Определение по дело №350/2018 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 30
Дата: 28 януари 2020 г.
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20184320200350
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

Гр. Луковит, 28. 01. 2020 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Л.Л.

                                                                     2.М. И.

 

при участието на секретаря М. Д.

и прокурора А.М.

сложи за разглеждане Н.О.Х.Д. №        350 по описа на съда за 2018 год.,

докладвано от съдия ЦАРИГРАДСКА.

 

На именното повикване в 10:30  часа се явиха:

 

          За Районна прокуратура гр. Луковит – редовно призована, за нея се явява прокурор А. М..

         ПОДСЪДИМИЯТ П.Р.Ш. – редовно призован, явява се лично, заедно с упълномощените защитници адв. Б. Л. от ЛАК, с пълномощно представено с молба, преди съдебното заседание и адв. Л. Г.  от ПАК с пълномощно представено  в съдебно заседание.

ПОСТРАДАЛИЯТ М.Н.А.- редовно призован, не се

явява, представлява се от повереника адв. Р.М. с пълномощно по делото.

         ЯВЯВАТ СЕ свидетелите С.Г.А., постановено принудително довеждане, явил се доброволно, Н.П.С. –постановено принудително довеждане, явила се доброволно и К.А.П. - постановено принудително довеждане, явил се доброволно.

        

ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото.

АДВ Г. – Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото. Тъй като встъпвам днес, обсъдихме моята теза с подзащитният ми и колегата и желаем да постигнем споразумение. Уговорили сме се с прокурора за споразумение, уточнили сме параметрите на същото и моля да ни предоставите възможност да го представим в писмен вид.

АДВ. Р. М. – Ние нямаме принципно възражение делото да приключи със споразумение.

ПОДСЪДИМИЯТ - Аз също съм съгласен делото да приключи със споразумение.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изготвят и представят в писмена форма споразумение, доколкото и на основание чл. 384 ал.1 НПК решаването на делото със споразумение е допустимо до преди приключване на съдебното следствие.

Свидетелите следва да останат на разположение, докато не бъдат изрично освободени от съда, с оглед обстоятелството, че желанието за постигане на споразумение е само воля на страните в устна форма, без да има представено в писмена форма.

Поради горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в рамките на 30 минути да представят писмено споразумение.

РАЗПОРЕЖДА на свидетелите да не напускат до изричното им освобождаване.

Свидетелят К.А.П.  - предоставям телефонният си номер, който е **********.

ПРЕКЪСВА съдебното заседание в 10:12часа

 

Съдебното заседание ПРОДЪЛЖАВА в 10:30 часа

ЯВЯВАТ СЕ същите страни, както и пострадалият М.Н.А. лично.

СТРАНИТЕ (поотделно) - Да бъде даден ход на делото. Ще представим писмено споразумение.

 

СЪДЪТ като прие, че не са налице други пречки за разглеждане на делото

ОПРЕДЕЛИ:

        

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема Г-жо Председател, сключихме споразумение между страните. Моля да го разгледате и да го одобрите, тъй като считаме, че същото не противоречи на закона и морала.

АДВ. Р.М. – Даваме съгласие производството да продължи по реда на Глава 29 НПК.

ПОСТРАДАЛИЯТ – Да, съгласен съм делото да продължи със споразумение.

АДВ. Г. – Съгласни сме делото да приключи със споразумение.

АДВ. Л. – Съгласна съм.

 

Предвид внесеното споразумение съдът счете, че делото следва продължи по деферинцираната процедура по реда на Глава 29 НПК - решаване на делото със споразумение, като свидетелите останали на разположение на съда следва да бъдат освободени.

Поради горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕМИНАВА към разглеждане на производството по реда на Глава 29  НПК - решаване на делото със споразумение.

ОСВОБОЖДАВА явилите се свидетели.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА внесеното споразумение.

 

         ПРОКУРОРЪТ - Уважаема Г-жо Съдия, съгласна съм със споразумението.

АДВ.Р. М. – Съгласни сме със споразумението

ПОСТРАДАЛИЯТ – Съгласен съм делото да бъде решено със споразумението, което прочетохте.

         АДВ.Г. – Запознати сме със споразумението, положи сме подписите си.

АДВ.Л. – Поддържаме споразумението, смятаме че съдържанието му не противоречи на закона и морала и моля да го одобрите така, както е представено пред Вас.

ПОДСЪДИМИЯТ - Искам да се одобри споразумението.

 

СЪДЪТ на основание чл. 382 ал.4 НПК запита подсъдимия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението.

 

         ПОДСЪДИМИЯТ П.Р.Ш. – Разбирам обвинението. Признавам се за виновен за извършеното, че съм извадил меч, че съм го заплашил, че съм го напсувал. Разбирам че споразумението не може да се обжалва. Разбирам, че трябва да се подписвам там, където живея. Доброволно съм подписал споразумението.

 

         СЪДЪТ след проведено тайно съвещание и като обсъди представеното от страните писмено споразумение за решаване на делото прие, че на основание чл. 382 ал.5 НПК следва да предложи промени в споразумението в частта за определяне на наказанието

Постигнатото между страните споразумение за определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“Б“ НК, като предвиденото в чл. 144 ал.3 НК наказание Лишаване от свобода до 6 години да бъде заменено с по-лекото по вид наказание Пробация, съдът намира за явно несправедливо и противоречащо на общия принцип при индивидуализиране на наказанията предвиден в чл.35 ал.3 НК - наказанието да е съответно на престъплението. Вярно е, че процесуалния закон, а именно чл. 381 ал.4 НПК позволява при решаване на делото със споразумение да бъде приложен чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Прилагането на тази възможност, обаче не следва да нарушава вече посочените общи принципи.

Нарушаването в конкретния случай се дължи на две групи обстоятелства. Едната е свързана със съдебното минала на подсъдимия, а другата група обстоятелства е свързана с начина на осъществяване на деянието. И двете групи обстоятелства разкриват само и единствено отегчаващи отговорността на подсъдимия данни. Единственото обстоятелство, което би могло да смекчи отговорността му е направеното в хода на съдебната фаза самопризнание за нуждите на сключване на споразумение, което обаче не може да натежи до толкова, че да позволи да се приложи института на чл. 55.

От справката за съдимост на П.Р.Ш. е видно, че неговата престъпна деятелност, проследена хронологично е следната:

         Първото извършено престъпление на 12.10.2013г. е за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди в съучастие, като в центъра на с. Дерманци П.Ш., заедно с непълнолетния Милен Ш. с брадва и кол е счупил левия крак на пострадалия и му е причинил посечна рана. Наказанието за това престъпление е наложено по силата на споразумение по НОХД №291/2014г. на РС Луковит, влязло в законна сила на 05.07.2017г,. а именно наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК 10 месеца Лишаване от свобода с отложено изпълнение на наказанието с изпитателен срок от 3 години.

Следващото престъпление извършено от П.Ш. в периода между 06.11. и 13.11 2014г. е такова по чл.339 ал.1 НК, а именно придобиване и държане на огнестрелно оръжие, сигнално газов пистолет със заличен фабричен номер с променена конструкция, преработен в боен пистолет. За това престъпление той е наказан с присъда по НОХД №237/2016г. на РС Луковит, влязла в законна сила на 02.04.2019г., с наказание от 1 година Лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от 3 години с приложение отново на чл. 55 ал.1 т.1 НК.

Следващото престъпление извършено от подсъдимия Ш. е преди 25.06.2016г. в гр. Ботевград, когато в съучастие, като извършител с друго лице е набрал отделно лице, на което обещал да намери добре платена работа в Федерална Република Германия, като и помогнал да се устрои, като я транспортирал от гр. Ботевград до градовете Дортмунд и Билефелд, където я закарал да работи в клуб „Харема“, превеждайки я през границата на Република България с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието и чрез въвеждането и в заблуждение. За това престъпление по чл. 159 б.“б“ ал.2, вр. ал.1 вр. чл. 159а, ал.2 т.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК и отново при приложението на чл. 55 ал.1 и ал.2 НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години, отложено с изпитателен срок от 5 години и глоба от 10000 лева .

