Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2374 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД твърди, че на 12.07.2017г. Г.П.А. е сключил договор за паричен заем № ***
с „В. К.” ООД, което дружество се е задължило да предаде в собственост на А.
заемна сума в размер на 1500 лева. Това свое задължение се твърди дружеството
да е изпълнило, като сумата е усвоена в търговски обект от клоновата мрежа на „***“
АД. От своя страна ответникът се е задължил да върне на заемодателя
предоставената му в заем сума, ведно с договорна лихва, като заплати сума в общ
размер на 2377.62 лева, на 9 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на
264.18 лева. Излага, че заемателят е заявил
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите, за което същият
дължи такса в размер на 614.70 лева. Наред с това се твърди, че съгласно
разпоредбите на договора, заемателят се е задължил да
предостави в 3-дневен срок от сключване на договора обезпечение, като в случай
на неизпълнение същият дължи неустойка в размер на 614.70 лева, като
задължението за заплащане на същата е разсрочено също на 14 погасителни вноски,
при което общото задължение по вноските възлиза в размер на 332.48 лева. Твърди
се, че А. не е изпълнил това свое задължението, поради което и и дължи
заплащане на уговорената неустойка. Излага, че страните са уговорили, че при
забава на плащане на погасителните вноски, заемателят
ще дължи разходи за извънсъдебно събиране на вземането съобразно Тарифата на В.
К. ООД. Тъй като А. не е изпълнил задълженията си по договора се твърди,
кредиторът да е начислил такса разходи в размер на 245 лева. Твърди, че
ответникът не е погасил задълженията си по заема и същите са станали изискуеми
с настъпване на крайния уговорен срок по договора – 08.04.2018г. Излага, че на
02.05.2018г. между ищеца и „В. К. ” ООД е подписано приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., с което
вземането по сключения договор за заем № 5344706 е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД. Тъй като А. не е заплатил горните суми, ищецът е депозирал заявление по
реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 1500.00 лева, представляваща незаплатена главница
по договор за паричен заем № ***
от ****г., сключен с „В. к.“ ООД, задълженията по който договор за прехвърлени
на заявителя с приложение № 1 от 02.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сумата от 262.92 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2017г. до
08.04.2018г., сумата от 614. 70 лева –
такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 614.70 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, сумата от 245.00лева
– разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата от 169.50 лева – лихва за забава върху непогасената главница,
начислена за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г. Заповедта за
изпълнение е връчена на Г.П.А. по реда на чл. 47, ал. 5 ГРС, поради което за ищецът се е породил
правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта горната сума. Претендира и присъждане на
направените в хода на настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.П.А., чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба,
в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва автентичността на договора
за кредит и в този смисъл твърди същият е нищожен поради липса на съгласие.
Оспорва се А. да е получавал кредитния ресурс. Прави възражение за нищожност на
клаузите на договорите, предвиждащи уговорки за заплащане на такси и неустойки,
като твърди същите да са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Оспорва се и материалноправната легитимация на ищеца, като в тази връзка
твърди предметът да не е ясно индивидуализиран в представения рамков договор,
каквато индивидуализация не може да бъде направена от представено Приложение №
1, което не представлява цялостен документ. Не стана ясно как е определена
цената на прехвърленото вземане, както и дали същата е платена. Оспорва и
цесията да е съобщена на ответника. С оглед изложеното моли за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ****г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 48-ми състав по
ч.гр.д. № ****г., ВРС е разпоредил Г.П.А. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД
сумата от 1500.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
паричен заем № 5369772 от 12.07.2017г., сключен с „В. к.“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 02.05.2018г. към рамков
договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.12.2016г.; 262.92 лева
– договорна лихва, начислена за периода от 11.08.2017г. до 08.04.2018г., 614.70
лева – такса за експресно разглеждане на документи, 614.70 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 16.07.2017г. до 08.04.2018г., 245.00
лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 169.50 лева – законна лихва за
забава за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2018г.
до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от
приложеното на л. 6-8 от делото заверено от страната копие на договор за
предоставяне на паричен заем № 5369772/12.07.2017г., че на ответника е предоставен
от страна на „В. к.” ООД кредит в размер на 1500 лева. От своя страна
ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 9 броя месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 264.18 лева, като общата дължима стойност на
плащанията са в размер на 2377.62 лева, включващ годишен фиксиран лихвен
процент от 40.30% и такса за експресно разглеждане от 614.70 лева. Уговореният
годишен процент на разходите е в размер на 49.46%. Договорът е двустранно
подписан, като в текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с подписване на
договора, заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя сума, като договорът има сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от
договора е, че заемателят се задължава в тридневен
срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице, което да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при същия работодател шест
месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да
няма кредитна история или да има кредитна история със статус не по-лош от
редовен, да не е поръчител по други кредити и да няма сключен договор за заем в
качеството си на заемател, или банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по
договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 614.70 лева, която се разсрочва
на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този
случай дължимата вноска е в размер на 332.48 лева. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от
договора е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя,
последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от
договора е посочено, че заемателят заявява, че е запознат
и съгласен с Тарифата на „В. к.” ООД, актуална към датата на сключване на
договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект и на
интернет страницата на заемодателя.
Приложена на л.
15-19 от делото е Тарифата на „В. к.” ООД, относима
към договора за паричен заем „В. к.“ или „В. к. п.“. В същата е предвидено, че
при забава на плащането на погасителни вноски по договор за предоставяне на
паричен заем със срок на погасяване на месечни погасителни вноски, потребителят
дължи на кредитора заплащане на 10.00 лева на всеки четвърти и осемнадесети ден
забава от всяка погасителна вноска. На единадесетия и двадесетия ден забава от
всяка погасителна вноска, заемателят дължи на
заемодателя заплащането на 15.00 лева. Максималният размер на всички начислени
разходи не може да надвишава 175.00 лева за заеми за суми в размер на 500 лева.
Предвидено е, че при забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която
и да е погасителна вноска, се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократна
сума в размер на 70 лева, представляваща направени разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Приобщен към доказателствения материал по делото е разходен касов ордер
№ 65/12.07.2017г. за сумата от 1500 лева, по кредит с горния номер, като
получаването на същата е удостоверено с подписа на ответника А..
С оглед
предприетото оспорване авнетничността на подписа
положен за заемател под договора за паричен заем и
получател под разходния касов ордер, с протоколно определение от 07.10.2019г. е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността на
подписите, положени под горните документи за Г.А..
От заключението
по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което
съдът приема за компетентно и обективно дадено, се установи, че както подписа
положен под договора за паричен заем, така и под разходния касов ордер са
изпълнени от ответника Г.А..
Видно е, от
представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., че „В.
к.” ООД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за
заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Предвидено в т.4.5 от договора е, че купувачът ще изпраща за своя сметка
писмени уведомления до длъжниците за сключения
договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е упълномощил
купувача с правата за уведомяване на длъжниците.
Представено е и приложение № 1 от 02.05.2018г., като видно от същото, че част
от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити, имена на
кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени задължения, като са
останали видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен
ред от нея. Така под № 490 е посочен номера на договора за кредит – ***, ЕГН и
имена на ответника, дата на сключване на договора – 12.07.2017г., отпуснат
размер на кредита – 1500 лева, и остатъка от дълга към 02.05.2018г., както
следва: главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 262.92
лева, такси/неустойки/разходи за забава в размер на 1474.40 лева.
Представено е изходящо
от „В. к.“ ООД потвърждение на извършена цесия за вземания, индивидуализирани в
коментираното приложение № 1.
По делото е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата по кредита е
изплатена в броя на 12.05.2017г., с разходен касов ордер № 65/12.05.2017г.
Плащания по кредита от страна на ответника не са извършени. Начислените като
непогасени задължения по договора за кредит са: 1500 лева – главница, 262.92
лева – лихва, 614.70 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 614.70
лева – неустойка обезпечение, 175 лева – разходи за събиране на просрочени
вземания, 70 лева – разходи за ангажимент на служител и 149.26 лева – лихва за
забава, начислена за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г., като видно от
приложената към експертизата справка, последната е начислявана върху
непогасената главница по всяка една от просрочените вноски.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № *****., по описа на ВРС, 48-ми
състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, която е връчена на длъжника Г.П.А.
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
и „В. к.” ООД в качеството му на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
01.12.2016г., приложение № 1 от 02.05.2018г., с който е прехвърлено вземането
на цедента от ответника по договор за заем № 5369772/12.07.2017г.
Така сключеният договор от 01.12.2016г. има рамков характер, доколкото със
същия е уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени
задължения по договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по
себе си не е достатъчен да породи прехвърлителен
ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно договаряне на
индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно с
последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет
от вземания, в който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1
„Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането
е довършен с подписване на Приложение № 1 от 02.05.2018г., към която дата
вземанията по заемното правоотношение между „В. к.“ ООД и ответника са били
изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема/. В приложението по ясен и
недвусмислен начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към А.,
като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество да
разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдяния договор за
кредит. Тази воля на кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето
във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора
с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Следва да се
отчете и че прехвърлянето на вземане е принципно неформален акт и съдържанието
на конкретната сделка между кредиторите, извън договорената промяна на
собствеността върху вземането не засяга по никакъв начин длъжника, поради което
и последният не може да си служи с подобни възражения при липса на твърдения,
че е престирал на стария кредитор.
Следващата група възражения на
ответника касаят липсата на постигнато между страните по цесията несрещна престацията – цена за получените от цесионера
права, респ. ако такава е уговорена - изпълнение на задължението от страна на приобретателя да заплати същата. Оспорването обаче на
вътрешните отношения между цедента и цесионера се основана на облигационни отношения, които
както съдът вече посочи по-горе нямат никакво касателство
с отношенията между всеки от тях и длъжника по прехвърленото вземане. Дали сключената
между стария и новия кредитор цесия има разрешено от закона основание, предмет
и съдържание или не е без значение за длъжника, който е надлежно уведомен за
промяната в титулярството на дълга и това уведомление
не е оттеглено до извършено от длъжника плащане на посочения нов кредитор. Като
отношения, които се развиват в чужда правна сфера, действието на цесията между
договарящите я цедент и цесионер,
не засягат длъжника. Затова и законът предвижда последният да може да
противопостави всички свои възражения, независимо от промяната в личността на
кредитора – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Ако надлежно уведоменият длъжник изпълни на
новия кредитор той ще е погасил надлежно задълженията си и каквито и да е
пороци в отношенията между кредиторите няма да му бъдат противопоставени.
Следователно и възраженията по действителността на цесията може да бъде
преценявани само с оглед възможността една сделка да породи рефлексно действие
спрямо неучастващото в нея трето лице (длъжника). Такива възражения са само
липсата на идентичност на идентичност на предмета на цесията с материалното
право, породено между цедента и длъжника, какъвто
порок в случая не се твърди и не се установява.
Съобразно разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да
е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото
ищецът не е представил доказателства да е отправял уведомление, което да е
достигнало до ответника, съдът намира, че А. е надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба, което
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
От коментираните доказателства се
установи, че цедираното вземане, произтича от сключен
между ответника и „В. к.” ООД договор за предоставяне на паричен заем № ****., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемателя кредит
в размер на 1500 лева.
В отговора на исковата молба
процесуалният представител на ответника е оспорил истинността на договора и
разходния касов ордер, с който заетата сума е предоставена на ответника. От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза се установи, че оспорените документи са подписани от Г.А., поради
което и съдът приема, че страните са били обвързани от твърдяното заемно
правоотношение, като кредиторът е изпълнил задължението си да предостави в заем
уговорената сума от 1500 лева. Следователно за ответника е възникнало
задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното договорно
възнаграждение, на посочените в погасителния план дати. Доказателства за
изпълнение на това задължение от страна на А. не са ангажирани, поради което и
с изтичане на договорения срок за ползване на заетата сума – 08.04.2018г.,
същият дължи непогасената главница от 1500 лева и договорна лихва в размер на 262.92
лева, начислена за периода от 11.08.2017г. до 08.04.2018г. С оглед допусната
забава в плащанията на месечните вноски, ответникът дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от деня следващ падежа на всяко
едно задължение до подаване на заявлението в съда, поради което и същият дължи
лихва в установения от вещото лице размер от размер на 149.26
лева.
Претенцията на ищеца, наред с главница,
договорна лихва и обезщетение за забава, касае и начислени неустойка, такса за
експресно разглеждане на документи, такса разходи и такса за разходите на лице,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението. По отношение на тези вземания ответникът е въвел възражения за
недействителност на клаузите на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, при
неизпълнение задължение на заемателя да осигури обезпечение
по договора за заем (банкова гаранция или поръчителство), на същия се начислява
неустойка в размер от 614.70 лева, разсрочена на равни части и платима на
съответните падежни дати към погасителните вноски, които нарастват от 264.18
лева на 332.48 лева.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен
на неговите задълженя да запати
необоснавано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай в чл. 1 и 2 от
договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат предварително от заемодателя с всички
условия по договора и му е предоставен Стандартен европейски формуляр с
индивидуалните условия на бъдещия паричен заем. Последното обаче не е от
естество да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза по договора,
възможността за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на
обезпечение и последиците от неизпълнение на това задължение, позволяващи на
кредитора да увеличи възнаграждението си до непосилен за потребителя размер.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, същата е предвидена да се кумулира
към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество
е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както
разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния
процент на разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора
се цели заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния
процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора
противоречи на добрите нрави като илюстрирна директно
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
По отношение на претенцията за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката:
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършена
от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричния заем.
Разпоредбата на чл. 16 ЗПК изперативно предвижда задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит. Следователно,
клаузата в договора за кредит, с която е уговорена такса за експресно
разглеждане на документи, прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест
от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
нормата на чл. 16 ЗПК. Също така, чл. 10а, ал.2 ЗПК императивно въвежда забрана
да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, а таксата за експресно разглеждане на документите е и
свързана с процедурата по усвояване на кредита. Т.е., клаузата противоречи на
цитираните норми на ЗПК и като такава също не поражда действие.
По отношение на претенцията за такси и
разноски:
От коментирания договор за паричен
заем и в частност от изявлението в чл. 19, ал. 2 от същия, се установи, че заемателят се е съгласил с действащата към момента на
сключване на съглашението тарифа на „В. к.” ООД. Последната предвижда
задължение за заемателя да заплати на заемодателя
такса от 10 лева на всеки четвърти и осемнадесети ден забава от всяка
погасителна вноска, а на единадесетия и двадесетия ден забава сума в размер 15
лева, но не повече от 175 лева, като наред с това заемятелят
ще дължи и такса от 70 лева на 58-я ден забава, представляваща разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и административната дейност по събиране на
вземането.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия
случай, в клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора е предвидено, че при забава в
плащанията заемателят дължи законна лихва за всеки
ден забава. Наред с това задължение заемателят следва
да заплаща и посочените по-горе такси и разноски. Макар и последните да са наименовани „такси и разноски”, това задължение не
съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя,
а представлява фиксиран предварителен размер на обезщетение за допуснато наизпълнение на договорно задължение. С определяне на
горните плащания по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А както съдът посочи по-горе,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С
оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения за страните по заемното правоотношение.
В заключение съдът намира, че
претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 1500 лева – представляваща непогасена главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното му погасяване; сумата от 262.92 лева – договорна лихва за периода от
11.08.2017г. до 08.04.2018г. и сумата от 149.26 лева
– лихва за забава, начислена за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г.
Претенциите за неустойка, такса за експресно разглеждане на заявлението и такси
и разноски за събиране на просроченото задължение и тази за лихва за забава за
разликата над 149.26 лева до предявения размер от 169.50 лева, следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 66.31 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Г.А. следва да бъде осъден да заплати н.
„А.з.к.н.п.з.” ЕООД разноски за заплатена държавна такса и депозит за особен
представител, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер
на 360.26 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е
бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лева. От така определеното възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца се следва сума от 84.19 лева. Или, общо в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД следва да се присъди сума от 444.45 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 224.51 лева, представляваща
заплатено възнаграждение на експертите по допуснатите експертизи, съразмерно на
уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Г.П.А., ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, сумите, както следва:
1500.00
лева /хиляда и петстотин лева/,
представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № *****., сключен с „В. к.“ ООД, задълженията
по който договор за прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 02.05.2018г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016г., сумата от 262.92 лева
/двеста шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ – договорна лихва
за периода от 11.08.2017г. до 08.04.2018г., сумата от 149.26 лева /сто четиридесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки/ – лихва за
забава, начислена за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед № 7177/28.09.2018г. за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 14411/2018г., по описа на
ВРС, 48-ми състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете сумата от 614. 70 лева – такса за експресно разглеждане на документи, сумата
от 614.70 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 245.00лева – разходи и такси за
извънсъдебно събиране и за разликата над
149.26 лева до предявения размер от 169.50 лева, претендирана
като лихва за забава, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.А., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 66.31 лева /шестдесет и шест
лева и тридесет и една стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство, както и сумата от 444.45
лева /четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.П.А., ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 224.51
лева /двеста двадесет
и четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение за
вещи лица по допуснатите експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
адв. С.Г.З.-А.
*** възнаграждение
в размер на 400.00
лева /четиристотин лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
в първа инстанция на ответника Г.П.А..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: