РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 22.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7696/ 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от С.И.Т. срещу Решение №
48256 от 21.02.2020г., постановено по гр. д. №14427/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 33 с-в в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за разликата над 2000,00 лева до пълния размер от 20000,00 лева –обезщетение за
неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение по което е оправдан.
Изложени са оплаквания за неправилно прилагане на материалния
закон – чл. 52 ЗЗД. Оспорват се изводи на СРС, че ищецът е претърпял само
обичайните при повдигане на обвинение вреди, като счита, че СРС не е взел
предвид при определяне на размера на обезщетението продължителността на
наказателното производство, която била прекомерна поради липса на сложност на
делото, като изпитвал притеснения, че може да бъде осъден ефективно. Бил
ограничен в намиране на работа и във възможност да пътува поради ежемесечни съдебни
заседания; воденото дело станало известно на съседите му и те го изолирали;
било повдигнато обвинение и на баща му, който бил задържан за два месеца; това
довело до влошаване на отношенията им и до чувство за вина и притеснения за
баща му. Забелязвала се трайна тенденция прокуратурата да го обвинява в тежки
престъпления.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността му проверката на СГС е ограничена до оплакванията
в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на оплакванията в жалбите, твърденията и
възраженията на страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира, от
фактическа страна за установено следното:
Между страните няма спор за фактите относно воденото
наказателно производство. От събраните като писмени доказателства преписи от
актове по наказателното производство се установява, че наказателното преследване
е започнало на 28.07.2016г., когато ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ
1660/2016 г. по описа на 5-то РУ при СДВР, пр. преписка № 26229/2016 г. по
описа на СРП.
СГС приема, че наказателното производство е продължило
до 21.06.2019г., когато изтича срока за протест на Определение от 06.06.2019г.
на СГС, с което е прекратено въззивното наказателно дело, поради оттеглен
протест срещу присъдата на СРС по НОХД 21028/2017г. - с оглед липсата на
твърдения от ответника, че това определение е протестирано.
СГС намира обаче, че при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземе предвид обстоятелството, че макар да има
образувано въззивно наказателно производство, по него няма доказателства да са
извършвани каквито и да било действия с участие на ищеца. Според СГС до
образуване на това производство се е стигнало само поради налично тълкувателно
решение на ВКС, ОСНК, според което когато протест срещу присъда бъде оттеглен
от прокурора, който го е подал дори преди делото да се пренесе в горна
инстанция, то за да влезе в сила присъдата е необходим акт на горната инстанция
ТР 5/21.05.2018г.
В случая протеста подаден срещу присъдата, с която
ищеца е оправдан е оттеглен преди делото да се пренесе в горната инстанция,
като това е констатирано и от въззивния наказателен състав.
Ето защо според настоящият състав на СГС периодът от
оттегляне на протеста на 30.01.2019г. до прекратяването на въззивното ОХД през
който формално наказателното преследване продължава не може да обоснове по-висок
размер на обезщетението.
Неоснователни са оплакванията относно изпитван страх
от ефективно осъждане. Ищецът е бил обвинен за престъпление, което не е тежко.
НК предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация.
Освен това повдиганото обвинение е за престъпление
извършено докато е бил непълнолетен, а практиката на съдилищата показва, че за
престъпления извършени като непълнолетен и то не тежки рядко се налага наказание
лишаване от свобода с оглед и на установената специална цел на наказанието за
непълнолетните по чл. 60 НК. Още повече, че до навършване на пълнолетие не би
могло да има опасност да попадне в затвор дори при положение, че до пълнолетие
бе осъден ефективно – чл. 65 НК.
Липсват каквито и да било доказателства да е бил
ограничен в правото си на труд. Следва да се има предвид и че до навършване на
18 годишна възраст поначало на непълнолетния е забранено да работи без специално
разрешение за всеки отделен случай на Главна инспекция по труда - чл. 303, ал.
3 от Кодекса на труда. Данни да е искано такова разрешение няма и не може да се
изведе връзка между наказателното преследване и неупражняване правото на труд
на ищеца до 06.04.2018г, когато е станал пълнолетен. Няма доказателства, че и
след тази дата е търсил и му е отказано започване на работа и то по причина, че
е подсъдим.
Няма никакви доказателства за влошаване на отношенията
му с баща му или със съседите му.
Мярка за неотклонение надзор на инспектор от детска
педагогическа стая няма данни да е изпълнявана, а и тя не ограничава пътувания
на обвиняемия с оглед установените задължения на лицата на който се възлага
надзора по чл. 386, ал. 3 НПК.
Няма доказателства за твърденията за изпитвано чувство
за вина и притеснения за съдбата на баща му.
Не са доказани твърденията за промени в психиката на
ищеца, като следствие от повдигането на обвинения срещу него във връзка с
конкретното и с други наказателни производства (чието водене се установява и от
представената от ответника справка). Няма доказателства в такава насока при
тежест на ищеца.
Няма данни да е разпространявана информация за
производството срещу него в обществото и да е имало каквито и да било
коментари.реалната продължителност на производството с участие на ищеца е малко
над 2 години, което не надхвърля разумния срок при положение, че има няколко
обвиняеми, което предполага и по-голям обем на действията. Присъдения размер е
съобразен и с икономическите условия в страната през 2016-2017г. с оглед на
размера на минималната заплата (420/460 лева) и данните на НСИ за доходите на
населението за 2016г. и 2017г на лице за година (5167 за 2016 и 5586 за
2017г.), които са без сериозно изменение.
Присъствието му в съдебните заседания не е било
задължително – арг. от чл. 269 НПК и участието му в тях не обосновава завишен
размер на обезщетението, още повече, че честите заседания способстват за по-бързо
приключване на делото и също не могат да обосноват по - висок размер на
репарация.
С оглед на горното и предвид реалната продължителност
на наказателното производство, която не надхвърля разумните срокове и предвид
липсата на доказателства по делото подсъдимия интензивно да е подлаган на
процесуално-следствени действия СГС намира определения размер на обезщетението
от 2000,00 лева за достатъчен и справедлив и решението ще следва да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски.
Водим от горното СГС
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48256 от 21.02.2020г., постановено по гр. д.
№14427/2019г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в в частта, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Прокуратурата на Република
България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 2000,00 лева до
пълния размер от 20000,00 лева
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове:
1. 2.