кв.м.,
състояща се от сутерен и два етажа, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо УПИ VІ-440А,
440Б от кв.15А по плана на гр.София, м.“Гърдова
глава“, и евентуални искове за прогласяване нищожността на същия договор на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона; по чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД
поради заобикаляне на закона; по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на
добрите нрави и по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД поради липса на основание.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта по предявения от И.П.С., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес *** ***********, против „Б.б.з.р.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание
чл.167, ал.3 ЗЗД за недействителност на договор за учредяване на ипотека върху
посочения имот, обективиран в НА № 145, том ІІ, рег.№
4926, дело № 276/27.03.2013г. на нотариус М.Г., с район на действие СРС.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********,***,
да заплати на С.З.И., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 3300лв.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН
**********,***, да заплати на „Б.б.з.р.“ АД, ***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК от 4738.40лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ: