Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХІ-ви състав, в публично съдебно заседание на шести юни
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Стоян
Колев
С участието на секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията Стоян Колев адм. дело № 354 по описа за 2022
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
(ЗЗДискр).
Образувано е по
жалба на В. Г. В. в качеството си на ЕТ „В.В.“, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление: с. ****, п.к. ***, обл. ****, против Решение № 52 от 19.01.2022 г. на Комисия за
защита от дискриминация, с което е установено, че спрямо него не е извършено
нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признак „лично
положение“ и е оставена без уважение жалбата му с вх. № 16-20-
1536/13.10.2020г. в едно с допълнения с
вх. № 16-20-1792/10.11.2020 и 16-20- 1888/20.11.2020 по описа на КЗД.
Оспорващият навежда
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, изразяващи се в
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Счита, че Комисията въобще не е
обсъдила доводите на жалбоподателя за дискриминационен характер на правилата за
отпускане на целева помощ по прилагане на мярка „Помощ за подкрепа за
осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, извършващи дейност в
първичното селскостопанско производство за преодоляване на последствията от
негативното икономическо въздействие от COVID - 19” КЗД. Налага доводи, че условието за достъп до
мярката животновъдите изтеглили кредити в периода 2008-2012г., да не са
погасили теглените от тях кредити, противоречи на европейските правила и норми.
Същите били поставени в по - благоприятни условия от него на основата на
признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика. Комисията е игнорирала и не е ценила като относимо и
допустимо писмено доказателство - Временна рамка за мерки за държавна помощ в
подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от
COVID-19(2020/C 91 1/01). Заявява, че по отношение на него е извършена
дискриминация по признак „лично положение“, като КЗД при преценка на събраните
по преписката доказателства и установени безспорно факти, е достигнала до
погрешния извод за липса на дискриминация по този признак. Твърди също, че
решаващият състав на КЗД не е изпълнил задължението си да издири и събере
всички относими към случая доказателства. С тези доводи иска от съда да
постанови решение, с което да отмени оспореното решение на КЗД, като вместо
него постанови друго, с което да се признае наличието на дискриминация,
осъществена спрямо него по посочения признак. Претендира и присъждане на
сторените в производството разноски.
В съдебно заседание
ответникът чрез процесуалния си представител О. К. оспорва жалбата. Твърди, че
решението на КЗД е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Заинтересованата
страна Министър на земеделието, чрез подадено от процесуален представител В. Г.
писмено становище, оспорва жалбата.
Заинтересованата
страна Държавен фонд земеделие, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Б. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
След като обсъди
доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия
състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по подадена
от В. Г. В. в качеството си на ЕТ „В.В.“ жалба с вх. № № 16-20-1536/13.10.2020г.
(стр. 1 и сл. от преписката), в която жалбоподателят е изложил фактите въз
основа на които счита, че е подложен на дискриминация на признак „лично
положение“.
Въз основа на така
подадената жалба, с Разпореждане № 1554/20.10.2020 г. на председателят на КЗД е
образувана преписка № 542/2020 година, която е разпределена за разглеждане от Трети
специализиран постоянен състав (стр. 14 и 15 от преписката).
С уведомление изх.
№ 16-20-1705/29.10.2020г. жалбоподателят е
уведомен от КЗД, за образуваната преписка и че следва да представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, въз
основа на които ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране
не е нарушен (стр. 18 и 19 от преписката).
С писмо Вх. №
16-20-1792/10.11.2020г. жалбоподателят е описал фактическата обстановка въз
основа на която счита, че спрямо него е налице нарушение на принципа на равно
третиране. В подкрепа на тезата си е приложил и доказателства. Подал е и
допълнително писмо Вх. № 16-20-1888/20.11.2020г. в което излага още
обстоятелства и аргументи за наличието на неравноправие при третирането на
земеделските производители които са погасили кредитите си към ДФ Земеделие и
тези, които при предприемане на мярката за подпомагане все още не са ги
погасили (стр. 20 - 23 от преписката).
С Уведомление до
Държавен фонд „Земеделие“, представлявано от Изпълнителен директор с изх. №
16-10-280/23.12.2020г. и и на Държавен фонд Земеделие и Уведомление до
министъра на земеделието, храните и горите с изх. № 90-00-16/23.12.2020г.
ответниците по преписка № 542/2020 година на КЗД са уведомени за постъпилата
жалба и оплакванията в същата и допълнителните молби, като им е даден 7-дневен
срок за представяне на писмено становище (стр. 59-60 и 61-62 от преписката).
Приложено е на стр.
63-74 от преписката становище с Вх. № 16-10-1/08.01.2021г. от Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, ведно с доказателства. На стр. 76 - 77
от преписката е приложено и становището с Вх. № 90-06-1/11.01.2021г. на
Министерството на земеделието храните и горите.
По преписката е
изготвен Доклад с вх. № 12-11-243/02.02.2021г. от докладчика по преписката – Н. А. (стр. 79). В същия са отразени констатации
на докладчика за липса на достатъчно данни за наличие на дискриминация спрямо
жалбоподателя на признак „лично положение“. Направено е предложение, с цел
изясняване на обстоятелствата и правилното администриране на преписката, същата
да бъде изпратена до дирекция АПО, която да уведоми жалбоподателя за
необходимостта от излагане на допълнителни факти и обстоятелства, от които да
може да се изведе релевантен признак, за да бъде преразпределена преписката на
компетентен състав, с оглед заявените обстоятелства.
С уведомление № 16-20-193/05.02.2021 г. жалбоподателят
е уведомен от необходимостта да представи други факти, въз основа на които може
да се направи предположение, че е налице дискриминация на някой от признаците
по чл. 4, ал. 1 ЗДИСКР (стр. /80-81 от преписката).
С Писмо вх. №
16-20-330/22.02.2021г. В. В. сочи, че е подал жалбата „в качеството си на
управител на ЕТ „В.В.““ (стр. 83 от преписката).
Издадено е Разпореждане
№ 488/19.04.2021г. на председателя на КЗД (стр. 85 - 86), с което Преписка № 542 по описа на Комисията за защита от
дискриминация за 2020 г. е преразпределена от Трети специализиран постоянен
заседателен състав на Четвърти специализиран заседателен състав.
До страните по
преписката са изпратени уведомления за призоваване (стр. 90 - 95 от
преписката).
Изготвен е
доклад-заключение от докладчика по преписката (стр. 96 и сл. от преписката). В
същия са отразени оплакванията на жалбоподателя и становищата на ответните
страни. Направено е предложение до председателя на КЗД да разпореди страните да
бъдат уведомени, че проучването е приключило и на основание чл. 59, ал 3 от
ЗЗДискр. Да им се даде възможност да се запознаят със събраните по преписката
материали; да насрочи открито заседание за разглеждане на преписката както и да
разпореди призоваване на страните, посочени в доклада; да разпореди страните да
бъдат уведомени, че в първото заседание могат да заявят дали желаят да се
помирят и в случай на помирение да представят писмено споразумение; да разпореди
страните да бъдат уведомени за правото им, най-късно до първото заседание, да
посочат доказателства, които желаят да бъдат събрани при разглеждането на
преписката и да разпореди страните да бъдат уведомени, че съгласно чл.60, ал. 2
ЗЗДискр, във вр. с чл. 56, ал. 2 ГПК страните, които са редовно призовани, при
отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е
обявена в заседание, както и че за останалите заседания по преписката страните
са длъжни сами да следят за развитието на производството.
На 30.09.2021
г. е проведено открито заседание на КЗД,
четвърти специализиран състав по преписка № 542 за 2020 г. Същото е отразено в
протокол от същата дата (приложен на стр. 121 и сл. от преписката). От съдържанието
му е видно, че в хода на заседанието страните не са постигнали помирение и е даден ход на преписката по общия ред,
приобщени са доказателствата изслушани са становищата на страните, след което
производството е обявено за постановяване на решение.
На 19.01.2022 г.
КЗД, Четвърти специализиран постоянен състав е постановил оспореното Решение №
52 от същата дата, с което е приел, че ответниците Държавен Фонд „Земеделие и
Министър на Земеделието, храните и горите, не са извършили нарушение на Закона
за защита от дискриминация въз основа на признак „лично положение“, като е
оставил без уважение жалбата с вх. № 16-20-1536/13.10.2020 г. и допълнения с
вх. № 16-20-1792/10.11.2020 г., 16-20-1888/20.11.2020 г„ по описа на КЗД,
подадени от В. Г. В. в качеството на ЕТ „В.В.“.
С решение на НС за
приемане на структура на Министерски съвет на Република България, обн. Д.В. бр.
106/2021 г., е приета нова структура на министерски съвет, като в т. 3 от
същото решение е предвидено преобразуване на Министерството на земеделието
храните и горите в Министерство на земеделието.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Решение № 52 от 19.01.2022г. по преписка № 542/2020 г.
на КЗД, Четвърти специализиран постоянен състав, e съобщено на оспорващия на 31.01.2022 г. Жалбата е подадена до съда чрез КЗД на 10.02.2022 г. в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице - адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена
възможност за съдебно обжалване, следователно е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Компетентността на
КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 ЗЗДискр., където са регламентирани
правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст
въпроси, в качеството си на независим специализиран държавен орган, осигуряващ
предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на
възможностите.
Фактическата
обстановка е напълно изяснена от административния орган и се споделя от
настоящия състав на съда. Изводите, които прави КЗД, въз основа на релевантните
за административния спор факти, са правилни.
Производството пред
административния орган е протекло по правилата, уредени в ЗЗДискр и АПК.
Неоснователни се
явяват твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в хода на
административното производство, досежно събирането на доказателствата и
установяването на релевантните факти. От събраните по преписката доказателства
е видно, че административният орган е установил всички релевантни и относими
обстоятелства, въз основа на които да изгради своите правни изводи – въз основа
на приетите писмени доказателства. В Решението си съставът на КЗД е коментирал
писмените доказателства, изложил е подробни мотиви, защо е достигнал до извода
за липса на извършена дискриминация спрямо жалбоподателя по сочения признак, а
именно: „лично положение“.
Понятията за пряка
и непряка дискриминация са легално дефинирани в антидискриминационното право на
ЕС и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Директива
2006/54/ЕС (преработена), Директива 2004/113/ЕС, Директива 2002/73/ЕС,
Директива 2000/78/ЕС и Директива 2000/43/ЕС дават защита срещу пряка и непряка
полова дискриминация в сферата на заетостта, социалните услуги и пазара на
стоки и услуги, срещу пряка и непряка дискриминация по признаците религия или
вяра, увреждане, възраст и сексуална ориентация в сектора само на заетостта, и
срещу пряка и непряка расова и етническа дискриминация независимо от сектора.
Тези дефиниции пряко кореспондират с нормата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр.
Според посочените
текстове пряка дискриминация е налице, когато едно лице се третира
по-неблагоприятно въз основа на съответния признак, отколкото друго лице е,
било е или би било третирано в сравнима ситуация. Непряка дискриминация е
налице, когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би
поставила лица от един пол, сексуална ориентация, религия, увреждане, възраст,
личен или обществен статус в
по-неблагоприятно положение (т.е. би ги злепоставила) в сравнение с други лица,
които не са носители на такива признаци, освен ако тази разпоредба, критерий
или практика е обективно оправдана от легитимна (законова) цел и средствата за
постигането на тази цел са подходящи и необходими.
Основно изискване
при преценката има ли осъществена пряка/непряка дискриминация, спрямо лице на
основата на заявения признак "лично положение" е да се определи
съдържанието на този признак.
Следва да се
отбележи, че законодателят не е дал легално определение на защитения признак
"лично положение", "обществено положение". За разлика от
други защитени признаци като пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно
положение, които са иманентно присъщи на човека, защитения признак "лично
положение" няма еднозначно, изначално прието в закона обективно
съдържание. Съдебната практика приема, че за да се установи защитения признак
"лично положение" следва да се отговори на въпроса би ли получило
лицето същото третиране, ако не притежаваше този значим, обективен, същностен
за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита
универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана
за пряка дискриминация. В обхвата на признака "лично положение"
следва да се включват само значими и ангажиращи за личността характеристики,
равностойни със същностните основни признаци за личността, каквито са полът,
расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. От
фактите по делото не е видно да е налице значим за личността на В.В., като
физическо лице търговец белег, който да е обусловил различно третиране, както и
сам по себе си да обоснове същностен за отделната личност белег, който го отличава
от бенефициерите по програмата и който белег би могъл да бъде съдържание на
защитения признак "лично положение". От приетите писмени
доказателства се установява, че временната мярка предвижда подпомагане на
целева група лица, които имат неизплатени кредити към ДФ Земеделие. Твърдението,
че мярката цели подпомагане на неизправни длъжници, докато изправните кредитополучатели
като жалбоподателя, получили кредити за периода 2008 – 2012 г. и изплатили ги
преди въвеждане на същата са били дискриминирани, чрез изключването им от нея не
се потвърждава от събраните доказателства. Видно от условията за достъп до
мярката, е че тя цели подпомагане на длъжници на ДФ Земеделие, които са
отсрочили или разсрочили своите кредити към фонда (т. І.4.3 и т. І.4.4 от
Указанията за прилагане на схемата за подпомагане). Обстоятелството, че тези
длъжници все още не са били погасили своите задължения към фонда не ги прави
неизправни, тъй като получените от тях в периода 2008 – 2012 г. кредити са били
отсрочени. Целта на защитната мярка е
конкретна и цели подпомагане на определена група лица – тези длъжници на ДФ
Земеделие, които са предоговорили кредитите си, чрез отсрочване и ги обслужват при
новите условия и срокове.
Разпоредбата на чл.
9 ЗЗДискр. изрично установява разпределението на доказателствената тежест в
производството за защита от дискриминация, като страната, която твърди, че е
дискриминирана следва да представи факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, едва след което ответната
страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В тежест
на предполагаемия извършител е да обори презумпцията за дискриминация. За да
бъде опровергана тази презумпция, ответниците по преписка № 542/2020 г. на КЗД е
трябвало да установят, че с приетите правила за предоставяне на държавната
помощ жалбоподателя не е бил в сходно или сравнимо положение с избрания
"случай за сравнение" или че различното третиране не е извършено на
признака, предмет на защита, а на основание на други обективни различия. Ако
извършителят не обори презумпцията, той трябва да приведе защитно възражение по
отношение на различното третиране, като докаже, че то е обективно обоснована и
пропорционална мярка.
В процесния случай, въпреки многобройните указания, дадени от решаващия състав на КЗД, от жалбоподателя не са били посочени конкретни факти, въз основа на които може да се предположи, че в сходна ситуация, при сравними условия ответниците са третирали жалбоподателя различно (по-неблагоприятно) спрямо другите кредитополучатели на ДФ Земеделие.
От своя страна
ответниците по преписката са опровергали изложеното за наличието на
дискриминация и са извели твърдения, в достатъчна степен обективни, сочещи липсата
на извършени нарушения в принципа за равно третиране. Жалбоподателят е изложил
само негови възприятия, а не факти. Установено е от ответните по преписката
страни, че правилата за прилагане на схемата по временна мярка „Помощ за
подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, извършващи
дейност в първичното селскостопанско производство за преодоляване на
последствията от негативното икономическо въздействие от COVID - 19“ са еднакво
валидни за всички бенефициери по помощта и че не е налице по-неблагоприятно
третиране произхождащо от условията по прилагане на мярката. Не се установява
неправомерен диференциран подход към жалбоподателя, продиктуван от посоченият
признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
При постановяване
на оспореното в настоящото производство решение КЗД е извършила подробен анализ
на фактите по проведената защитна мярка в светлината на твърдяното
дискриминационно третиране, по признак „лично положение“. От данните по
преписката не се установява по никакъв начин с указанията за предоставяне на
държавна помощ по мярката да са въвеждани ограничителни условия по посочените
признаци, нито пък някои от критериите да са приложени дискриминационно в тази
връзка.
Съдът намира, че по
делото не са представени доказателствата, обосноваващи извод за
незаконосъобразност на заключението на КЗД. В съответствие със задълженията си,
сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на
обстоятелствата в образуваното пред него производство, след което е постановил
решението си. В него са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията
правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила
събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
По изложените
съображения и съобразно извършената в изпълнение на чл. 168, вр. с чл. 146 АПК,
служебна проверка на законосъобразността на административния акт, съдът намира,
че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
изложени подробни мотиви - фактически и правни основания за издаването му, при
спазване на административно- производствените правила и в съответствие с
приложимите материалноправни норми и целта на закона, поради което липсва
основание за отмяната му.
При този изход от
спора на ответната страна КЗД следва да се присъдят съдебни разноски за
настоящото производство в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ. На същото основание
на заинтересованата страна ДФ Земеделие следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв..
Воден от горното
съдът и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В. Г. В. в качеството на ЕТ „В.В.“, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. ****, п.к. ***, обл. ***, против Решение № 52 от 19.01.2022 г. на Комисия
за защита от дискриминация, с което е установено, че спрямо него не е извършено
нарушение на Закона за защита от дискриминация въз основа на признак „лично
положение“ и е оставена без уважение жалбата му с вх. № 16-20-
1536/13.10.2020г. в едно с допълнения с
вх. № 16-20-1792/10.11.2020 и 16-20- 1888/20.11.2020 по описа на КЗД.
ОСЪЖДА В. Г. В. в
качеството на ЕТ „В.В.“, с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление: с. *****, п.к. ***, обл. **** да заплати на Комисия за защита от дискриминация,
гр. София сумата от 100 (сто) лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
В. Г. В. в качеството на ЕТ „В.В.“, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. *****, п.к. ****, обл. Варна да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата от 100 (сто) лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: