№ 272
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120106018 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б. ***, против М. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Б. ***, за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
4675 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение
по сключен между страните договор за изпълнение на строително-монтажни
работи от 26.07.2021 г., по който ищецът, в качеството му на изпълнител е
изпълнил възложените от ответницата СМР и които същата е приела без
възражение, както и сумата от 332.44 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 22.10.2021 г. до 04.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2193 по ч.гр.д. № 4289/2022г. по описа на БРС. Претендират се и разноските,
които ищецът е направил в заповедното и в исковото производство.
В обстоятелствената част на молбата се твърди, че ищецът е инициирал
заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против ответницата М. С., като такава била издадена по ч.гр.д. №
4289/2021 г. на БРС. Поради подадено от ответницата възражение по чл. 414
от ГПК, съдът дал указания на заявителя за предявяване на настоящия иск.
Наред с изложените обстоятелства досежно допустимостта на исковата
молба, ищецът излага и следните твърдения по същество на спора. На
1
26.07.2021 г. между ответницата като възложител и ищецът като изпълнител
бил сключен договор за изпълнение на СМР в имот, находящ се в гр. Б. ***.
Извършената от ищеца работа била приета от ответницата без възражение, за
което бил съставен писмен протокол. В същия била посочена общо
дължимата сума за извършените СМР възлизаща в размер на 11425 лева без
ДДС, както и платената част от цената в размер на 6750 лева. Дължимият
остатък в размер на 4675 лева не е заплатен от ответницата, поради което
ищецът претендира и мораторна лихва за периода от 22.10.2021 г. до
03.07.2022 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от
04.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Прави искане за събиране
на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор
по исковата молба, в който е посочила, че предявените искове са
неоснователни. Заявява се, че от представените писмени доказателства –
договор за изпълнение на СМР и протокол образец 19 не се доказва реалното
изпълнение на СМР, и то в такъв обем, който да съответства на
претендираната с исковата молба сума. Възразява се, че представения
протокол има характер на количествено-стойностна сметка, а не на документ,
доказващ изпълнение на задължението на ищеца за предаване на работата.
Сочи се, че описаното в договора Приложение 1 не е представено по делото,
поради което не се доказва в какъв размер е било възнаграждението,
уговорено с договора. Оспорва се и претенцията за заплащане на обезщетение
за забава, като се твърди, че ищецът не е издал фактура за дължимата сума в
срока, предвиден в чл. 4.2 от договора. Моли се за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на ответницата.
С отговора се заявяват следните доказателствени искания – разпит на двама
свидетели, задължаване на ищеца да представи описаното в договора
Приложение № относно формирането на договорното възнаграждение, както
и за представяне на оригиналите на приложените към исковата молба копия
на документи.
Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо
от ЗЗД във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Н.,
който поддържа исковата молба. Претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.
Моли да му бъде даден срок за представяне на писмена защита, като съдът е
уважил това искане и му е дал 7-дневен срок от проведеното на 24.01.2023г.
открито съдебно заседание, за представяне на такава. Срокът е изтекъл на
31.01.2023г., като писмена защита от страна на адв. Н. не е представена.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. К.,
който поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск.
2
Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, за
които представя списък.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2022г., Д. А. Д. е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу М.
Е. С. за заплащане на следните суми: сумата от 4675 лв., представляваща
незаплатена сума по сключен на 26.07.2021г. договор за изпълнение на СМР
между заявителя в качеството му на изпълнител и длъжника в качеството му
на възложител, както и сумата от 332,44 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 22.10.2021г. – 04.07.2022г.
На 19.07.2022г., районният съд е издал Заповед №2193 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №4289/2022г. по описа на
БРС, с която е разпоредено длъжникът М. Е. С. да заплати на кредитора Д. А.
Д. следните суми: сумата от 4675 лв., представляваща незаплатен остатък от
възнаграждение по сключен на 26.07.2021г. договор за изпълнение на СМР
между заявителя в качеството му на изпълнител и длъжника в качеството му
на възложител, както и сумата от 332,44 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 22.10.2021г. – 03.07.2022г., както и законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и деловодни разноски в размер на 700,15 лв., от които:
600 лв. – адвокатско възнаграждение и 100,15 лв. – държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 26.07.2022г. лично,
който от своя страна, в законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК е
депозирал възражение срещу нея.
С разпореждане от 08.08.2022г., районният съд е указал на основание
чл.415, ал.1 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по
чл.410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в
едномесечния срок, по който е образувано производството по настоящото
дело.
Представени са нечетливи копия на Договор за изпълнение на СМР от
16.02.2021г., сключен между ищеца и ответницата, както и Протокол образец
19 - без дата, които не са приети като доказателства по делото, поради
непредставянето им в оригинал, като за това е била дадена възможност на
ищеца два пъти и е бил предупреден за неблагоприятните последици, които
ще настъпят за него при неизпълнение на указанията на съда.
За установяване на твърденията в исковата молба и отговора на
исковата молба са разпитани свидетелите Д. В. И. и Е. Е. Н..
От показанията на свидетеля И. се установява, че апартаментът на
ответницата е следвало да се ремонтира изцяло – да се сложи нова подова
настилка, плочките и санитарията в банята да се подменят изцяло, както и
електрическата инсталация. Според показанията на свидетеля ответницата се
е свързала с ищеца по обява в „Ало Бургас“ и са се договорили да се извърши
3
цялостен ремонт в жилището й за сумата от 18000 лв., който е трябвало да
приключи до 12.09.2021г. Свидетелят заявява, че тъй като ремонтът е излязъл
извън уговорените срокове, ответницата, с която са приятели, го помолила да
ходи от време на време в апартамента, за да следи как работят майсторите,
като свидетелят започнал да комуникира с ищеца. Свидетелят сочи, че много
често при посещения на място в обекта нямало никого или имало само по
един майстор; работело се един ден, после с дни нямало никого; някои
дейности не били довършени изобщо, а други – извършени некачествено.
Твърди, че се е наложило ответницата да извика друг електротехник, който да
извърши това, което ищецът не е направил. Според свидетеля ответницата е
дала един месец отсрочка на ищеца, след първоначално уговорения срок, но
тъй като през това време не е имало изпълнение, тя е наела друг майстор,
който е довършил всичко. Сочи, че ответницата е платила между 10000 и
20000 лв. на другия майстор. Посочва, че през цялото време трудът се е
полагал от други хора, като ищецът просто е наемал майсторите. Сочи още,
че ищецът е издавал хвърчащи листи на ответницата, като не е представял на
свидетеля документи, свързани с ремонта. Свидетелят заявява, че не е
присъствал на плащания от страна на ответницата към ищеца.
От показанията на свидетеля Н. - майстор, работил на обекта, се
установява, че неговата задача е била да сложи шпакловка и боя, като всичко
преди него е било готово. Сочи, че били почти на финала, когато ищецът му
казал да преустановят работа, тъй като закъсняват. Според свидетеля е
оставало съвсем малко за довършване. Свидетелят твърди, че си е получил
парите за свършената работа от ищеца, но той му споменал, че има да взима
от ответницата още около 5000 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
изработка; изпълнението на възложените СМР – точно и в срок и приемането
на работата от ответницата. В тази връзка ищецът следва да докаже какъв
обем СМР са били възложени с договора, на каква стойност, какъв обем СМР
са извършени и на каква стойност. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
ищецът следва да установи кога е настъпила изискуемостта на главното
вземане и изпадането на ответницата в забава.
В настоящия случай страните не спорят относно наличието на
възникнало между тях облигационно правоотношение. С Определение
№6478/17.11.2022г., съдът е приел за безспорно обстоятелство по делото, че
между ищецът и ответницата е сключен договор за възлагане извършването
на строително – ремонтни работи в обект, находящ се в гр. Б. ***, като
страните са приели доклада на съда без възражения по него, видно от
протокола от проведеното на 13.12.2022г. първо съдебно заседание по делото.
4
Освен това обстоятелство обаче, по делото не се установи наличието на
нито една от останалите необходими за уважаване на иска предпоставки. Не
се установи какъв обем строително-монтажни работи са били възложени на
ищеца, на каква стойност, нито какъв е обемът на извършените строително-
монтажни работи, както и тяхната стойност. От свидетелските показания се
установи полагането на труд от страна на ищеца в някакъв момент, но не се
установи в условията на пълно и главно доказване изпълнението на
възложените строително-монтажни работи, нито пък приемането на работата
от страна на ответницата.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният иск за заплащане
на сумата от 4675 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение по сключен
между страните договор за изпълнение на строително-монтажни работи от
26.07.2021 г., е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер на 332.44 лева,
начислена за периода от 22.10.2021 г. до 04.07.2022 г.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. При
този изход на спора и направените от двете страни искания за присъждане на
разноски, на ищеца такива не се следват, предвид неоснователността на
предявените искове. Ответникът има право на присъждане на съдебно-
деловодни разноски. Поискани са своевременно, представен е списък, както и
доказателства за заплащането им. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1200 лв., от които 950 лв. – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022г.
/представен в съдебно заседание, проведено на 13.12.2022г./ и 250 лв. –
допълнително адвокатско възнаграждение, договорено по чл.92а от ГПК и
заплатено по договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г.
/представено в съдебно заседание, проведено на 24.01.2023г./.
Своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар от насрещната страна с искане за бъде намален до минималния
размер, предвиден в Наредба 1/2004г. Възражението е основателно. Съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000
до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., което в
настоящия случай е 800,74 лв., поради което претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се намали до този размер.
По отношение на претендираното възнаграждение в размер на 250 лв.,
поради неоснователно отлагане на делото, съдът намира следното: Съгласно
чл.7, ал.9 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В настоящия
случай заседанията по делото са били само две. До провеждане на второ
заседание обаче се е стигнало заради процесуалното поведение на ищеца,
който е поискал отлагане на делото с оглед разпитване на допуснат на негова
страна свидетел, като е посочил, че ще представи в следващо съдебно
заседание доказателства за уважителните причини за неводенето му в
предходното съдебно заседание.
Такива доказателства не са представени, поради което съдът не може да
извърши преценка дали са били налице уважителни причини за неводене на
допуснатия свидетел и съответно за исканото отлагане на делото. Поради това
съдът намира, че ищецът следва да понесе разноските за следващото съдебно
заседание в размер на 250 лв.
Така общият размер на дължимите от ищеца разноски е 1050,74 лв.,
които следва да бъдат възложени в негова тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.
***, против М. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. ***, иск за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер от 4675
/четири хиляди шестстотин седемдесет и пет/ лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
04.07.2022г., представляваща неизплатен остатък от дължимо възнаграждение
по сключен между страните договор за изпълнение на строително-монтажни
работи от 26.07.2021 г., както и сумата от 332.44 /триста тридесет и два лева и
четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 22.10.2021 г. до 04.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2193 по ч.гр.д. № 4289/2022г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. ***, да заплати на
М. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. ***, сумата от 1050,74 /хиляда и
петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7