Р Е Ш Е Н И Е
№ 260747
гр.Пловдив, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и
първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело №
713/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на И.К.Ш. с ЕГН **********,***,
срещу решение № 2238/03.07.2020 г., постановено по гр.д. № 7012/2019 г.
на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. състав, което се обжалва в частта му, с която
е признато за установено по отношение на същия, че дължи солидарно с К.И.Ш. на
„Първа инвестиционна банка“ АД заплащане на сумата от 3 700,94 лв. - главница
по договор за кредит № 314-75/26.04.2010 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 г. до
окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 10376 по ч.гр.д. № 17164/2017 г. на Районен съд –
Пловдив, ІV бр.с-в. Жалбоподателят поддържа, че в тази му част решението
на районния съд е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на
друго решение по същество, с което този иск против него бъде отхвърлен.
Основното възражение, което се поддържа е, че подаването на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, имащо правните последици на предявяване на иска против главния
длъжник е станало след изтичане на шест месечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД, поради което жалбоподателят като поръчител не е задължен към
кредитора на главния длъжник. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбата като
неоснователна и моли в обжалваната част решението да бъде
потвърдено. Не търси разноски.
Въззиваемият К.И.Ш. не е взел становище по жалбата.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД.
Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и
допустимо. По правилността на обжалвания акт, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД в качеството си на универсален
правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците К.И.Ш. и И.К.Ш., че му дължат солидарно, първият като
кредитополучател, а вторият като поръчител, сумата от 3 700,94 лв. – неизплатена
част от главница по договор за кредит № 314-75/26.04.2010 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда –
27.10.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 10376 по ч.гр.д. № 17164/2017 г. на Районен
съд – Пловдив, ІV бр.с-в.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 17164/2017 г. на Районен съд –
Пловдив, ІV бр.с-в. за процесните вземания ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 10376
от 30.10.2017 г., срещу която от страна на ответниците е подадено възражение по
чл.414 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по
чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
С Решението си Районният съд е уважил исковете против солидарните длъжници
- кредитополучателя К.И.Ш. и поръчителя И.К.Ш., като К.И.Ш. не е обжалвал
решението и в тази част същото е влязло в сила. Предмет на разглеждане тук е
жалбата на поръчителя И.К.Ш., а оплакванията му против решението се свеждат до
това подаването на заявление от кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, имащо правните последици на предявяване на иска против главния
длъжник, да е станало след изтичане на шест месечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД. Други оплаквания с жалбата не са въведени.
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред тази инстанция не се оспорват следните фактически констатации и правни
изводи на районния съд: че ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е универсален
правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД; че по силата на сключен договор за
кредит № 314-75/26.04.2010 г. с „МКБ Юнионбанк“АД ответникът К.Ш. е получил
сумата от 5700 лв., послужила за
погасяване на други задължения на кредитополучателя към същата банка; както и
че към деня преди датата на подаване на заявлението - 26.10.2017 г. е останала
за плащане част от главницата в размер на 3700,92 лв. Не се оспорва обстоятелството, че по силата на
договор за поръчителство от 06.07.2011 г., сключен между на „МКБ
Юнионбанк“АД и ответника И.К.Ш., последният се е задължил да отговаря за
изпълнение на задълженията на главния длъжник К.И. Ш. по договора за потребителски кредит № 314-75/26.04.2010
г. / Договорът за поръчителство е на л.12 от делото на РС/.
Отговорността
на поръчителя по договора за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява,
ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.
417, т.2 ГПК е изтекъл шестмесечният срок по чл.
147, ал. 1 ЗЗД. / В този смисъл е и решение № 40 от 17.06.2015 г.
по т. д. № 601/2014 г. на ВКС/.
Шестмесечният срок следва да се отчита именно към датата на подаване на
заявлението пред съда, предвид разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението. Същият започва да тече от момента, когато цялото главното задължение е
станало изискуемо - от датата, следваща датата на падеж на последната
погасителна вноска и изтичането срока на целия договор, както правилно е приел
и районният съд. В казуса вземанията по кредита не са били обявени за предсрочно
изискуеми, а видно от договора за кредит крайният срок за издължаване е посочен
като 30.04.2017 г. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
постъпило в съда на 27.10.2017 г. и към този момент шестмесечният срок по
чл.147 ЗЗД не е бил изтекъл. Дори и да
се приеме, че крайният срок за изплащане на задължението, както счита
жалбоподателят, е бил 26.04.2017 г., предвид двустранно подписания погасителен
план, то срокът по чл.147 ЗЗД следва да се отчита с начална дата следващия ден
от крайния падеж - 27.04.2017 г., поради което следва да се приеме, че заявлението
е постъпило в съда в последния ден от срока по чл.147 ЗЗД и същият е спазен.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл.422 ГПК против поръчителя е
доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи.
Решение на районния съд в обжалваната част е в същия смисъл, поради което като
правилно следва да се потвърди.
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2238/03.07.2020 г., постановено по гр.д. № 7012/2019 г. на Районен
съд - Пловдив, ХІІ гр. състав, в частта му, с която е признато за
установено по отношение на И.К.Ш. с ЕГН ********** с адрес ***, че дължи
солидарно с К.И.Ш. на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 3 700,94 лв. -
главница по договор за кредит № 314-75/26.04.2010 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 г. до
окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 10376 по ч.гр.д. № 17164/2017 г. на Районен съд –
Пловдив, ІV бр.с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: