Решение по дело №13659/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3297
Дата: 18 ноември 2022 г. (в сила от 18 ноември 2022 г.)
Съдия: Красимир Мазгалов
Дело: 20211100513659
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3297
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова

Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513659 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20168814 от 06.08.2021г., постановено по гр.дело
№47826/2020г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в, ответникът “Д.З.“АД с
ЕИК:**** е осъден да заплати на „Ф.Т.Е“ЕООД с ЕИК:****, на основание
чл.435 КЗ сумата от 15500лв.- регресно вземането по заплатено от ищеца
обезщетение на трето увредено лице, за която сума следва да отговаря
ответника във връзка със застрахователна полица №1332190321002919 за
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ по претенцията,
за която е образувана при ответника преписка № *********/13.03.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
02.10.2020г. до окончателното изплащане, както и 2470лв съдебни разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК въззивна жалба от ответника “Д.З.“АД. Жалбоподателят поддържа, че
процесното събитие не представлява покрит риск по застрахователната
полица. Повредата на стоката била вследствие на неспазен температурен
режим още от момента на товаренето, поради което представлявала изрично
изключен риск съгласно т.15.4 от Общите условия. Твърди, че е ирелевантно
1
дали неспазването на температурния режим е по причина, за която водачът на
товарния автомобил отговаря, тъй като задължение на неговия работодател
(ищеца) е да осигури МПС, с което може да извърши превоза както му е
възложен от товародателя. Твърди също така, че настъпването на техническа
повреда на хладилния агрегат още в началото на превоза (до 24-тия час) може
да се приравни на изначална липса на годно и технически изправно превозно
средство. Отделно твърди неоснователност на претенцията поради липса на
активна материалноправна легитимация на ищеца, който не бил заплатил
обезщетение на товародателя или получателя на стоката. Моли решението на
СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен. Претендира разноски.
Ищецът не е подал в срок отговор на въззивната жалба на ответника и не е
взел становище по същата до приключване на устните състезания във
въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на
същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в
жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
На първо място настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че
съдържанието на въззивната жалба преповтаря буквално съдържанието на
отговора на исковата молба и по всички изложени доводи и възражения
първостепенният съд се е произнесъл мотивирано в обжалваното решение.
Между страните не се спори относно сключването на процесния договор
2
за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ със срок на
валидност от 17.11.2019г. до 16.11.2020г., както и относно настъпването на
описаното в исковата молба събитие. Не се спори и по размера на вредите.
Спорни са въпросите дали това събитие представлява покрит риск съгласно
договора и общите условия на застрахователя по полицата, както и дали
ищецът притежава активна материалноправна легитимация да предяви иска
срещу застрахователя.
Настоящият състав изцяло споделя направения от първостепенния съд
извод за нищожност на клаузата на т.15.4 от Общите условия на
застрахователя поради противоречие със закона и с добрите нрави. От една
страна тази клауза противоречи на приложимата и за този вид застраховки
разпоредба на чл.345, ал.8 КЗ, съгласно която застрахователният договор не
може да предвижда условия и изисквания, включително такива при
настъпване на застрахователното събитие, за които може да се направи
разумна преценка, че нямат значение по отношение на ограничаването на
риска от настъпване на застрахователното събитие, както и такива, за които
може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат
изпълнени. Уговореното в горепосочената т.15.4 от Общите условия- че
отговорността на превозвача не се покрива при загуба или повреда вследствие
на неспазен температурен режим по договор за превоз, освен ако не се докаже
техническа повреда на хладилния агрегат, настъпила след изтичане на 24 часа
от началото на превоза, очевидно няма значение по отношение на
ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие и
поради това е в пряко противоречие с горепосочената законова норма. От
друга страна изискването да са изминали поне 24 часа от началото на превоза,
за да бъде покрита отговорността на превозвача за вреди на стоката
вследствие на неспазен температурен режим по договор за превоз поради
техническа повреда на хладилния агрегат, без да се отчита
продължителността на целия превоз, е самоцелно и в множество случаи (при
по-кратък от 24 часа превоз) би изключило изначално отговорността на
застрахователя по застрахователния договор, което очевидно не е целта на
последния и поради това е в противоречие и с добрите нрави.
Възражението за липса на активна материалноправна легитимация също е
неоснователно. Видно от приетото и неоспорено от страните в първата
инстанция заключение на вещото лице по ССЕ, ищецът е заплатил стойността
3
на причинените вреди на товародателя изцяло чрез прихващане, поради което
има право да претендира от застрахователя съответното обезщетение.
Наличието на предпоставките за извършване на прихващането са
ирелевантни, доколкото товародателят е приел задължението на превозвача
да бъде погасено по този начин, видно също от заключението на вещото лице
по ССЕ.
Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и правилно е уважен от първостепенния съд. Ето защо
въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на
ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени всички разноски за
въззивната инстанция, но такива не са претендирани от последния.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3
от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20168814 от 06.08.2021г.,
постановено по гр.дело №47826/2020г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4