Следващото престъпление, за което Ш. е признат за виновен е извършено след 25.06.2016г. в гр. Билефелд, Федерална Република Германия, където в съучастие със същия извършител, както в горното престъпление принудил същата пострадала да извърши нещо противно на волята и, да предоставя секс услуги срещу заплащане, като употребил затова сила и заплашване, че ако не свърши работата и не изкара пари, няма да види близките и приятеля си и няма да се прибере в Република България, като съизвършителя и ударил шамари и я ритал в областта на краката и тялото, с цел да изпълнява казаното от него, затова и на основание чл.143 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при приложението на чл. 55 ал.2 б. Б НК на Ш. е наложено наказание Пробация.

Последните две осъждания са по силата на споразумение по НОХД №717/2018г. на РС Ботевград в законна сила на 14.02.2019г.

Описаната престъпна деятелност на подсъдимия води до категоричния извод за значителната завишена обществена опасност на дееца, която при индивидуализацията на наказанието за процесното престъпление по чл. 144 ал.3 НК следва да бъде съобразено.

От съдебното минало е видно, че подсъдимият е посягал срещу личността на гражданите, срещу тяхната свободна воля, включително едно от престъпленията е в раздела – трафик на хора.

Втората група обстоятелства, които следва да намерят отражение при индивидуализацията на наказанието са свързани с начина на осъществяване на процесното престъпление, за което подсъдимият се признава за виновен. Конкретното изпълнително деяние се отличава с изключителна дързост, която надхвърля обичайния начин на осъществяване на заканата с убийство. Деянието описано в обвинителният акт и включено в споразумението, а именно: в 14:30 в гр. Луковит пред кафе „Харем-бар“, като държал в ръката си хладно оръжие - нож с дълго острие – сабя замахнал към пострадалия, изричайки думите: „ще те заколя“. Публичността и дръзкото несъобразяване с обстоятелството, че това се случва на публично място са все обстоятелства завишаващи обществената опасност на конкретното деяние. 

Мотивиран от горното и в рамките на правомощията си съдът ПРЕДЛАГА на страните да обсъдят промени в представеното писмено споразумение, в частта относно наказанието, като при определянето му да се изключи приложението на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ НК.

 

АДВ. Г. – Нямаме нужда от предоставяне на възможност. Ние чухме Вашето определение и взехме решение. Ние когато определяхме вида и размера на наказанието сме отчели определени обстоятелства, че голяма част от деянията са извършени вече през изтекъл един вече продължителен период от време. Отчитаме неговата възможност за трудова ангажираност, която по някакъв начин съвместява и не намираме за необходимо този човек да пребивава в местата за лишаване от свобода. Отчел е грешката си, няма деяния през 2019г. Отчитаме техните отношения към онзи момент и към сегашния момент, с пострадалия са в приятелски отношения, просто един инцидент, който е възникнал. Общо от този етнос хората са по-емоционални и реагират по малко по-друг начин, отколкото би следвало да се реагира, отчели сме го този факт. Аз нямам съмнение, че дори тези думи са изречени и той самия пострадал заяви как ги е възприел като обиди. Това са ни съображенията.

АДВ. Л. - Уважаема Г-жо Председател и съдебни заседатели, поддържам изцяло казаното от колегата Гергичанов преди мен. В допълнение ще помоля само да се отчете факта, че споразумението, което обсъждаме днес, предварително бяха уговорени параметрите му с пострадалия, който и в момента присъства в съдебната зала и неговия повереник адв.М.. Те бяха съгласни с параметрите на споразумението, същите се подписаха доброволно, М. каза, че няма никакви претенции към П.. Това е завил и при разпита си в съдебното заседание на 08.10.2019г. При разпита на М., той споделя виждането, че случилото се събитие е преди повече 2 календарни години . В този момент той е изпитал не толкова страх, колкото обида и му е било гадно, защото с П. са приятели, били са дълго време приятели преди това. Той също е взел дърво, за да нанесе удар и да покаже, че може и той да се бие и да нанесе такъв удар, то си има и елементи на реторсия. След 2 години за всички е видно, че двамата са изяснили отношенията си, простили са си за извършеното деяние. Явно е, че са били насрещни, че са били в резултат на гняв от някакво моментно спречкване и смятам, че при тези обстоятелства предложеното по вид и размер наказание в споразумението ще бъдат напълно достатъчни П.Ш. да понесе някаква санкция и отговорност за извършените от него деяния. Той е осмислил вече противоправното си поведение и така наложеното наказание ще има предупредително въздействие не само на него, а и на останалите членове на обществото, като по същото време и за пострадалото лице М. ще има някакво емоционално удовлетворение, че все пак П. е бил съден, подведен под наказателна отговорност, наказан е и търпи някакво наказателна санкция и наказание. Това имам да кажа, благодаря Ви.

 

ПРОКУРОРЪТ - Аз по отношение на наказанието Пробация мисля, че е отчетен факта, че към момента на извършване на деянието той е имал едно единствено осъждане с наложено наказание от 10 месеца Лишаване от свобода и за настоящото деяние, все пак е наложено наказание 2 години Пробация, който е с по-продължителен период и е отчетен от прокуратурата и факта, че към момента отношенията между пострадалия и извършителя са в различни отношения, което беше видно отще на предходното съдебно заседание. Факт беше, че свидетелските показания неговите и на жената, която е била с него бяха определено променени, точно поради това, че към момента техните отношения са повече от добри.

 

АДВ. Р.М. – Уважаема Г-жо Председател и съдебни заседатели, доколкото настоящото споразумение се сключва между прокурора, подсъдимия и защитата, ние сме дали действително съгласие за неговото сключване с което подсъдимият се е признал за виновен. Тяхна е преценката те дали ще се съгласят с предложените промени.

 

 

СЪДЪТ като обсъди и допълнително изложените от защитниците и от прокурора съображения, които са ги ръководили при определяне на наказанието, намира че същите не могат да доведат на промяна на вече подробно мотивираното от съда становище, че този вид на наказанието Пробация определен с приложението на чл. 55 ал.1 т.2 б.“Б“ НК е в противоречие с изискването на чл. 35 ал.3 НК, което съответно води до правния извод, че споразумението противоречи на закона.

Изложените допълнително аргументи от защитата и от прокурора, затова че отношенията между подсъдимия и пострадалия са доброволно уредени и те са се помирили, макар и верни с оглед възприетите от съда отношения между П.Ш. и М.А. не променят оценката за висока обществена опасност на деянието. Това е така, доколкото престъплението закана с убийство, е престъпление от общ характер. Логиката на законодателя да не остави преценката само на пострадалия е продиктувана от това, че заканата срещу живата на другиго всякога е дотолкова обществено опасна, че налага преследването на такова престъпление по общия ред.

Отделно от това съдът препраща към изложените мотиви за предходната деятелност на Ш. и макар повечето от предходните престъпления да се намират в съотношение на съвкупност с процесното, то същите всякога следва да бъдат оценени при условията на чл. 54 ал.1 НК, когато се взима предвид степента на обществена опасност на дееца.

Необходимостта решаващият съд, пред който е представено споразумение да извършва преценка, доколко същото е в съответствие със закона и морала, включва именно и преценката доколко конкретното наказание съответства на извършеното престъпление, а така също до колко ще обезпечи реализирането и на целите на наказание по чл. 36 НК.

В този смисъл и трайната съдебна практика на ВКС, включително и Решение №140/27.03.2012г. по НД №361/2012г. на Трето наказателно отделение на ВКС, постановено в производство по извънредния способ за възобновяване на наказателно дело и отмяна на определение, с което е одобрено споразумение, с което е одобрено и явно несправедливо наказание.

При този извод на решаващият съд и на основание чл. 382 ал.8 НПК делото следва да бъде върнато на прокурора, като направеното самопризнание на подсъдимия няма доказателствена стойност.

Поради горното, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НЕ ОДОБРЯВА на основание чл. 384 ал.1 вр. чл. 382 ал.8 НПК постигнатото след образуване на съдебно производство споразумение за решаване на НОХД №350/2018г.и ВРЪЩА делото на прокурора.

ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД №350/2018г. по описа на РС Луковит.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 382 ал.9 НПК е окончателно.

 

АДВ. ЛАЗАРОВА – Моля да получа копие от протокола на електронния ми адрес.

 

ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ  исканото копие след изготвяне на протокола.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:45 часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                          2.

 

СЕКРЕТАР: