№ 2956
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330102074 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г. Д. П., ЕГН ********** против „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД /с променено наименование на фирмата след приключване на устните
състезания по делото на „Кей Би Си Банк България“/, ЕИК *********, с която е предявен
частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът твърди в качеството му на ********* на 01.12.2017 г. да е бил упълномощен от
управителя на „О.“ ЕООД да представлява дружеството пред трети лица с право да сключва,
изменя и прекратява договори за наем и аренда на притежаваните от дружеството зем. земи,
при ред и условия каквито намери за добре, както и да открие банкова сметка, по която да
бъдат превеждани дължимите възнаграждения. През м. декември 2017 г. открил банкова
сметка в ответната банка.
При поредно посещение на 17.05.2018 г., за проверка движението по същата и след
изискване на личната му карта и извършена проверка, служител го уведомил, че
пълномощното му е оттеглено, а обслужващата партида преместена в друг банков клон. Не
успели да постигнат разбирателство за правата на ищеца, а след като поискал информация от
управителя на „О.“ ЕООД, бил уведомен, че пълномощията му не са оттеглени.
Било установено, че трето лице Х. Т. /договорен ********* на др. дружество, в което
********** на „О.“ ЕООД Е. бил ***********/ му предоставила заявление за оттегляне на
пълномощията на ищеца, написано на български език, без превод. Въпреки уверението на
самия Е., че пълномощията не са оттеглени, а е подписал заявлението, т.к. му било
обяснено, че за удобство следва да открие сметка в друг клон на банката, *********** Д.Б.
отстоявала, че служителите са изпълнили добросъвестно задълженията си.
Предвид подадени жалби и писма до банката, на 19.06.2018 г. ищецът получил писмо, в
1
което бил известен, че след извършена проверка е установено, че на 31.01.2018 г.
пълномощията му са били оттеглени от Е. и поради тази причина на 17.05.2018 г. правилно
му е отказана информация за движението по банковата сметка на дружеството.
По повод подадена жалба до КЗЛД било образувано дело и с Решение от 10.09.2019 г. било
признато за неправомерно предоставянето на личните данни на ищеца чрез изпращане на
имейл от директорката Д.Б. до Х. Т.
Предвид изложеното ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди – негативни
емоционални преживявания, психическо напрежение и терзания, разочарование и
безпомощност в многократните опити пред банката да защити правата си като адвокат и
пълномощник на „О.“ ЕООД.
Неправомерното контактуване на банкови служители с лицето Т. – без представителна власт
за „О.“ ЕООД и свеждане до знанието му на предприети от ищеца действия при
упражняване на правата му, с цел възпрепятстване на поетия ангажимент като
пълномощник, причинило допълнително емоционално и психическо натоварване, довело до
нарушение в организацията на лично и професионално време. Отразило се негативно и на
здравословното състояние на ищеца, който в деня на заседанието пред КЗЛД се почувствал
много зле и се наложило да бъде прегледан в Спешен кабинет, поради съмнение за сърдечна
криза.
В резултат от развилата се ситуация и въпреки опитите да убеди Е., че е направил всичко
възможно в професионален аспект за защита правата на представляваното дружество,
банката така и не зачела повече делегираните му права на пълномощник, поставила го в
невъзможност да упражнява същите, а поради тези обстоятелства Е. преценил, че ищецът не
може да изпълнява делегираните му права, при което с нотариална покана от 21.06.2019 г.
оттеглил правата му. Това било съпроводено с прекратяване на всички договорни отношения
с дружеството, което довело до допълнителен стрес и унижение, намаляване на финансовите
приходи, въпреки изпълняваните различни юридически ангажименти към дружеството в
рамките на повече от 15 години.
С оглед изложеното и претърпените неимуществени вреди, отразили се цялостно негативно
в личен и професионален план на ищеца и предвид неправомерните – бездействия на
служители на банката да зачетат представителната му власт, при което бил възпрепятстван
да упражни ********** си професия, както и действията по неправомерно предоставяне на
личните му данни на трето лице /Т./, се претендира за присъждане на обезщетение за
обезвреда в размер на сумата от 3000 лева – частичен иск от общо 60 000 лева. Моли за
уважаването му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди личната
карта на ищеца да е била ксерокопирана само веднъж при откриване на банковата сметка
през м. декември 2017 г., в изпълнение на законови задължения.
Твърди при проведена среща на 30.01.2018 г., в офиса на банката, на която присъствала и Х.
Т., ********* на „О.“ ЕООД лично да е поискал да прекрати делегираните права на ищеца,
2
както и достъпа и възможността му да получава информация относно банковата сметка на
дружеството, в която връзка подписал и всички необходими документи. Поддържа, че след
като пълномощията били оттеглени, при посещението през м. май 2018 г., банковият
служител правилно е отказал предоставяне на изисканата информация. Противоправно
поведение не било налице. Дори оттеглянето да следвало да се осъществи по нотариален
ред, това било сторено впоследствие с отправената нотариална покана. След като в банката
бил представен документ с ясно изразена воля, съдържащ дата и подпис на лицето М. Е., то
правилно изисканата информация била отказана, за да се защитят интересите на клиента.
Подписаното заявление не било оттеглено от ************ след неговото подаване,
въпреки възможността за това, нито било направено волеизявление оттеглянето на
пълномощното да се счита за невалидно.
Оспорват се твърденията да е налице нарушение на банкова тайна, т.к. водената
кореспонденция между банката и Е., в т.ч. тази с „О.“ ЕООД, не представлявала такава по
см. на ЗКИ.
Доколкото липсвало както противоправно поведение, така и причинна връзка с твърдените
вреди, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже положителните елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане и по-конкретно, че вследствие виновно и
противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът, са
причинени описаните неимуществени вреди по вид и степен; пряка и непосредствена
причинна връзка между деянието и вредите и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията
си в отговора, в това число за такива положителни факти, които изключват, погасяват или
намаляват претенцията, а при установяване на положителните елементи от фактическия
състав от ищеца, да докаже плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен, поради
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищецът в качеството му на *********** е бил
упълномощен от управител на „О.“ ЕООД , в която връзка през м. декември 2017 г. открил
банкова сметка на дружеството в ответната банка; при посещение на 17.05.2018 г. банков
служител отказал предоставяне на информация за движението по сметката, поради
твърдение за оттеглени пълномощия на ищеца; в банката било представено заявление от
31.01.2018 г., подписано от ********** на „О.“ ЕООД, за оттегляне на пълномощията; с
нотариална покана от 21.06.2019 г. пълномощията на ищеца били оттеглени /вж. доклада/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
3
доказателства.
В представеното пълномощно – чл.4, са делегирани права на ищеца да открие банкова
сметка на дружеството в ответната банка, по която наемателите и арендаторите да
превеждат дължими възнаграждения по договорите, както и обезщетения, неустойки; с
право да получава информация/извлечения за постъпващите по сметката суми. Не е спорно
и се установява, че през месец декември 2017 ищецът като **** и *********** е открил
банкова сметка на дружеството „О.“ ЕООД в банката.
Въпреки делегираните му права, при посещението на 17-ти май 2018 г. в офис на ответника,
банков служител отказал предоставяне на информация за движението по сметката, поради
твърдение за оттеглени пълномощия.
По делото е прието заявление/искане, в което е посочено име на клиент „О.“ ЕООД; М. Е.,
след което с текст на български език е записано „желая оттегляне на пълномощно на Г. Д.
П., ЕГН“. В заявлението на л. 22, след това изписване е налице и текст на английски език,
който в превод означава същото. За дата е поставен печат на банката, в който е отразена
30.01.2018 г. и подпис /без автор/. Съдържа се и подпис на заявителя.
Такова заявление/искане е прието като доказателство и като част от съдържащите се
документи в досието на фирма „О.“ ЕООД в ответната банка, но този екземпляр не съдържа
изписването на текста на английски език.
Установява се от писмените доказателства - водена кореспонденция както между ищеца и
служители на отв.дружество, така и между същия и трето за спора лице Х. Т. Разменени са
имейли между ищеца и представители от банката, всички касаещи възникналия проблем -
по невъзможност за ищеца да осъществи правата си като надлежен представител на
посоченото дружество, чрез снабдяване с информация относно банковата сметка, каквито
права са му изрично делегирани с приетото пълномощно с нотариално удостоверен подпис
и последвалия отказ на банката такава да бъде предоставена.
Според съдържанието на електронна кореспонденция от 18-ти май 2018 г., лицето Д.Б.,
разпитана като свидетел - *********** на два от офисите на банката, е изпратила имейл до
г-н Е., с предмет – относно г-н П. /л.27-28/, в който се съдържа изявление, че г-н П. е завел
жалба срещу нейни колеги, че са разкрили личните му данни на г-жа Т. Посочено е, че „за
жалост“ може би тя му е дала копие от подписаната от адресата молба за оттегляне на
пълномощния. Допълва, че в опита си да бъде от помощ, направила грешка, като казала на
Т., че той се интересувал от активността на фирма „О.“ в банката. Учтиво моли да бъдат
приети извиненията й.
Предвид възникналата ситуация, последвали редица жалби от страна на ищеца до
Прокуратурата, Българска народна банка, Комисия за защита на личните данни.
С влязло в сила Постановление на РП – Пловдив /потвърдено/ било отказано образуване на
досъдебно производство. Във връзка с проверката по същото и в хода й са снети обяснения
от лицето М. Е. в които заявява, че - във въпросното заявление за оттегляне на пълномощно,
подписът бил негов. Ищецът бил негов ********* и бил упълномощен да прави справки по
4
банковата сметка, във връзка с дейността на дружеството. Трябвало да се прехвърли
документацията в друг клон на банката. Подписал набор от документи и казал, че ищецът
има право да проверява сметките, но без право да тегли пари. Разговора водил с **********
на новия клон г-жа Б. на английски език. Пред нея подписал това заявление. Тъй като тя не
знаела перфектно английски език може би не го разбрала или го разбрала погрешно. Не
помни дали текстът за оттегляне на пълномощното бил написан, но не го писал той. Не
можел да пише на български език. Заявява, че никога не е искал това пълномощно да бъде
оттеглено и не знаел защо информацията от банката, във връзка с фирмата, била получавана
от Х. Т. На тази фирма единствено ищецът бил пълномощник.
Тези обяснения не могат да бъдат ценени като годно доказателствено средство в процеса,
тъй като представляват свидетелски показания в писмен вид и с оглед принципа на
непосредственост, не могат да бъдат взети предвид. Но следва да бъде отбелязано
съществуването им и тяхното съдържание за пълнота.
Отново при горните мотиви следва да се отбележат и дадените обяснения от Д.Б. в хода на
проверката /л.94/, според които - относно документа заявление - същият бил оформен на
български език, като свободно волеизявление на г-н Е., че не желае ищецът да има достъп до
сметките и бил преведен на английски допълнително от негови служители. Според
посоченото в обяснението - този документ бил вътрешнобанков и нямал силата да отмени
нотариално завереното пълномощно.
С влязло в сила Решение № ППН – 01 – 341/2018 г. от 10.09.2019 г. Комисията за защита на
личните данни /л.49-55/, е обявила жалбите на ищеца срещу ответника за основателни по
отношение на твърдението за неправомерно предоставяне на личните му данни чрез
изпращане на имейл, в който се съдържат приложения с личните му данни от банката на
трето лице, в нарушение на принципа, регламентиран с разпоредбата на чл.2, ал.2, т.2 ЗЗЛД,
съответстващ на чл.5, б. „б“ от Регламент /ЕС/ 2016/679. На основание чл.58, § 2, б. „б“ е
отправено официално предупреждение на банката.
Във връзка с твърденията за неправомерни действия и бездействия на служители на
ответната банка, както и за възникналата ситуация и търпените от ищеца вреди, респективно
за оборване на доводите в исковата молба, са ангажирани гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетели.
Свидетелката Г. М. /без родство/, заявява, че от края на 1998 г. до миналата е работила като
************** при ищеца. Във връзка с неговата дейност била запозната изцяло с работата
му. Винаги имало добра организация в офиса, било доста натоварено, но свършвали
работата в срок, имало настроение, събирания, като ръководител на екипа бил П.. През
последните години бил по-изнервен. От 2018 г. забелязала, че настроението му е на по-
нервна личност, по-разсеян, притеснителен. Забелязала промяната след скандала, който
станал с неговите пълномощия. Оттогава започнал да се държи различно, не бил толкова
концентриран. Променил се към недобро. Била в течение на имейлите му, поддържала
кореспонденцията, участвала в писането на жалби и изпращането им. Сочи, че в деня, в
който станало събитието, ищецът се обадил по телефона, за да уведоми, че ще мине през
5
ответната банка, във връзка с негови пълномощия, дадени му от г-н Е.. Последният бил
клиент на кантората от около 10 години и ********* на няколко дружества. Ищецът и
неговата кантора предоставяли юридически услуги и имали доста ангажименти. След като
се върнал в офиса, бил много изнервен. Казал на свидетелката да напише имейл до
********** на господин Е., тъй като не могъл да се свърже с него по телефона в Т. Банката
му отказала справка по банковата сметка, до която той имал права, съобразно нотариално
заверено пълномощно. Ищецът бил изключително учуден, защото предишният ден Е. бил в
офиса, изготвяли други документи и нищо не казал за въпросното пълномощно. Написала
имейл до *************. През този ден ищецът два пъти ходил до банката, където било
изключително напрегнато, имало скандали, охраната го помолила да напусне. Той бил доста
огорчен, тъй като се притеснявал дали клиентът му няма някакво недоверие към неговия
авторитет като **********. Следващите дни всички тези обяснения продължили. Започнали
да пишат жалби до клона на банката, до централата, до Прокуратурата, БНБ, Комисията за
защита на личните данни, в които свидетелката участвала. Знае, че впоследствие г-н Е.
казал, че не са оттеглени пълномощията. Неговата ************ изпратила имейл, в който
написала, че той е учуден от ситуацията и не знаел за какво става въпрос. Според
свидетелката - това пълномощно било оттеглено по нотариален ред много по-късно, може би
година след случая, какъвто е редът. Оказало се, че имало някакво заявление, което било на
български език, в което било написано оттегляне на пълномощията, а впоследствие имало и
добавяне на английски език, но нямало отбелязване да е направено от заклет преводач, нито
някой да го е превел. Господин Е. винаги бил придружаван от преводач и свидетелката не
го била виждала да подписва документи без съответен превод. Ищецът така и не получил
достъп до банковата сметка. След ситуацията се разредили отношенията с г-н Е. Фирмите
му били обслужвани счетоводно от съпругата на ищеца, но това било прекратено. През
годините кантората извършвала множество юридическа дейност във връзка с дейността на
дружеството, но след този случай Е. се отдръпнал и нямало такава близост между клиент и
************. Впоследствие били ангажирани други *********. Преди този случай Е. се
държал много добре, идвал в офиса, когато имали религиозни празници, носел сладкиши.
Имало по-близко отношение като цяло към кантората. Свидетелката твърди, че през
следващите месеци били доста ангажирани с писане на жалби, дори отменяли други
ангажименти, за да могат да ги пуснат. Ищецът постоянно мислил само за това, бил обсебен
от идеята да докаже, че няма никаква вина и, че накърняването на личното му достойнство
не е по негова такава. Не се чувствал добре, имало моменти на ярост, на слаба
концентрация, държал се за сърцето, казвал, че не се чувства добре. При делото пред КЗЛД,
споделил, че му е прилошало и е правил изследвания. Променил се, станал доста черноглед,
не можел да се отърси от ситуацията и това продължило до момента, докато тя работила при
него – м.януари 2021 г. ********** му споделяла, че няма настроение, в офиса вече не било
спокойно, имало напрежение. Случило се да работят с друг казус, ищецът да прекъсва, за да
иска да допълва жалби, с които доста време се занимавал. Като цяло психически не бил
същият човек. Тази несигурност се отразила и на отношенията му със следващи клиенти,
изпитвал притеснение да не ги загуби, да не се случи подобна ситуация и с тях. Твърди, че г-
6
н Е., като представител на *********** камара, имал и други бизнес партньори и преди тази
ситуация ги пращал за консултация при ищеца. Бил клиент от около 10 години и винаги ги
търсил за множество юридическа работа. След случая Е. посетил България, казал, че е
говорил със служители на банката за промяна на сметката от един клон в друг, но не е знаел
за оттегляне на пълномощия.
Относно случилото се и съставения документ заявление за оттегляне на пълномощия е
разпитана свидетелката Д.Б.. Заявява да е *********** от 12 години на два от офисите на
банката в град П. За това, че дружеството „О.“ имало открита банкова сметка, съобщил
лично собственикът на среща в нейния офис, на която присъствала и Х. Т., която към този
момент била ************* *********** на друга негова фирма. На тази среща, в края на
месец януари 2018 г., били тримата, за да оформят документи за дружество „О.“, защото до
този момент сметката била открита чрез пълномощника *****. П., а Е. се явявал
*********** и ********. Тогава разгледала досието на фирмата в системата със сканирани
документи, където бил качен вътрешнобанков формуляр – спесимен, според който
********** П. нямал право на разпоредителни действия с банковата сметка, а само на
информация. Целта на срещата била г-н Е. като ********* да може да се разпорежда с
банковите средства по банковата сметка на дружеството. На неин въпрос дали
пълномощията на П. да останат за тази сметка, Е. отговорил: „Не!“.Тя говорила с него и на
български, и на английски език. В този момент в стаята се намирала и Х. Т., която била
служител във фирма „А.“, и му превеждала на английски език. Свидетелката чувала какво
казва той, като казал категорично: „Не“. Причина за това не изтъкнал. Очаквала, че ще даде
правомощия на друг, но той не продължил разговора. По принцип бланките на Е. ги
попълвали те, като служители на банката. Твърди да е попълнила заявлението за
прекратяване на пълномощията, а Х. Т. да е превела какво пише и той да се е подписал. Х.
Т. знаела за пълномощията на ******, но единствено казала, че той обслужва като ********
Е. и неговите свързани лица, т.е. „А.“ и „О.“. Свидетелката твърди, че знае за изпратен
имейл до Т., защото ищецът посетил офис на банката, в който бил открил сметка на
дружеството и разбрал за оттегляне на пълномощията. Колегите й се обадили, за да попитат
дали това е сигурно, защото П. възразил. Свидетелката се опитала да се свърже с г-н Е. в Т.
и да стигне до него чрез Т. Обяснила за ситуацията първо по телефона, след което Т. казала,
че Е. иска да се изпратят по имейл сканирани документи, които е подписал на тази среща,
която провели. Документите свидетелката изпратила до него, с копие до Т. Изпратила целия
комплект, не била изпратила документи, касаещи личността на ищеца, нито пълномощно.
При разпита си не може да отговори на въпроса по каква причина е попълнено заявление за
откриване на сметка, след като такава вече е била открита. Твърди всички документи, които
Е. подписал, да са били на български. Обикновено тя обяснявала съдържанието, а Т.
превеждала. Свидетелката поддържа, че е съставила заявлението, попълнила го изцяло, след
което било преведено от Т. и подписано от Е. При предявяване на документа в съдебно
заседание, този в двуезична версия на изявлението –л. 22, свидетелката сочи, че почеркът в
заявлението е неин, но не изписването на думите на английски език. Господин Е. поставил
подпис. По принцип, когато бързали, така се попълвали заявленията в банката. Минимално
7
изискуемите реквизити били изявлението, изхождащо от определено лице, с посочване на
дружеството, чрез неговия управител и Булстат. Твърди, че в този момент, тъй като бил при
нея, за да спестят време, не попълнили останалите реквизити в заявлението. Текстът в
същото обаче относно желанието за оттегляне на пълномощия на П., не го написала тя, а
нейна колежка, която извикала в последния момент, защото тогава разбрала, че
пълномощията трябва да бъдат оттеглени. Заявлението не го била разпечатала, защото било
в свободна форма.То не било и част от задължителните формуляри. Разговорът, че г-н Е.
желаел прекратяване на пълномощията на ищеца за достъп до сметката, наложил
принтиране на заявлението, при което свидетелката помолила колежка да го донесе и да
провери всички останали формуляри, които попълнили като документи. Докато тя ги
проверявала, свидетелката пишела първите два-три реда от заявлението, така както го
оформила като данни. После казала, че останалите формуляри са готови за въвеждане в
системата и колежката й довършила заявлението. Свидетелката й казала какво желаят да
направят, което станало в присъствието на Е. и Т., която превеждала и на нейната колежка.
След написаното от колежката, бил извършен превод, след което Е. подписал. Ситуацията
не изисквала лицензиран преводач. Свидетелката знаела английски език, а Т. се явявала
служител на Е., затова превеждала. На оригинала на банковия документ – заявление, нямало
изписване на английски език. Когато Е. го подписвал, нямало такова изявление на
английски език. Свидетелката не била наясно с това, че, подписвайки заявлението, Е.
категорично отхвърлял пълномощията на ищеца пред банката. Поддържа, че в заявлението,
изявлението, че се оттеглят пълномощията, било написано пред нея. Свидетелката сочи, че
Е. не е изричал думите, че желае пълномощията на Г.П. да бъдат оттеглени. Не може да
каже кой е преценил, че в заявлението следва да бъде посочено, че пълномощията на П.
следва да се оттеглят. Няма спомен лично Е. да е казвал, че желае пълномощията да бъдат
оттеглени. Написването по този начин било направено от нейна колежка, след като Е.
потвърдил, че не желае П. да има достъп до сметките. Твърди, че работи с Е. от 2015 г., като
той винаги бил придружаван от Т. или от мъж, който му превеждал с първо име И. На тази
среща, през януари, Е. не поискал да му се изпраща копие от документите, които подписал.
Това станало по-късно, когато станал проблемът с П.. По телефона говорила с Т., след което
по имейл на нея и Е. изпратила документите, които съставили. Впоследствие била
информирана, че вече комуникацията с Е. трябва да бъде само на турски език. Не й било
известно той да е изтеглил личните си средства, както и тези на дружеството от банката.
Относно отказа на банката да даде достъп до информация на ищеца до банковата сметка на
дружеството, са приобщени показанията на свидетелката С. Б.. Твърди, че първоначално при
посещението на ищеца в офис на банката, консултацията започнала при друг колега, но
била пренасочена към нея като ръководител, тъй като имало разминаване на информация.
Установила, че ищецът няма право да получава исканата информация, защото правата му
били отменени с наличен документ, подписан от управителя на фирмата. Документът бил
заявление/искане, което било попълнено според вътрешните правила на банката. В него
пишело, че се прекратяват правата на ищеца. Тя видяла документа и отказала достъп.
8
Проверила в системата и установила, че има разминаване между това, което П. иска да
направи и документите, които притежават в банката. Електронният носител на досието на
дружеството съответствал на хартиения такъв, който имала и нямала съмнение относно
заявлението, което видяла. Единствено искала да разбере дали не е имало последваща
промяна в хартиения носител, който се пазел в досието. Според свидетелката било
достатъчно в едно заявление/искане да се посочи, че правата на едно лице се оттеглят,
съответно от ******* на фирмата или физическото лице - собственик на банковата сметка,
за да се приеме, че пълномощията на съответното лице са прекратени или оттеглени.
Доколкото видяла, всички попълнени документи от *********** били на български език. Не
помни самото заявление на какъв език било. Допълва, че при положение, че нямало валиден
документ, който да дава някакви права, нямало как да търси оригинал на пълномощно, при
положение, че вече нямало сканирано копие на такова. То било изтрито от електронното
досие на фирмата, след като било подадено заявлението за оттегляне на пълномощията.
Когато П. дошъл при нея във връзка с възникналия проблем, в досието на фирмата нямало
негово пълномощно. Тя не била изисквала той да й представя хартиени документи.
Пълномощното вероятно стояло в хартиеното досие, но от електронното досие то било
премахнато, за да не се объркват колегите, че има права, които обаче били оттеглени.
Сметката на дружеството била открита в банковия клон, в който тя работила, след което
имало прехвърляне на клиентско досие в друг. Хартиеният носител се съхранявал в офиса за
обслужване на клиенти, а до електронно досие имали достъп всички служители, които
работели с клиенти. Възложителят, който приел съответното заявление, трябвало да
предприеме действия по изтриване на документите, които не били актуални или съответно
да прикачи ново заявление. Имало подпис на неин колега, който бил приел заявлението. Тъй
като имало такова за оттегляне на пълномощията, дори ищецът да бил представил оригинал
на пълномощно, тя лично нямала да го уважи като служител на банката.
Разпитан е и свидетелят И. Д. Сочи, че е приятел с ищеца, който консултирал дружество
„А.“, а във фирма „О.“ имал права да действа всичко. Със собственика на фирмата Е. били
заедно от 30 години, работили заедно, били приятели. Заявява, че не е имало никакъв
проблем между Е. и ищеца. Имали си много доверие, защото го консултирал правилно и си
вършил работата правилно като ********* за фирма „О.“, имал право да ръководи и да
движи дейността на това дружество. Свидетелят сочи да знае, че ищецът се обадил на
********** на Е. да попита дали пълномощията му са оттеглени, след което Е. се обадил на
свидетеля и го попитал какво става в Б. и дали знае защо на П. са оттеглени пълномощните.
Свидетелят му казал, че не знае. Е. също не знаел и затова попитал него. Обадил се на Х. Т.,
която била директор във фирма „А.“, и я попитал какво става с П. и кой му е отнел
пълномощното. Тя казала, че Е. ги е отнел. Веднага се обадила на ************ в банката
госпожа Б. и тя изпратила някаква бланка, в която пишело на български, че на адвокат П. му
се отнемат пълномощията. Изпратили го в Т. Твърди Е. да не говори български език и да не
пише на български език. Повечето разговори между П. и Е. ги превеждал свидетелят от
български на турски език. Х. Т. му казала, че нищо не знае за отнемане на пълномощията. П.
се разтревожил и попитал дали му нямат доверие, въпреки че толкова години работят
9
заедно. Започнало недоверие. *********** на П. водила счетоводството и започнали дрязги
как може на **********да му отнемат правата. Били викани в полицията с Е. след скандала.
Е. пристигнал в Б., казал, че никога не е отнемал пълномощия на ************. Бланката
била на български език, но той не кореспондирал на български. Допълва, че Х. Т. нямала
правомощия за фирма „О.“. Е. лично казал на свидетеля, че не знае пълномощието да е
оттеглено, даже спорили с него как може да е подписал документи на български език, като
той всичко проверявал по принцип. Е. казал, че не знае да е подписвал документи за
оттегляне на пълномощното. Сочи, че П. и Е. били семейни приятели, той често ходил със
семейството си в Т. След тази ситуация, отношенията се влошили. Х. говорила много срещу
********** П., че не си гледа работата, че има много по-добри *********. Поддържа, че Е.
кореспондирал само на английски език и други документи освен на английски той не
подписвал, поне свидетелят не бил виждал. Обикновено и сега било така, всичко което
трябвало да се подпише от него във връзка с работата му, се превеждало и му се изпращало
и той го подписвал с превода. Е. бил председател на българо-турската търговско-
промишлена палата. Много вярвал и се доверявал на П., като на всички срещи на
правителствено или търговско ниво, които се провеждали в Б., той го водел като негов
******** и го представял на всички като такъв. Имал му много голямо доверие и го
препоръчвал на много турски фирми, които идвали да инвестират. На всички бизнес срещи
П. винаги присъствал, дори и Е. да не можел, имало голямо доверие помежду им. След като
се случили тези неща, П. се изнервил, психически се разстроил, свидетелят му давал от
хапчетата си за успокоение. Финансово това също му се отразило, защото получавал
приходи от фирмата. След случилото се, Х. Т. препоръчала друг ***********. След
ситуацията Е. изтеглил много капитали от ответната банка, на която вече нямал доверие,
останали само заплатите на работниците и някои дребни суми, защото било по-сложно
прехвърлянето. Той изтеглил по-големите капитали и личните си сметки. Когато говорили с
Е. как може това да се е получило, той споделил, че са му пратили документ за оттегляне на
пълномощията на български език и казал, че не го е казвал и не е виждал такъв документ, не
е предлагал да се оттеглят пълномощията. Според него, това евентуално било станало,
когато е трябвало да се прехвърлят сметките от един в друг клон на банката и се зачудил
дали не е подписал и този документ, защото госпожа Б. и Х. Т. много държали сметката да
се прехвърли в клона на госпожа Б.. Е. казал на свидетеля, че не е искал да оттегля
пълномощията на П.. Според него, те се обичали като братя и децата им си ходили на гости.
Е. казал, че между тях не е имало проблем, за да иска да оттегля пълномощието. Сега също
нямало проблем, но П. много се изнервил, чувствал се обиден. Фирма „А.“ имала фабрики с
голям капацитет село Ц. Св. сочи, че известно време след случката с пълномощията, докато
сам за себе си Е. осъзнал какво се е случило, Х. Т. била освободена като *********** на
„А.“ и вече не работела там. Допълва, че при разговор между П. и Е., който свидетелят
провеждал, Е. му казал: “Г., колкото можеш, не оставяй да ти се опетнява името, изчисти си
името!“. Твърди, че П. сега бил различен човек, не бил същият като преди и разликата била
в отрицателна насока.
10
Според чл. 45 ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В случая се иска ангажиране отговорността на банката по реда на чл. 49 ЗЗД, като
възложител, съобразно твърдени действия/бездействия на нейни служители, довели до
търпени от ищеца неимуществени вреди. Според съда, доводите в ИМ за такива, които по
своята същност са противоправни и са довели до вреди, са доказани по категоричен начин.
Установено е, а и не е спорно, че на сочената дата 17.05.2018 г. – при опит да направи
справки, на които има право, според представеното пълномощно, на ищеца в качеството му
на *******, служители са отказали предоставяне на съответната информация, позовавайки
се на налично заявление. Пълномощното му е било налично, видно от приетото по делото
досие на фирмата, като показанията на св. Б., че в електронната папка същото липсвало, т.к.
било изтрито, не се приемат, т.к. са изолирани и не са подкрепени от други доказателства.
Дори да е било така, е въпрос на вътрешна организация, да се провери фактическото му
наличие, което очевидно е така, предвид посоченото съдържание на досието, което е
приобщено по делото. Още повече, че самата св. Б. сочи, че е позвънила, за да направи
проверка, а св. Б. потвърждава, че е била потърсена като ръководител, във връзка с
възникналата ситуация, при което и наличността на пълномощното е могла и е следвало да
бъде потвърдена и предвид доказаността за извършени предишни действия от ищеца като
пълномощник във връзка с дейността на фирмата в ответната банка. Що се касае до
заявлението, като частен документ. Въпреки установеността, че същото съдържа подпис за
издалия го, се доказа по категоричен начин, че съдържанието му, не отразява волята на
сочения за негов автор. От ангажираните доказателства, преценени заедно и при свързаност,
в т.ч. гласни док. средства и на самата св. Б., се установява несъмнено, че вписаното в това
заявление, като изречение всъщност не кореспондира нито на реално изявление на Е. – св. Б.
е категорична, че такива думи той не е изричал, нито на изразено негово съгласие, т.е.
същото не обективира формирана точна воля на подписалото се лице. Няма пречка
съдържанието на документа да се опровергава със свидетелски показния, поради липса на
ограничения по чл. 164 ГПК /подписалият го не е страна по делото, а документът е частен/.
Нещо повече, установява се, че самото изписване на изявлението не е направено от Е. /който
не владее български език/, а от служител на ответната банка /както св. Б. твърди - не от
самата нея, а от нейна колежка/, като при предоставянето му за подпис, в документа не е
имало превод на английски език, нито се установява точно това изречение да е било
преведено и от кого, съответно доведено до знанието на Е., който да е изразил съгласието си
и да го е потвърдил. Напротив – доказва се, че Е. не е изразявал воля да отнема
пълномощията на ищеца. Според настоящия състав, изразеното според св. Б. отрицание на
Е. на неин въпрос дали желае ищецът да има достъп до сметките, не кореспондира на
желание генерално пълномощията му да бъдат оттеглени, предвид установеното в обратна
насока, че всъщност такова не е било формирано у издателя. Ищецът да няма достъп до
сметките е едно – такъв достъп, в см. да тегли и да се разпорежда с парични средства,
същият като ********* не е имал и според наличното пълномощно, но да му се оттеглят
пълномощията и правата, е съвсем различно като воля. Дори действително да е бил попитан
дали желае П. да продължи да има достъп и информация до сметките и той да е отговорил
11
отрицателно, това с категоричност не означава, че е изразил желание да оттегля
пълномощията му. Двете не се припокриват, нито са идентични по съдържание. Св. Б. сама
и неколкорактно подчерта, че Е. не е изричал думите, че желае пълномощията на П. да
бъдат оттеглени, което потвърждава, че всъщност не е формирал и изразявал сам подобна
воля. След което свидетелката и допълва, че „не знае кой е преценил“, че в
заявлението/искане следва да бъде посочено именно това – че пълномощията следва да се
оттеглят. В тази връзка буди и известно съмнение последвалото действие – по вписване на
самия текст в заявлението за т.нар. желание за оттегляне на пълномощия, не от самата
свидетелка - като ръководител на звеното и лице, което обичайно /от 15 години/ обслужва
банковите интереси на Е. и дружествата, а от нейна колежка, с недотам логични обяснения
за причините, наложили разпечатване, съставяне на този документ, който между другото –
първоначално св. Б. посочи, че е съставила, попълнила изцяло, заедно с реквизитите /л.124
гръб/. Собствените й твърдения за липса на изразена надлежна воля от Е. за оттегляне на
пълномощията, което с категоричност се потвърждава и от показанията на св. Д., които се
кредитират като ясни, последователни и логични, както и цялата фактическа обстановка по
„съставяне“ на този документ, всъщност затвърждават извода, че Е. никога не е искал, нито
реално изразявал свое лично желание да оттегля пълномощията на ищеца на датата на
съставяне на документа – заявление. Подписът му в него не е оспорен, но се ангажираха
достатъчно доказателства, от които се установява, че вписаното като текст в същия, не е
обективирало реалната му воля към онзи момент. Вероятните причини за развитието на
цялостната ситуация са прозируеми, но не следва да се обсъждат по същество, т.к. нямат
съществено значение за спора.
Релевантното е, че несъответно е отразена волята на Е. в документа, което може да се дължи
на неправилно разбиране, говор, превод от/на английски език, грешка или опущение. Факт е
обаче, че независимо от причините за случилото се, такъв документ е бил съставен /не от
неговия автор/, а от страна на банката, чрез нейни служители, като същият не отразява
действителната воля на неговия издател. Това само по себе си, без значение дали се дължи
на пропуск, грешка, неправилно разбиране, е довело и до последващото изцяло
неправомерно действие – по изрични откази на банката да даде възможност на ищеца като
надлежен пълномощник да реализира делегираните му права по осъществяване на достъп до
информация за сметката на дружеството „О.“ ЕООД. Тъй като заявлението не е годно да
оттегли правата му, банката не е имала право да му отказва потърсения достъп. Документът
заявление не е обективирал действителната воля на своя издател, поради което и не може да
се приеме, че пълномощията на ищеца като ********** са били надлежно оттеглени.
Остава неясно защо и от кого в този документ /който би следвало да се съхранява в банката/
е налице дописване на английски език, но и самата св. Б. потвърди, че такова не е било
налично при подписването му от Е. Именно св. Б. бе категорична в отговорите си, че Е.
никога не е казвал пред нея, че желае пълномощията на П. да бъдат оттеглени. Последното
опровергава твърденията в ОИМ, че лично Е. пожелал оттеглянето.
Към процесния момент такова надлежно оттегляне на пълномощията не е било налично,
12
нито упълномощеният е бил уведомяван от упълномощителя за подобно действие. Именно
поради изложеното, съдът приема за доказано, че на сочената от ищеца дата е било
извършено неправомерно деяние от страна на ответната банка, чрез нейни служители, които
не са зачели съществуващата и надлежна представителна власт, като не са му предоставили
достъп до информация, до която същият е имал право. С това е осъществен ФС на
деликтната отговорност. Същият се доказва и по отношение на второто исково твърдение за
неправомерно предоставяне на личните данни на ищеца от страна на служител на банката
на трето лице /Х. Т./, което не е имало право на достъп до тях, нито право или връзка с
отношенията между ищеца и отв. банка. Горното се установява с категоричност както от
писмените доказателства и разменена ел. кореспонденция, така и от св. показания на св. Б.,
както и от влязлото в сила Решение на КЗЛД, с което соченото нарушение е установено.
Предвид извършване на действия, в разрез с изискванията на чл. 2, ал.2, т.2 ЗЗЛД и
осъществяването на твърдяното нарушение от страна на банката спрямо ищеца, съдът
намира, че е налице противоправно деяние, изразяващо се в неспазване на
законоворегламентирани задължения, с което също са нарушени правата и законните
интереси на ищеца.
Част от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са установени по
категоричен начин. Отговорността на ответната банка по същността си е гаранционно -
обезпечителна и безвиновна. Възложителят обаче отговаря за действието или бездействието
на своите служители, на които е възложил работа. Без значение е обстоятелството кое е
конкретното лице, причинило вредата - така и ППВС № 7/59 г. Вината на съответното
длъжностно лице, по арг., се предполага до доказване на противното, а по делото обратно
доказване не е проведено.
Досежно вредите и претендираното обезщетение:
Вследствие на установените действия/бездействия на служителите на ответната банка, на
ищеца са причинени неимуществени вреди, свързани с психическо и емоционално
напрежение, стрес, безпокойство, промяна в характера и държанието в негативна насока,
разочарование, уронване на авторитета, накърняване на честта, достойнството и
гражданските му права, посредством и неправомерното предоставяне на личните му данни
на трето лице. Негативната промяна в живота и личността му, вследствие на случилото се и
последвалите множество опити да защити правата си, се установяват и от ангажираните св.
показания на М. и Д. Същите се кредитират изцяло като ясни, последователни,
непротиворечиви, логични, житейски обясними, кореспондиращи и помежду си, вкл. след
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Няма доказателства, които да им
противостоят или да обуславят неправдивостта им, нито има основание да не се ценят, т.к.
хората от близкото обкръжение реално са тези, които могат да дадат сведения за личностови
промени. И двамата са категорични, че именно след случилото се и развилата се ситуация,
вследствие на невъзможността ищецът да упражни правата си, както и опитите му да ги
защити, същият се променил характерово в недобра насока, изпитвал силен стрес и
напрежение, които се отразявали и на работното му място, където бил притеснен,
13
неконцентриран, силно нагнетен, психически и емоционално изцяло устремен към идеята да
защити и изчисти името си и като професионалист. Съдът приема за доказано, че в
причинна връзка с установените неправомерни действия и бездействия на ответника,
ищецът е претърпял неимуществени вреди, значителни по характер и интензитет в
личностов, психо – емоционален аспект. Има ангажирани писмени и гласни док., че
търпяното напрежение, стрес са се отразили отрицателно и в здравословен план. Случилото
се и осъществените вследствие на деянията действия, вкл. с опити да се сезират различни
институции, с цел защита на накърнените права, са се отразили негативно в различни
аспекти на ищеца, който упражнява и ползваща се с несъмнен авторитет и социално
уважение професия.
Вредите са доказани. Размерът им се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне на претърпените такива и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на дължимото обезщетение: с оглед характера, степента и вида на
вредите, интензивността на причинените страдания, възрастта, физическото и психическо
състояние на пострадалия, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва
да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Следва да се отчетат не само болките, страданията, накърняването на
личността, понесени от конкретното лице, но и всички онези неудобства - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор - конкретното отношение към случилото се и отражението му върху
психиката на лицето.
Съдът съобразява установените факти относно характера, вида, продължителността на
търпените вреди, техния отпечатък върху психо – емоционалния статус, възникналата
ситуация, свързана субективно и с професионалната ангажираност на ищеца, претърпения
стрес, разочарование, вкл. действия по защита на правата /напр. пред КЗЛД/, които нямаше
да се извършат, ако не беше поведението на отв., като въз основа на приетото за установено
и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че справедлив размер за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди е сума, значително надвишаваща исковата претенция от
3000 лева. До този размер искът е категорично установен по основание и размер. Тази сума
е минимална обезвреда на доказано засегнатите блага с неимуществено изражение, като
справедливото обезщетение я надхвърля според настоящия състав. Доколкото искът е
предявен като частичен обаче, за разликата до 60 000 лева, съдът в това производство не
дължи произнасяне.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът
установи с необходимата сигурност всички елементи от фактическия състав на претенцията
14
си – пълно и главно доказване е проведено, при което и искът следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
осн. чл.78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за
сторени такива от: 122,07 лева – ДТ и 40 лв. – деп. за св. /за неизплатените 20 лв. – страната
може да поиска връщане./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК ********* /с предишно наименование на
фирмата „Райфайзенбанк /България/“/, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55 да плати на Г. Д. П., ЕГН **********, с адрес:
***********************, следните суми: 3000 лева /три хиляди лева/ - главница,
представляваща частичен иск от 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на неправомерни действия и бездействия на служители на банката по незачитане
на представителна власт на П. като ********* във връзка с предоставяне на информация
относно банкови сметки на дружество „О.“ ЕООД и неправомерно предоставяне на
личните данни на П. на трето лице, осъществени през м. май 2018 г., както и 162,07 лева
/сто шестдесет и два лева и седем стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.2/: ***********
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15