№
/20.11.2020 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 2234
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по
жалбата на П.П.С. *** срещу Акт за установяване на задължение по декларация
(АУЗД) № МД-АУ-2384/07.10.2015 година, издаден от
главен инспектор в отдел „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Варна.
Жалбоподателят
твърди, че АУЗД е нищожен, като издаден след изтичане на срока по чл. 109, ал.
1 от ДОПК и при липса на материалноправни предпоставки
за издаването му. Твърди, че определеният от административния орган, въз основа
на подадената декларация, данък е платен в указания срок. Моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на АУЗД. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и
не изпраща представител. В писмено становище от 12.11.2020 година излага
подробните си съображения.
Ответникът не
изпраща представител. В писмено становище от 12.11.2020 година излага
подробните си съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство
писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :
С АУЗД № МД-АУ-2384/07.10.2015 година е
установено задължение за данък върху превозните средства в размер на 150 лева
за 2010 година. За да постанови този резултат органът по приходите и приел, че
данъчно задълженото лице не е внесло данък в размер на
150 лева, съобразно декларираното
в Декларация № 12520/18.07.2008 година, а е внесъл
данък в размер на 24 лева.
Видно от представената декларация №
12520/18.07.2008 година, жалбоподателят е декларирал закупения на 16.07.2008
година мотоциклет марка „Кавазаки“ с обем на двигателя 564 куб.см. и мощност 41
к.с.
Между страните не се спори, а се и установява
от представената приходна квитанции, че жалбоподателят е заплатил данък върху
превозното средство в размер на по 24 лева за 2008, 2009 и 2010
година.
Собствениците на превозни средства
декларират пред общината по постоянния им адрес притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от
придобиването им, арг. чл. 54. (Изм. -
ДВ, бр. 110 от 2007 година) от ЗМДТ. Въз основа на
подадената декларация органът по приходите установява размера на дължимия данък и го
съобщава на задълженото лице, арг. чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК.
Материалноправните предпоставки
за издаване на АУЗД са посочени в чл. 107, ал. 3 от ДОПК са : 1.) при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации; 2.) Когато не е подадена декларация и 3.) когато
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В конкретния случай нито една от посочените по-горе предпоставки не е налице. Жалбоподателят е декларирал закупения мотоциклет и органът не е установил несъответствия между, съдържащите се в декларацията данни и други, установени от него. Жалбоподателят е заплатил определения от органа данък в размер на 24 лева за 2010 година. Допълнително определения данък в размер на 126 лева е в резултат на установена едва през 2011 година грешка, допусната от административния орган при преноса на данни от декларацията, подадена от жалбоподателя в информационната система на Община Варна. В резултат на тази грешка жалбоподателят е заплатил данък в по-малък размер – 24 лева от дължимия – 150 лева. При това положение, повторното установяване на задължения за данък върху превозните средства следва да се извърши чрез единствения допустим способ, а именно чрез ревизия, арг. чл. 106, ал. 3 от ДОПК.
Допуснатото нарушение е съществено и обосновава извод за нищожност на оспорения акт.
За прецизност на изложението
следва да се посочи, че оспорения акт противоречи на принципа на правната
сигурност и защита на оправданите правни очаквания, изведен от Съда
на Европейските общности/Съда на Европейския съюз, повлиян от
административното законодателство на държавите учредителки.
В най-общ план принципите позволяват на
правните субекти да предвидят нормативните измерения на своето поведение. Те
ограничават възможността на органите, натоварени с държавна власт, да
преуреждат последиците от настъпили в миналото юридически факти. Промяната в провежданата политика, макар и необходима, не може да бъде основание
за засягане на придобити права, ако не съществува надделяващ обществен интерес,
чиято защита се преследва.
Посочените принципи имат съществено
значение в правоприлагането на националните съдилища, които са длъжни да прилагат
правото на Европейския съюз.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в
размер на 310 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-2384/07.10.2015 година, издаден от главен инспектор в отдел „Контролно-ревизионни дейности“
в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Варна, с който са установени задължения
за данък върху превозните
средства за 2010 година в размер на 150 лева, по жалбата на П.П.С.,***, ЕГН **********.*** - директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.П.С.,***, ЕГН ********** сумата от 310 (триста и десет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ: