Определение по дело №391/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   гр. Габрово, 22.01.2020г.

 

В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Габровски окръжен съд в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  В. ТОПАЛОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Г. КОСЕВА

                                                                             К. ГОЛЕМАНОВА

         при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева В.ч.гр.д.№391 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Делото е образувано  по подадено възражение по реда на чл.423 ал.1 т.1 ГПК, депозирано от П.А.П. ***, чрез адв. К. П. от ВТАК.

         Твърди се, че заповедта, издадена по реда на чл.417 ГПК, не била връчена на длъжника надлежно. В поканата за доброволно изпълнение с приложената към нея заповед за изпълнение по и.д.№346/2015г. било посочено, че на 20.11.2015г. е връчена на лицето "К.Е.П.П.- от едно домакинство, роднина".  Това лице не било роднина и не живеело на адреса- нарушена била разпоредбата на чл. 46 ГПК. Не било посочено на каква възраст е, нямало ЕГН, за да се прецени дали е дееспособно. От удостоверението  за родствени връзки приложено към възражението било видно, че името на лицето е Кр. П., а не П. и същата не е член на семейството, домакинството и не е в родствени връзки с Пл. П.. Връчването "чрез друго лице" било допустимо само ако съобщението не може да бъде връчено лично, а за това нямало данни.  На 25.09.2020г. Пл. П. получил покана за доброволно изпълнени по и.д. №454/2019г. на ЧСИ В. Ц., с която му било съобщено за издадената заповед по чл. 417 ГПК.

         Претендирано е да се приеме възражението против заповед №173/17.04.2015г., издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№422/2015г. на РС- Севлиево.

         В  законният срок  от получаване на съобщението /03.12.2020г./, заявителят от заповедното производство- "Юробанк България" АД, не е подал отговор.

             Съдът, след преценка доводите във възражението, намира следното от фактическа и правна страна:

            Въз основа на подадено от „Юробанк България" АД на 17.04.2015г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, срещу длъжник П.А.П. ***, районният съд е издал Заповед № 173 от 17.04.2015г.  по образуваното ч.гр.д.№422/2015г. по описа на СРС,  за сумата от 1 232 лева главница, ведно със законната лихва от 17.04.2015г. и разноски 385 лева. Посочено е, че вземането произтича от  договор за издаване на кредитна карта от 20.12.2008г.

Заповедта за изпълнение, ведно с покана за доброволно изпълнение е  изпратена за връчване на длъжника П.А.П. на посочения в заявлението негов адрес, от ЧСИ В. Ц., въз основа на образувано изп.д.№346/2015г. В същата е отбелязано, че  е връчена на  20.11.2015г.  на "К.Е.П.П., от едно домакинство, роднина, със задължение да я предаде на П.А.П.". В поканата е написано, че с изпълнителен лист от 20.04.2015г. от РС- Севлиево, на основание заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№422/2015г.  на РС- Севлиево, П.А.П. е осъден да заплати на ТД НАП- Габрово и Юробанк България АД:  главница 1 232 лева със законна лихва 77,81 лева за периода 17.04.2015г.- 30.11.2015г., 385 лева разноски, 445,91 лева разноски по изпълнителното дело, 5 974,09 лева Такси по Тарифата за ЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 85 929,07 лева, дължими към 30.11.2015г.

На 01.09.2020г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение  по изп.д.№454/2019г. до " ЕТ Б.- П.П."***, в която е посочено, че  с изпълнителен лист от 20.04.2015г. от РС- Севлиево, на основание заповед за незабавно изпълнение /чл. 417/ по ч.гр.д.№422/2015г.  на РС- Севлиево, П.А.П., както и в качеството на ЕТ Б.- П.П., е осъден да заплати на ТД НАП- Габрово и ЕОС Матрикс ЕООД:  главница 1 232 лева със законна лихва 677,13 лева за периода 17.04.2015г.- 15.09.2020г., 385 лева разноски, 100,90 лева разноски по изпълнителното дело, 6 207,97 лева Такси по Тарифата за ЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 88 619,40 лева, дължими към 15.09.2020г.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника Пл. П. на 25.09.2020г., от когато същият твърди, че е узнал за издадената срещу него заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№422/2015г.

            Поради това съдът приема, че възражението срещу заповедта за изпълнение е подадено в едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал.1 от ГПК от датата на узнаване за нея - датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Възражението изхожда  от легитимирано лице - длъжника. Възражението е  редовно откъм съдържание, тъй като в него са изложени обстоятелства, очертаващи хипотезата по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Обсъденото обосновава извода за неговата допустимост.

            Разгледано по същество, съдът намира възражението за основателно.

         Съгласно чл. 43, ал. 1 от ГПК съобщението може да бъде връчено лично   или чрез друго лице. Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Също така лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата.

         Видно от представените доказателства, лицето, на което е било връчено съобщението, не е "от едно домакинство, роднина" на Пл. П., както е записано в поканата за доброволно изпълнение /на л. 13 от делото/. Видно от приложените удостоверения за настоящ  и постоянен адрес, както и от удостоверение за родствени връзки, лицето К.Е.П. нито е било адресно регистрирано на адреса на молителя, нито е негова роднина. В отговорите си по реда на чл. 176 ГПК пред съда  Пл. П. е посочил, че  К.П. е приятелка на сина му, но не е живяла със семейството му, дори и временно и  не е пребивавала на адреса на домакинството му, а единствено е  "идвала при сина му да излизат". Тя нито му е казвала за покана, нито му е предавала такава, а когато я попитал за това отговорила, че "не е получавала нищо, не помни да й е връчвано нещо" и "няма как да получи нещо там, като не е стояла  там".

         Видно писмо вх. №261540/29.12.2020г. на съдебният изпълнител В. Ц., /л.25 от делото/, по изп.д.№346/15г., прекратено на 31.10.2019г., по което е изпратената покана за доброволно изпълнение през 2015г., не са постъпвали суми и за същото Пл. П. е бил уведомен именно само с поканата, която се твърди, че не му е връчена надлежно, което е и предмет на възражението по настоящото производство. Т.е. няма данни по това изпълнително производство, от които да се направи извод, че Пл. П. е знаел за издадената заповед за изпълнение, което не би могъл да отрече, ако са му били събрани суми по изпълнителното дело или същият е подавал някакви възражения, молби, жалби и др. по същото.

         Факт е, че  постоянният и настоящ адрес на длъжника в заповедното производство, е именно гр. Севлиево, ул. ****№7, като това обстоятелство не е спорно. Също така, видно от посоченото по- горе, вписаното като получател в поканата за доброволно изпълнение лице на този адрес, нито е живяло там, нито е роднина или от домакинството на Пл. П..

         С оглед на всички тези обстоятелства, настоящият състав намира, че връчването не е било редовно, тъй като съобщението е било връчено на лице, което не попада в категорията от лица по чл. 46, ал. 2 от ГПК. Призовкарят е посочил погрешно името и качество  на лицето, което е вписано като приело призовката за доброволно изпълнение, а от събраните доказателства се установява, че то не е нито пълнолетно лице от домашните, нито лице, което живее на адреса на длъжника,  или друго от посочените в чл. 46, ал. 2, изр. 2 лице.

         Разноски за настоящото производство не са претендирани, а и такива се дължат само при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не в производство по чл. 423 ГПК.

         Делото следва да бъде върнато на районния съд за прилагане на последиците по чл. 415, ал. 1 от ГПК, като се дадат указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.

         Водим от гореизложеното съдът  

         О П Р Е Д Е Л И:

         ПРИЕМА на осн. чл. 423 ГПК възражение с вх. №260715/22.10.2020г. по описа на ОС- Габрово, подадено от П.А.П. ***, чрез адв. К. П. от ВТАК, против Заповед № 173/17.04.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 422/2015г.  по описа на РС- Севлиево.  

         Делото да се върне на РС- Севлиево за извършване на следващите се действия по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

         Определението е окончателно.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: