Решение по дело №4279/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       Номер                              Година   04.11.2019              Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н АР О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети октомври                                                                          Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4279 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 СК.

 

          Ищцата З.А.Н., като майка и законен представител на малолетните деца И.С.М. и С.С.М., твърди в поправената си искова молба, че ответникът бил баща на тези родени от съжителството им деца, с когото живели на съпружески начала, но от 4-5 години били разделени. Отишла да живее в С.. От 2 години децата живеели при нея. Ответникът не живеел при тях и не полагал никакви грижи за децата им. Имал друго семейство. Нито се интересувал от децата. Нито изпращал издръжка за тях. Живеела в С. в жилище под наем. И двете деца посещавали училище в С.. За отглеждането им били необходими средства, които се увеличавали с увеличаването на възрастта им. Предвид възрастта им и липсата на заинтересованост на ответника, бил налице  правен интерес от предявените искове за издръжка. Необходими й били повече средства за отглеждането на децата им. Ответникът имал възможности и разполагал със средства. Искането е да се осъди ответника да заплаща, чрез пощенски запис, на всяко от малолетните си деца И.С.М. и С.С.М., чрез ищцата, като тяхна майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева за миналия период от 23.08.2017 г. до 23.08.2018 г., и ежемесечна издръжка в размер на 220 лева, считано от 23.08.2018 г., до настъпване на законни основания, за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира за сторените по делото разноски.

 

Ответникът С.И.М., чрез назначеният му от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения срок отговор и в хода на делото по същество.

 

Дирекция „Социално подпомагане“ С., редовно призована, представя с молба писменото си становище по делото.

         

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

         

Малолетното дете И.С.М. е родено на *** г. в -, а малолетната му сестра С.С.М. е родена на *** г. в гр. - (л. 5-6). Техни родители са страните по делото. В същото обаче няма данни те да са сключвали граждански брак, нито да са живели на съпружески начала. Въпреки предоставената й възможност с разпореждането за насрочване и докладване на делото, ищцата не ангажира и свидетелски показания в подкрепа на твърдението си, че от две години децата живеят при нея в С.. Въпреки указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада на делото, същата не представи и доказателства за твърдяното обстоятелство, че тези й деца посещават училище в С. (л. 72). Въз основа на подадено от същата на 23.10.2017 г. заявление е вписан от същата дата настоящ адрес *** (л. 7-8). От представената от директора на Д. по делото обаче молба се установява, че от миналата учебна година тези деца посещават -, където са ученици и през настоящата учебна година, както и че живеят в същия град заедно със своя баща и неговата съжителка (л. 77). От същата молба се установява още, че пълномощникът на ищцата сам е признал в телефонен разговор с директора на Д., че при посещението му на посоченият в исковата молба адрес в - установил, че ищцата и децата не живеят там, а къщата е продадена (л. 77).      

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове са недоказани още в своето основание. Задължението за издръжка на децата от родителите възниква по силата на закона с факта на раждането. Правото на иск за издръжка от детето спрямо родителите възниква от неизпълнение на това задължение (ТР 11-1969-ОСГК). Правото на детето за издръжка в случай на развод или фактическа раздяла на родителите възниква по силата на закона от факта, че с това се прекратява и съвместното упражнение на родителските права (чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК). Поради това, когато родителят не ги упражнява/децата не живеят при него, той е длъжен да им изплаща ежемесечно издръжка чрез родителя, на когото е предоставено упражняването им/децата живеят при него, тъй като правото на издръжка принадлежи на децата. Поради това в случаите, когато няма решение относно родителските права и детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването им, но той фактически ги упражнява, като полага за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето от този родител следва да се счита погасено чрез предоставянето й (в този смисъл Р 134-2012-IV г.о.). Случаят е именно такъв.

Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. В случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й.

 

При него по делото ищцата, чиято е тук доказателствената тежест, не доказа пълно и главно, тоест несъмнено по делото твърдените в исковата й молба обстоятелства, че от две години преди подаването й в съда на 23.08.2018 г., децата им с ответника живеят при нея и тя единствено ги отглежда и издържа (чл. 154, ал. 1 ГПК). Не представляват такива несъмнени доказателства представените от нея удостоверения за настоящ адрес ***, тъй като последният е заявен от нея (чл. 96, ал. 3, във вр. с чл. 27, т. 2 и чл. 90, ал. 2, изр. 3 ЗГР). А други доказателства в подкрепа на твърдението й, че тези им деца живеят при нея на същия настоящ адрес, ищцата, чиято е тук доказателствената тежест, не е представила и липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Нещо повече. От представената молба на директора на Д. се установи тъкмо обратното на тези й твърдения, че тези деца живеят и се отглеждат от ответника по делото и неговата съжителка в -, където посещават училище от миналата учебна година (л. 77). А след като е така и по делото няма данни на някоя от страните да са предоставени за упражняване родителските права върху тези деца, но има данни, че от миналата учебна година те живеят при ответника и той полага за тях дължимите грижи и ги отглежда, задължението му за неговата част от издръжката им следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на децата от него следва да се счита погасено чрез предоставянето й (в този смисъл Р 134-2012-IV г.о.). При това положение съдът е длъжен да приеме, че предявените от ищцата, като майка и законен представител на тези деца, искове за осъждането му да им заплаща такава издръжка и за посоченото минало време, са недоказани още в своето основание (чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 СК). Поради това, като неоснователни, ще следва да бъдат отхвърлени изцяло, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер, защото това се явява безпредметно.

 

Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на особения представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК, ще следва да останат за сметка на държавата (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото, ищцата няма право на разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си по същото на 06.11.2019 г., от която дата тече и срока за обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от З.А.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, като майка и законен представител на малолетните деца И.С.М., с ЕГН ********** и С.С.М., с ЕГН **********, искове за осъждането на С.И.М., с ЕГН **********, с адрес *** -, да заплаща, чрез пощенски запис, на всяко от тези си деца, чрез З.А.Н., като тяхна майка и законен представител, ежемесечни издръжки в размер на 150 лева за миналия период от 23.08.2017 г. до 23.08.2018 г., и ежемесечни издръжки в размер на 220 лева, считано от 23.08.2018 г., до настъпване на законни основания, за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от 06.11.2019 г.

     

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: