Определение по дело №561/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Производството е образувано след изпращане по подсъдност на настоящия съд на искова молба, депозирана от В. Х. П., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”К. Ф.” №*, съдебен адрес: [населено място], ул.”Х. А.” №*, ет.*, ап.*, п.к.*, Адвокатска кантора, адв. Н. А. от САК, против И. А. Д., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Ц. Й.” №*.

При извършена проверка за редовност на исковата молба съдът е констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност, поради което с Разпореждане от 24.03.2015 г. съдът е остави исковата молба без движение на основание чл.129, ал.2 от ГПК, като съответно е указал на ищеца по делото, че в едноседмичен срок от съобщаването, следва да посочи цената на предявения иск, да довнесе още 632, 33 лв. (шестстотин тридесет и два лева и тридесет и три стотинки) по сметка на БлОС в банка [фирма]- клон Б.IBAN: * и B.: C. и да представи бордерото в регистратурата на съда, да уточни дали претендира лихва за забава за минал период от време или за бъдещ период от време и изрично да конкретизира периода, за който претендирате лихвата за забава. Указано е още, че в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по гр.д.№56/2015г. по описа на БлОС ще бъде прекратено.

Във връзка с горепосочените указания до ищеца по делото, последният е депозирал на 12.06.2015 г. молба, с която е уточнил първоначално подадената от него искова молба.

С Разпореждане от 16.06.2015 г. обаче настоящия състав на съда отново е оставил исковата молба без движение, като на ищеца по делото е указал, че в едноседмичен срок от съобщаването, следва да представи пред БлОС поправена искова молба, в която да се посочи изрично цената на исковите претенции (главница, лихви), с прецизен петитум и ясно формулирано искане за мораторна лихва – размер и период. Указано е още, че в противен случай исковата молба ще бъде върната, а производството по гр.д.№56/2015г. по описа на БлОС ще бъде прекратено.

В изпълнение на повторно дадените на ищеца указания, последният е депозирал по пощата на 18.08.2015 г. отново искова молба, като съдът намира, че с нея не са изпълнение дадените на ищеца указания, което има за последица връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Съображения:

Отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл.129, ал.1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (вж. така Определение №519/06.07.2011 г., по ч.търг.д.№174/2011 г., на I т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК). Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това (чл.129, ал.2, изр.1 ГПК). Като за да се приложи санкцията на чл.129, ал.3 от ГПК (тоест за да се върне исковата молба) е необходимо същата да не отговаря на изискванията за редовност по чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, страната да бъде уведомена за това какво трябва да изпълни, в какъв срок, от кога започва да тече същият, какви ще са последиците при неизпълнение и да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Необходимо да се посочи и застъпеното в практиката становище, че с многократните указания до ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, съдът се превръща в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности на страните за упражняване на предоставените права (вж. така Решение №315/07.12.2010г. по д.№3555/2008г. на II г.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК).

Съдът намира, че в конкретния случай, с поправената искова молба, подадена по пощата на 18.08.2015 г., ищеца по делото не е изпълнил указанията, дадени му с разпореждането от 16.06.2015 г. По – конкретно съдът намира, че в настоящия случай ищеца по делото не е изпълнил указанието на съда за представяне на искова молба с прецизен петитум – изискването за ясен и точен петитум на иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Наличието в исковата молба на ясни, конкретни и безпротиворечиви фактически основания на които се основава претенцията и ясен и конкретен и точен петитум, очертават правната квалификация, предмета на доказване в производството, съответно тежестта на доказване, допустимите и съотносими към предмета доказателства и доказателствени средства, които могат да сочат, представят и боравят страните. Липсата им, или наличието на вътрешни противоречия поставят в невъзможност да се квалифицира спора, да се изведе предмета на доказване, от там поставят в изначална невъзможност страните да организират адекватна защита. Предмет на установяване в настоящото производство е вземането на ищеца, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК издадена по ч.гр.д.№375/2013 г. по описа на РС – [населено място]. Ето защо и в настоящия процес по чл.422 ГПК, подлежи на установяване именно вземането, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.

В настоящият случай, въпреки дадените указания на ищеца, същият не е формулирал прецизен (точен, ясен) петитум на установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, какъвто характер безспорно има предявения с исковата молба иск. Петитума освен, че е неясно формулиран, е смесен и с твърдения на ищеца по делото. Така ищеца от една страна моли съдът за следното: „...след като се убедите в основателността и достоверността на изложеното и посочените фактически положения стоящи в основата на фактическите основания на исковете да вземате и постановите решение, с което приемете за установено съществуването на вземането ми към длъжника И. Д., и произтичащите от посочените по – горе, основания, фактически положения, действия и актове, а именно, по, Запис на заповед за 20 000 (двадесет хиляди евро) от 20.09.2007 г., с кредитор, В. Х. П., ЕГН: [ЕГН], стара л.к.№*, изд, на 08.06.2000 г. от МВР – С. /посочена в Записа на заповед нова л.к.№*, изд. На 24.04.2004 г. от МВР – С., [населено място], ул.”К. Ф.” №*, и длъжника: И. А. Д., с ЕГН: [ЕГН], л.к.№*, изд. на 06.01.2004 г. от МВР Б., с адрес: [населено място], общ. Б., обл. Б., ул.”Ц. Й.” №*, и с падеж 20.09.2009 г., на длъжника, И. А. Д., с ЕГН: [ЕГН]...”, като от друга страна в петитума на исковата молба ищеца продължава по следния начин: „...като същият ни заяви, че имал проблеми и нямал в момента възможност да заплати, посочената в записа сума, и произтичаща от, извършеното от мен плащане на задълженията на Д., за изграждане, строителство, довършителни работи и предаване на собствеността и владението на апартамент №* – * (* – *) на площ от 46.16 (четиридесет и шест цяло и шестнадесет стотни) кв.м., в посочената сграда и по горепосоченият предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.03.2005 г. и/или фактическо извършеното от мен плащане и предаване на горепосочената сума от 20 000 (двадесет хиляди) евро, за това изграждане, строителство, довършителни работи и предаване на собствеността и владението, или фактическото осъществяване на строителството, за определеният обект, и за клиента и лицето И. Д., и горепосоченото решение и съгласие, на съдружниците, за финансирането на клиенти на някой от съдружниците, които са в забава, или стават причина за спиране, или неизграждане на посочената сграда и/или обекти за последните...”. Съдът няма как да се произнесе по така формулираното искане. Същото не съответства на петитум на иск по чл.422, ал.1 от ГПК. С така формулирания петитум ищеца по исковата молба не е изпълнил даденото му указание за прецизен петитум, което на основание чл.129, ал.3 от ГПК обуславя връщане на подадената искова молба и прекратяване на производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите в дадения от съда срок. В случая са налице всички предпоставки за връщане на исковата молба – страната е уведомена за това какво трябва да изпълни, в какъв срок, от кога започва да тече същият, какви ще са последиците при неизпълнение, както и не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок.

Водим от гореизложеното и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с вх.№1280/26.02.2015 г., депозирана от В. Х. П., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”К. Ф.” №*, съдебен адрес: [населено място], ул.”Х. А.” №*, ет.*, ап.*, п.к.*, Адвокатска кантора, чрез адв. Н. А. от САК, против И. А. Д., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”Ц. Й.” №*.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№56/2015 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред Апелативен съд – [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................