РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 183 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ЕТ „Л.К.“ против решение № 124 от
20.06.2019 г., постановено по гр. дело № 549/2015 г. по описа на Районен съд – Самоков, пети състав, в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на О.С. сумата от 25 711,72 лева с ДДС, представляваща
общ размер на неплатена цена на добита и извозена дървесина /9 933,63 лева за
2010 г. и 15 778,09 лева за 2011 г./ по договор от 12.10.2010 г. за
предоставяне на сечище – обект № 02.10, отдел 1009, подотдел „а“, както и
сумата от 16 241,92 лева с ДДС,
представляваща неплатена цена на добита и извозена дървесина по договор от
15.07.2011 г. за предоставяне на сечище – обект № 02.10, отдел 1158, подотдел
„а“, ведно със законната лихва от 18.09.2014 г. до окончателното плащане, както
и в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на О.С.
сумата 7 525,07 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 25 711,72 лева за периода от
08.11.2011 г. до 17.09.2014 г. и сумата 4
550,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 16
241,92 лева за периода от 22.12.2011 г. до 17.09.2014 г. Решението се обжалва и
в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане на ЕТ „Л.К.“ срещу О.С.
на посочените суми с насрещни вземания в общ размер от 27 013,05 лева, както и
в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЕТ „Л.К.“ срещу О.С. насрещен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7700
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на
договорно задължение на О.С. да приспадне направени разходи за ремонт на горски
път и мост.
Въззивникът обжалва
решението като неправилно. Твърди, че съдът неправилно е преценил
доказателствата по делото. Оспорва заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза.
Уведомен за въззивната
жалба, ищецът в първоинстанционното производство - О.С.
се е възползвал от възможността да подаде в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.
Счита, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно
чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по
същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната
жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на О.С. с която са предявени против ЕТ
„Л. – С. К.” обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
а именно: искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 82 479,90 лева с
ДДС, представляваща общ размер на неплатена цена на добита и извозена дървесина
по договор от 12.10.2010 г. за предоставяне на сечище – обект № 02.10, отдел
1009, подотдел „а“ и по договор от 15.07.2011 г. за предоставяне на сечище –
обект № 02.10, отдел 1158, подотдел „а“, ведно със законната лихва от
18.09.2014 г. до окончателното плащане, както и искове с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от общо 29 125,97 лева – мораторна
лихва за периода от 21.10.2010 г. до 17.09.2014 г. В срока за отговор на
исковата молба ответникът ЕТ „Л. – С. К.” е
предявил срещу О.С. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7700
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на
договорно задължение на О.С. да приспадне направени разходи за ремонт на горски
път и мост, както и е направил възражение за прихващане с насрещни вземания в
общ размер на 27 013,05 лева.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл.
200, ал. 1 от ЗЗД
Според чл. 183, ал. 1 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Купувачът е длъжен да
плати цената и да получи вещта /чл. 200, ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Следователно за
уважаване на предявения иск следва да бъдат установени следните предпоставки:
1/ между ищеца, в качеството му на продавач и ответника, в качеството му купувач,
е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на дървесина; 2/ ищецът да е
прехвърлил на ответника собствеността върху вещта срещу определена цена; 3/ ответникът да не е заплатил
уговорената цена.
По делото са
представени договор от 12.10.2010 г. и договор от 15.07.2011 г., сключени между
О.С. като продавач и ЕТ „Л. – С. К.” като купувач.
Сключването на договорите не се оспорва от ответника. По силата на тези договори
страните са уговорили, че О.С. следва да предостави на ответника сечище с
маркирана дървесина, а той от своя страна има правото да добие и извози
дървесината срещу насрещната уговорена цена. Съгласно чл. 2.1 от договора от
12.10.2010 г. цената за обект № 02.10 е в размер на 43 697,70 лева без ДДС, а
според чл. 2.1 от договор от 15.07.2011 г. цената за обект № 20.10 е в размер
на 25 0556 лева без ДДС. Плащането по договорите е определено по следния начин
- първоначално се заплаща 5 % от цялата стойност в деня на сключване на
договорите, а останалите 95 % се заплащат преди всяка заявка. Според чл. 3.1 от
договорите определеното сечище се счита за предадено на купувача от деня на
получаване на позволителното за сеч.
От заключението
по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по
договора от 12.10.2010 г. за обект „1009а” през 2010 г. са издадени 12 превозни
билета, с които е добита и извозена следната дървесина - 114,48 куб. м. едра
строителна дървесина, 8,35 куб м. средна строителна дървесина и 6,38 куб. м.
обли занаятчийски материали. През 2011 г. са издадени 38 превозни билета, с
които е добита и извозена следната дървесина – 196,95 куб. м. едра строителна
дървесина, 95,91 куб м. средна строителна дървесина, 87,56 куб. м. обли занаятчийски
материали , 4,00 куб. м.
дърва. Вещото лице е изчислило, че съгласно утвърдените цени задължението за
обекта е за обща сума от 28 093,10 лева. По фактура № …………/………… г. са
заплатени 5000 лева без ДДС, а по фактура № ……………./………….. г. са
заплатени 1666,67 лева без ДДС. Останалата сума за плащане е в размер на 21
426,43 лева без ДДС /25 711,72 лева с ДДС/. По договора от 15.07.2011 г. за
обект № „1158а” са издадени 34 превозни билета, с които е добита и извозена
следната дървесина – 207,95 куб. м. едра строителна дървесина, 2,52 куб. м.
средна строителна дървесина, 157,44 куб. м. обли занаятчийски материали.
Съгласно утвърдените цени задължението е на обща сума 13 534,93 лева без ДДС
/16 241,92 лева с ДДС/. По делото са представени и превозните билети за
извозената дървесина. Ответникът не е представил доказателства, от които да се
установява, че е заплатил цената за добитата и извозена от него дървесина. По
тези съображения предявените искове се явяват основателни за сумата от 25
711,72 лева с ДДС по договора от 12.10.2010 г. и за сумата от 16 241,92 лева по
договора от 15.07.2011 г.
По исковете с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, която при липсата на
определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е
поканен да изпълни от кредитора, според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Следователно за уважаване на предявения иск е
необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1/ възникването
на главен дълг; 2/ изпадането на длъжника в забава. С оглед извода на съда за дължимост на задължението за заплащане на продажна цена по
договора за продажба и с оглед на обстоятелството, че заплащането на цената се
дължи преди всяка заявка, то основателен се явява и акцесорният
иск за заплащане на мораторна лихва. Определена по
реда на чл. 162 от ГПК мораторната лихва върху сумата от 25 711,72 лева за периода от 08.11.2011
г. до 17.09.2014 г. е в размер на 7 525,07 лева, а мораторната
лихва върху сумата от 16 241,92 лева за периода от 22.12.2011 г. до 17.09.2014
г. е в размер на 4 550,65 лева.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обезщетение
за неизпълнение. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗЗД обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. За да бъде уважен предявеният насрещен иск следва да
се установят следните предпоставки: 1/ между ответника по насрещния иск и ищеца
по насрещния иск е сключен договор, по силата на който ответникът е възложил на
ищеца извършването на ремонтни дейности на горски път и мост, а ответникът се е
задължил да приспадне разходите за ремонт от дължима цена от ищеца за получен
от него дървен материал по договор от 15.07.2011 г.; 2/ ищецът по насрещния иск
да е извършил този ремонт и да е сторил разходи в твърдения размер; 3/
ответникът да не е приспаднал от дължимата цена за дървесина, стойността на
разходите, които ищецът по насрещния иск е направил за ремонта.
От събраните по делото доказателства не
се установяват твърденията на ищеца по насрещния иск, че между него и О.С. е
сключен договор, по силата на който О.С. му е възложила извършването на ремонт
на горски път и мост срещу насрещното задължение да приспадне извършените за
ремонта разходи от дължимата цена за получен дървен материал по договор за
предоставяне на сечище от 15.07.2011 г. Поради това неоснователен като
недоказан се явява и предявеният насрещен иск.
По отношение на възражението за прихващане
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД когато
две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Двете насрещни вземания се смятат погасени до
размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши /чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/. Следователно с оглед твърденията на ответника
в отговора на исковата молба, за да бъде уважено възражението му за прихващане следва
да се установи, че ищецът по първоначалния иск е следвало да приспадне
заплатени от ответника гаранции по договорите за предоставяне на сеч и част от
дължимо възнаграждение по договор от 30.10.2009 г., сключен между ответника и
Общинско лесничейство на обща стойност 27 013,05 лева.
От представените по делото платежни
нареждания се установява, че ответникът е заплатил 2505,60 лева гаранция по договора
от 15.07.2011 г. за предоставяне на сечище – обект № 02.10, отдел 1158,
подотдел „а“ и 4369,77 лева гаранция по договора от 12.10.2010 г. за
предоставяне на сечище – обект № 02.10, отдел 1009, подотдел „а“. Съгласно чл.
2.4 от договорите гаранцията по всеки от договорите е в размер на 10% от цената
на обекта и се връща, съответно освобождава след освидетелстване на всички
сечища в обекта с представяне на констативни протоколи, изготвяне на отчет за
изпълнението на договора от представител на Общинско лесничейство и заплащане
на дължимите суми по договора. От представените по делото доказателства не се
установява настъпването на предвидените в тази клауза предпоставки за връщането
на гаранциите, още повече, че не са заплатени дължимите по договорите суми. Ето
защо неоснователно се явява възражението на ответника за прихващане с тези суми
в общ размер 10 313,05 лева.
Ответникът е направил възражение за
прихващане и с дължими му от ищеца О.С. суми по договор от 30.10.2009 г.,
представляващи възнаграждение за извършване на услугата сеч и извозване на
дървесина. По делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че ответникът е изпълнил задължението по този договор, както и
какъв е размерът на дължимото възнаграждение по него. Ето защо неоснователно се
явява възражението за прихващане и в тази част за сумата от 13 200 лева.
Неоснователно е и възражението за
прихващане със сумата от 3500 лева – авансова вноска за материали.
Представената по делото квитанция, който установява заплащането на тази сума е
съставена преди сключването на процесните договори и
по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че тази сума
подлежи на възстановяване на ответника.
Неоснователно е и възражението на
ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца за дължима цена по
договорите за предоставяне на сеч. Съгласно чл. 2.6 от договорите
действителният обем на дървесината се установява след подписване на констативни
протоколи за освидетелстване на сечищата. Освидетелстването на сечището по
договора от 12.10.2010 г. е извършено на 07.11.2011 г. и вземането за цената за
извозена дървесина е станало изискуемо на 08.11.2011 г. Освидетелстването на
сечището по договора от 15.07.2011 г. е извършено на 21.12.2011 г., поради
което вземането за цената за добита и
извозена дървесина е станало изискуемо на 22.12.2011 г. Вземанията съгласно чл.
110 от ЗЗД се погасяват с 5-годишна давност, а исковете са предявени преди
изтичането на пет години от изискуемостта им.
Основателно се явява възражението на
ответника за погасяване на вземанията за мораторна
лихва за периода до 04.07.2013 г., тъй като съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в”
същите се погасяват с изтичане на 3-годишна давност. Ето защо основателна се
явява претенцията за периода от 04.07.2013 г. до 17.09.2014 г. Определена по реда на чл. 162 от ГПК мораторната лихва върху сумата от 25
711,72 лева за периода от 04.07.2013 г. до 17.09.2014 г. е в размер на 3156.54 лева,
а мораторната лихва върху сумата от 16 241,92 лева за
периода от 04.07.2013 г. до 17.09.2014 г. е в размер на 1993.97 лева. За тези
суми исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени и съответно
отхвърлени за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход
на въззивното производство право на разноски имат и
двете страни. Въззивникът не е направил искане за
присъждане на разноски и затова такива не му се дължат. Въззиваемата
страна О.С. е била представлявана от юрисконсулт и затова му се дължи
възнаграждение в размер на 40,84 лева съобразно изхода на делото пред въззивния съд.
При този изход
на делото ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете.
Той е заплатил 4464,28 лева за държавна такса, 250 лева за депозит за вещо лице
и първоинстанционният съд е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лев.
Съобразно уважената част от исковете дължимите разноски са в размер на 1648,39
лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 124 от
20.06.2019 г., постановено по гр. дело № 549/2015 г. по описа на Районен съд – Самоков, пети състав, в частта, с която са уважени исковете
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и ЕТ „Л.К.“, ЕИК……… е осъден да
заплати на О.С. разликата над сумата от 3 156,54 лева до сумата от 7 525,07
лева, представляваща мораторната лихва върху сумата
от 25 711,72 лева за периода от 08.11.2011 г. до 04.07.2013 г. и разликата над
сумата от 1993,97 лева до сумата от 4550,65 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 16 241,92 лева за периода
от 22.12.2011 г. до 04.07.2013 г., както и в частта, с която ЕТ „Л.К.“, ЕИК……… е осъден да
заплати на О.С. разликата над сумата от 1648,39 лева до сумата от 2861,17 лева
– разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявените от О.С. против ЕТ „Л.К.“, ЕИК……… искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 3 156,54 лева до сумата
от 7 525,07 лева, представляваща мораторната лихва
върху сумата от 25 711,72 лева за периода от 08.11.2011 г. до 04.07.2013 г. и
за разликата над сумата от 1993,97 лева до сумата от 4550,65 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 16
241,92 лева за периода от 22.12.2011 г. до 04.07.2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 20.06.2019 г., постановено по гр. дело № 549/2015 г. по
описа на Районен съд – Самоков, пети състав, в
останалата част, с която ЕТ „Л.К.“, ЕИК……… е осъден да заплати на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД на О.С. сумата от 25
711,72 лева с ДДС, представляваща общ размер на неплатена цена на добита и
извозена дървесина /9 933,63 лева за 2010 г. и 15 778,09 лева за 2011 г./ по
договор от 12.10.2010 г. за предоставяне на сечище – обект № 02.10, отдел 1009,
подотдел „а“, както и сумата от 16
241,92 лева с ДДС, представляваща неплатена цена на добита и извозена
дървесина по договор от 15.07.2011 г. за предоставяне на сечище – обект №
02.10, отдел 1158, подотдел „а“, ведно със законната лихва от 18.09.2014 г. до
окончателното плащане, както и в частта, с която е осъден да заплати на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на О.С. сумата 3 156,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 25 711,72 лева за периода от 04.07.2013 г. до 17.09.2014 г. и
сумата 1993,97 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 16 241,92 лева за периода от 04.07.2013
г. до 17.09.2014 г., в частта, с която е отхвърлено възражението за прихващане
на ЕТ „Л.К.“ срещу О.С. на посочените суми с насрещни вземания в общ размер от
27 013,05 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЕТ „Л.К.“
срещу О.С. насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7700
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на
договорно задължение на О.С. да приспадне направени разходи за ремонт на горски
път и мост и в частта, с която ЕТ „Л.К.“,
ЕИК…….. е
осъден да заплати на О.С. сумата от 1648,39 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕТ „Л.К.“, ЕИК………, с адрес: ***, О.С. ***, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, сумата от 50 лева – представляваща разноски по делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.