Р Е
Ш Е Н
И Е № 26
гр. Габрово 20.07.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и девети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Ваня Григорова и прокурор Жени Шикова, като разгледа докладваното
от съдията Костова ВНОХД № 130 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по жалба на адв.С.Т. в качеството му на защитник на
подсъдимия М.Л. срещу Присъда № 20 от 06.11.2019г. постановена по НОХД № 70/2019г.
на РС-Трявна.
С горната присъда РС-Трявна е признал подсъдимия Л. за виновна
в това, че на 21.02.2019г. в гр. Трявна, управлявал МПС –
товарен автомобил „Мицубиши Л-200“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,45 промила, установено по надлежния ред, поради
което и на основание чл.343б ал.1 от НК го е осъдил на една година и шест
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400.00 лева. На основание чл.66
ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.343г НК РС-Трявна е лишил подсъдимия Л. от правото да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца, като е приспаднал времето, през което същият е
бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред,
считано от 21.02.2019г.
На подсъдимия са
възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е
обжалвана от адв.Т., като защитник на подсъдимия Л.. Същият счита, че
постановения от РС-Трявна съдебен акт е необоснован, постановен при нарушение
на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи,
че при вземане на кръв от подсъдимия за
проверка за алкохол са допуснати нарушения на Наредба 1/2017г. за установяване
наличието на алкохол или наркотични вещества, което според защитата е довело до
невъзможност да се докаже по категоричен и безспорен начин наличието на алкохол
в кръвта на Л.. Липсата на отговор на съда на поставените от защитата въпроси
според нея са довели до един необоснован съдебен акт. Прави се искане
обжалваната присъда да бъде отменена.
В
съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв.Т. поддържа жалбата, като
изразява становище, че обвинението не е доказано и РС-Трявна е постановил един
немотивиран съдебен акт.
Адв.Н.
в качеството си на защитник на подсъдимия Л. също счита, че решаващият съд не е
отговорил на всички поставени от защитата въпроси.
Подсъдимият
Л. се явява лично пред настоящата инстанция, поддържа депозираната жалба,
споделя становищата на неговите защитници и прави искане обжалваната присъда да
бъде отменена и да бъде оправдан. Счита, че воденото срещу него наказателно
производство е тенденциозно, поради конфликт между него и началника на
РПУ-Трявна-Н.Ц..
Представителят на
Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата, счита, че не са налице сочените
от защитата процесуални нарушения и навежда доводи в подкрепа на обжалвания
съдебен акт.
Въззивният съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК , намира за
установено следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и
пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на
задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за
събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ
на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният
съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат
различни изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Л. е правоспособен водач на МПС категории
„В“ и „М“ от 24.04.2000г., категории „С“ и „Ткт“ от 14.10.2003г. и категория
„А“ от 29.08.2008г. Същият има установени по административен ред множество
нарушения на ЗДвП за които са издадени наказателни постановления.
На
21.02.2019г. около 14.40 часа
полицейските служители и свидетели по
делото – В.Г. и Т. извършили проверка на подсъдимия, като водач на товарния
автомобил „Мицубиши“ модел Л – 200 с рег.№ ***. Установили, че Л. мирише на
алкохол. По време на тази проверка
подсъдимият направил няколко опита за измерване наличието на алкохол в кръвта с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, но тъй като те били неуспешни, му
бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване №0035869, в срока за
явяване по който подсъдимият не се явил да даде кръвна проба, а потеглил с
товарния автомобил към дома си в с. Р., Община Трявна.
Движейки
се към дома си, подсъдимият бил спрян за проверката на ул. „Патриарх Евтимий“ в
гр. Трявна около 16.05 часа от служители на РУ Трявна между които и св.К.К. и К.Т..
Полицейските служители лично познавали Л. по повод на работата им.
При
проверката се установило, че подсъдимият
не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон и лична карта. Въз
основа на посочени от него три имена и ЕГН, била извършена справка чрез дежурен
полицай и установени данните на водача. Л. бил в превъзбудено състояние, нервен
и миришел на алкохол. Същият бил поканен да даде проба за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№0157, като уредът отчел 1,48
промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Поради установената
положителна проба свидетелят К. сигнализирал за съдействие автопатрулен екип на
РУ Трявна, в състав от свидетелите В.Г. и Е.Т.. Свидетелите познавали поради
служебните си задължения подсъдимия Л.. В.Г. съставен АУАН №462264/21.02.2019г.
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на
подсъдимия Л. и му връчен талон за изследване №0035870. В него подсъдимият
собственоръчно не написал дали приема или не приема показанията на техническото
средство, но устно изразил несъгласие с резултата и в указания му в талона срок – 30 минути от
връчването на талона в 16.45 часа, се явил с такси във ФСМП – Трявна за даване
на кръвна проба.
Кръвната
проба била дадена от него в присъствието на свидетелите К.К. и К.Т.. Вземането
на кръвта се извършило от свидетелката Н.Д.И., работеща като медицински фелдшер
във ФСМП – Трявна, а необходимата документация била изготвена от свидетеля С.Д.С.,
заемащо също такава длъжност там. Кръвта за изследване на подсъдимия била взета
посредством обикновена спринцовка и игла, след което разпределена в два броя
вакуумни епруветки от по 4 мл с капачки в сив цвят, запечатани с лейкопласт,
парафинирани и записани имената на лицето, предоставящо пробата. След това
двете вакуумни епруветки с кръвната проба на подсъдимия били предадени на
свидетеля К. с Протокол за предаване и приемане на документи и биологични
проби/ стр.68 от делото/, а впоследствие транспортирани за изследване до
лаборатория при ОДМВР – Габрово.
На
досъдебното производство е изготвена химическа експертиза №90/2019г. от вещото лице
Е.С.Н.. Експертът е извършил изследване на кръвната проба на М.Х.Л. при което в нея е
установена концентрация на етилов
алкохол от 2,45 промила.
Пред
първоинстанционния съд е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на вещото лице д-р К. се установява, че при вземане на кръвна
проба за изследване чрез обикновена спринцовка за еднократна употреба и чрез
затворена система не се повлиява състоянието на кръвната проба. Целта на
затворената система е намаляване на риска от заразяване с преносими по кръвен
път болести, по-малко травмиране на пациента и възможност за вземане на няколко
проби с кръв при еднократно убождане.
Със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0360-000006/21.02.2019г. на Началника на РУ Трявна при ОДМВР Габрово, на
подсъдимия М.Х.Л. е временно отнето СУМПС.
В
обясненията си пред РС-Трявна М.Л. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Признава ,че първоначално е спрян за проверка на 21.02.2019г. в
14.10 часа от полицейските служители Г. и Т., които установили ,че се движи без
светлини и предпазен колан и не носи документите на управлявания от него
автомобил и лична карта. Тествали го пет пъти с техническо средство Дрегер,
като апарата не показвал нищо. Подсъдимият е категоричен, че не бил употребил
алкохол. Твърди, че посетил Спешна помощ с връчения му талон за кръвно
изследване, но там нямало полицейски служител. Решил да се прибере, за да си
вземе личната карта, защото адв.Н. го посъветвал по телефона да не дава кръв
без лична карта. Признава, че около 16.00 часа отново бил спрян за проверка от
св.К. и тогава апарата отчел 1,41 промила алкохол. Отново му издали талон за
медицинско изследване. Признава ,че в Спешна помощ му взели кръв в присъствието
на свидетелите К. и Т.. Твърди ,че не са му предоставени стикери и не е виждал
такива да са залепвани на епруветките с кръв. Нямал зрителен контакт с
епруветките след като му взели кръв. Счита ,че кръв му взел св.С.С..
Фактически
в обясненията си подсъдимият изцяло признава установената фактическа
обстановка, като единствено изразява съмнение кой точно му е взел кръвна проба
и оспорва установеното наличие на алкохол в кръвта му.
Фактическата обстановка се установява
по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз
основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на
обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е
задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло
извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд, като подробен и
законосъобразен и счита ,че не следва да го преповтаря.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че събраните по делото
доказателства са непротиворечиви и е достигнал до единственият възможен и
правно обоснован извод ,че подсъдимия Л., както от обективна, така и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, като на 21.02.2019г. в гр. Трявна,
управлявал МПС – товарен автомобил „Мицубиши Л-200“, с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,45 промила,
установено по надлежния ред
Пред РС-Трявна
защитата на подсъдимия Л. в лицето на адв.Т. навежда доводи, че са допуснати
драстични нарушения на Наредба №1 от 2017г. при установяването на алкохол в
кръвта на подсъдимия. На първо място като такова се сочи факта, че на подсъдимия е взета кръв без същия да
представи лична карта, както изисква чл.12 от горната наредба. На следващо
място, като нарушение се сочи факта, че кръвната проба на подсъдимия не е взета
от св.С., както е посочено в талона за кръвно изследване. Сочи се също, че е
нарушен чл.17, ал.1 от Наредба №1/2017г. тъй като кръвната проба не е взета със
затворена система, която е въведена като законово изискване за да се гарантира,
че пробите няма да бъдат манипулирани. Освен това в епруветките в които била
взета кръв не се съдържал флуорит както изисквал чл.17 от наредбата. Сочи се
,че е нарушен чл.17, ал.4 от наредбата, като в протокола издаден от ФСМП-Трявна
не е отбелязан серийния номер на стикера, номерът не е отбелязан и в приемно-предавателния
протокол с който е предадена кръвта. На последно място адв.Т. обръща внимание,
че в срок от три месеца е поискано от подсъдимия да се извърши повторна
химическа експертиза. Счита, че полицейските органи са проявили специално
отношение към клиента му, преследвайки го и търсейки да установят извършени от
него противозаконни действия и поставяйки му капан.
Адв.Н. поддържа възраженията на адв.Т. и
изразява категоричната си увереност, че нормите включени в Наредба №1 са
императивни и следва да се спазват стриктно. Спира се и на тенденциозното
според него поведение на полицейските служители спрямо неговия подзащитен.
Съдът констатира, че
в мотивите си РС-Трявна изключително подробно и аргументирано е обосновал
изводите си, че не всички отклонения от правилата разписани в Наредба №1/2017г.
водят до опорочаване на процедурата по установяване на алкохолното съдържание в
кръвта на водача на МПС и подробно е отговорил на всички поставени от защитата
и подсъдимия възражения за допуснати нарушения. Настоящият въззивен състав
изцяло споделя тези мотивите на РС-Трявна. Пред настоящата инстанция не се
навеждат нови възражения.
За съставомерността
на деянието по чл.343б, ал.1 от НК е необходимо концентрацията на алкохол в
организма на водача на МПС да е установен по надлежния ред. Този ред е
регламентиран по настоящем в Наредба №1/2017г. и включва както способите за
доказване употребата на спиртни напитки, така и начините на вземане,
съхранение, транспортиране и изследване на кръвните проби.
Съгласно чл.3, ал.1
от Наредба №1 за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта, при
извършване на проверка на място от контролен орган, употребата на алкохол се
установява с техническо средство. В конкретния случай на 21.02.2019г. около
16.00 часа подсъдимият управлявал товарен автомобил в гр.Трявна и бил спрян за
проверка от полицейските служители К.К.
и К.Т.. На място Л. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 75
10+, като уредът отчел 1,48 промила концентрация на алкохол в издишания въздух.
Съставен бил АУАН. Л. изрично не посочил дали признава резултата, но се
възползвал от издадения му на осн. чл.6,
ал.1 от Наредба №1 Талон за изследване № 0035870 с който му била дадена
възможност да се яви във ФСМП-Трявна където да му бъде взета кръвна проба за
изследване. На екземпляра от талона оставен към съставения АУАН бил залепен
стикер.
М.Л. *** в 17.02 часа
на 21.02.2019г.Там на място приставали полицейските служители К. и Т..
Подсъдимият нямал документ за самоличност и самоличността му била установена
след съобщаване от негова страна на име и ЕГН. Полицейските служители
потвърдили самоличността на Л. пред медицинските фелдшери С.С. и Н.И.. Явяването
на Л. било отразено в медицинския журнал под номер 506. Кръвната проба на Л.
била взета след установяване на самоличността му в съответствие с разпоредбата
на чл.12, ал.2 и 3 от Наредба №1, а именно съобразявайки факта, че Л. е без
документ за самоличност, но е придружен от служител на МВР. Смисъла на тези
текстове на наредбата е да се установи самоличността на приносителя на Талона
за изследване, който следва да бъде лицето за което е налице подозрение ,че
управлява МПС след употреба на алкохол. Тук следва да се отбележи и факта, че
подсъдимият не оспорва, че именно той се е явил във ФСМП-Трявна за вземане на
кръвна проба. Това ,че същият в нарушение на закона се е явил без лична карта
не може да опорочи процедурата по вземане на кръвна проба при наличните
доказателства установяващи, че именно Л. е предоставил кръв за изследване по
собствено желание.
Кръвната проба на Л.
била взета в медицинско заведение по
смисъла на чл.11 от Наредба №1 и от оправомощено лице по чл.12, ал.1 от Наредба
№1, а именно от св.Н.И.. Тя поставила иззетата кръв в две вакуумни епруветки ,
върху които залепила стикери. Действително в конкретния случай пробата не е
взета в така наречената „затворена система” от заключението обаче на вещото
лице д-р К. по допуснатата съдебно медицинска експертиза се установява, че и
при двата метода за вземане на кръв не се повлиява състоянието на кръвната
проба. При това положение и при липса на доказателства за манипулиране на
взетите проби, които са били запечатани в епруветки и с поставени върху тях
стикери въззивният съд намира ,че при вземане на кръв от подсъдимия чрез
спринцовка не е компрометирано изследването обективирано по-късно в
заключението на химическата експертиза.
Свидетелят С.С.
съставил протокол в който вписал имената на Л. и единния му граждански номер,
както и това ,че подсъдимият миришел на алкохол, но отрекъл да е употребявал
такъв. Свидетелят вписал и съобщението
му от подсъдимия, че е бил освободен от военна служба.
Не е налице нарушение
на разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредба №1 тъй като кръвната проба е взета от
лице /Н.И./, което е медицински фелдшер и е обучено да извършва такава
манипулация. Пробата е взета в присъствието на дежурния фелдшер, С.С., който от
своя страна също е преминал специално обучение. Разпоредбите на Наредба №1
целят да гарантират, че материалите за изследване са взети от лица изрично
посочени в наредбата като квалификация. В конкретния случай целите на наредбата
са постигнати и попълването на протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества и техните
аналози от св.С., който е присъствал по време на медицинското изследване не
опорочава процедурата..
Взетите кръвни проби,
съгласно чл.22 и сл. от Наредбата №1 били предоставени на полицейския служител
К. с Протокол №506/21.02.2019г. за предаване и приемане на биологични проби по
Наредба №1/2017г.В протокола било вписано, че вак.епруветки са запечатани с
лейкопласт и парафин и не е посочен номера на стикера Кръвните проби били
предадени на св.Е.Н. на 22.02.2019г. и на същата дата тя извършила химическо изследване на взетата от Л.
кръв при което установила по газхроматографски метод установила 1,45 промила
концентрация на етилов алкохол в кръвта на Л.. При получаване на кръвните проби
вещото лице не установило нарушение на целостта на епруветките. Въззивният съд
счита, че пропуска на св.С. да отрази номера на стикера в протокола не
опорочава процедурата по изземане и предаване на кръвните проби, на които е
имало поставени стикери и не е била нарушена целостта запечатаните с лейкопласт
и парафин епруветки, както сочи вещото лице Н. и св.Н.И..
При предявяване на разследването
на подсъдимият, на 30.04.2019г., Л. поискал да бъде извършено повторно
химическо изследване на иззетата от него кръв. Такова му било отказано от
наблюдаващия прокурор с постановление от същата дата. Въззивният съд счита, че
прокурорът не е нарушил правото на подсъдимия за осъществяване на повторно
химическо изследване, чрез постановения отказ. Искането е направено много след
изтичане на 7-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба
№1/2017г. В конкретния случай видно от приложеното Постановление за привличане
на обвиняем , обвинението е било предявено на подсъдимия на 06.03.2019г. и в
7-дневен срок след тази дата подсъдимият и неговия защитник не са направили
искане за извършване на повторна химическа експертиза.
По изложените
съображения съдът намира ,че при установяване концентрацията на алкохол в
кръвта на водача на МПС-М.Л. не е нарушена Наредба №1/2017г. Констатираните
пропуски при изпълнение на задълженията на медицинския фелдшер са незначителни
и не водят до компрометиране на вземането и изследването на кръвните проби.
Въззивният съд
приема, че престъпното деяние на подсъдимия Л. по чл.343б, ал.1 от НК е
доказано по безспорен и положителен начин както от обективна страна така и от
субективна. М.Л. е съзнавал ,че нарушава закона управлявайки МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и въпреки това е искал настъпването на
обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наложеното наказание за извършеното
престъпление от Л. от една година лишаване от свобода и глоба в полза на
държавата, първоинстанционният съд е отчел превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът е отчел ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, който е с чисто съдебно
минало. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е следвало да отчете добрите
характеристични данни за Л., който се ползва с добро име в обществото, полага
обществено полезен труд и се грижи за двете си малолетни деца. Като отегчаващо
вината обстоятелство съдът е отчел високата стойност на установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Като отегчаващи вината
обстоятелства е следвало да се отчете високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние определяща се от факта ,че Л. е управлявал товарен автомобил
и в часова зона/16.00ч/ в която същият с поведението си е застрашавал живота и
здравето на останалите участници в движението по пътищата. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете системното нарушение от страна на
подсъдимия на ЗДвП за което видно от приложената в досъдебното производство
справка е многократно санкциониран и в повечето случаи не е заплащал наложените
му глоби. Този факт говори за трайно изградени навици при Л. да не съобразява поведението си като водач на
пътя с разписаните в законите правила.
Въззивният съд счита, че първостепенния съд е приложил правилно материалния
закон , като е определил при превес на смекчаващите вината обстоятелства
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
400.00 лева и е лишил подсъдимия Л. от право да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца. Правилни са изводите на РС-Трявна ,че целите на
наказанието лишаване от свобода ще се постигнат и при приложение на чл.66 ал.1
от НК, като подсъдимия Л. не бъде изолиран от обществото, а изтърпяването на
наказанието да се отложи за изпитателен срок от три години.
При
извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК съдът не
констатира, при постановяването й, да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да
водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ПРИСЪДА № 20 от 06.11.2019г.,
постановена по НОХД № 70 по описа за 2019г. на РС-Трявна
, на осн. чл.338 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За
изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.